Rozi-maxi ,много ми харесват стихотворенията.Не си падам по принцип по този хмм...тип литература,но нещата,които цитираш ми допадат .
- Публикувана: 18 март 2010, 18:47 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2014, 14:40 ч.
Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?
rozi-maxi, я дай да направим една тема за почитателите на Мадлен. Стига сме разнищвали на хората изневерите 
Това ще е далеч по-приятно
Това ще е далеч по-приятно
Точно защото тя е психотерапевт,и се е сблъсквала и лекувала хора,изпадали в такива ситуации,в каквито са попадали хората,питащи,споделящи,търсещи съвети в този форум,затова и стиховете й,са толкова разбираеми,засягащи реални проблеми.Не само творбите й харесвам,а като я видя на екрана,направо се хипнотизирам
.Rozi-maxi ,много ми харесват стихотворенията.Не си падам по принцип по този хмм...тип литература,но нещата,които цитираш ми допадат .
Китана,ще ти харесат всичките,гарантирам ти.За мен ,повтарям се,първата й книга е най-силна."Вяра имам" е втората,и тя е чудесна,но първата ми е по-любима.
За да те убедя ,да си я купиш,ще постна и любимото ми
"На тебе нивга няма да ти стигат багрите-
ти виждаш повече от другите.
На тебе няма да ти стигат звуците-
ти чуваш даже пеперудите.
Дарена си със свръхсетивност
и няма да ти стигат чувствата.
Да те боли ти е необходимо,
за да превръщаш в пълно пустото.
Не всичките ще те разбират.
Ще те отричат,ще те мразят.
Съмнения ще те раздират,
а ти не знаеш да се пазиш.
Да бъдеш странница родена,
не страдай,не е толкоз тъжно!
Обречена,благословена,
на глухите и слепите си нужна."
Момичета,пуснете тема за Мадлен в Литературния клуб.Нека тази остане "чиста" доколкото е възможно,защото е сериозна и тежка.
С какво я изцапахме,не разбрах!?Аз мисля,че нейните стихове,са точно за такива теми,защото те дават надежда
. Ами измества се от въпроса, зададен в началото, към коментари за творчеството на Мадлен Алгафари.
Стиховете й засягат болката.А какво кара хората,да помислят за самоубийство,не е ли именно тя!?
Спокойно,няма да "спамя" повече темата.
Рози-макси,Китана идвате ли стиховете на Мадлен ?
Да. Не беше веднъж, нито два пъти.
Първо, в пубертета, когато започнах да си задавам въпроси и не само, че не намирах отговорите им, но и се губех в тях. Струваше ми се твърде тежко и твърде болезнено. След време просто се примирих, колкото и да не ми се щеше, привикнах. За мен подобни мисли в тази възраст далеч не са свързани само с несподелена любов и глупавите възприятия по темата. В тийн годините си аз имах реални проблеми, бях принудена да живея в една действителност, която не разбирах, която ме измъчваше и наказваше. И въпреки че нямах никаква вина за нея, тя наистина беляза живота ми.
След това... след като бях преминала 20-те, малко след тях. Мечти, надежди, разголени заблуди, неподозирани грозни факти - с такава сила се стовариха на главата ми, че бях сигурна, че съм част от странен психологически експеримент. И на моменти психиката ми наистина не издържаше. Спасиха ме дъщеря ми и мисълта за мама. Не се самоубих, но се разболях...
Първо, в пубертета, когато започнах да си задавам въпроси и не само, че не намирах отговорите им, но и се губех в тях. Струваше ми се твърде тежко и твърде болезнено. След време просто се примирих, колкото и да не ми се щеше, привикнах. За мен подобни мисли в тази възраст далеч не са свързани само с несподелена любов и глупавите възприятия по темата. В тийн годините си аз имах реални проблеми, бях принудена да живея в една действителност, която не разбирах, която ме измъчваше и наказваше. И въпреки че нямах никаква вина за нея, тя наистина беляза живота ми.
След това... след като бях преминала 20-те, малко след тях. Мечти, надежди, разголени заблуди, неподозирани грозни факти - с такава сила се стовариха на главата ми, че бях сигурна, че съм част от странен психологически експеримент. И на моменти психиката ми наистина не издържаше. Спасиха ме дъщеря ми и мисълта за мама. Не се самоубих, но се разболях...
rozi-maxi,
"На тебе нивга няма да ти стигат багрите-
ти виждаш повече от другите.
На тебе няма да ти стигат звуците-
ти чуваш даже пеперудите.
Дарена си със свръхсетивност
и няма да ти стигат чувствата.
Да те боли ти е необходимо,
за да превръщаш в пълно пустото.
Не всичките ще те разбират.
Ще те отричат,ще те мразят.
Съмнения ще те раздират,
а ти не знаеш да се пазиш.
Да бъдеш странница родена,
не страдай,не е толкоз тъжно!
Обречена,благословена,
на глухите и слепите си нужна."
"На тебе нивга няма да ти стигат багрите-
ти виждаш повече от другите.
На тебе няма да ти стигат звуците-
ти чуваш даже пеперудите.
Дарена си със свръхсетивност
и няма да ти стигат чувствата.
Да те боли ти е необходимо,
за да превръщаш в пълно пустото.
Не всичките ще те разбират.
Ще те отричат,ще те мразят.
Съмнения ще те раздират,
а ти не знаеш да се пазиш.
Да бъдеш странница родена,
не страдай,не е толкоз тъжно!
Обречена,благословена,
на глухите и слепите си нужна."
прекрасно, просто и .. знаеш че някъде има и други! Човек е динамика.. това което се случва в момента /прекрасно или ужасно/ няма как да продължи вечно, понякога е нужно дори да стиснеш зъби и да изтърпиш.. А както каза и eddy6: това е по-лесния начин, винаги може да се случи, защо пък да не изчакаме още малко...
Минавала ми е точно веднъж, на 17 години. Нямаше никакъв конкретен повод, просто в един момент осъзнах, че ако някога реша да сложа край на живота си, ще го направя без страх. Беше безумно откритие, че не изпитвам страх. Но никога не съм искала да извърша самоубийство.
В обществото ни има много погрешни нагласи за самоубийствата. Общо взето като че ли делим самоубийците на два типа: психично болни потикнати към деянието заради болестта си и младежи търсещи внимание от възрастните. Струва ми се, че докато битуват такива нагласи, самоубийството като причина за смърт ще е една от водещите. В момента втората по честота причина за смърт в България до 25 годишна възраст е самоубийството. (Първа мисля са пътно транспортни произшествия и битови травми). Това са ми го казвали познати съдебни лекари. Децата не са на нашето ниво на зрялост и опит, често надценяваме техните способности за справяне с проблемите. Или подценяваме проблемите. Или си казваме, това не може да се случи на моето дете, защото сме го възпитали така и така. Изобщо пренебрежителното и високомерно отношение към проблема според мен е много повърхностно. Не сме повърхностни когато става дума за сърдечно заболяване или рак, катастрофи и престъпност, но се смятаме за застраховани от подобна опасност.
В обществото ни има много погрешни нагласи за самоубийствата. Общо взето като че ли делим самоубийците на два типа: психично болни потикнати към деянието заради болестта си и младежи търсещи внимание от възрастните. Струва ми се, че докато битуват такива нагласи, самоубийството като причина за смърт ще е една от водещите. В момента втората по честота причина за смърт в България до 25 годишна възраст е самоубийството. (Първа мисля са пътно транспортни произшествия и битови травми). Това са ми го казвали познати съдебни лекари. Децата не са на нашето ниво на зрялост и опит, често надценяваме техните способности за справяне с проблемите. Или подценяваме проблемите. Или си казваме, това не може да се случи на моето дете, защото сме го възпитали така и така. Изобщо пренебрежителното и високомерно отношение към проблема според мен е много повърхностно. Не сме повърхностни когато става дума за сърдечно заболяване или рак, катастрофи и престъпност, но се смятаме за застраховани от подобна опасност.
