Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?

Ами признавам си- минавала ми е и то няколко пъти ( не за да бъде наказание за някого, а просто от умора и безизходица). Обикновено съм намирала изход, сили и съм се справяла доста добре. Наистина, както написа някой по-напред в темата, това е по-лесния начин, винаги може да се случи, защо пък да не изчакаме още малко. 

И мен детето ме е спирало. Откакто я няма майка ми.
И не става дума за депресия или нещо толкова страшно.
Просто е имало моменти, в които съм си казвала, че може би най-доброто решение на всичките ми поблеми е просто да се разкарам. Но съм сигурна, че не бих събрала смелостта.
Затова се опитвам да живея без да се тормозя особено много.

Aз само да питам...защо повечето си мислите,че самоубийството се прави главно за "отърване от нещо"?"Няма друг изход"."Не мога да се справя"."Трудно ми е." Не питам споделилите,особено тези с по-тежките моменти.Те си знаят. 

 Не само ми е минавала такава мисъл, но и действия предприех. И не бях тийнейджърка нещастно влюбена, а на солидната възраст от 32 години.Бях се приготвила да засиля колата си в една пропаст над града.Гледах зейналата под мен паст на реката и реших, че ще изпуша последната си цигара.Още нямам обяснение откъде се взе един старец- ей така, от нищото се появи зад гърба ми и ме потупа по рамото.Обърна главата ми към себе си, взря се в лицето ми с най-сините очи, които някога съм виждала и кротко ми каза :" Недей.Едва ли си тук заради гледката...Това, което мислиш да направиш, е глупаво, а ти не си глупаво момиче. Заради мен, чедо, моля те- качи се в колата и си иди...Един ден всичко ще е стара, стара история." Тогава се разридах на рамото му, разказах му всичко, което близките ми не усещаха и не  разбираха...и ми олекна.Като че ли някой инжектира в мен невероятна сила да посрещна каквото Бог ми е отредил.
 И не за да наказвам някого, каквато причина мярнах тук( признавам, не съм изчела всичко) исках да си отида, не- бях предадена,ужасно уморена и огорчена.Когато виждаш как всичко, в което си вярвал, всичко, което си градил мъчително и с надежда да си струва жертвите, се изплъзва и животът ти се обръща в посока, която не си избрал сам- тогава наистина спираш да вярваш, че ще имаш сили да понесеш и да се справиш с болката...И ако в такъв момент до теб няма някой, който наистина схваща какво ти има, ако в такъв момент само с минута се разминеш с подкрепата на разбиращо те същество- краят е неизбежен.

olimpiia, разревах се като малко дете... Пожелавам ти никога, ама никога повече да не палиш колата в тази посока.

По темата: да и в същото време съм силно вярваща в Бог.

Китана, след като никога не съм възнамерявала да се самоубивам, няма как да знам какви са причините да вземеш такова решение. Просто това са най-разпространените, не, че не може да има и други. Виждам, че разбираш повече от нас, та хайде кажи какво ДРУГО, освен отчаянието, мъката и безизходицата могат да те накарат да сложиш край на живота си тук, сега и при условие, че си християнин и си психически стабилен /да не използвам други думи/. Последното изключва самураи, сектанти и тем подобни.

Когато бях на практика в психиатрията имаше случай на депресия с опит за самоубийство. Но говоря за тежки депресии,( а и не само при депресиите).  Няма как да минеш без лечениеКитана, в такива случаи, това е все едно да се опиташ да подкараш кола без гориво. Липсата на серотонин в мозъка може да те докара да доста непредвидими за теб самия постъпки.. Та с това се опитвам да ти отговоря и на този въпрос.  

N_A_N™, , няма как да си психически стабилен и да  се самоубиваш. Поне така пишеше по учебниците преди 6-7 г.  Е ,някой може и повече да знае оттук присъстващите.

 A kaкво провокира отделянето на серотонин? Как да си го "набавим", когато е в недостиг, така да се каже?
  Всеки е психически нестабилен в дадени моменти. Да не кажа, че прекалената "психична стабилност"( хладнокръвието) е също патология.

Поне аз до колкото знам(не претендирам ,че е много),по естествен път можеш да си набавиш серотонин с всичко ,което ти носи наслада-от хубава музика, сбирки с дружки , до ядене на сладолед( ).  А иначе с химия (антидепресанти, чиято цел е именно по изкуствен път да набавят нужното количество в мозъка възможно най-бързо), пият се  витамини Б комплекс( в оризът се съдържа доста), фолиева киселина и други . Някои хора просто се раждат с ниски нива на  серотонин ,те са и по тревожни. С отговорът си, естествено, не изчерпвам въпроса ти. 

Минавала ми е тая мисъл преди много годинки,като бях луда тинейджърка и си мислех,че с една несподелена любов или скандал с родител и светът свършва. От 10 години насам не ми е минавала,много,много ми се живее!!! 

Има как.
Има ситуации като неизличима болест, нетърпима болка, никакъв изход, агония и прекалено трезвен поглед върху това което следва.......
Не ми се пише.

Като бях малка успях да се нагълтам с хапчета, но беше ужасно и аз не знам какво си мислех. За мой късмет сега точно тази тема за самоубийствата и други абнормални психични явления  е много актуална за мен от академична гледна точка Ако искате мога да ви разкажа.

Да. Доста пъти. Депресия. В крайна сметка не посмях, беше ме страх от смъртта. После прегърнах идеята, че животът ми не е нещо, което аз съм създала, следователно нямам право да го отнемам. С две думи, без да съм религиозна  християнка, за мен самоубийството е грях.

Темата е доста тежка и болезнена.Не я измествайте!

Какво кара човек да се реши на тая крачка?
И можем ли да предвидим дали в нечия глава няма подобни мисли?