Че всички са виновни - така е.
Но не мога да Ви опиша каква непоносимост имам към разни индивиди, които скачат на бой и за най-малкото, но никога не пожелават първо да си размърдат сивите клетки и да измислят по-нормален начин за излизане от ситуацията.
Представете си следната ситуация, т.е. ако нещата бяха протекли така:
На направената забележка от страна на съседа (колкото и груба да е била), децата и татковците можеха по човешки да си кажат: "Хм, този не е добре, ама хайде да се изместим малко в страни, какво толкова?"
Но "Не!", никой няма право да им казва къде да играят и какво да правят, другите трябва да си траят и после отново да си копат градинката... Нали е обща - едни ще я копаят, други ще акат върху нея... Свобода!
Нали по-умният трябва да отстъпи? В случая обаче, "по-умният" раздава юмруци и правосъдие...
Какъв светъл пример за децата.
П.П. И престанете с това, че децата са деца и имат право да правят каквото и си искат.
Никой не е длъжен да търпи чуждите деца и техните викове.
Много добре си спомням как са ни гонили да ни бият (с дъски и всякакви подръчни материали) и нас съседи, когато сме вдигали врявата... Дали са щели да ни бият или само да ни сплашват - това друг въпрос...
Но никога нито брат ми, нито баща ми са ходили да се разправят с мускулите. А ги имаха, повярвайте ми...