Ноу комент. Добре,че се появи от някъде един добър съсед,та ми каза какво да направя,за да излезем. Всеки ден все по някоя гадория ми се случва и мъжа ми никога не е с мен точно тогава. Онзи ден пък Ема се задави от пюрето (понеже има и лека кашлица в момента), като посиня милата, добре,че успях да запазя самообладание и направих каквото бе нужно. НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДЕЦА, побеля ми косата. Айде оплаках ви се,дано лошото да остане зад гърба ни вече 
.Асансьора е с вътрешни врати, тъмнина и мрак.Слава Богу, че Дани не го е страх от тъмното (сега вече го хваща страх).Наложи се малко да избутам едната половина на вратата настрани, та да влезе малко светлина, абе направо си я счупих ( то човек в такива ситуации от незнайно къде му идват много сили).А точно предният ден бяхме сменили фирмата, която поддържа асансьора.А в асансьора обхвата ту го има, ту го няма.Звъня на техниците, никой не вдига 
, звъня ня мъжа ми, да му обясня, той след това звънял на енергото.Казали, че има авария и не се знае кога ще я отстранят 
, домоуправителката се прибираше в същото време и тя започна да звъни на техниците.Оказа се че хората били някъде ниско в някакво мазе и те нямали обхват.А нали на Дани му се акаше, вярвайте ми, хич не ми пукаше от хората, като нищо щях да му сложа на земята мокри кърпи, та да се изака на тях.Стояхме 1 час в асансьора.Аз станах вир вода, и аз по едно време много се уплаших че може да ни свърши въздуха 
, ужас беше. 
Тъй като гледам всеки ден разнасям поне по 20 кила.Като сметна и моите телеса,които хич не са малко,си е направо тренировка 
Препоръчани теми
за бърите отговори, явно са упорити тия пущини. Взех да я мажа с фунгостатин понеже няма как да си изплакне устата с пипетката я мажа с марля, но май този Дактарин ще е по ефикасен 
мисля си кога и на мен ще се случи ние както сме на 12 етаж и както постоянно все се разваля не ми се мисли направо кви ще ги дървя 
