Реформа в образованието.

 Като цяло съм съгласна със становището на Lennyh .
 Предполагам ,че всички са съгласни ,че в сега действащата система на образованието има нещо сбъркано.
 В центъра на бъдещата реформирана система трябва да е поставен ученика. Това и сега ужким е така, но не е. Днешното училище е поставено в среда на пазарни условия посредством делегираните бюджети, а всъщност закона ограничава генерирането на нови практики  и идеи и по този начин връзва ръцете на работещите в образователната система. Днес основна цел на училището е да оцелее, а не да обучава  и това води до изместване на приоритетите. Според мен е необходимо да се даде по-голяма свобода на самите училища  като институции да организират образователния процес, да се разчупи модела и всяко училище да може да предложи нещо наистина различно.
  Министър Игнатов се захвана с учебниците, но проблема тръгва още от учебните програми. Те имат задължителен характер и по мое мнение са прекалено тежки , сухи и несъобразени с възрастовите възможности на децата. Претовареността на програмите се отежнява и от тенденцията на намаляване на броя на часовете по отделни предмети и в същото време увеличаване на обема на учебното съдържание.
  Безспорно учебниците са безумни по всички предмети. Това е така, защото се пишат от академични величия , които никога не са влизали в клас и не познават детския начин на мислене. За тях е по-важно да се спазва принципа за научност, но не в смисъл на достоверност, а в смисъл на академично изразяване. Това превръща учебника в неработещ инструмент, а учителя-  в преводач на учебното съдържание. И в крайна сметка се стига до едно безкрайно диктуване на достъпен език и на най-важното в едни разширени планове, а учебника се оказва напълно излишен.
  Друг проблем са огромните класове, като тенденцията е към увеличаване на броя на учениците в паралелките, отново продиктувано от делегираните бюджети. Оптимално се работи с около 10 - 12 ,максимум 15 ученика. В паралелка със 28 - 29 и нагоре ученици работата в час е безкрайно нефективна.
   Според мен един голям проблем също е и ниската мотивация на учениците за научаване на нещо ново. Причината за това се крие вероятно в учебните програми, с които те не могат да се справят. Друга основна причина е бележкарството, а вероятно има и други причини. За тях е по- важно каква оценка са получили, а не какво точно са научили. Шестобалната система ,според мен трябва да бъде премахната, може би с точкова система на оценяване или друг вариант.
   По отношение на дисциплината е важно да се въведат наистина действащи наказания, защото сега действащите не плашат никого. Отново продиктувано от делегираните бюджети тези наказания не се прилагат. Закона така трябва да е конструиран, че да изчисти в максимална степен субективното преценяване на дадена ситуация и субективно отношение към въвеждане на наказание. Нещата трябва да са конкретни и ясни - това може ,това - не. В учениците днес битува мнението ,че каквото и да направят или да не направят те ще завършат и ще си получат дипломите за средно образование.
  Аз лично съм и против класифицирането на отсъствията на учениците на извинени и неизвинени. Отсъствието от час си е отсъствие и стига родителите да са наясно ,че детето им отсъства от училище, за което и по сега действащия закон носят отговорност, всички отсъствия са си извинени.  Няма да засягам проблема и с извинителните бележки, които са общо одстъпни и се стига да парадокса , че неболни ученици не ходят на училище, защото имат извинени отсъствия и завършват срок или година, така както и присъствалите в клас. Според мен трябва да се определи лимит на отсъствията, прекрачването на който да води до проверка на знанията за срока или за годината.
 

 

Начинът на изчисляване бюджетните средства за всяко училище за мен е също недобър. Делегиран бюджет означава директорът да може да се разпорежда с отпуснатите му средства, да бъде истински стопанин на повереното му за управление училище. До тук- добре, против съм централизацията и постоянно управление "отгоре", но не е задължително изчисление на бюджета да е на база брой ученици или поне това да не е основният или единствен критерий.
Този начин на изчисление  води до изкуствено задържане на ученици, дори когато е наложително тяхното изключваме, а тази мярка, лично за мен, е задължителна за някои единици. Води до изкуствено завишаване на успеха с цел задържане учениците в съответното училище /проверено е/.

Лично аз вече изразих становище в подкрепа на модулното обучение- засилено обучение по интереси, което да надгражда в определени насоки единна иначе за всички общозадължителна база.

Между впрочем преценката за нивото и качеството на придобитите в училище знания и умения не може да се прецени на база тестово изпитване в края на годината. Най- малкото защото става въпрос за недобре изградени форми на проверка. Проследих, например, матурите по класове за четири години, като в началото имаше свръх елементарни неща. Простото заграждане на дадени отговорчета може да облекчава екзаминаторите, но то по никакъв начин не дава точна представа за познанията на ученика. Никак не е случайно спадащото ниво точно по език- език не се учи, нито се проверява степента му на владеене с тестове затворен тип. Да не упоменавам тестове по математика с посочени отговори, при които преписването по училища е масова практика.
Хубава идея е външното оценяване, но до сега няколко години поред експериментите бяха просто препис от предходната година, без отчитане на отрицателните аспекти, без промени.

Относно отсъствията, когато има повече от 150 отсъствия се назначава изпитна комисия, проблема е, че малко учители им се занимава да пишат писма и т.н. Не знам дали ще има съгласни, но идеята ми за програма в гимназиален курс е да  бъдат въведени няколко задължителни предмета (БЕЛ, математика, чужд език и специалните предмети на училището) другите предмети (биология, химия, физика) да са ЗИП-ове и след консултация с родител и психолог, да се избере желания ЗИП и този предмет да стане постоянен в програмата на определения ученик. В начален курс, предметите трябва да се изучават, но не да мъкнат огромни учебници по биология, а просто да носят тетрадка и учебника да се ползва само за консултации, в учебниците има картинки които се използват по време на час итези катринки ще бъдат прожектирани, на стена, това означава, че във всяка стая трябва да има проектор и компютър и за това идеята ми едвали ще се хареса.

Именно това имам предвид, че нещата трябва да ясно регламентирани, а не закона да има препоръчителен или пожелателен характер. След като е допуснал 30% отсъствия от учебни часове СЕ явява на изпит за проверка на знанията.
 ЗИП-овете са много мътна зона на този етап. По принцип идеята , която е заложена в момента е добра, но отново се наблюдава престараване с програмите. Отново закона спъва механизма на основаване на група по ЗИП. Сега действащата практика е следната - в един клас може да има само две различни групи по ЗИП, което се базира на изискването за минимален брой на ученици в група от 12 деца. Те обезателно трябва да са от един и същи клас, като се изключва възможността да се сформират групи,които да са сборни от всички паралелки на съответния клас. На всичкото отгоре ръководството на училището манипулативно налага мнението си относно "избора" на учениците за ЗИП, с оглед на това на кой учител не му достигат часове , за да си попълни норматива и това отново е продиктувано от делегирания бюджет. В крайна сметка се оказва, че учениците попаднали в дадена група по ЗИП нямат интереси в дадената област, програмата е на високото второ равнище, а учителите се опитват да работят с ученици, на които материята им е трудна и са демотивирани.
  За проектора и компютъра в класната стая ми се струва, че това е в сферата на научната фантастика на този етап. Според мен е важно обществото ни да осъзнае значението на образованието като цяло, защото ми се струва ,че в момента то се подценява.  Важно е да се разбере ,че училището не е просто даденост, а има своите нужди. Важно е да се разбере ,че то е едно много значимо място и е изключително важен етап от живота на всеки. Това място също се нуждае от средства , от обновяване , от иновации и с това трябва да е ангажирано цялото ни общество. Може би в Закона би трябвало да се предвидят някакви поощрителни практики за дарителство.

Модулното обучение не виждам по каква причина следва да става по отношение деца само от един и същи клас. Нормално е например един ЗИП /или както се нарече/ да се сформира от желаещите и записани за него ученици от всички паралелки на даден клас.
Настоящият модел прави задължителен ЗИП-ът, предложен от класния ръководител, тъй като никой не събира молби от предходна учебна година за желанията и на практика няма възможност за различни желания и сформиране на групи по тях. А да се проведе контрол по отношение начина на сформиране на групите не е трудно, опира само до желание и до отърсване от досегашната практика просто да се насложат едни часове за попълване на нечий конкретен норматив.
А със СИП-овете какво става? Нашите от две години са орязани изцяло.

  Непопълването на молби за ЗИП от предходната година се прави умишлено. Не класния ръководител е този, който определя ЗИПовете, а пом.директора по учебната част и директора. Те казват къде какви ЗИПове да има, когато се изготвя Списък- Образец 1 в началото на всяка учебна година.
  Според мен, причината да не се сформират групи по ЗИП с ученици от различни класове е чисто бюрократична. Само ако погледнете дневниците и ще ви стане ясно ,че такъв вариант не е предвиден. Как биха се отбелязвали отсъствията? Как биха се писали оценки?
  СИП-овете се случват, тогава ,когато общината се съгласи да финансира обучението по даден СИП. Напоследък тенденцията е все по-често общината да не разрешава сформирането на СИП-ове.

Не виня класния тук въобще.
Механизмън е прост- задължение в края на учебната година да се подадат молби за СИП и ЗИП и да се завеждат и обработва в края на учебната година. А за следващата часовете да се организират въз основа на тези молби. Затова писах- желание да има, системата лесно може да се въведе. Няма проблем да се изготви Списък- образеца за новата година, но тези предмети да са наистина "избираем", просто идеята им е била такава, но не избираеми от ръководството на училището, а избираеми от ученика.
Ако ще има ЗИП Математика, примерно, нека го посещават деца с интереси в тази област, а не всеки ученик. Тогава този ЗИП си става просто поредният час по математика и идеята, поради която е създаден, е направена на пух и прах. Нека за останалите има други варианти.
Миналата година имаше СИП "Колоездене", което ми бе интересно кой е пък сметнал като най- нужно и най- желано. Не, че е лошо, но формиране по такъв начин на избираемата подготовка, без да се следва изрично разписана процедура, е най- меко казано нередно.

Judy , механизма е точно такъв , какъвто го описваш според нормативните документи. Той просто не се спазва. Точно това описах в първия си пост в тази тема, че не ученика е в центъра на модела на образователната ни система, а нещо друго. Това е порочното.

Мразя да се налага да се самоцитирам, но искам да уточним следното, да разбирам ли този пост като съгласие с част от нещата, които съм писала в своя пост или сами стигнахте до този извод?
Както и да е - важното е, концепциите ни се сближават, което е и целта на финала.


Добро образование се прави с пари. Сега веднага ще се гракне, че пари няма?!! Но пък аз ще ви върна малко назад във времето, по наше време също нямаше проектори във всяка стая ( какво ти във всяка стая, то в някои училища нямаше) пък не си спомням да се е налагало да мъкна учебници с мен. Тоест щом навремето нашите учители са успели да се справят и сегашните би трябвало да могат.
Имаше друга уместна забележка на предложението ми че първите часове започват доста рано и не винаги децата са адекватни за сериозните науки. Всичко това са "технически подробности" винаги може да се започне да речем с час по музика, след който да има модул математика и БЕЛ и т.н ..... не се хващайте за думата и се опитайте да мислите глобално по проблема.
Аз съм опитала да структурирам предметите по значимост и важност, и горе долу да ги наредя така, че максимално деца да се справят с научаване на материала. Винаги ще има деца които ще дремят в първия час, както и такива, които ще са уморени в последния. Въпроса е да е максимално добре за всички.
Относно отсъствията също смятам че родителя трябва да бъде уведомяван за отсъствията на детето си още в същия ден ( освен ако сам не се е обадил да предупреди, че детето ще отсъства, което значи че е наясно).
Не можем да чакаме едно дете да натрупа отсъствия със седмици и после да го обвиним. Да то има вина, но то е само дете, а къде са учителите?! Ако те сигнализират веднага, дори да приемем, че родителя не е наясно с даден проблем, то нещата ще се стопират още в зародиш.
Колкото до делегираните бюджети и до невъзможността да бъдат взети мерки срещу някои ученици, това е неуспорим факт.
Но и е факт, че децата са вече доста по-свободни и доста по-невъздържани като цяло.... не е лесно на преподавателите, но пък те са избрали да работят това. На стругарите също не им е лесно, на лекарите, на артистите.....
Всеки обаче си е избрал професията и се налага да я работи. Ако му е толкова трудно да я смени!
Свидетел съм на безброй случаи, в които деца биват буквално осакатявани и физически и психически .... защото на никой не му се занимава.
ЗИП-овете и СИП-овете биха били прекрасна основа, на това което предложих остава само изпълнението им. А то не е трудно.

аз да попитам, каква е целта на  тази тема в практиката? тук всеки може да си предложи каквото  си иска и както му се вижда добре, но в действителност това ще го прочете ли някой от когото зависи тази реформа? изобщо приложимо ли е за БГ? моите наблюдения са още от ученически години, та до ден днешен - в БГ всеки си действа сам, за да успее родителите му плащат курсове по езици, по БЕЛ , по математика , по рисуване, или каквото и да е. на училище ходи само защото е задължително, а и да се впише в някоя езикова примерно за още един език. всичко останало е с частни уроци и в последствие за работа с много връзки /е не при всички, някои сами си успяха/. та питането ми е как виждате на практика у нас тази реформа за която пишете - възможна ли е и кога? някой ще обърне ли внимание написанията тук?

Относно писанията ви в един момент, ще бъдат синтезирани в един списък в които родители и ученици ще са изложили идейте си за реформа и този списък ще бъде първо оповестен в медиите за да придобие обществено значение и ще бъде изпратен в министерството, хората от тази група http://www.facebook.com/#!/group.php?gid=365864805322 всъщност ще го оформят този списък, щом успяха да привлекат общественото внимание към късите ваканции ще го направят и за качествена реформа.

 Иначе идеята ми за ЗИП е само в гимназиален курс, тъй като учениците вече имат собствено мнение и могат да преценят какво им е интересно да учат и какво не, защото в час по география или история на 5-ма като не им е интересно, не може да се преподава на тези които искат да научат нещо. В начален курс учениците ще учат по програма в която не се набляга на подробностите, повече ще учат тези които ще ходат на СИП, прочетох че общината дава разрешение за СИП, не знам дали е така, но ако е така, то това вече трябва да зависи от училището.

Няма нужда да се oткрива топлата вода в 21 век, най-лесно е да се запознаете с идеята на IB програмите. СИП и ЗИП са български измишлъотини.  Трябва да залегне в учебната програма на гимназиите възможност за интензивно обучение по определен брой избрани предмети. Ако някой ще кандидатства медицина е логично да учи повече биология и химия. И трябва да има по-голям хорариум точно по тези избрани предмети, какво значение има дали са по основната прогама, СИП или ЗИП.

Каква е тази IB програма? Иначе идеята с профилите съществува в някои училища, но примерно някой от някое професионално училище може да си избере да учи физика и история, просто защото са му интересни тези предмети и няма желание да се занимава с тях за в бъдеще, тогава предметите от профилите много натоварват ученическия мозък.

IB програма  и тук на български .
Колкото и да протестират някои, че не било добре да взаимстваме от запада от изтока и т.н., абсолютно подкрепям ОДИ, няма защо сега да се опитваме да измисляме топлата вода.
Това са системи за обучение доказали своята адекватност и даващи прекрасни резултати. Освен всичко останало и са доста семпли за изпълнение.
Ако целите истинска реформа в образованието не е зле да се консултирате с експерти или поне с хора, които са си направили труда да проучват чуждите образователни системи. Има хора, които биха го сторили и про боно.

С това мисля всички родители и учители са съгласни.
Само че директно копиране на чужд модел не е най- доброто, което може да се случи. Подобна компилация не би отчела местните специфики, а те са много. Простото копиране е чиста проба конфекция, твърде е възможно да не пасне на нуждите и темперамента ни. Затова мисля, че нормална цялостна промяна не е лесно нещо. Иска много труд и трезва преценка.
Не знам как се работи в момента в министерството, за мен е скрита подготовката на поредната реформа в образованието. Експерти- разбира се, че такива следва да я готвят, но какво е "експерт"? За мен, на първо място, това са основно учители от различни степени, които са работещи учители, а не откъснати от години от професията лица, напр. работещи в инспекторати или в самото министерство. Не им знам ни работните групи, ни идеите, ни колко широко и с кого се обсъждат.
Аз съм за възможност за модулно обучение преди VІІІ клас. Дали ще го наричаме ЗИП и СИП или по друг начин е все едно- въпрос на форма. Интересува ме основно съдържанието и възможностите, които се предлагат на децата.