Шейново- гласувам и с двете ръце!!!! Имена не помня, не бях в състояние...Мога да кажа само - Супер некадърни, бездарни и бездушни ...хора....лекари...абе нито едното от двете! Нито хора, нито лекари...просто-лумпели!
- Публикувана: 4 авг. 2004, 14:23 ч.
- Последно мнение: 13 май 2026, 22:08 ч.
Черен списък - гр.София
Кажи име ,как така ще определяш ,че цялата болница са некадърни.нещо менте ми се вижда тая работа
Шейново- гласувам и с двете ръце!!!! Имена не помня, не бях в състояние...Мога да кажа само - Супер некадърни, бездарни и бездушни ...хора....лекари...абе нито едното от двете! Нито хора, нито лекари...просто-лумпели!
И аз чакам конкретни имена.
Поне едно
Шейново- гласувам и с двете ръце!!!! Имена не помня, не бях в състояние...Мога да кажа само - Супер некадърни, бездарни и бездушни ...хора....лекари...абе нито едното от двете! Нито хора, нито лекари...просто-лумпели!
Анета Якмаджиева от 21 п-ка в Овча Купел също е за този списък. На мен ми е личен лекар, на детето педиатър. Като се роди бебето, го записахме при частен лекар, след 1-2 месеца искахме да я запишем успоредно и при нея. Нямаше проблем и ни прати за бланка за избор на лекар, като я занесох обаче изведнъж изникна проблем и не можела така да е успоредно педиатър заедно с частния. Дотук добре, но след половин година решихме само тази докторка да следи детето и се оказа, че всъщност още миналия път го е записала при себе си, а ние сме "пропускали прегледи".... 
Пак реших, че аз не съм доразбрала.
Август детето тръгна на ясла и септември започна да боледува - всеки път тази лекарка ме критикуваше, че съм си дала бебето толкова малко на ясла, а аз ходя на работа - било абсолютно безсмислено
На 8ми срещу 9ти октомври обаче вдигна температура 39.5, която се мъчихме цяла нощ да свалим, безуспешно. Сутринта звъннах на докторката (беше първа смяна), но оператор ми каза, че са изключени входящите обаждания (това беше в работното й време на единствения ГСМ, който стои на табелата на вратата й като телефон за спешни обаждания). Още няколко пъти звънях да я моля да дойде на дом. посещение - все изключено. Накрая отидох до поликлиниката - там ми отказа домашно посещение, нареди да облека детето и да й го заведа. Знаела си била, че ще се разболее пак 
(А седмица преди това приключихме с даването на Зинат). Тя самата била много болна (беше с маска на устата - на носа не), имала час в Здравната каса в 14 часа (на табелата пишеше домашни посещения м/у 15 и 17 часа ). Останах без думи, върнах се вкъщи, детето спеше и изобщо беше много изтощено от температурата, навън валеше, освен това пътят към поликлиниката е ужасен, дори тротоар нямаше (сега вече направиха), изобщо невъзможно да отидем с детето до кралица-педиатър. Опитахме се с баба ми да й звъннем отново да попитаме какво правим в този случай - телефон изключен, намерихме тел. на регистратурата на поликлиниката, там нямали връзка с кабинета, докторката няма стационарен телефон, след известно убеждаване я повикаха, тя отново каза да отидем и трясна телефона. Отидох сама да взема картона на детето и не исках повече да я виждам, тя от вратата ме посрещна със скандал как била болна, а все пак отишла на работа и защо сме й били вдигали скандали и сме лъгали, че си е изключила телефона, че не държи изобщо да ни е личен лекар 
.... Едва успях да я прекъсна и да си взема картона и да се въздържа да й откъсна главата.
Съжалявам за дългото излияние, но съм потресена от ужасното и нагло отношение (а преди раждането на детето беше много мила - явно само и само да го запиша при нея), толкова безпомощно се чувствах с детето с такава температура, която не падаше под 38.5 и никой не искаше да го прегледа. И въпреки, че не е в тази тема мястото, искам много да благодаря на д-р Ковачев за чудесното отношение, помощ, подробно обяснение какво е причинило температурата и лечението без антибиотик!
Иска ми се да напиша и оплакване до здравната каса, но не мога да открия къде трябва да го подам
Само успях в техния форум да задам няколко въпроса.
Пак реших, че аз не съм доразбрала.Август детето тръгна на ясла и септември започна да боледува - всеки път тази лекарка ме критикуваше, че съм си дала бебето толкова малко на ясла, а аз ходя на работа - било абсолютно безсмислено
На 8ми срещу 9ти октомври обаче вдигна температура 39.5, която се мъчихме цяла нощ да свалим, безуспешно. Сутринта звъннах на докторката (беше първа смяна), но оператор ми каза, че са изключени входящите обаждания (това беше в работното й време на единствения ГСМ, който стои на табелата на вратата й като телефон за спешни обаждания). Още няколко пъти звънях да я моля да дойде на дом. посещение - все изключено. Накрая отидох до поликлиниката - там ми отказа домашно посещение, нареди да облека детето и да й го заведа. Знаела си била, че ще се разболее пак (А седмица преди това приключихме с даването на Зинат). Тя самата била много болна (беше с маска на устата - на носа не), имала час в Здравната каса в 14 часа (на табелата пишеше домашни посещения м/у 15 и 17 часа ). Останах без думи, върнах се вкъщи, детето спеше и изобщо беше много изтощено от температурата, навън валеше, освен това пътят към поликлиниката е ужасен, дори тротоар нямаше (сега вече направиха), изобщо невъзможно да отидем с детето до кралица-педиатър. Опитахме се с баба ми да й звъннем отново да попитаме какво правим в този случай - телефон изключен, намерихме тел. на регистратурата на поликлиниката, там нямали връзка с кабинета, докторката няма стационарен телефон, след известно убеждаване я повикаха, тя отново каза да отидем и трясна телефона. Отидох сама да взема картона на детето и не исках повече да я виждам, тя от вратата ме посрещна със скандал как била болна, а все пак отишла на работа и защо сме й били вдигали скандали и сме лъгали, че си е изключила телефона, че не държи изобщо да ни е личен лекар .... Едва успях да я прекъсна и да си взема картона и да се въздържа да й откъсна главата.Съжалявам за дългото излияние, но съм потресена от ужасното и нагло отношение (а преди раждането на детето беше много мила - явно само и само да го запиша при нея), толкова безпомощно се чувствах с детето с такава температура, която не падаше под 38.5 и никой не искаше да го прегледа. И въпреки, че не е в тази тема мястото, искам много да благодаря на д-р Ковачев за чудесното отношение, помощ, подробно обяснение какво е причинило температурата и лечението без антибиотик!
Иска ми се да напиша и оплакване до здравната каса, но не мога да открия къде трябва да го подам
Само успях в техния форум да задам няколко въпроса. 
Д-р Светлана Иванова-3ГОБ Св.Мина д-рРахамимов-3ГОБ-АГ И д-рШишенкова-1АГ-те не са лекари с призвание.ЖАЛКО-повечето са като тях!
Доц. Маринова няма ли я в този списък??? Че всяко дете, което отиде при нея има алергия към белтъка на кравето мляко 
: "но не се притеснявайте, ще отшуми след около 2-годишна възраст.." . Защо? Ами за да им изписва лечебни млека, плащани от здравна каса, като тя прибира комисионни. А децата папкат всякакви лайна!! Безотговорно, крайно безотговорно и престъпно!!!
: "но не се притеснявайте, ще отшуми след около 2-годишна възраст.." . Защо? Ами за да им изписва лечебни млека, плащани от здравна каса, като тя прибира комисионни. А децата папкат всякакви лайна!! Безотговорно, крайно безотговорно и престъпно!!! Доц. Маринова няма ли я в този списък??? Че всяко дете, което отиде при нея има алергия към белтъка на кравето мляко : "но не се притеснявайте, ще отшуми след около 2-годишна възраст.." . Защо? Ами за да им изписва лечебни млека, плащани от здравна каса, като тя прибира комисионни. А децата папкат всякакви лайна!! Безотговорно, крайно безотговорно и престъпно!!!
: "но не се притеснявайте, ще отшуми след около 2-годишна възраст.." . Защо? Ами за да им изписва лечебни млека, плащани от здравна каса, като тя прибира комисионни. А децата папкат всякакви лайна!! Безотговорно, крайно безотговорно и престъпно!!!
Здравейте! Искам да добавя в черния списък една некадърна гинеколожка от 12та поликлиника. Тя се казва Мария Бедринова. След като ми каза, че имам киста( която в последствие се оказа, че нямам) каза,че имам и раничка. Направи ми цитонамазка и каза,че резултатите са много лоши. Резултатът от цитонамазката бил IIId група, имала съм Папиломна Вирусна Инфекция. Трябвало да започна имуностимулация с Имунобор(забележете) и да се види какво ще се прави за раничката. Каза ми, че ще се бори за живота ми. Представете си какъв шок беше за мен. Имам бебе, тогава беше на 4 месеца и мъж, който много обичам. Обадих се веднага ма един наш познат гинеколог д-р Петър Сидеров от 5та градска. Както и да е, да не ви отегчавам, след обстоен преглед и биопсия се оказа, че нямам никаква ПВИ, нито пък киста. Изгориха ми раничката и се приключи. Моят съвет е никога не ходете , ако имате възможност, при случайни лекари, и никога при Мария Бедринова от 12 ДКЦ. Тя ме подложи на такова нещо, каквото никога не бях изживявала в живота си !
Болница - Втора Градска
Име на лекуващ лекар - не ги знам то накрая беше стълпотворение.
Година - 94
Влязох с преносване по настояване на акушерката която ме наблюдаваше в поликлиниката.
Още щом си подадох направлениетоме изгледаха на криво и казаха, че било вече пълно с преносващи.
Дадоха ми една скъсана до кръста нощница и ми забраниха да си нося от къщи. Халатите били свършили - така че студ.
Топла вода нямаше, а беше Октомври.
След 2 видеозона специалистите на еможаха да решат с 10 или с 20 дни съм преносила бебето, но бяха категорични, че съм в крайно критичен период. Понеже нямах пари за секцио се спряха на предизвикано раждане.
3 дни хапчета, инжекции и системи и после още 36 час аслаби контракции.
Седях почти 10 часа вързана с апарата за следене на контракции и все отчиташе слаби.
И понеже не виках от болки не ми обръщаха внимание.
Накрая в 21,00 часа ме закарах ав предродилна зала да съм чакала до сутринта да родя.
Контракциите ги отчитаха отново слаби и понеже вече се непрвирах, и им заявих, че много ме боли, ми сложиха болкоуспокояващи, че и приспивателно за да си трая до сутринта - така каза доктора.
Сложиха ми две инжекции и си тръгнаха всички.
След 20 мин започнаха напъните а аз вече бях без болки и полузаспала.
Викала съм като луда и дойде една санитарка с кофа и парцал в ръка.
От тук нататък е толкова трагично, че чак смешно§
Поглажда гя и вика - А то главичката му се показала. Хвърли парцала и хукна да търси лекарите.
Пристига една от сестрите - и тя погладна и вика Да - главичката вече се вижда. И тя хуквна да събира екипа.
Дойдоха "хората" и погледнаха и те. И те консдтатираха, че бебето има глава.
Сестрата ме хвана под ръка и на собствен ход се качих на масата, а тя ми каза да стискам и да ходя със събрани крака, за да не го родя на пода.
Сложиха ми 2 системи, за да ме събудели и ми казаха да напъвам.
На масата имахсамо още 2 напъна и дотам с раждането. Лекаря - мъж беше - ме обвини, че ще убия бебето, защото ще се задуши.
Както и да е - издърпаха го за ушите и проплака.
Имах - о чудо - само 3 шева, катопопитах нямя ли да ми сложат упойка за шиенето, лекаря каза, че достатъчно ме били упоили. Ха ха.
Детето ми дадоха да го видя чак след 24 часа, защотосъм била уморена и да не ме тормозели. А на другите им ги носеха веднага.
Аз нещо като превилигирована бях значи.
Та тогава бях на 18 години.
И нещата можеше да свършат трагично.
Име на лекуващ лекар - не ги знам то накрая беше стълпотворение.
Година - 94
Влязох с преносване по настояване на акушерката която ме наблюдаваше в поликлиниката.
Още щом си подадох направлениетоме изгледаха на криво и казаха, че било вече пълно с преносващи.
Дадоха ми една скъсана до кръста нощница и ми забраниха да си нося от къщи. Халатите били свършили - така че студ.
Топла вода нямаше, а беше Октомври.
След 2 видеозона специалистите на еможаха да решат с 10 или с 20 дни съм преносила бебето, но бяха категорични, че съм в крайно критичен период. Понеже нямах пари за секцио се спряха на предизвикано раждане.
3 дни хапчета, инжекции и системи и после още 36 час аслаби контракции.
Седях почти 10 часа вързана с апарата за следене на контракции и все отчиташе слаби.
И понеже не виках от болки не ми обръщаха внимание.
Накрая в 21,00 часа ме закарах ав предродилна зала да съм чакала до сутринта да родя.
Контракциите ги отчитаха отново слаби и понеже вече се непрвирах, и им заявих, че много ме боли, ми сложиха болкоуспокояващи, че и приспивателно за да си трая до сутринта - така каза доктора.
Сложиха ми две инжекции и си тръгнаха всички.
След 20 мин започнаха напъните а аз вече бях без болки и полузаспала.
Викала съм като луда и дойде една санитарка с кофа и парцал в ръка.
От тук нататък е толкова трагично, че чак смешно§
Поглажда гя и вика - А то главичката му се показала. Хвърли парцала и хукна да търси лекарите.
Пристига една от сестрите - и тя погладна и вика Да - главичката вече се вижда. И тя хуквна да събира екипа.
Дойдоха "хората" и погледнаха и те. И те консдтатираха, че бебето има глава.
Сестрата ме хвана под ръка и на собствен ход се качих на масата, а тя ми каза да стискам и да ходя със събрани крака, за да не го родя на пода.
Сложиха ми 2 системи, за да ме събудели и ми казаха да напъвам.
На масата имахсамо още 2 напъна и дотам с раждането. Лекаря - мъж беше - ме обвини, че ще убия бебето, защото ще се задуши.
Както и да е - издърпаха го за ушите и проплака.
Имах - о чудо - само 3 шева, катопопитах нямя ли да ми сложат упойка за шиенето, лекаря каза, че достатъчно ме били упоили. Ха ха.
Детето ми дадоха да го видя чак след 24 часа, защотосъм била уморена и да не ме тормозели. А на другите им ги носеха веднага.
Аз нещо като превилигирована бях значи.
Та тогава бях на 18 години.
И нещата можеше да свършат трагично.
ПОтресена съм от твоите преживявания в родилното!А били отишла да раждаш второ дете пак там?И изобщо ще се решиш ли на второ бебче?
А бих се решила на второ но определено ще започна да изпадам в паника стигнели се до избор на болница.
Иначе минаха много години и тази история си я спомням по - скоро като виц.
Защото ни няма нищо на мен и на сина ми, разбира се.
Защото ни няма нищо на мен и на сина ми, разбира се.
Слава Богу
