Напълни се с психопати в тази държава,пазете децата си...

  • 16 151
  • 140
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 624
Милена  Hug!

споделяйки преживяното всеки да си зададе въпроса: Аз как ще постъпя в този случай? Отговаряйки си, вие самите ще бъдете по-подготвени за нещо такова, поне аз така разсъждавам.
Помъчих се, честно да си призная не зная как бих постъпила! НО научих нещо от мъжа ти, което е много важно за мен. Когато се търси едното дете,  по-добре е другото да се остави до хора, на които се има доверие. В подобна ситуация бих грабнала на ръце едното си дете и да търся другото с него, което би ме забавило и ако има риск, тази моя постъпка би застрашила и другото дете.


но никой не коментира въпроса какво се случва в съзнанието на Мими и как да реагирам аз? Да, то е мое дете и от мен се очаква да знам как да постъпя с него, направих и консултация с психолог, но искам да чуя и други мнения.
Повече се чудих какъв стрес е изживяло другото ти дете - Иво. Все пак явно се е изплашило, за да се отдели от баща си, било е самичко... но и друго се удивих, че е намерило само къде да се скрие - на сигурно място, там където е било и друг път и знае, че няма опасност. В цялата случка най-много ме удиви постъпката на две годишното ти детенце!


Друг въпрос: Колко от вас сложиха снимки на децата си в личните документи на татковците?
Права си! Съвсем бях забравила! Благодаря за напомнянето!   bouquet

Последна редакция: пт, 28 май 2010, 13:51 от Passiflora

# 121
  • Мнения: 2 755
...Да ти няма детето е огромен стрес, колкото и да не ти се вярва...
                              Да, но не изчезването на детето е накарало бащата да реагира неправилно. Точно в резултат на неправилните му реакции детето го е нямало. Коментарът ми беше върху конкретно това (за явно непрочелите) и евентуалният стрес е бил следствие от това:

...Бащата е реагирал неправилно, но е бил под огромен стрес...



...смятам, че случката и дебатът по нея бяха полезни най-малкото наистина да се замислим как се държим пред децата си...
                              Смятам, че това е нужно да се прави и без специална тема. А който не се замисля така или иначе едва ли една тема ще го трогне.

# 122
  • Мнения: 230
Не мисля,че винаги отстъплението и не-правенето пред децата е вярна позиция.
Предпочитам децата ми да знаят как да се справят,как да реагират на подобни ,,личности'',дори това да е свързано с физически ответ!

# 123
  • Мнения: 2 755
Не мисля,че винаги отстъплението и не-правенето пред децата е вярна позиция. Предпочитам децата ми да знаят как да се справят,как да реагират на подобни ,,личности'',дори това да е свързано с физически ответ!
                          Като цяло боят - с деца или без - очевидно не е решение  Stop. Какво според теб е постигнал бащата с този личен пример? Научил е децата си на какво? Повече дипломатичност ни е нужна (което не е отстъпление в никакъв случай).

# 124
  • Мнения: 2 510
Не мисля,че винаги отстъплението и не-правенето пред децата е вярна позиция. Предпочитам децата ми да знаят как да се справят,как да реагират на подобни ,,личности'',дори това да е свързано с физически ответ!
                          Като цяло боят - с деца или без - очевидно не е решение  Stop. Какво според теб е постигнал бащата с този личен пример? Научил е децата си на какво? Повече дипломатичност ни е нужна (което не е отстъпление в никакъв случай).
Научил е децата си на какво? Че има кой да ги защити!

# 125
  • Мнения: 230
На какво е научил бащата няма значение(поне за мен),ами стреса при който е реагирал.И това,че подобни психопати се разхождат безпрепятствено Thinking
Попадала съм в подобна ситуация,и знам ,че не мислиш...и никой не ми помогна ами стояха и се подсмихваха околните.Затова и реагирах ....последствията: синът ми не ходи със страх по улиците...ами ако се бях свила или разплакала???

# 126
  • Мнения: 2 755
Не мисля,че винаги отстъплението и не-правенето пред децата е вярна позиция. Предпочитам децата ми да знаят как да се справят,как да реагират на подобни ,,личности'',дори това да е свързано с физически ответ!
                          Като цяло боят - с деца или без - очевидно не е решение  Stop. Какво според теб е постигнал бащата с този личен пример? Научил е децата си на какво? Повече дипломатичност ни е нужна (което не е отстъпление в никакъв случай).
Научил е децата си на какво? Че има кой да ги защити!
                          Хипотетично ако приемем, че е било опит за отвличане, за двете не знам, но поне едното си дете нямаше да го види повече. Каква защита намираш ти в това? Няма да коментирам темата, че започнаха да се пишат откровени глупости  Tired.

# 127
  • Мнения: 2 510
Вики, може би наистина са глупости и то велики.
Аз няма да оставя никой да бута, бие или обижда моето дете пред очите ми.  Някой други хора могат да мислят и действат по друг начин, но защитата на моето дете съм аз.

# 128
  • Мнения: 624
Че има кой да ги защити!
Peace Ще дам един пример от живота ми. Когато бях в първи клас имаше две по-големи момчета (братя), които започнаха да ме тормозят още от първите дни в училище. Ходих с огромен стрес (разбира се не споделих с нашите), имам един втори братовчед, който учеше в същото училище. Забеляза отношението на тези момчета, извика ги и двамата на страни и им обясни, че ако разбере, че са ми причинили каквото и да е ще се разправя лично с тях. До бой не се стигна, но и двете момчета ме заобикаляха на доста голямо разстояние. Братовчед ми беше по-голям от мен и след някоя друга година отиде да учи в друго училище, но аз повече не съм имала проблеми с абсолютно никого. Всички знаеха, че има кой да ме защити и най-важното и аз знаех, че има кой да ме защити! Познайте какъв стрес ми е спестила постъпката на този мой братовчед!

# 129
  • Мнения: 364
Уф, ама много внимание им обърнахте на мъжете..
Кажете нещо за момченцето, моля! То как се справя с цялата тази ситуация?

# 130
  • Мнения: 2 510
Лили - Лу , мисля че момченцето е доста малко /това може да каже майката/ за да разбере точно ситуацията. Мисля, че даже е решило, че не е под надзор и може да отиде само да си поиграе.

# 131
  • Мнения: 0
Момичета, бях написала дълго и много емоционално писмо, но нали съм нова във форума, не съм отчела 30 мин. сесия, така че макар и сега да разполагам с повече време, ще бъда кратка. Виждам, че настоящата тема е прочетена много пъти, предполагам от майки, татковци, баби и т.н. с различни познания. Моля, да ми обясните следното нещо: При преглед от лекар се установява, че един човек има психична болест, за която следва да се води на отчет, но неговата воля е, че не иска да се води на отчет и съответно лекарите водят само документация за човека, че при преглед е установено, че той е психично болен. Простете ми за невежеството, но какво означава да се водиш на отчет и това да има преписка, че си психично болен, но да не се водиш на отчет. Има ли разлика в последствията на двете и защо след като човека е психично болен, се взема неговата воля относно това дали да се води на отчет или не???!!!!КОЙ ОТГОВАРЯ ЗА НЕГО ???А ЗА ПОВЕДЕНИЕТО МУ??? Какво се случва, когато този човек забрави да си пие лекарствата и тръгне по улиците с неговите образи в главата и вместо 4-ри годишното ви дете, види "динозавър". Как трябва да реагира таткото на "динозавъра", когато човека решава да се пребори с него??
Моля, в отговорите си да имате предвид, че "приликата със събития и лица" от настоящата тема във форума е случайна!!! Нека да дадем шанс на полицията и прокуратурата да си свършат работата, за което ще ви информирам.


# 132
  • Мнения: 4 587
Думата е русизъм и е учет.
Така е, питат го, съгласен ли е да се води на учет. Да се води на учет има предимства и недостатъци за самия болен.
Никоя психиатрична клиника или психиатър не си предлагат услугите да лекуват някого, докато човекът не пожелае и го търпи обществото, т.е. не пречи.
Това е критерият за намеса.
За принудителна помощ и лечение е още по-сложно. Ако не желае, близките му могат да заведат дело за запрещение, т.е. те да вземат решения вместо него.
Това отнема време по съдилищата, примерно от половин до една година.
Това с пиенето на лекарствата е форумско клише.

# 133
  • Мнения: 7 837
Не разбирам цялото това подклаждане на въображението или каквото и да е това. Уж, идеята е друга, а все кръжим около едно и също.
Темата ще заприлича, точно като съседната за Веско, да.

# 134
  • Мнения: 364
В Пловдив имахме съседка с шизофрения, която прекара една година в клиника и после *на отчет*. Нямаше място за нея, а лекарствата, уж, искаше да си взима редовно. Никога не го е правила и създаде доста проблеми в квартала. Има майка- много добра и симпатична жена, но и тя се страхуваше от нея. Не са я търсили за нищо... Не знам кой носи отговорността за постъпките на болната.

Общи условия

Активация на акаунт