Напълни се с психопати в тази държава,пазете децата си...

Казвам, че това е само мое мнение не съвет. Трудно се дава съвет на една майка относно детето и.
Детето е твърде малко за широки обяснения както и за определения като психопат. Мисля, че ти вече си му дала някакво обяснение. Прочетох и мнението на психоложката. Просто трябва да се опиташ да го успокоиш. Може би, че все пак съществуват и такива хора но те не са болшинството, че е защитено от мама и татко, че когато порасне и то ще се бори срещу тях и винаги ще побеждава. Звучи малко като клише! Мисля, че не трябва да водиш детето на никъкви разпити. Не знам, ако отидете отново всички на това място...Може би ти познаваш най-добре твоето дете, но страха от ситуацията трябва да го изкараш, защото знаеш много добре, че такива случай се отключват след време и могат да имат по-тежки последствия.
Казвам това не е съвет. Всеки човек реагира по различен начин при такива събития.

 

Много ми се иска да дам адекватен, полезен съвет, не съм убедена обаче, че знам, как да се подходи към детето. Аз просто бих го гушкала, бих се опитала да му създам нови, приятни емоции, игри, забавления.
 Идея си нямам, как да обясня на едно малко дете, че не бива да се страхува от хорската, неоправдана и непредизвикана агресия и как се омекотява такъв спомен...
 

За тая цел има психолози. Много правилно сте постъпили, като сте потърсили навреме такъв.

Кому е нужно тогава цялото това разкрасяване на историята из медиите - обвинения в желание за отвличане, търсене на детето близо час... И казвате, че медиите сами са си го измислили. Ако аз съм ответната страна, бих ви съдила за клевета.
Извинявайте, изобщо нямам намерение да взимам чия да е страна, но този ви подход не е правилен. Оттам нататък, всякаквите клиширани въпроси, над които искате да се замислим като общество, се обезсмислят. Защото, аз вече не съм сигурна, че това, което казвате че се е случило, е истина. Разбирам болката ви на майка, съчувствам ви и все пак...
Затова и полицаите са направили протокол и са пуснали мъжете, защото си е битов инцидент на сбиване.

Дано децата ви превъзмогнат по-бързо и безболезнено стреса. Пожелавам им го от сърце.

Случилото се наистина ме накара да изтръпна и не мога да разбера опитите да го изкараме обикновен битов инцидент. Бащата е реагирал неправилно, но е бил под огромен стрес и не мисля, че форумът е мястото, където да го съдим.

Животът ни поднася понякога ситуации, за които не сме подготвени - надявам се да ми спести подобни на тази 

Не го изкарваме ние обикновен битов, а полицията, поне съдейки по действията им.

Наш приятел, преди няколко месеца, не издържа вече наемателите му да му играят номера, закъснявайки с плащанетпо на наема или изобщо, неплащайки и влезе в собствеността си, да се разправя с тях. Само че, тук и наемателите си имат права и колкото и да е неприятно, че не плащат, процедурата по изгонването им, отнема време и пари, има си срокове. Та, той не издържа и ще кажете, че по български е постъпил правилно.
Само че, когато е дошла полицията, следващите 20 часа, той ги прекара в ареста и за да излезе си плати няколко хил. $ гаранция. Обвиненията са сериозни, мина му изслушването пред съдия и сега чакат съд. решение. Част от обвиненията е и посегателство над 2 души, нищо че реално не се е стигнало до бой. Да, сигурно вече е успял да си изгони наематели, евентуално, без да си получи последния наем + и потрошените пари по адвокати и съдилища...

Та, от една страна си казваш, пу, да той е в правото си, ядосал се е, мотаят го, но от друга страна, законът защитава, дори и привидно "нечестно играещите". Но пък, в този случай и те са прави, защото някой е влетял в къщата, която те обитават, нищо че не е тяхна. Тази случка, разбира се, не е в България.

Това по повод раздаването на правосъдие с бой...Та, след цялото това объркващо послание, идеята ми е, че никак не е лесно да кажеш, той е прав, само по субективните факти. Ето и аз разказвам история, на която не съм присъствала.
Затова е съдът като институция.

Рискувам да досадя на мнозинството тук с голословните си разсъждения, но повярвайте ми, доста мисля за вашия случай...
И правя лека аналогия, с нещо, което се случва по нашия край. Миналата година куче уби 2-годишно дете. Родителите наскоро откриха детска площадка в негова памет и не спират да говорят за това, как трябва да се учат хората, да разпознават поведението и сигналите на кучето и да се възпрепятстват неправилни действиш от малки деца. Работят с цяла фондация по отношение на това обучение, всичко в памет на сина им и кучето им, за да не се повтаря това. Не се излиза с обвинения, кой е виновен, със сигурност тези хора, търсят причините и в себе си и около себе си, трагедията, която ще ги съпътства цял живот, е огромна, но реално към обществото насочват позитивизма и идеята, това да не се случва отново. Един от многото случаи и не преставам да се възхищавам на начина на мислене в такива ситуации. Малко по-различни като манталитет сме ние, но това е черта, която можем и е добре да възприемем.

Така че, може би там е грешката ви. Изкарахте на показ история, която е противоречива откъм обстоятелства и така ценното се загуби. Не е късно да започнете отново. Милена, сама казахте че имате опит с медии, подемете кампания и нека хората да знаят, какво да направят, ако дете изчезне от погледа им. Изправете се вие и особено съпругът ви, като участник във всичко това и потърпевш и говорете. При нас в полицията, пак са подели кампания и правят доброволно нещо като досиета на децата, взимат отпечатъци, дават домашен ДНК тест, информацията се съхранява там и се изпозлзва в случай на нужда. Има достатъчно информация из интернет, организации, случаи и т.н.  как да се реагира. И как, хората наоколо да не са безучастни. Не е нужно да е на национално ниво, достатъчно е да занимаете обществеността в Пловдив и да подбудите тая пуста "гражданска съвест", дето ту я има, ту не.

п.п. И нещо по отношение на носенето на снимка, което съм чела. Хубаво е да се носи, естествено, но особено детските снимки, остаряват бързо, малките деца се променят. Според едно изследване, хората са по-склонни да се сетят например, че покрай тях е минало дете с тениска с Мики Маус, отколкото да разпознаят по снимка. Затова е и толкова важно за полицията и това, с какво е облечено детето, ако може в детайли.

Дано става ясно, какво имам предвид, след цялото това писане. Не съм по дългия изказ и си личи.

Наблюдавайки, колко се омърси всичко около изчезналия Веско, не бих упрекнала Милена и съпруга й, ако предпочетат повече да не нищят нито по форуми, нито по медии своята история... Най-важното за тях като родители наистина е, да помогнат на детето си да надмогне страховете покрай преживяното... А за това им трябва време и на самите тях.
Милена, наистина ви желая успех! Дано съумеете да се справите по най-безболезнения за вас и децата ви начин. А ако един ден, когато се чувствате достатъчно спокойни и уверени да се върнете към тези спомени, решите да помогнете и на други родители и деца, сблъскали се с подобен проблем, вярвам, че много хора ще ви бъдат благодарни...
Съвет за това, как да постъпите с детето си, не бих искала да давам... На моменти аз самата сякаш се нуждая от такъв, но засега се справяме... При нас проблемът е, че на децата тук им се говори непрекъснато за опасностите, които ги заобикалят - в училище, вкъщи, по детските тв канали. В клас канят офицери от полицията, които се занимават изключително и само с обучението на деца. Самите деца също имат възможност да ходят на посещения в полицейския участък, където пък се правят различни видове демонстрации. Целта е, да са по-подготвени и да не се панират в ситуации на пожар, среща с непознат, който се опитва да осъществи словесен контакт с тях, опит за отвличане и да, дори сблъсък с куче, да познават правилата за движение при каране на велосипед и уличните знаци. Та от толкова повторения поне при моето дете се получи така, че се наплаши и започна доста да се самоограничава, основно при игрите си навън. Имаше периоди, когато през вечер сънуваше, че се губи и не може да ни намери, или че непознати го заговарят и искат да го отведат. Наред с разговорите, от библиотеката му взимах и филмчета с драматизации за деца - различни ситуации и ответните реакции. Бойните изкуства също помагат да се създаде някаква увереност у детето...

Иначе, че трябва нещо да се направи в България, за да бъдат по-навременни и адекватни мерките на полицията и реакциите както на родители, така и на самите деца в случай на изгубване или отвличане, няма спор... И силно се надявам, това да стане покрай историята на Веско, без значение, какъв ще бъде крайния развой.

Това, което мога да кажа по направените коментари е, че не съжелявам че дадох гласност на случката. Спрямо медиите, нямам негативни чуства, нали именно чрез тях това стигна до обществото, казвам само, че нито аз нито съпругът ми някога сме твърдяли, че е имало опит за отвличане на Ивайло, напротив казваме, че ако имаше такъв опит той щеше да бъде успешен. С това уточнение казвам реалността, което не мисля, че е лошо, но ако все пак считате, че има данни за клевета от моя страна, има правни инструменти, с които можете да се защитите. Опита за отвличане на дете е нещо много, много сериозно... не казвам, че на нас ни се е случило нещо несериозно, но казвам че не е имало опит за отвличане и с това спирам дебата в тази му част. Избягвам да коментирам поведението на мъжа, защото не съм била там, но вярвам на съпруга си и детето. Това, което мога да ви кажа, че вчера бях в РПУ-то и че в момента се води полицейска проверка и след като се съберат материалите по преписката ще се изпратят на прокуратурата за становище. Нека да изчакаме това становище, сигурна съм, че тогава ще стане реалния дебат как трябва да опазим децатата си от опасно агресивните хора, дали съпруга ми е имал друг избор за излизане от ситуацията и дали съм постъпила правилно разгласявайки всичко това. Считам, че полицаите ще си свършат добре работата и че ще успеят да намерят свидетели, които да разкажат, как те са видяли нещата /имало е достатъчно/.  По отношение на въпроса, защо до сега Николай не е участвал в обсъждането на темата по медиите и форумите- просто приемете, че някой хора преживяват нещата вътре в себе си. За Мими това което мога да кажа, че преживява стрес, но ще се въздържа от посочване на конкретни нейни действия, за да не бъда обвинена в това, че съм пристрастна защото е мое дете. Потърсих помощ от специалисти, от полиция, от медии, от приятели и от вас, и съм благодарна на всички за подкрепата!

                           Съжалявам, за мен е точно битов инциденд в крайна сметка. Човек е закачил нещо детето, при което не го е уплашил. Не е нападнал по никакъв начин детето - нито преди, нито след това. После е станал боят, който сигурна съм е уплашил и стресирал децата много повече. Дебат 'как трябва да опазим децатата си от опасно агресивните хора' не виждам как може да се получи по този казус, тъй като такива хора в случая не видях. Ако някой е бил агресивен (да не казвам опасно агресивен) към детето, то детето щеше да покаже това на баща си, а не някакви случайни хора да разказват нещо си. В крайна сметка не съм била свидетел на случката, но и на бащата му е разказана една част, а в друга той е пряк участник, на базата на вече разказаните му неща. Не искам да омаловажавам случката, но доколкото не сме свидетели не е редно да драматизираме до небето, особено предвид, че имаме и първоизточник, т.е. историята не се основава на невярно изнесеното в медиите.
                          И в крайна сметка, ако бащата е бил в 'огромен стрес' не знам какво би изживял при една наистина сериозна ситуация. В крайна сметка хубаво би било да успяваме правилно да преценим всяка ситуация, в която сме замесени на улицата и да реагираме наистина адекватно и безопасно за децата.

Викито, намирам изказването ти за неадекватно.
Да ти няма детето е огромен стрес, колкото и да не ти се вярва. Но съм те забелязала и от други теми, че ти трудно се трогваш от каквото и да е. Сигурна съм, че запазваш самообладание във всяка една ситуация и все пак ти пожелавам никога да не ти се налага да си търсиш детето дори и 5 минути. То няма да ти се наложи де, понеже ти владееш всички тактики за справяне с всички ситуации и на теб такова нещо не може да се случи 
Човек, който след направена му забележка, независимо дали е заслужена или не, се връща да се разправя и позволява ситуацията да ескалира до бой, също е агресивен. Вие пък вече съвсем обърнахте историята. Вървял си горкият човечец, някакво нагло детенце се блъснало в него и паднало, а още по-наглия му и агресивен баща му прави и забележка, как да не се върне да се разправя, да заплашва и да се бие, много ясно, всеки средностатистически разумен човек така би постъпил, мдаааа.
Иначе принципно съм съгласна, че е редно да преценяме хората и ситуациите, в които попадаме и да владеем по-добре емоциите и поведението си. За съжаление отстрани и след време човек си вижда грешките, а когато е в състояние на стрес реагира първосигнално.

Вики, намирам изказването ти за адекватно.
Ио ще един въпрос имам, естествено не очаквам отговор от адвокат, те умеят да си мерят приказките.
Под каква форма е направена забележката към "психопата", та го е накарала да се върне 80 метра? По-точно, споменевала ли се е майка му, или нещо такова?
Ако може да научим името на психопата, неговия разказ за случилото се може би е доста по-различен.

Във всички случаи, ако е било стресирано едното дете, е било по-малко стресирано преди боя. Сега са стресирани двете. Та на кого беше нужно?
Двама мъже са се правили на мъже.
Кой повече, кой по-малко. Не успели да се разминат. По-точно са се разминали, но пак се срещнали.

Освен това:

За което има модератори, които вярвам са видели темата и все пак не са я заключили.
Като се абстрахираме от твърде емоционално предадения разказ и някои обидни квалификации, с които аз също не съм съгласна, смятам, че случката и дебатът по нея бяха полезни най-малкото наистина да се замислим как се държим пред децата си. Това е форум, всеки има право да изкаже мнение, да коментира и ако може да си направи съответните изводи и поуки за себе си, своя живот и поведение. Не сме съд, че да издирваме участници и свидетели, да ги разпитваме и да отсъждаме 

Има зададена тема, Вълк. Придържай се към нея! Ако виждаш всичко това, което си подчертал, информирай модератор!
Тая тема най-малкото ме подтиква към агресия или дискриминация към някой си.
 Разводняването й какво цели? Да не обсъждаме, как би било най-удачно да отреагираме в рискови за децата ни ситуации!?

Преди 20 години тези хора бяха с "жьлти книжки",сега -няма контрол над тях,защото няма пари Миналата седмица едно детенце се убоде на наркоманска спринцовка/зад блокьт ни/,та гледайде и кьде стьпват децата по детските площадки!