pasinet, аз споделих че едва ли е терапевтично човек да въведе в действие подобни мисли. понякога това би могло да е опасно. на различните хора им минават различни работи през главите. аз ако бях споделила моите, едва ли щеше да изразиш мнение да пробвам, понеже тия неща на практика не са безобидни. също така, това е едно от нещата, които отличават болния от здравия човек - за здравия не е проблем да ги държи под контрол и да не ги привежда в действие. ако например човек често за секунда има усещането че се дави, аз не бих го посъветвала да пробва във ваната. ако на някой му минава понякога през ума картина на разрязана човешка плът, не би следвало да види как е на практика... на пръста си например. освобождаването от тези мисли (когато са зачестили и тормозят човека) би следвало да стане по друг начин. те в повечето случаи са белег на повишена тревожност, която се корени в някаква причина. трябва да се идентифицира причината и да й се въздейства, или на справянето с нея. това имах предвид.
- Публикувана: 18 март 2010, 18:47 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2014, 14:40 ч.
Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?
Малко иформация за когнетивна терапия, подходяща за неврози.
http://kakvonovo.wordpress.com/2010/01/12/kmnt/
http://kakvonovo.wordpress.com/2010/01/12/kmnt/
Дидитка, изобщо не мисля, че си психопат заради тези мисли, които сподели. 
foreplay , много ясно, че не бих казала за всяка такава мисъл да се пробва. Но след като човек не е наясно от какво са породени и ако не е сигурен как да се справи с тях, понякога ако не е нещо опасно може да пробва в реалността как е,защото понякога си мислим, че искаме нещо или, че не го искаме, а в сблъсъка с реалността виждаме, че не е така ( отделен е въпроса, че понякога не ни се иска да си го признаем дори пред себе си ). Просто за мислите на Дидитка ми се стори, че това е един напълно безобиден начин да разбере нещо за себе си. Изобщо не съм си и помисляла, че реално би заколила някого.
И още нещо много хора приемат за себе си това, което обществото казва, че е нормално и отричат някои свои желания, подтискат ги, вместо да ги разберат и ако не им харесват да се опитат да се преборят. За това го предложих това с пилето, а не че принципно съм предлагала на всеки да си реализира неволните мисли.
Още повече, че на мен не са ми минавали такива, които не са израз за нещо вътре в мен и да не знам защо го мисля (или е било много рядко и много отдавна, че не си ги спомням). Дори и такива, които повечето хора биха определили като лоши и да ме заклеймят
, аз знам, че са част от мен и съм разбрала причината породила ги.
Китана, ти направо ме " разби ".
Да излизам от темата, че такова хубаво време днес, а аз от любопитство за различните преживявания на хората ще го прекарам в черни мисли.
foreplay , много ясно, че не бих казала за всяка такава мисъл да се пробва. Но след като човек не е наясно от какво са породени и ако не е сигурен как да се справи с тях, понякога ако не е нещо опасно може да пробва в реалността как е,защото понякога си мислим, че искаме нещо или, че не го искаме, а в сблъсъка с реалността виждаме, че не е така ( отделен е въпроса, че понякога не ни се иска да си го признаем дори пред себе си ). Просто за мислите на Дидитка ми се стори, че това е един напълно безобиден начин да разбере нещо за себе си. Изобщо не съм си и помисляла, че реално би заколила някого.
И още нещо много хора приемат за себе си това, което обществото казва, че е нормално и отричат някои свои желания, подтискат ги, вместо да ги разберат и ако не им харесват да се опитат да се преборят. За това го предложих това с пилето, а не че принципно съм предлагала на всеки да си реализира неволните мисли.
Още повече, че на мен не са ми минавали такива, които не са израз за нещо вътре в мен и да не знам защо го мисля (или е било много рядко и много отдавна, че не си ги спомням). Дори и такива, които повечето хора биха определили като лоши и да ме заклеймят
, аз знам, че са част от мен и съм разбрала причината породила ги. Китана, ти направо ме " разби ".
Да излизам от темата, че такова хубаво време днес, а аз от любопитство за различните преживявания на хората ще го прекарам в черни мисли.
аз смятам, че хората ги подтискат. или просто не си дават сметка за тях. или ги е страх, не знам. аз също се плаша на моменти, макар и много рядко.
И пак казвам, че това са страхове, а не желания.
Значи искаш да кажеш, че представяйки си, че ръгаш с нож някого, ти всъщност се страхуваш да не го направиш без да искаш?
Последното разяснение на Дидитка е много добро. През главите ни прехвърчат какви ли не мисли, страхове, желания... някои осъзнати, други- не. Няма нужда от дълбоки анализи на всяко моментно настроение
Дидитка, изобщо не мисля, че си психопат заради тези мисли, които сподели.
foreplay , много ясно, че не бих казала за всяка такава мисъл да се пробва. Но след като човек не е наясно от какво са породени и ако не е сигурен как да се справи с тях, понякога ако не е нещо опасно може да пробва в реалността как е,защото понякога си мислим, че искаме нещо или, че не го искаме, а в сблъсъка с реалността виждаме, че не е така ( отделен е въпроса, че понякога не ни се иска да си го признаем дори пред себе си ). Просто за мислите на Дидитка ми се стори, че това е един напълно безобиден начин да разбере нещо за себе си. Изобщо не съм си и помисляла, че реално би заколила някого.
И още нещо много хора приемат за себе си това, което обществото казва, че е нормално и отричат някои свои желания, подтискат ги, вместо да ги разберат и ако не им харесват да се опитат да се преборят. За това го предложих това с пилето, а не че принципно съм предлагала на всеки да си реализира неволните мисли.
Още повече, че на мен не са ми минавали такива, които не са израз за нещо вътре в мен и да не знам защо го мисля (или е било много рядко и много отдавна, че не си ги спомням). Дори и такива, които повечето хора биха определили като лоши и да ме заклеймят , аз знам, че са част от мен и съм разбрала причината породила ги.
Китана, ти направо ме " разби ".
Да излизам от темата, че такова хубаво време днес, а аз от любопитство за различните преживявания на хората ще го прекарам в черни мисли.
foreplay , много ясно, че не бих казала за всяка такава мисъл да се пробва. Но след като човек не е наясно от какво са породени и ако не е сигурен как да се справи с тях, понякога ако не е нещо опасно може да пробва в реалността как е,защото понякога си мислим, че искаме нещо или, че не го искаме, а в сблъсъка с реалността виждаме, че не е така ( отделен е въпроса, че понякога не ни се иска да си го признаем дори пред себе си ). Просто за мислите на Дидитка ми се стори, че това е един напълно безобиден начин да разбере нещо за себе си. Изобщо не съм си и помисляла, че реално би заколила някого.
И още нещо много хора приемат за себе си това, което обществото казва, че е нормално и отричат някои свои желания, подтискат ги, вместо да ги разберат и ако не им харесват да се опитат да се преборят. За това го предложих това с пилето, а не че принципно съм предлагала на всеки да си реализира неволните мисли.
Още повече, че на мен не са ми минавали такива, които не са израз за нещо вътре в мен и да не знам защо го мисля (или е било много рядко и много отдавна, че не си ги спомням). Дори и такива, които повечето хора биха определили като лоши и да ме заклеймят
, аз знам, че са част от мен и съм разбрала причината породила ги. Китана, ти направо ме " разби ".
Да излизам от темата, че такова хубаво време днес, а аз от любопитство за различните преживявания на хората ще го прекарам в черни мисли.
и държа още веднъж да спомена, че аз също не смятам наличието на подобни симптоми у хората за прихическо разстройство - напротив, счита се за абсолютно нормално. има още нещо - не отнасям коментарите си по темата към никого от пишещите в нея, понеже би било наивно - дори не съм ги виждала хората, затова говоря общо, а не конкретно за дидитка. и моля да не се приема лично.
Радвам се за тези, при които суицидните мисли са моментно настроение, част от тийнейджърските им спомени. Не при всички обаче е така. Има моменти, когато човек страда, а не иска да сподели с близките си, за да не ги тревожи. От други, дори да сподели, не получава очакваното разбиране и подкрепа...
Личен опит - в момента съм на изхода на страшна депресия (най-страшната в живота ми!!!), която преодолях съвсем сама. При това проблемът, който я породи, не е решен, няма и да се реши.
Налагах си на волята да се усмихвам, непук на всичко. Във всяка свободна минута чета мъдростита на Майка Тереза, на Петър Дънов, pozitivnoto.net, Ронда Бърн, Естер и Джери Хикс, Дейл Карнеги...
Намерих си и ново хоби. Като дете обожавах да пиша писма на хартия. Сега не ми остава толкова време, но си пиша с всеки, който прояви интерес към мен в интернет - от социални мрежи, форуми... къде ли не. Регистрирах се даже в сайт за запознанства, където също намерих хора като мен, които търсят само виртуално общуване. Интересно ми е да си пиша с тях, това ме отвлича от проблема. Вече не го мисля, спя спокойно, живея си живота, какъвто е. Може да не е идеален, ама си е моят. Ако си го дам без бой, никой няма да ми го върне!
Истината е в това: "Помогни си сам, да ти помогне и Господ!".
Усмихвайте се! Винаги има причини!
Личен опит - в момента съм на изхода на страшна депресия (най-страшната в живота ми!!!), която преодолях съвсем сама. При това проблемът, който я породи, не е решен, няма и да се реши.
Налагах си на волята да се усмихвам, непук на всичко. Във всяка свободна минута чета мъдростита на Майка Тереза, на Петър Дънов, pozitivnoto.net, Ронда Бърн, Естер и Джери Хикс, Дейл Карнеги...
Намерих си и ново хоби. Като дете обожавах да пиша писма на хартия. Сега не ми остава толкова време, но си пиша с всеки, който прояви интерес към мен в интернет - от социални мрежи, форуми... къде ли не. Регистрирах се даже в сайт за запознанства, където също намерих хора като мен, които търсят само виртуално общуване. Интересно ми е да си пиша с тях, това ме отвлича от проблема. Вече не го мисля, спя спокойно, живея си живота, какъвто е. Може да не е идеален, ама си е моят. Ако си го дам без бой, никой няма да ми го върне!
Истината е в това: "Помогни си сам, да ти помогне и Господ!".
Усмихвайте се! Винаги има причини!
Да,в пубертета когато не ме пускаха да излизам 
.Голям смях,а как съм го преодоляла.................всички знаем че това е моментно състояние.
Сега на тези години с това мислене не ми е минавала такава мисъл.Надявам се да нямам толкова тежки моменти
.Голям смях,а как съм го преодоляла.................всички знаем че това е моментно състояние.Сега на тези години с това мислене не ми е минавала такава мисъл.Надявам се да нямам толкова тежки моменти
Съжалявам,че подновявам толкова стара тема, но има какво да кажа по въпроса - миналата година след много силен стрес покрай детето развих Паническа разстройство-яко паник атаки и тревожност, не е по темата, та 3 месеца по-късно бях вече с натрапливата мисъл че ще се скоча от някъде и ще се е самоубия/ дори нямам спомен кога за първи път си го помислих и как се загнезди в мен/, повярвайте ми на никой не пожелавам моите мисли на никой, заради тях напуснах работа/идея си нямате колко сълзи съм проляла,че мисля така, колко безсънни нощи имах и продължавам да имам от време на време, какт осе очертава да бъде и тази/, защото работех нависоко, започнах психотерапия , пих леки АД, спрях ги от паник атаките и помен вече няма, но този страх от хвърляне от някъде остана, разбрах,че съм развила ОКР , психотерапията не мога да преценя дали има резултат до момента, вече 8 месеца се боря с мислите си, много е трудно, хора много- на никой не го пожелавам това, още повече когато от толкова мислене - ти само започваш да се питаш, ама аз реално искам ли го или не го искам. Когато усещаш, че тежиш с този твой непрекъснат страх на близките си, повярвайте ми толкова много искам да се отърва от тази натрапливост, а ми е толкова трудно......много. Вие се шегувате с това нещо, а аз при всяка изречена шега от някой от типа "иде ми да се хвърля от някъде" се сковавам цялата.....с това шега не бива....
Pisala съм в темата, сега не ми се търси какво.
Какво нямаш?
Какво нямаш?
АЗ ли какво нямам?Нямам никакви сериозни проблеми за момента, освен тази гадна мисъл която ме ужасява,като се появи, като я няма живота си ми тече нормално!
Дръж се, Мария! Имаш дете, мисли за него!
Няма да се даваш. Ужасно е, знам, но с търпение и вяра нещата лека полека се наместват.
Можеш да се справиш.Просто ти трябва време, терапия, хигиена на мисленето и много положителни емоции.
И да знаеш, че не си сама. Хиляди хора са с такива проблеми. Но за това не се говори. Срамно е, странно е, информацията е оскъдна /уж/, а като се поразровиш, се окаже, че е доста често срещано явление.
Вярвам, че с правилен подход всеки може да се справи с тези кошмари. Успех!
Няма да се даваш. Ужасно е, знам, но с търпение и вяра нещата лека полека се наместват.
Можеш да се справиш.Просто ти трябва време, терапия, хигиена на мисленето и много положителни емоции.
И да знаеш, че не си сама. Хиляди хора са с такива проблеми. Но за това не се говори. Срамно е, странно е, информацията е оскъдна /уж/, а като се поразровиш, се окаже, че е доста често срещано явление.
Вярвам, че с правилен подход всеки може да се справи с тези кошмари. Успех!
написах преди една година вследствие на един ужасяващ стрес, при който едва не загубих детето си / първо ми казаха,че е постравматично стресово растройство , та минах през ПР, та сега съм с натрапливост- направо бижу/, не аз в момента съм доста спокойна, въпреки мисълта, т.е опитвам се да я приема като нещо нормално и да не се боря с нея, защото противопоставянето на една натрапливост води до една ужасна конфронтация и чувството,че не можеш да я изкорениш веднъж завинаги от съзнанието си. Но аз просто искам тази мисъл да бъде просто един далечен спомен и да не носи негативи,като си я помислям!
Белинда
знам,че има много хора с такива натрапливости и то предимно майки с малки деца , като мен, отключени заради някакъв изживян стрес, до преди няколко месеца тази мисъл ме успокояваше, вече не, защото при мен продължава вече 8 месеца, на приливи и отливи! Много е гадно, но се боря със зъби и нокти, това нещо да не ми причиняма дискомфорт, е поне вече не плача, като си го помислям, надявам се периодите на появяването на тази мисъл все повече да се разреждат!
Белинда
знам,че има много хора с такива натрапливости и то предимно майки с малки деца , като мен, отключени заради някакъв изживян стрес, до преди няколко месеца тази мисъл ме успокояваше, вече не, защото при мен продължава вече 8 месеца, на приливи и отливи! Много е гадно, но се боря със зъби и нокти, това нещо да не ми причиняма дискомфорт, е поне вече не плача, като си го помислям, надявам се периодите на появяването на тази мисъл все повече да се разреждат! 