Как да я накарам да седне да учи !?

Просто трябва да намериш време. Малкото дете не е извинение. Сама ли ги отглеждаш и двете, нямат ли си татко, баби, дядовци. Редно е да позарежеш мъника и да се съсредоточиш върху каката. Дори това да ознава, че след работа ще се втурнеш веднага към учебниците заедно с нея, а няма да сготвиш здравословна вечеря.

Много съм ви благодарна, наистина имах нужда от мненията ви ! Дано се справя

Разпределете времето за подготовка на уроци и гледане на телевизия. Напр. - прибира се от училище, почива /както тя прецени/ два часа, два часа подготвя домашни или учи уроци, след това игра. Вечер си определяте час за доуточняване на нещата, които не е разбрала от материала, за обсъждане на домашни, училище, планове и поощрения за добре свършена работа. Ясно показано от теб, че подобни оправадания могат да минат, ако наистина се е постарала да разбере материала, че е прочела няколко пъти и покаже къде какво не и е ясно, а не просто да казва, че не разбира хей така безразборно.
Този номер с ДВД-то имаше ли последствия? Харесва ми начинът, по който се е опитала да изклинчи, но не видях твоята ответна реакция каква е, а тя е много важна. 

Трябва да я мотивираш да учи сама,а ти само да я контролираш!

Все едно пишеш за моята дъщеря тя също сега завършва пети клас.
Проблема при нас е още от първи клас,изпадаше в истерии , не искаше и да чуе да седне да пише и чете.Какво ли не пробвахме, и с добро и с лошо-не и не.Огромна роля за нежеланието да учи изигра началната й учителка.Сега съжалявам,че не я преместих в друг клас или училище.Даже и при училищния психолог я водих.Тази година я оставих сама да учи и все се надявах,че ще порасне и ще се осъзнае,но уви 
Тази година вече свърши,но идва 6-ти клас,където материала става все по-труден и направо ме е страх как ще го кара с това нежелание,а и този пубертет ......?!

Ама и моята е така, в първи, втори и трети  клас седях до нея, правих се на маймуна само и само да седне, но уви нищо. Сега чакам резултатите, тя пуска някакво инфо за някои предмети, но за математиката си мълчи, което ме навежда на мисълта, че там се е издънила ... леле как те разбирам !

И при нея  математиката е тъмна Индия,даже имам опасения,че може да остане на поправителен.Има три двойки,една тройка и на матурата е пак с тройка.От септември задължително учител по математика,а иначе по другите предмети е горе-долу добре,като се има впредвид,че изобщо не учи-даже ме учудва на другите матури е с четворки,а днес по география даже и шестица.
Дано се осъзне,че ми побеля косата вече.

И при нас е нещо такова, каза, че на математиката е изкарала 10 точки, което нищо не ми говори ... и моята по другите е с 4-5 ...
Аз учител няма начин да си позволя .. ще мисля други варианти )
Като намериш учител драсни някой ред за инфо на каква цена и за колко време ...

А ти, иначе, вкъщи ли си сега? А следващата учебна година? Ако работиш, с какво време разполагаш?

Ами аз съм свободна професия ... времето ми е адски кът, винаги ми е кът. Другата година обаче мисля от самото начало да я препитвам вечер, проблема е, че като искам да го направя срещам такъв отпор от нейна страна, че чак се ужасявам ...понякога като седна да й чета учебниците се питам има ли смисъл да я тормозя да запаметява такива глупости.

Срещаш отпор, защото тя е свикнала вече по друг начин. Затова повечето тук, в темата, акцентирахме, че началото се поставя още в І клас. Но така или иначе то е изпуснато, затова ще ти се наложи да вложиш повече усилия от нормално.
Ние учим далеч не само от учебниците. Основно с математика и БЕЛ се занимавам аз- от І клас караме по сборници и разбираеми граматики. По ЧП и ЧО съм купила интересни и разбираеми книжки. По география, да речем, закупих преди три седмици две томчета на ИК "Труд"- х"100 неща, които трябва да знаем за географията на България" и детето с голям интерес заразгръща веднага едното.
Отпор- неотпор, от теб зависи, ти си тази, която налага правилата. Не изпускай непрепитана вечер, дори можеш да се позанимаваш и през ваканциите, щом имате изтървани неща, не е грях, напротив, понякога е необходимост. Събота и неделя не пречи занимания от по 1-2 часа. Не е натоварващо, но пък можете да наваксате.

Предпоставките детето да се демотивира от ученето не са една и две, често са комплексни.

Деца, които изведнъж са загубили интерес и мотивация,престанали са да пишат домашни - това е сериозно заявление от тяхна страна    Казват ви нещо. Може на детето да липсва именно родителското отношение, общуване. Може да е заревнувало от свое братче/ сестриче (намирисва ми на това при вас), може учителите да са го демотивирали в училище, може и случка със съучениците да е причина. Може - сухо и неинтересно поднесеният материал. Може - всичко или няколко неща накуп.

С частен учител няма как да "станат нещата", не се заблуждавайте  Просто говорете с детето повече, опитайте да учите и да се веселите заедно, без да се ядосвате от грешчиците му, нека всичко да е на смях и забавление, както е било,когато то е било малко (бебе). И наистина, разпределете строго дейностите по часове - както по-горе каза една мама. Нека има ясен план-график, който вие, а не детето диктувате. Без наказания. Само с твърдост.
Би трябвало нещата да се оправят, ако не - поразпитайте я подробно за живота й в училище, потърсете какво я тревожи и демотивира там.

Други деца пък - тези, които от самото начало се съпротивляват на домашни, уроци или отделни предмети - това е друг въпрос. Там по-скоро има силно заявена индивидуалност, детето ви казва: аз съм достатъчно силно, за да ти се опра,въпреки, че си ми родител, въпреки, че системата и учителите ми са на твоя страна. Ще правя само това,което на мен ми харесва в този живот. А математиката не ми харесва!

Тук не бих си позволила да дам съвет. Само този, че е добре да посетите добър детски психолог. Не за друго,ами той да ви разкрие света на вашето дете и да определи, докъде е редно да го 'натискате', а докъде - не е. Обикновено тези деца са скрити съкровища, но е важно да не бъдат рано 'пречупвани'.

Ще дам пример от моя живот. Не за да се фукам, ами просто само този пример имам. 
Синът ми от малък беше голям сладур - едно усмихнато на всички дете, радваше ни, че първо започна да брои, а после да говори, умничко и интересно дете.
Обаче. Гледа (беше още в детската) "Хари Потър" и някак се разболя - превърна онзи свят в част от своя. Но прекалено силно заработи фантазията му,прекалено силно. На 5-6 годинки беше,когато заяви с една доволна усмивка, че той няма да тръгне на училище, ами ще 'отида на Перон 3 цяло и какво беше там, ще се кача на влакчето и ще уча в училището на Хари'. Не можахме да го убедим, че това не е истина, а само приказка, друга реалност, както е Червената Шапчица... Веднъж се ядосах и го попитах: Добре де, но кога ще отидеш?! Той каза съвсем разумно: Е, ти сега няма да ме пуснеш, нали? Ще тръгна, когато порастна и когато ти ме пуснеш. Казах: Няма проблем. Пускам те още сега. Той се зарадва, прегърна ме и бързо си заприбира багажа - карти Хари Потър. Каз ми чао и излезе. Аз тръгнах след него,съвсееем тихичко, като детектив - за да го сграбча веднага когато той се разреве "мамоооо". Да, ама не. Върви детето, съвсем невъзмутимо из нашия квартал (слава Богу, почти няма коли при нас). Аз не издържах първа, на първата улица го прибрах, накарах се и му се обидих дори. Той на мен - не. Заведох го веднага на психолог. Психологът каза: твоето дете е просто силно и никога няма да прави това, което ти му кажеш. То си вярва и следва своите желания. Обича само интересните неща за него. Другите са му просто тъпи. - точно така каза психото!!! Посъветва ме да си трая аз, рядко да съм твърда, за да има някакъв ефект върху него. Каза също - такива хора самного умни и обикновено са щастливи в този живот 

Значи. Тръгна на училище. От 1-ви клас, каквото и да не правехме (цялото семейство впрегнато, много учителки със съпричастност - също!) - това дете сякаш игнорираше всички ни! Пишеше си домашното само по математика, само! Защото тя му беше интересна, а някакъв си краснопис - ужасно скучен. Сега е в седми клас. От две години съм го оставила въобще да не си пише домашните - само наблюдавам отстрани оценките. Те са по всичко 6  Как успява!
Еми,просто така. Успява някак. Схваща явно в час - визуална и слухова памет. Докарва си оценки, човекът.
А сега изкара такъв бал на изпитите, че просто ми сви шапката!

В този ред на мисли - вече вярвам на този психолог (пророк в нашия случай  ) Явно си зависи от детето, от индивидуалността му. Явно зависи и много от родителите. Аз се радвам, че не го пречупих, макар тогава цялото ми същество да крещеше, че трябва.

Но - проблем с ученето винаги означава нещо! Не е зле, наистина, да ходим понякога при специалисти, можем да предотвратим доста грешки...

При нас е същата работа  Не знам само това проблем ли е (по някога се успокоявам, че поне е здрав  ) или желание на родителите децата им да са успели 
Синът ми до 4 клас беше пълен отличник - по 3 часа учеше и пишеше.... В  5 клас успеха на срок падаше с по 1-ца  Сега е в 6 клас и не ми се говори просто 
Не е глупав, работлив, уважителен, не лъже за щяло и не щяло, сериозен бих казала, но в училище нещо му става  побеля ми косата от него последната година. Закъснява за часове, прави се на голямата работа... а за ученето да не говорим - голям е вече, а ученето е за бебета  ... Аз винаги му давам пример със себе си - до магистратура съм била със стипендия за успех... ама кой ти слуша...
Една позната учителка ме успокоява, че не е само той, но това си е живо мъчение за родителите... с такива апатични деца относно образованието 

Не мога да те успокоя, защото при нас нещата си продължават се така ... вече е 6-ти клас, но положението е същото ... това с примера никак не помага. Аз съм ландшафтен архитект и какво от това ... говоря и, че са ми предлагали научна работа и тнт, ефект нулев. Имам чувството, че ме слуша, а на ум си вика "Гледай я сега мама как се прави на важна " : )))) Учи само по предметите които й харесват .. и сега пак съм ужасена от наближаващите тестове... особено по математика ....

Според скромния ми опит се оказва, че 5-ти клас не е безвъзвратно късно.
Синът ми посещаваше изминалите 4 години частни занимални - най-различни, имаше само шестици и никакви забележки от страна на началната учителка.
В началото на 5-ти клас естествено той не умееше да си организира времето сам, просто никога не му се е налагало да го прави.  Имаше трайно изградени навици да си пише домашните, но те в 5-ти клас се оказаха в пъти по малко от тези през изминалата година. Както и се оказа, че в 4-ти клас урокът на госпожата в занималнята  по Човек и общество например са го разказвали веднага след като го прочетат, и то по точки, докато още ги помнят. В час пък им беше разрешено да си прочетат урока и тогава учителката ги изпитваше. Никой не е изисквал от тях  повече .
Та така. 
Дали ще е в първи, в трети или в пети клас според мен това научаване на самостоятелност изисква време и търпение от страна на родителя и постоянство.
Сега, втори срок, той разполага с няколко сборника по БЕЛ и няколко по МАТЕМАТИКА, не защото съм държала на бройката, а защото не попаднах от раз на подходящи за самоподготовка.
Тъй като синът ми е доста енергично дете, поставих на кантара страничните му занимания, които изпълнява с желание.
Сега, като се постопли времето, се налага отново да обяснявам, че не е достатъчно да си прочете урока и да си напише домашните, ако има такива, а и да реши допълнително няколко задачи или да спретне поне по един преразказ седмично преди да излезе да играе.
Но пък вече не се караме, а водим разговори.
Обясних му, че каквото се е случвало в началния курс си е било за тогава, че времето от 5-ти до 7-ми клас е преход, който трябва да извърви.
Наложи се да му обяснявам и какво и защо куца на училището в този период, че трябва да полага усилия, защото само ако има знания ще може след седми клас да има избор.
Опитвам се да му обяснявам освен с думи и с конкретни примери колко е важно  за човек да може да избира и такива разни неща, но тези наши разговори вече преминават като диалози, а не като ядосани монолози от моя страна.
Така че, пробвах и с добро, и с лошо, дали уцелихме формулата или просто на детето му трябваше време, а на мен постоянство и търпение не съм сигурна.

С новите наредби се очаква децата целодневно да са на училище поне до 4-ти клас и вероятно и други родители ще създават тези навици не на 7, а на 12 години.

Успех! Никога не е късно да помогнеш на детето си, пък и помощта е полезна тогава, когато от нея има нужда.