- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
За да е представително каквото и да е проучване е най- важен принципа на случайността при подбор на респонденти...
За съжаление, наистина се оказва, че въртим едни и същи аргументи вече близо 200 страници. 
Но все пак... И вече за последен път - защото те уверявам, всичко това е говорено.
Аз за никъде не бързам. Нито един човек тук за 200 страници не написа - "да, трябва ни закон за юли месец". Щом си изчела всичко, си видяла, че дори върли защитници на СМ пишат, че не може да се бърза с толкова сложен проблем.
Ок, в Германия е забранено. Канада и Англия са по-неуредени страни ли? Да, причини има СМ да се приема трудно - ново е, сложно е. Това обаче не е причина само по себе си да го отхвърлим.
Аз никъде не видях да има баланс в позицията за подкрепа на СМ - каква е ползата, освен че ще имаме още 10 деца примерно в повече? Докато проблемите, които се очертаха в хода на дискусията бяха в пъти повече от премерените ползи. Значи попадаме на дисбаланс? Или?
Имаше изброени много възможни проблеми, да. Но каква е вероятността за всеки от тях? Би ли пробвала да ми посочиш за всеки от тях и на базата на какви данни я преценяваш. Сигурно си разглеждала списъка със странични ефекти на някое лекарство. Колко често той надминава като дължина списъка с показанията? И така ли въобще преценяваме ползата от едно лекарство?
СМ са зрели хора също, "които могат да обмислят решението си и да действат съобразно това"? Родителите ми са се развели, когато съм била на три години. Уверявам те, никой не ме е питал за нищо. Майка ми се разведе отново, когато сестра ми беше на годинка. И тя получи също толкова голям шанс да изкаже мнение.
Винаги може да се направи погрешна преценка. Кажи ми гаранция за каквото и да било, че няма да се обърка нещо. Ето, ти самата си дала пример с твоите бременности. Шансът нещо да се обърка не те е спрял да опитваш да забременееш? Ако някой се беше изправил да те пита тогава "И какво правим, ако детето се роди с големи увреждания - даваме го в дом ли?" - как щеше да го погледнеш?
Съжалявам за това, което си преживяла. Разбира се, че няма да я задължаваме - защо трябва да го правим?
Аз, също от личния си опит поставих въпрос преди. Ще го копирам, че не ми се пише.
Ето, един предвидим голям проблем. Каква дума има нероденото дете върху желанието на майка си да рискува?
Но все пак... И вече за последен път - защото те уверявам, всичко това е говорено.Да, няма перфектен регламент, но пък нали трябва да се обхванат всички аспекти на нещата? Или понеже е спешно, бързаме за някъде, не е нужно да се доизбистрят нещата, дай да приемаме нещо, ама колко работи - това е отделен въпрос. Знаеш ли, в случая, факта, че в Германия е забранено сурогатството, много ме учуди и накара да погледна с други очи на нещата. Интересувала съм се за много от проблемите, свързани с проблемното забременяване и факта, че не е разрешено, но дори и се наказва с глоба, беше супер показателен за мен, че има някаква причина в една супер уредена държава да не се приема подобно нещо.
Аз за никъде не бързам. Нито един човек тук за 200 страници не написа - "да, трябва ни закон за юли месец". Щом си изчела всичко, си видяла, че дори върли защитници на СМ пишат, че не може да се бърза с толкова сложен проблем.
Ок, в Германия е забранено. Канада и Англия са по-неуредени страни ли? Да, причини има СМ да се приема трудно - ново е, сложно е. Това обаче не е причина само по себе си да го отхвърлим.
Аз никъде не видях да има баланс в позицията за подкрепа на СМ - каква е ползата, освен че ще имаме още 10 деца примерно в повече? Докато проблемите, които се очертаха в хода на дискусията бяха в пъти повече от премерените ползи. Значи попадаме на дисбаланс? Или?
Имаше изброени много възможни проблеми, да. Но каква е вероятността за всеки от тях? Би ли пробвала да ми посочиш за всеки от тях и на базата на какви данни я преценяваш. Сигурно си разглеждала списъка със странични ефекти на някое лекарство. Колко често той надминава като дължина списъка с показанията? И така ли въобще преценяваме ползата от едно лекарство?
Разводите не са най-добрия пример, защото все пак участват зрели хора, които могат да обмислят решението си и да действат съобразно това. В случая с раждането на дете от СМ, то няма абсолютно никакво участие, право на избор или решение по въпроса. Смятам, че всеки човек преценява сам за себе си дали да живее в отворена връзка, дали да се жени, дали да се разведе, дали да изневери или да остане верен, но децата, създадени при сурогация нямат абсолютно никакъв избор.
СМ са зрели хора също, "които могат да обмислят решението си и да действат съобразно това"? Родителите ми са се развели, когато съм била на три години. Уверявам те, никой не ме е питал за нищо. Майка ми се разведе отново, когато сестра ми беше на годинка. И тя получи също толкова голям шанс да изкаже мнение.
Ако преценката се окаже погрешна? Какво правим? Връщаме детето, настаняваме го в институция, затваряме СМ в лудница?
Винаги може да се направи погрешна преценка. Кажи ми гаранция за каквото и да било, че няма да се обърка нещо. Ето, ти самата си дала пример с твоите бременности. Шансът нещо да се обърка не те е спрял да опитваш да забременееш? Ако някой се беше изправил да те пита тогава "И какво правим, ако детето се роди с големи увреждания - даваме го в дом ли?" - как щеше да го погледнеш?
Прекалено много се разголих, но ще споделя още нещо от личния си опит - въпреки проблемите и дългогодишния стерилитет, изкарах невероятна бременност, никакви проблеми, прекрасно се чувствах, детето беше добре, единствено ми се наложи секцио по медицински причини. При втория опит направих мисед в 14та седмица. Няма да говоря за мъката, за отчаянието, за дупката, в която бях изпаднала... Да е жива и здрава една приятелка психоложка, на нея дължа това, че съм все още с акъла си 
При третия опит се оказва, че аз имам автоимунно заболяване, което се е отключило в началния стадий на бременността. Абсолютно никой не можа да ми обясни как така се е получило. За да задържа дъщеря си, се наложи да премина през куп процедури, роди се недоносена и за малко да не оцелее. Борих се за нея още от 7мата й седмица... Та кажи ми такива неща как могат да се предвидят, защото въпреки медицинските тестове, че съм клинично здрава, при една следваща бременност се оказах болна?
Та как бихме задължили една СМ да довърши докрай договора, ако това е опасно за нейното здраве?
При третия опит се оказва, че аз имам автоимунно заболяване, което се е отключило в началния стадий на бременността. Абсолютно никой не можа да ми обясни как така се е получило. За да задържа дъщеря си, се наложи да премина през куп процедури, роди се недоносена и за малко да не оцелее. Борих се за нея още от 7мата й седмица... Та кажи ми такива неща как могат да се предвидят, защото въпреки медицинските тестове, че съм клинично здрава, при една следваща бременност се оказах болна?Та как бихме задължили една СМ да довърши докрай договора, ако това е опасно за нейното здраве?
Аз, също от личния си опит поставих въпрос преди. Ще го копирам, че не ми се пише.
Представете си, че забременявате. Без проблеми, от първия път - цветя и рози.
В четвърти месец, без болка или каквото и да е, следва спукване на околополодния мехур и спонтанен аборт. Диагностицират ви с цервикална недостатъчност - не е наследствено заболяване, в голяма част от случаите няма обяснение, не се и лекува. Докторът ви обяснява, че е нямало как да се предвиди. Другия път ще ви направи серклаж по-раничко, ще полежите повечко и има добри шансове всичко да свърши добре.
Трябва да ли опитате пак да имате дете? Нещо повече - законно ли трябва да бъде да опитате да имате дете?
Пояснявам - статистиката говори, че една немалка част от жените със серклаж не успяват да износят бременността. Една доста голяма част не я доносват до термин. Какви са рисковете за едно недоносено дете - няма да ви обяснявам, Вярвам, ще се съгласите, че загуба на зрение, хидроцефалия или проблеми в двигателното развитие са малко по-големи проблеми от евентуална психична травма при достигане на средна възраст.
Проблемите, които ви описвам, не са хипотетични - за тях има ясна статистика, трупана с години. В сравнение, евентуалната травма върху децата, резултат от СМ, е само теория - и то не твърде разпространена.
Та така - дали в този случай трябва да е законно да пробвате да имате дете?
В четвърти месец, без болка или каквото и да е, следва спукване на околополодния мехур и спонтанен аборт. Диагностицират ви с цервикална недостатъчност - не е наследствено заболяване, в голяма част от случаите няма обяснение, не се и лекува. Докторът ви обяснява, че е нямало как да се предвиди. Другия път ще ви направи серклаж по-раничко, ще полежите повечко и има добри шансове всичко да свърши добре.
Трябва да ли опитате пак да имате дете? Нещо повече - законно ли трябва да бъде да опитате да имате дете?
Пояснявам - статистиката говори, че една немалка част от жените със серклаж не успяват да износят бременността. Една доста голяма част не я доносват до термин. Какви са рисковете за едно недоносено дете - няма да ви обяснявам, Вярвам, ще се съгласите, че загуба на зрение, хидроцефалия или проблеми в двигателното развитие са малко по-големи проблеми от евентуална психична травма при достигане на средна възраст.
Проблемите, които ви описвам, не са хипотетични - за тях има ясна статистика, трупана с години. В сравнение, евентуалната травма върху децата, резултат от СМ, е само теория - и то не твърде разпространена.
Та така - дали в този случай трябва да е законно да пробвате да имате дете?
Ето, един предвидим голям проблем. Каква дума има нероденото дете върху желанието на майка си да рискува?
А аз си чакам да се появи Пролетната фея да разкаже за познатите си, дето имали дете от СМ и предлагали на нея, но тя не искала. РЕален казус, да видим как става на практика.
Пиши й ЛС?
Гласувах с НЕ.
Моите емоционални аргументи:
Хората не бива да се бъркат в Божиите работи.
"Купуването" на човешки живот аз лично възприемам като робство.
Малко по-рационално:
Ако детето се роди с увреждане или малформация чие дете става?
Опцията "разсиновяване", или "неосиновяване" съществува ли? Каква е предполагаемата вероятност хора, готови на точно такъв тип търговия с човешки живот да имат "рекламация"?
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Моите емоционални аргументи:
Хората не бива да се бъркат в Божиите работи.
"Купуването" на човешки живот аз лично възприемам като робство.
Малко по-рационално:
Ако детето се роди с увреждане или малформация чие дете става?
Опцията "разсиновяване", или "неосиновяване" съществува ли? Каква е предполагаемата вероятност хора, готови на точно такъв тип търговия с човешки живот да имат "рекламация"?
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Бедно. Досега не съм чула заможна европейка да износва децата на някоя индийка.
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Бедно. Досега не съм чула заможна европейка да износва децата на някоя индийка.
Човешките същества са много различни. Има всякакви. Едни биха, други не биха, а трети просто го правят. Всички разискващи в тази тема сме от първите два вида /на условното наклонение/, но абсолютно авторитетно и категорично правим разбор на душата на хората от третия вид. Сякаш ей сега сме изживели живота им и сме споделили съдбите им.
Раждането на дете от сурогатна майка не е задължително и няма да бъде никога. Не забравяйте, че става дума за хора, които го искат, а не са принудени от закона /който още го няма/ да действат по този начин. Най-вероятно повечето от нас, тук, няма дори да срещнат през живота си СМ, дете от СМ или биологични родители, които имат дете от СМ.
Този спор започва да ми прилича на една подобна тема "ЗА и ПРОТИВ абортите". Много потребителки заклеймиха жените, които абортират, защото самите те никога не биха го направили. Но разберете, че неприемливото за едни е съвсем приемливо за други. Особено, когато решението е взето и изпълнето съобразно законите на дадена държава и в рамките на тази държава.
Гласувах с НЕ.
Моите емоционални аргументи:
Хората не бива да се бъркат в Божиите работи.
Значи по тази логика не трябва да сьществуват каквито и да е ин-витро процедури, трансплантация на органи и т.н. защото това е все намеса в божиите работи.
"Купуването" на човешки живот аз лично възприемам като робство.
Значи децата, заченати ин витро сьс скьпо струващи прцедури трябва да се вьзприемат като роби?
Малко по-рационално:
Ако детето се роди с увреждане или малформация чие дете става?
Мисля, че това което става с всички родени деца с малформации и увреждания. Защо родените от сурогатна майка трябва да са по-различни в това отношение?
Опцията "разсиновяване", или "неосиновяване" съществува ли? Каква е предполагаемата вероятност хора, готови на точно такъв тип търговия с човешки живот да имат "рекламация"?
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Вероятно човешки сьщества, способни да изоставят дори собстеното си дете. Има такива, независимо как ги квалифицираме.
Моите емоционални аргументи:
Хората не бива да се бъркат в Божиите работи.
Значи по тази логика не трябва да сьществуват каквито и да е ин-витро процедури, трансплантация на органи и т.н. защото това е все намеса в божиите работи.
"Купуването" на човешки живот аз лично възприемам като робство.
Значи децата, заченати ин витро сьс скьпо струващи прцедури трябва да се вьзприемат като роби?
Малко по-рационално:
Ако детето се роди с увреждане или малформация чие дете става?
Мисля, че това което става с всички родени деца с малформации и увреждания. Защо родените от сурогатна майка трябва да са по-различни в това отношение?
Опцията "разсиновяване", или "неосиновяване" съществува ли? Каква е предполагаемата вероятност хора, готови на точно такъв тип търговия с човешки живот да имат "рекламация"?
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Вероятно човешки сьщества, способни да изоставят дори собстеното си дете. Има такива, независимо как ги квалифицираме.
Извинявам се, че е на английски, ето профила на "типичната" сурогатна майка, според американската агенция, която цитирах и по-рано (тази, която нямала нито една отказала се сурогатна майка):
http://www.creatingfamilies.com/SM/SM_Info.aspx?Type=131
"A typical surrogate mother would be described as a woman between the ages of 21-37 years old, who has 2 children and 13 years of formal education. Seventy-five percent are married and one third have full-time employment. The majority of surrogate mothers are raised in a Christian faith, with 25% raised Catholic. She can be described as a responsible and empathetic woman who looks forward to the experience of helping an infertile couple have a child of their own."
21-37 годишна, с 2 деца и 13 години образование. 75% от тях са женени, 1/3 работят пълен ден. Повечето християнки, вкл. 25% католички. И други работи пише, но както JP показа и по-рано, повечето го правят от алтруистични подбуди.
Даже индийките и украинките със сигурност не са жените от гетото.
Съществува разсиновяване, да. Да цитирам пак американката изпратила 7-годишното осиновено русначе обратно за Москва само в самолета?
http://www.creatingfamilies.com/SM/SM_Info.aspx?Type=131
"A typical surrogate mother would be described as a woman between the ages of 21-37 years old, who has 2 children and 13 years of formal education. Seventy-five percent are married and one third have full-time employment. The majority of surrogate mothers are raised in a Christian faith, with 25% raised Catholic. She can be described as a responsible and empathetic woman who looks forward to the experience of helping an infertile couple have a child of their own."
21-37 годишна, с 2 деца и 13 години образование. 75% от тях са женени, 1/3 работят пълен ден. Повечето християнки, вкл. 25% католички. И други работи пише, но както JP показа и по-рано, повечето го правят от алтруистични подбуди.
Даже индийките и украинките със сигурност не са жените от гетото.
Съществува разсиновяване, да. Да цитирам пак американката изпратила 7-годишното осиновено русначе обратно за Москва само в самолета?
За СМ съм,но не бих износила детето сама! Ще ми е трудно,да не кажа невъзможно да го дам след това! Но ,пък за сметка на това сега започвам процедури по доброволно донорство на яйцеклетки,което е пак тип сурогатство-заемане на генетичен материал!Истината е че нужда има от този тип услуги и не виждам защо се заяждате тук,когато ако някоя от вас не може да има дете по ред причини ,би тръгнала и минала и по този път без съмнение само за да има рожба до себе си.Останалото е само полемики и излишен шум!
Гласувах с НЕ.
Моите емоционални аргументи:
Хората не бива да се бъркат в Божиите работи.
Значи по тази логика не трябва да сьществуват каквито и да е ин-витро процедури, трансплантация на органи и т.н. защото това е все намеса в божиите работи.
"Купуването" на човешки живот аз лично възприемам като робство.
Значи децата, заченати ин витро сьс скьпо струващи прцедури трябва да се вьзприемат като роби?
Малко по-рационално:
Ако детето се роди с увреждане или малформация чие дете става?
Мисля, че това което става с всички родени деца с малформации и увреждания. Защо родените от сурогатна майка трябва да са по-различни в това отношение?
Опцията "разсиновяване", или "неосиновяване" съществува ли? Каква е предполагаемата вероятност хора, готови на точно такъв тип търговия с човешки живот да имат "рекламация"?
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Вероятно човешки сьщества, способни да изоставят дори собстеното си дете. Има такива, независимо как ги квалифицираме.
Моите емоционални аргументи:
Хората не бива да се бъркат в Божиите работи.
Значи по тази логика не трябва да сьществуват каквито и да е ин-витро процедури, трансплантация на органи и т.н. защото това е все намеса в божиите работи.
"Купуването" на човешки живот аз лично възприемам като робство.
Значи децата, заченати ин витро сьс скьпо струващи прцедури трябва да се вьзприемат като роби?
Малко по-рационално:
Ако детето се роди с увреждане или малформация чие дете става?
Мисля, че това което става с всички родени деца с малформации и увреждания. Защо родените от сурогатна майка трябва да са по-различни в това отношение?
Опцията "разсиновяване", или "неосиновяване" съществува ли? Каква е предполагаемата вероятност хора, готови на точно такъв тип търговия с човешки живот да имат "рекламация"?
Що за човешко същество ще се "навие" да стане сурогатна майка, ако това изобщо може да се нарече майчинство?
Вероятно човешки сьщества, способни да изоставят дори собстеното си дете. Има такива, независимо как ги квалифицираме.
Хайде поредното евтино сравняване на медицината и божествената граница.
И да има всякакви човешки същества, има такива способни да убият майка си.
Има способни да станат сурогатни майки, всякакви има, мдам......
За СМ съм,но не бих износила детето сама! Ще ми е трудно,да не кажа невъзможно да го дам след това! Но ,пък за сметка на това сега започвам процедури по доброволно донорство на яйцеклетки,което е пак тип сурогатство-заемане на генетичен материал!Истината е че нужда има от този тип услуги и не виждам защо се заяждате тук,когато ако някоя от вас не може да има дете по ред причини ,би тръгнала и минала и по този път без съмнение само за да има рожба до себе си.Останалото е само полемики и излишен шум!
Донорството на яйцеклетки не е тема тук.
Макар че за мен това е мъжко поведение - да се размножим колкото може повече.
А кой какво би направил не е в твоята компетенция да кажеш - освен ако не си с божествен произход
За СМ съм,но не бих износила детето сама! Ще ми е трудно,да не кажа невъзможно да го дам след това! Но ,пък за сметка на това сега започвам процедури по доброволно донорство на яйцеклетки,което е пак тип сурогатство-заемане на генетичен материал!Истината е че нужда има от този тип услуги и не виждам защо се заяждате тук,когато ако някоя от вас не може да има дете по ред причини ,би тръгнала и минала и по този път без съмнение само за да има рожба до себе си.Останалото е само полемики и излишен шум!
Донорството на яйцеклетки не е тема тук.
Макар че за мен това е мъжко поведение - да се размножим колкото може повече.
А кой какво би направил не е в твоята компетенция да кажеш - освен ако не си с божествен произход
Нямам думи!Лека вечер !
Всички разискващи в тази тема сме от първите два вида /на условното наклонение/, но абсолютно авторитетно и категорично правим разбор на душата на хората от третия вид. Сякаш ей сега сме изживели живота им и сме споделили съдбите им.
Много ви се иска да става въпрос за душите, но простата и всеизвестна истина е, че става въпрос за ПАРИ.
Много ми е интересно вие осиновителите ако имахте свои деца износени и родени от вас дали щяхте да мислите за осиновяване,надали и утрешния ден като ви зададът въпроса -Мамо а ти ако можеше да родиш твое дете дали ще ме вземеше и мен.
Какво ще отговорите истината или най лицемерно ще го погледнете в очите и ще го излъжете.
Какво ще отговорите истината или най лицемерно ще го погледнете в очите и ще го излъжете.
Причините са абсолютно тривиални - наближавам 40, страхувам се от малформации, предишната ми бременност беше тежка, с всички съпътстващи екстри а и никога не съм мислила, че най-важното на тоя свят е да оставя собствените си гени, размножени.
Даже ако бях останала сама - пак съм мислила за варианта да си взема. Тогава дори нямаше да правя опит въобще за забременяване, донорски сперми и т.н. Честна дума.
(това го повтарям сигурно поне за десети път в тази тема, но нищо, важното е да стане 200 стр.)
Осинових след като родих и с ясното съзнание, че най-вероятно ще родя някой ден пак. Да искаш да осиновиш не може да бъде заместител на каквото и да е. Ако за други е, то по-добре на всяка цена да опитват за генетично свое.
Препоръчани теми