Как да си върна щастието?

Дaли не ни пързaлят......................

Много си права! За тези 4 год. щеше да намери поне 10 начина как да справи със ситуацията.


 

Ами душко надявам се да ни пързалят, защото не ми се иска да има такива жени без акълни, без да могат да се справят сами в такава ситуация

Нямаш никакво уважение към себе си.Много тъжно.

*Мира*, нямам време, да пързалям, просто исках да споделя болката си! Сутринта тръгна на работа и ми каза: Вярвай ми за да сме добре, това е! И исках да видя дали съм права да не му вярвам и да искам той да се промени!

Извинявам се, ама това ми прилича преди години, дето Симеон казваше на хората "вервайте ми"

Дамо на мен ли ми става тъжно 

Не може дa ми е мъ4но или тъжно зa женa,която сaмa не си помaгa.
И aз не смея дa избягaм от нещо,кото не е зa мен и което не усещaм със сърцето си.Зa товa и смятa,4е винaтa си е нейнa.Кaкто моятa е моя

Тъжно ми е и на мен, защото съм била там и помня колко е ужасно и трудно да се измъкнеш.

И аз го опитах. Приказки, все едно са клонинги. Даже се опитвах да вярвам 2-3 месеца, преди да си кажа, че тая няма да я бъде. Взех решението за развод, той се опъваше, говореше, че щял да ме уважава, нищо че обичал друга, колко хора били я карали така, но докато ги редеше тез красиви и омайни, милата му взе, че позабременя. Всичко би имало смисъл, ако той вземе окончателното решение, че иска да е твой мъж, а не и на двете ви.

Ами естествено ,че на него му е добре.
Има кой да го гледа,ходи си по срещи...защо да му е зле и да си разваля рахатлъка.
А ти?На теб добре ли ти е?

Знам,че отстрани лесно се дават съвети...но моят живот си е мой.
И само аз знам и мога да определям кога и дали ми е добре.

Не му вярвай, лъже те безсрамно- от опит ти го казвам- моя убосник  ми ги дрънкаше такива- звънял на тази, но тя му била приятелка само, не ми даваше да докосна телефона му, стоеше винаги в джоба, триеше си дневника с  разговорите и  sms-ите, като го питам защо- играл си... С мен се държеше добре, като изключим това, че при всяко скарване излизаше без да го интересува нищо и не се прибираше по цяла нощ. След като се разделихме разбрах, че винаги ме е лъгал.
А ултиматуми от сорта: ти ако се държиш добре и аз така, или първо да те видя ти как ще се промениш и да се уверя че си се променила, пък после аз... колкото искаш съм получавала, но човек като е глупав се връзва!
И какво като го обичаш? Той те прави \ще ме прощаваш\ на `маймуна`! Нима е заслужил с нещо твоята обич? 13 години не се загърбват лесно, но ти си ЧОВЕК! Ти имаш достойнство! Ти заслужаваш да бъдеш обичана! Заслужаваш да се чустваш желана, Единствена! Но от него повече такова отношение няма да видиш. Защо някой ще се подиграва с теб?
Ясни са ми до болка тези `мъже`- паразити, които се интересуват само от себе си...  Щастиет можеш да  си върнеш единствено ако го напуснеш и зачеркнеш от живота си. Ще мине доста време на болка, на безсмислено `живуркане`, на празни дни... А после- после ще откриеш свободата, ще откриеш наново живота такъв, какъвто никога не си го познавала, ще откриеш щастието и тогава ще откриеш и Истинския мъж- този, който ще те обича и уважава, за който ще си Единствената. Но останеш ли с мъжа си никога няма да откриеш това щастие, просто ще продължиш да живуркаш и постоянно да прощаваш.

Бърди, благодаря! И аз преди съм казвала - няма да търпя и минутка, но когато с с двата крака в кашата е трудно! И между другото доста време си мислех че наистина са само приятели, докато не намерих доказателства за "приятелските" им отношения!

Не знам аз принципно бих го врънкала и за приятелството си с някоя госпожица (дори да е само това) но аз съм си ревнива и такива номера не минават при мен

Естреа, абсолютно същото е... В момента нямам сили, ежедневието постоянно ме притиска и с други проблеми, но искам отново да бъда наистина обичана и единствена за някой! Щастието май всеки сам си го прави, няма как да ти го даде някой!