Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Райка
въобще не си го и помисляй. Всичко всичко всичко или поне 99% е въпрос на дете. Ние вече имайки едно ( дъщеря ни ) си мислехме че разбираме как се възпитават деца, как се развиват , а това за нас значеше детето да ни покаже от какво се интересува и в какви степени, така да се каже то да ни води а ние да следваме. ДА ама НЕ, Зайко като стана на три години  се стреснахме че не води наникъде , а направо си стои на ниво година и половина  - затворен, вглъбен, консервативен, плашлив ...... ами обърнахме плочата и сега ние го дърпаме -бутаме-водим а той следва - ако събудим у него интереса. Прави са хората - няма универсална рецепта- колкото деца толкова и похвати...

Здравейте мили дами!
Аз съм майка на наскоро официално диагностицирано момченце на 2г. и почти 2 мес. с диагноза ГРР - Детски аутизъм, макар самата аз да бях убедена в диагнозата от месеци.
Подробности за това как открихме проблемите на сина ми, едва ли е необходимо да ви споделям, със сигурност са ви до болка познати. За първоначалния шок, самообвиненията, страданията, рева и всички съпътстващи емоции също предполагам, че се досещате.
Имам и бебе момиченце на 6 мес. Когато забременях с нея и идея си нямах за състоянието на брат й, иначе едва ли щях да поема риска. Доскоро четейки информацията в нета, се надявах, че тя понеже е момиче донякъде е защитена от заболяването на брат й. Това, което ме ужаси последните два дни обаче е, че след направената ваксина на 6 мес, за Хепатит бухвално преди дни, започнах да забелязвам промени и в нейното поведение, които свързвам с аутизъм. Стана много нервна, изпъва се, стиснала юмруци и издава странни ръмжащи звуци, не ме гледа непрекъснато в очите и не си отговаря на името всеки път когато я повикам. Всичко това беше налице само преди дни  Просто не мога да повярвам, че може така да се промени за дни и то при условие, че нищо друго не сме променили нито в гледането, нито в храненето й, нищо... само ваксината, която й сложиха.
Бях се въоръжила с търпение, сили и желание да помогна на сина си, но сега гледайки как и другото ми дете се променя просто се сринах      Не знам дали ще успея да поема още един удар от съдбата... Честно казано ми идва ей сега да отида до прозореца и да се метна с главата надолу... единственото което ме спира е, че ще оставя децата си на произвола на съдбата и няма да има кой да се грижи за тях... нищо друго ....
Извинявайте, че се включвам в темата така внезапно и с такъв негативизъм, но реших, че ако има някой който би ме разбрал, то това ще сте вие...
Много ми е объркано в момента, просто съм като блъсната от влак за пореден път...
Бих искала да ви помоля за съвет и съдействие... Днес в стремежа си да намеря някакъв изход пуснах следния пост на няколко места с надеждата да намеря отговор някъде. Копирам го и тук

Още веднъж се извинявам за внезапната си и не особено приятна поява сред вашите редици  Надявам се да ме разберете 
Много ще съм ви благодарна ако можете да ми помогнете с информация   

Райка, изобщо не мога да се съглася с теб.
Никой родител, който отглежда детето си с огромна любов и прави всичко, за да е задоволено с всичко не прави от детето си аутист.
Не се самообвинявай, нито себе си, нито съпруга си - радвайте му се, обичайте го и му го показвайте ежеминутно.
Нима са по-щастливи и "нормални" децата захвърлени и изоставени от т.н. "биологични родители" ???
Ще споделя мъничко от нашата история - имаше момент в живота ми, когато подхвърлената от лекарите в Св.Никола диагноза "атипичен аутизъм", постоянното ровене в нета за информация, хилядите неща които прочетох,  въпроса защо точно на нея?, самообвиненията и т.н. ме докараха до там, че когато се върнех от работа дори не можех да се зарадвам на детето си, а постоянно се питах, а сега ..........., какво ще стане с нея?
За да изляза от това състояние си забраних да чета за аутизма, спрях да влизам дори във форума, намерихме логопед и психолог, дъщеря ми започна да посещава Ресурсния център в града. Аз посвещавам цялото си време извън работа на нея - за разходки, игра, домашни, четене на книги и т.н.
Преди няколко дни дъщеря ми навърши 9 години и мога да кажа, че прогресът в нейното развитие е огромен. Всичко това се дължи на добрата работа на логопедката, психоложката, началната учителка и на нашата огромна любов и постоянна работа с детето. С всеки изминал ден детето напредва в социализацията, контакта с децата на неговата възраст, развива се в говорно отношение, а също и фината моторика.
С гордост мога да кажа, че макар с една година отлагане завърши първи клас с отличен и по нищо не се различава от децата в нейния клас - естествено има странности в поведението й, характерни за аутистичния спектър, но хората, които не знаят за нашия проблем дори не ги забелязват.
Така, че вдигни глава, обичай детето си с цялото си сърце. Малките невинни душички може да не разбират някой неща, но ... нашата любов усещат. Работете неуморно с детето, обичайте го и ... ще видиш, че резултатите няма да закъснеят.
Пожелавам на всички щастливи мигове.

Райка,

Който и каквото да ти казва, хората са длъжни да ти дават кураж и да не се самообвиняваш, аз обаче знам за какво говориш и те разбирам. Не знам дали някой от нас ще е жив, когато и ако някога излязе публикувана в световен мащаб информация какво и колко са нещата, коитоводят до състоянието "Аутизъм", как може да се избегне и диганостицира най- рано, но ако се окаже, че причините са няколко и различни, аз за моя син съм 99% сигурна ( а това съм го коментирала и със специалисти, които са почти съгласни с мен, както и с майки, които са изключително на "ти" с нещата около и в спектъра) и съм сигурна, че ако не се бях върнала на работа на 4- ия месец след раждането на детето, ако му бях създала условия за нормално семейство със спокойна и весела атмосфера, вместо да го поверя целодневно на грижите на властната ми майка, на която казвам, че ако й се дадат да отглежда 10 деца в норма от всякъде, поне 9 ще направи аутисти за по- малко от 2 години, ако в първите години на сина ми, не бях продължила n- тото си образование и езикови курсове, след работно време, така че, в събота, като ме видеше сина ми и питаше "Кака защо си е дошла?", ако не го бях пълнила детската му 2- 3 годишна главичка енциклопедично с английкси думи и не го бях дала на немска детска градина, в края н аучебната година, когато всички деца се познават, а той е изолиран, ако не бях сторила всичко това на детето ми, 99% в неговия случай, у детето ми, нямаше да се прояви състоянието "Аутизъм", може би щеше да носи в себе си повече аутизъм от нормата, може би, но нямаше да е от спектъра....и сега, с всичките терапиии и средства на света, не мога да върна това, което му сторих, колкото и добре да вървят нещата и да се развива, аз знам, че в неговия случай, причината за отключване на състоянието съм самата аз, с егото си и егоцентризма си.
Опитвам се, колкото може по- рядко да отправям обвиненията към себе си, но понякога не се въздържам и го правя....
Също съм убедена, че когато се докажат научно причините за аутизма, те ще се третират по различен начин.

galivo,

Етапа, през който преминаваш е задължителен и не може да се избегне, просто трябва да минеш прз него, за да преодолееш изпитанията. Но за 6 месечно бебе, никой никога няма да потвърди, че бебето има аутистични прояви, сега е момента да я гушкаш много, да й говориш, разказваш приказки..., така че да се предотрвати появата на аутистично поведение, след 3- татат годинка.
Ще се справиш, а трябва да заиграваш и двете деца заедно, с игри наужким, ролеви игри, четене на приказки, на ред- кой след кой следва, нямам нищо, че не всичко ще разбират...
Ще се справиш!
А първо поплачи...

 Kezaja, като ти чета поста ми се струва, че разпознавам себе си! Ако не сме създали аутист, поне сме отключили аутистичните прояви. Иска ми се да знам какво мислят другите майки за това. Кога и как реагираха на първите синтоми. Мисля, че и това е много важно както и начина да ги преодолееш след това. Едно забавяне, погрешна оценка и погрешен метод на преодоляване води до задълбочаване на нещата. Мисля, че това беше при мен.

аз да си призная сега като си давам сметка до около 2г 2,5г го гледахме сякаш е куфар все едно е писано яйце или аквариум който може да се счупи .... и може би повлияхме да са затвори в себе си въпреки че като гледам как се отнасят родители с децата си си казвам защо точно на мен .....
сега си давам сметка че детето трябва да пада да се омаже с храна с кал със всичко да мине през локвата да се намокри да се научи да си носи неговите неща да хвърля боклучето си не аз да го правя , да си носи обувките само да се облича храни и да си прави нещата само от най малко когато самото то иска и е ясно че не може защото пропусне ли се този момент след това то е много възможно вече да не иска да прави обичайните неща и вече никога да не го вълнува това да се окаля да се намокри да рови в пясъка да се омаже с храна ядейки само защото когато е искало не му е разрешено и то просто "слуша" просто е послушно и вече не ходи в тревата не ходи в пясъка не се опитва да яде защот ще се омаже не се опитва да се обува защото явно не може и така
имаме вина голяма не са от самосебе си нещата ....
та дори и сега ето не можем да създедем ред и дисциплина не увеличаваме изискванията .... ето той вече две години се оправя човека с по една дума ...... ВОДА , Сок , шоколад , пица ....
що да ми каже мамо искам пица като и само с ПИЦА ще получи и като е свикнал вече че толкова време всичко става без да се напряга да се мъчи защо пък сега изведнъж да почне да казва "Мамо искам пица" да си носи обува обувките да се облича да се храни .... защо като аз ще го направя вместо него .....
та кой ще си остави детето да бяга цял ден босо и да хване ангина ще му обуеш чорапи обувки и като си пропуснал времето между 1 и 2 годинки да го научиш да си ги носи само де се опитва да ги обуе да се старае са радва че ги е обуло дори и наопаки ами зор работа да се научи когато вече наближава 5
и как да кажа на специлистите обвинително "Владко не напредва" ами как да напредне при тях като и аз не мога вече половин година и дори цяла да го науча сам да се обува облича и да яде сам с лъжицата както и да ползва макар и кратко изречение за да си поиска нещо и не да ме ползва като по дълга ръка ами да ми каже мамо дай бонбон от високото на хладилника ....

 Райка, аз също правех така с Алек, даже и по-лошо.
 как да кажа на специлистите обвинително "Владко не напредва" Ако не на специалистите/въпреки, че имат голяма вина, защото са специалисти/, то трябва да намериш друг човек, който да го научи, по точно да го "накара" да изпълнява.
Сега ще ти дам пресен пример. Аз храня Алек и досега, той яде прав и се движи из цялата кухня, че и коридора, но вчера се прибирам, отварям вратата и.../има жена при него/ седнал на масата на стол и с виличка яде пържени картофи. Алек никога не е ял пържени картофи и аз мислех, че той не обича. Да, но като се появих аз и той стана и вечерта пак аз си го храних по стария начин защото не искаше и нали да не "умре от глад детето".

galivo, ще се справиш.Преди да се изправим пред екстремална ситуация си нямаме и на представа до къде могат да стигнат възможностите ни.
Докато минаваш през този най-тежък емоционално период се опитвай да се съхраниш.Твоето психическо и физическо здраве сега са много важни.Представям си как искаш да се справиш сама и веднага с проблемите, как искаш да си неотлъчно до децата си и да виждаш всекидневен резултат от труда си, но както и сама вече знаеш резултатите ще идват бавно и постепенно.
Ние сме чели твърде много и съответно се вглеждаме твърде много в децата си.не си поставяй диагнози, детето е твърде малко.Ако все пак си убедена, че има проблем, потърси специалист, да живея в тихия ужас на предположенията и догадките мен би ме съсипало повече от поставена диагноза.
Желая ти много сили и дано дъщеричката ти просто преминава през поредния период от развитието си.

galivo, за дъщеричката ти е още рано да се каже. Може просто така да реагира на ваксината. Случаят с Алек също съвпада с ваксина, но все още поне не е побликувано официално, че е от ваксините. Разбира се това надали ще има някакъкво значение за нас.
 За отказ от ваксини трябва да се консултираш с добър педиатър за да и против. Познавам дете, което никога не е ваксинирано /с друго заболяване/ и няма проблем, но за съжаление и обратния случай: здраво дете неваксинирано и осъкатява.

 За другите неща The Game е права. Трябва да се опиташ да се съхраниш в противен случай няма да бъдеш полезна на никой.

Момичета
само искам да спомена че с тези ваксини отвсякъде ни следят като империалисти - на социални грижи трябва да представя бележка че децата ми имат всички ваксини, ако не са всичките - няма помощи, както и не ни вземат в градината...Как можем да се борим с това... Аз примерно и за дъщеря ни също  не искам ваксини- една такава за тетанус минлата седмица ми събори детето с алегрична реакция за цяла седмица - добре че се разминахме с алергичния бронхит. На мен примерно не ми слагат тетанус заради алергия а защо на децата бият и после трябва да се борим с последствията...


Какво ли не правих  та да го накарам да се маже като другите деца ( това още преди диагнозата ) - мазах и по себе си храна и по масата, по дрехите по ръцете  и му казвах- ВИЖ не е страшно нищо не се случва ако се нацапаш... обаче НЕ- изпада в паника ако капне капка дори на подложната чиния, а ако е на блузката се сменя ВЕДНАГА. Караката само с чорапи... косата не се пипа ... Така че има я и другата страна на медала , не бъдете толкова критични към себе си.

_re_ge, Алек имаше същата черта, но тя поомекна с течение на времето, но такива черти се наблюдават и при хора в "норма".
За ваксините, на мен не са ми искали бележка /може би Алек е по-голям/. На личната просто и казах при последната "не искам да го ваксинирам и толкоз".

Такива черти ги има и при хора в норма, но хората в норма могат да се контролират, а хората с хипосензитивност и хиперсензитивност се учат на това.Понякога години наред и е трудно, защото няма в България лицензиран терапевт.Ако ви се занимава можете да се върнете назад по темите има много добри идеи за това, особено от Деси.Тя милата чинно ни преразказваше какво правят в чуждите страни с децата със СИД.Сигурна съм, че и в СИД - темата има много идеи за работа.

В момента е пълна катастрофа в къщи. Днес получих диска с делфините. Алек се разплака и въобще не иска да влезе да слуша. Много е нервен. На мен ми харесва без звука на делфините. Той наистина напомня на звуците на аутистично дете. Като го чуя настръхвам! Да пробвам ли когато заспи? Вероятно това му напомня за нещо и го вбесява? Има ли някой мнение?

Здравейте момиченца
искам да ви представя втора част на снимков материал на част от нашата терапия. Знам че за много от "старите вълци" нещата са до болка познати но ги адресирам до тези които като мен сравнително отскоро се занимават с децата си с подобни активности.

Предният урок взехме понятието КРЪГ, с възглавничките на пръстите си детето описва формата, затова е хубаво да намерите  подобен шаблон, така описва кръга отвън и отвътре също. Освен това кръга се рисува на шаблона. Задължително с по голям добре подострен молив. Възпитава сръчност защото с една ръка държи шаблона а с другата рисува. изпозлват се и двата шаблона и вътрешния и външния. Като се направи кръга го запълваме с черти, ( оригинално трябваше с меевидна линия но не ни се отдава ) понякога правим лъчи на слънце макар и да съм сигурна че подобен начин на изрисуване на слънцето не му говори нищо. Както каза психотерапевтката това било основно понятие за пълнота запълненост или нещо подобно. На Зайко му хареса.

      

Това е една мнго стара игра която психотреньорката извади и която за наш късмет се оказа че имат моите родители. последователно пъхаме кръчетата в дупките, възпитава на търпение, изчакване на реда, цветове ( синьо - червено ) , освен това понятията колона-ред, пълно-празно, само червено- само синьо и подобни.

     
 
Това е едно старо лото което намерихме също при родителите ми. Има основни понятия- животни, храни, предмети, играчки. Отново показва основни неща  -пълно празно, назоваваме предметите, подреждаме, сортираме.също така на картончетата с плодовете и зеленчуците отброяваме с пръст , така се учи и да брои, да отговаря на въпроса - колко са, или преброй...

      

Това пък са oстаналите цветове които взехме, след като вече познаваме основните 4 . Първо подреждаме един ред картончета и след това аз му подавам прозволен цвят а той се опитва да каже кой е. За сега казвам аз а той повтаря.

   

Това пък е една разработена много повече от нашата тетрадка ПЕКС. Поствам я за всички на които иm е любопитно да видят символите които се използват.

                             

Kezaja, Снежа63 вече все повече започвам да си мисля, че си е от децата. И аз много се обвинявах, че състоянието й е от промененият начин на общуване в днешно време и подобни. При нас не е имало мое отсътвие или е било в здравословни граници 4-5 часа на ден и то след първата година на детето. Но обвинявам специалистите и всички учили, пишещи книги и статии за деца, че не подтикват родителите да са по-настоятелни в ранното и правилно обучение,  а се шири мнението "оставете детето, то само ще реши кога е готово". Защото, ако на вас на 1 година на детето, някой ви беше обърнал внимание какво може да се случи с детето, вие щяхте да намерите друг начин. Дори и да си стой майката в къщи, като никой не я насочи, тя ще си го гледа като кукла и ще чака детето да се сети.
Снежа, ама как така са ти написали "създаден аутизъм" не бях чувала такова нещо, сигурно преди време лекарите не са били добре ориентирани.

Райка, постинга ти ми напомни за неща, които са ми близки. Мога да ти кажа за обличането, че децата се научават първо да се събличат, трябва да познават частите на тялото си. Карай го да се съблича, да съблича кукли. Първо чорапи, обувки и панталони. Панталони с ластик. Аз преди време обърнах внимание на мъжа ми на рекламата на Орео, как детето разсипва млякото на масата, а таткото прави авантаж и си говори с детето. Но пък когато детето почне да вика "Аз, аз..." или много съсредоточено да прави нещо, дори не съвсем по правилен начин, родителите виждат, че се старае. Няма родител в такъв момент да не гледа с умиление. Тази вечер дъщеря ми започна да обира трохите по пода с четката за маса, но я оставихме.

galivo, аз мисля, че хепатитната ваксина не е от страшните, поне на мен така са ми казвали хора с много опит при бебетата. Дано да се оправи до няколко дни! Търпение и успехи и с баткото.

_re_ge, браво за материалите! Много са полезни. Ей, ще оставяме темата в твой ръце да даваш кураж Много са ми интесни старите играчки.

И да ви кажа, че дори и да не е в много ранна възраст децата имат шанс за големи успехи. Видели сте успехите на сина на Кезая в няколко предавания. А след концерта по повод деня на аутизма, всеки който иска, можеше да напише нещо и сина на Катина /който сега ще бъде в първи клас/ написа на едни лист  "Постигнах всичко това благодарениe на вас! Благодаря". Около него бяха майка му и част от терапевтите му.

Успехи!