Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Каква беше тази наша орисия - не знам. 
и после как трудно излезе от упойката. И все си виках, че се е напатил за много време наред. Че сега само трябва да работим върху това да забрави гадните спомени от мъките на зъболекраския стол... Пък друго била решила скапаната съдба. Днес отхвърлих предложението на Митко да го водим на зъболекар. Просто когато нещата вече станат съвсем не добре,ще звънна и ще запиша час за друга упойка. И ще минем през това отново... И той, и ние... Какво обаче ни гарантира, че след още месец няма да се развали друг зъб, а после друг... Колко упойки ще трябва да понесе? Кой ми гарантира, че всеки път ще е безпроблемно... и на мен ми писна. Всеки път като пробвахме ново лечение се хващах като удавник за сламка и вярвах. За да ме цапардосат зад врата след това и да падна пак по очи. Тъкмо събера сили и така - отново. Ами изморих се. То не бяха зъби и толоква мъки покрай тях, не бях ларинго-спазми и задушаване, не бяха откраднати пари и документи, не бяха гипсирани ръце, не бяха катострофи,не бяха пристъпи и посещения с Вики в бърза помощ, не бе чудо.. изморена съм. Простете скапания ми ревлив пост, но така имам нужда да се излея мъката. В резултат на всичкия този стрес хормоните ми нещо се обракаха и иначе редовният като часовник цикъл закъсня три седмици. 
много сте хубави всички,какво щастие грее на лицата ви 
