Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?

  • 32 168
  • 199
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 2 219
За бъдещите потнциални и не толкова самоубийци, последните мнения са много важни - изберете най-добрия вариант Joy hahaha
Обичам чувството за хумор в хората...

# 121
  • Мнения: 1 807
При обесването ако не ти се строши врата, може доста да се помъчиш.

Прекъсва се вагуса (нерв) това причинява смъртта и бързо става.

pammella, дано се консултираш или си се консултирала с психиатър, тези състояния се лекуват

# 122
  • Мнения: 482
Минавала ми е. Доста пъти. И какво правя? За мен  спасението е в това , да се отдалечиш от момента. Момента ,в който ти е толкова трудно и който те тегли нататък. Отлагам. Казвам си ,че трябва да издържа и моментът ще отмине. Трудно ми е да обясня и е неясно. Мисля ,че това е съветът към бившите алкохолици - да ,ще пият, но не сега ,после и все по-нататък във времето. Сядам да гледам филм, чета книга ,рева над измислените проблеми ..и  после ми се е разминало.

# 123
  • Мнения: 8 420
За бъдещите потнциални и не толкова самоубийци, последните мнения са много важни - изберете най-добрия вариант Joy hahaha
Обичам чувството за хумор в хората...

Правилното планиране е ключът към успеха. А за метод смятам, че бялата смърт е най-добрият вариант. При нея единственият проблем е глобалното затопляне.

# 124
  • В градината...
  • Мнения: 16 071
Да и аз съм чувала история в която човек е срещнал ангел, който го е възпрепятствал да се самоубие.

# 125
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 277
Като сте заговорили за начините, ако реша да се самоубивам, ще си тегля куршума в главата. Ще открадна пищоФ от някого, лапам и така.  Mr. Green

Шегувам се, защото самата мисъл за самоубийството, като изход от нещо ми е толкова абсурдна, че чак смешна.

Съгласна съм с Клонка, че който наистина иска да се самоубива, успява. Другото е недостатъчно желание.

# 126
  • Linz
  • Мнения: 11 630
И на мен най ми допада куршума- бързо и сигурно. Височините и въжетата никак не ме влекат Sick
Може и приспивателни... Не, че бих го направила де Crazy

# 127
  • Мнения: 589
Понеже , гледам, го избихме на смях( което е страхотно- най-важното е да няма човек чернби мисли)-да припомня един виц, ако не възразявате.Един човек решил да сложи край на живота си, взел едно въже и тръгнал да търси подходящо дърво, където да се обеси. Харесал си една върба над реката, опнал въжето, надянал си го на шията...обаче клонът на върбата бил сух и се счупил.Паднал нашият герой в реката, изплувал на брега, пък си казал: "Брей, заради едно бесене щях да се удавя за малко..."

# 128
  • Мнения: 1 175
Хората, които наистина имат мисли за самоубийство, обикновено правят поне един опит.
Истинските самоубийци винаги успяват.
Останалите са хора, на които просто им писва от нещо или изживяват труден период и бъркат желанието за края на този период с желание за край на собствения си живот.

Има и една категория, които не мислят за самоубийство, а за инсценирането му, макар да го приемат за истински самоубийствен импулс. В повечето случаи това не са просто манипулатори, а доста объркани хора, които викат за помощ, но имат усещането, че никой не ги чува и това е опит да привлекат внимание.

Много хубав и проницателен пост! обожавам умни хора

По темата - никога не съм се замисляла за самоубийство. Но съм имала други странни мисли, които някои биха определили като такива. Когато стоя на ръба на платформата на метрото, и то се задава с бясна скорост, нещо ме тегли да скоча. Или когато гледам надолу от балкон на висок етаж, ме дърпа надолу. Когато държа кухненски нож, а близо до мен стои някой (роднина, приятел, съпруг) нещо ме тегли да забия ножа в нищо неподозиращото тяло. Когато галя котката, понякога й хващам вратлето с ръка, нежно, и нещо ме тегли да го стисна. Това не са съзнателни мисли, а просто дълбоки вътрешни усещания които идват и си отиват за миг, и са в пряк разрез със съзнателното ми желание да живея и да не наранявам други хора (или животни). Ненавиждам ги и понякога наистина ме плашат. Предполагам в момент на слабост, или ако си пиян/дрогиран, такова вътрешно дръпване може да стане повече от мисъл, и се чудя колко ли самоубийци просто са се повлияли от това, без трезвото решение да се убиват. Някъде четох аналогично състояние на съзнанието - когато се опитваме да не мислим за нещо, то става още по-натрапчиво. В старанието си да не мисли за него, съзнанието периодично проверява дали мисли за него, като по този начин го изкарва наяве и съзнателното забравяне става мисия невъзможна. Може би по същия начин нещата, от които се страхуваме, ни преследват по описаният от мен начин, просто защото прекалено силно се опитваме да ги предотвратим. Не знам колко често срещано е това, може би аз да съм по-странна... За протокола, нямам психични отклонения и съм доволна от живота си  Grinning

# 129
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Дидитка, същото важи и за мен.

# 130
  • Мнения: 349
Рени и Дидитка, много хора имат такива мисли, но успяват да се отърсят от тях, но когато те са прекалено натрапчиви и притеснителни вече може да се помисли за обсесивно-компулсивно разстрийство и да се посети психолог, а при необходимост и психиатър. Като цяло тези мисли и мислите за самоубийство се пораждат от различни неща.

# 131
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 256
Когато бях тийн ми е минавала , да  Confused

# 132
  • Мнения: 93
Леле, Дидитка!  Shocked Ясно ми е, че на много хора им минава мисъл за самоубийство, но това, че ти иска да забиеш нож в тялото на този, който седи до теб е направо шантаво!  Shocked Не ми се сърди, но подобни мисли могат да изникнат единствено в съзнанието на психопат!

# 133
  • Мнения: leet
Хората, които наистина имат мисли за самоубийство, обикновено правят поне един опит.
Истинските самоубийци винаги успяват.
Останалите са хора, на които просто им писва от нещо или изживяват труден период и бъркат желанието за края на този период с желание за край на собствения си живот.

Има и една категория, които не мислят за самоубийство, а за инсценирането му, макар да го приемат за истински самоубийствен импулс. В повечето случаи това не са просто манипулатори, а доста объркани хора, които викат за помощ, но имат усещането, че никой не ги чува и това е опит да привлекат внимание.

Много хубав и проницателен пост! обожавам умни хора

По темата - никога не съм се замисляла за самоубийство. Но съм имала други странни мисли, които някои биха определили като такива. Когато стоя на ръба на платформата на метрото, и то се задава с бясна скорост, нещо ме тегли да скоча. Или когато гледам надолу от балкон на висок етаж, ме дърпа надолу. Когато държа кухненски нож, а близо до мен стои някой (роднина, приятел, съпруг) нещо ме тегли да забия ножа в нищо неподозиращото тяло. Когато галя котката, понякога й хващам вратлето с ръка, нежно, и нещо ме тегли да го стисна. Това не са съзнателни мисли, а просто дълбоки вътрешни усещания които идват и си отиват за миг, и са в пряк разрез със съзнателното ми желание да живея и да не наранявам други хора (или животни). Ненавиждам ги и понякога наистина ме плашат. Предполагам в момент на слабост, или ако си пиян/дрогиран, такова вътрешно дръпване може да стане повече от мисъл, и се чудя колко ли самоубийци просто са се повлияли от това, без трезвото решение да се убиват. Някъде четох аналогично състояние на съзнанието - когато се опитваме да не мислим за нещо, то става още по-натрапчиво. В старанието си да не мисли за него, съзнанието периодично проверява дали мисли за него, като по този начин го изкарва наяве и съзнателното забравяне става мисия невъзможна. Може би по същия начин нещата, от които се страхуваме, ни преследват по описаният от мен начин, просто защото прекалено силно се опитваме да ги предотвратим. Не знам колко често срещано е това, може би аз да съм по-странна... За протокола, нямам психични отклонения и съм доволна от живота си  Grinning
За метрото и балкона обяснението е ясно, нарича се гравитация. И мен ме е теглило.
Обаче за ножа, предполагам, че всеки жив човек на моменти го пробожда този импулс, но се радвам, че имаме възпирателни механизми, наречето го нравственост, ценностна система, съвест и др.
Аз моята котка понякога я тормозя от стискане, защото е много пухен и имам чувството, че от любов ще му направя нещо. Но не бих си простила да му причиня нещо подобно.

# 134
  • Мнения: 2 448
Когато държа кухненски нож, а близо до мен стои някой (роднина, приятел, съпруг) нещо ме тегли да забия ножа в нищо неподозиращото тяло. Когато галя котката, понякога й хващам вратлето с ръка, нежно, и нещо ме тегли да го стисна. Това не са съзнателни мисли, а просто дълбоки вътрешни усещания които идват и си отиват за миг, и са в пряк разрез със съзнателното ми желание да живея и да не наранявам други хора (или животни).

Заколи пиле ( за друго животно не те съветвам, защото е по трудно като е голямо ). Ако не ти хареса, направо ще ти се изпарят тези несъзнателни желания. А ако ти допадне, можеш да си колиш вечерята сама. Ако си вегетарианка, обаче става по сложно.

Общи условия

Активация на акаунт