Здравейте!
Благодаря Ви,че ми предоставяте възможността,да разкажа историята си….
Наистина много боли,защото преди един час пак съобщиха за смъртен случай на дете от Варна и то отново в Университетска болница"Света Марина".
Нашето детенце почина там на седми март….
Синът ми се казва Дамян,роди се в осмия месец и в следствие на дългото изчакване на докторите се инфектира.След това ми беше казано,че има вероятно заболяване-хиршпрунг.Това е невъзможност самичко да дефекира.Бяхме хоспитализирани в "Света Марина",като престоят ни беше десет дни и бях "Обучена "как да го изхождам сама.Препоръките на докторите се базираха това,че след навършване на един месец от раждането на детето ,то трябва да бъде консултирано с хирург.Отидохме,но докторът дори не го погледна,а каза,че освен рентгена,който сме направили при раждането на този етап неможе нищо друго да се направи,освен ежедневни клизми да достигане 10кг не детето.Каза ни,че по принцип след три месеца трябва пак да го "прегледа",но няма за какво да идваме.
Така Дамчо си растеше,като му правех процедурите всеки ден,но февруари реших да спра клизмичките,защото се страхувах,че червата му ще останат лениви,но за мое учудване детето започна по два пъти на ден да ходи без клизми,а само с термометърче.
Извинявайте,че пиша така подробно ,но искам да се разбере цялосно как са протекли нещата..
Всичко започна в петък ,когато Дамчо се изходи сам и аз реших,че чудото се е случило.От там нататък се появи разстройство.Изчакахме до събота сутринта,когато упорито звънях на педиатъра ни,но жената после ми каза,че събота и неделя"не вдига",а й какво можела да направи…Отидохме до спешният център на Курортна поликлиника,но освен прахчета лекарката незнаеше какво може да му се даде…Звъннах на гастоентеролога от "Света Марина",който ни беше приел в началото и тя ми каза да отидем в техния спешен център и колегите щели да преценят.
За мое учудване лекарят,който беше на смяна не взе под внимание,че сме с предполагаемо заболяване,а само изписа същите прахчета и съвсем спокойно ми обясни,че очичките на Дамчо трябва да хлътнат и тогава да го заведем на лекар,евентуално да се върнем при тях.
Детето ми хапна вечерта малко и веднага повърна.Разплаках се…Отново се върнахме в Терапия,но ни изгониха,не сме били за тях….Изпратиха ни в инфекционното отделение на Окръжна болница и от там започна адът за
Дамянчо.Чакахме около 40 минути да ни приемат,без да има други пациенти,като сестрата нервничеше,че ние сме четвъртите за вечерта и се е изморила.Обиждаше,че ние родителите цял ден спим и вечерта тръгваме,като пощурели…
Бяхме настанени и то дотам останаха нещата,докторката дойде по някое време и дори ме пита какво е хиршпрунг,но прецени,че изследвания ще се правят сутринта ,системата била достатъчна.Не мина много време и Дамчо повърна нещо кафяво,това ги смути и пред мен се питаха дали да викнат хирург,но решиха отново да се остави за сутринта.И така детето ми започна да вдига температура,но всеки път,когато търсех лекар,намирах само сестрата,която се заключваше и си лягаше.сърдеше се,че я будя и накрая каза,че може би трябва да му се пуснат някакви изследвания на Дамчо,но и след резултатите лекарката,която се появи не каза,че е необходим хирург за консултация,въпреки,че пред мен каза,че не харесва отпуснати деца.
Цяла нощ Дамчо плачеше и му пеех,неможех да си го гушна заради системата….незнаех какво да правя,освен да му правя компреси за температурата…
Сутринта коремчето му рязко се поду,той се отпусна,пребледня.Виках,търсих ги тези "доктори",но цял час никой не дойде.Накрая решиха,че е време да го види хирург.Притиснах Дамчо и бягайки ,придружена от една санитарка отидохме да съседната сграда.Лекарят му направи клизма и два литра течност се изляха пред очите ми.Каза,че спешно трябва да го снимаме с рентген и излезе от кабинета.Много се страхувах,усещах ,че нещо не е наред и след снимката ме оставиха в коридора с отпуснатото си дете,което вече едва дишаше.Започнах да крещя,но повярвайте ми никой не излизаше…Изведнъж се появи санитарката и започна да повтаря :няма време майче,бягай!Господи бягах и се молих на Дамчо да не заспива,да ме гледа,а той само хриптеше.От там следва суматоха и паника от всички .Помня как блъскаше линейката и придрожителката ни ме посъветва да отидем в София,но така и неможахме.
От инфекционното писали,че детето е повърнало 20 пъти и тогава съм го завела при тях.В терапия не се случи да видим подобрение,което да подскаже,че всичко ще се оправи,но и хирург отново не дойде,просто са се консултирали с него по телефона.
Немога да ви опиша какво преживях този ден,докато гледах как главичката на детето ми посинява и как очичките му се затварят.
Ние отидохме с едно разстройство,а се върнах самичка.
Искам да се знае,апаратурата в болницата се разпадаше пред очите ми,незная как са се опитали да помогнат на Дамян,защото ме изведоха от стаята,когато се влоши дотам,че сърчицето му спря.То?ui=2&ik=e81de3f60b&view=att&th=1285ed83992d5ad5&attid=0.2&disp=emb&realattid=0.2&zwлкова се бореше това детенце,но самичко неможеше да се пребори…
Незнам какво се е случило после защото просто не помня от ужасът в мен,но ги чух как казват,че само на убийци и крадци им се случват нещастия,а след това беше важно да си поговорят за сладкарски рецепти.Що за човек трябва да си за да го направиш,след като преди минути си видял как издъхва едно малко същество.Боли ме,боли ме,че никой не се опита навреме да му помогне….
Сега дори не ни дават резултатите от аутопсията,въпреки,че се съгласихме,защото старшата сестра ни увери,че ще направи всичко въможно да ни съдейства за да разберем каква е причината за смъртта на Дамчо.А сега,като ни види бяга и ни обясни,че няма право на тази документация.За сега не ни ги дават,но знам,че по закон ни се полагат.
Толкова са объркани мислите ми,че немога да разкажа напълно всичко,но знам само,че моето дете беше оставено,защото на някой не му се работеше,защото някой искаше да си легне,защото някой си мисли,че в неделя не се работи,защотото едно дете не е от значение,а кое е?!
Моля ви да разкажем за тези "Хора ".Тази вечер съобщиха за още един трагичен случай във Варна за едно две годишно детенце,,,,,и то си отиде.До кога,кой ще поеме вината,защо "ТЕ" никога не са виновни….
Благодаря Ви!
Благодаря Ви,че ми предоставяте възможността,да разкажа историята си….
Наистина много боли,защото преди един час пак съобщиха за смъртен случай на дете от Варна и то отново в Университетска болница"Света Марина".
Нашето детенце почина там на седми март….
Синът ми се казва Дамян,роди се в осмия месец и в следствие на дългото изчакване на докторите се инфектира.След това ми беше казано,че има вероятно заболяване-хиршпрунг.Това е невъзможност самичко да дефекира.Бяхме хоспитализирани в "Света Марина",като престоят ни беше десет дни и бях "Обучена "как да го изхождам сама.Препоръките на докторите се базираха това,че след навършване на един месец от раждането на детето ,то трябва да бъде консултирано с хирург.Отидохме,но докторът дори не го погледна,а каза,че освен рентгена,който сме направили при раждането на този етап неможе нищо друго да се направи,освен ежедневни клизми да достигане 10кг не детето.Каза ни,че по принцип след три месеца трябва пак да го "прегледа",но няма за какво да идваме.
Така Дамчо си растеше,като му правех процедурите всеки ден,но февруари реших да спра клизмичките,защото се страхувах,че червата му ще останат лениви,но за мое учудване детето започна по два пъти на ден да ходи без клизми,а само с термометърче.
Извинявайте,че пиша така подробно ,но искам да се разбере цялосно как са протекли нещата..
Всичко започна в петък ,когато Дамчо се изходи сам и аз реших,че чудото се е случило.От там нататък се появи разстройство.Изчакахме до събота сутринта,когато упорито звънях на педиатъра ни,но жената после ми каза,че събота и неделя"не вдига",а й какво можела да направи…Отидохме до спешният център на Курортна поликлиника,но освен прахчета лекарката незнаеше какво може да му се даде…Звъннах на гастоентеролога от "Света Марина",който ни беше приел в началото и тя ми каза да отидем в техния спешен център и колегите щели да преценят.
За мое учудване лекарят,който беше на смяна не взе под внимание,че сме с предполагаемо заболяване,а само изписа същите прахчета и съвсем спокойно ми обясни,че очичките на Дамчо трябва да хлътнат и тогава да го заведем на лекар,евентуално да се върнем при тях.
Детето ми хапна вечерта малко и веднага повърна.Разплаках се…Отново се върнахме в Терапия,но ни изгониха,не сме били за тях….Изпратиха ни в инфекционното отделение на Окръжна болница и от там започна адът за
Дамянчо.Чакахме около 40 минути да ни приемат,без да има други пациенти,като сестрата нервничеше,че ние сме четвъртите за вечерта и се е изморила.Обиждаше,че ние родителите цял ден спим и вечерта тръгваме,като пощурели…
Бяхме настанени и то дотам останаха нещата,докторката дойде по някое време и дори ме пита какво е хиршпрунг,но прецени,че изследвания ще се правят сутринта ,системата била достатъчна.Не мина много време и Дамчо повърна нещо кафяво,това ги смути и пред мен се питаха дали да викнат хирург,но решиха отново да се остави за сутринта.И така детето ми започна да вдига температура,но всеки път,когато търсех лекар,намирах само сестрата,която се заключваше и си лягаше.сърдеше се,че я будя и накрая каза,че може би трябва да му се пуснат някакви изследвания на Дамчо,но и след резултатите лекарката,която се появи не каза,че е необходим хирург за консултация,въпреки,че пред мен каза,че не харесва отпуснати деца.
Цяла нощ Дамчо плачеше и му пеех,неможех да си го гушна заради системата….незнаех какво да правя,освен да му правя компреси за температурата…
Сутринта коремчето му рязко се поду,той се отпусна,пребледня.Виках,търсих ги тези "доктори",но цял час никой не дойде.Накрая решиха,че е време да го види хирург.Притиснах Дамчо и бягайки ,придружена от една санитарка отидохме да съседната сграда.Лекарят му направи клизма и два литра течност се изляха пред очите ми.Каза,че спешно трябва да го снимаме с рентген и излезе от кабинета.Много се страхувах,усещах ,че нещо не е наред и след снимката ме оставиха в коридора с отпуснатото си дете,което вече едва дишаше.Започнах да крещя,но повярвайте ми никой не излизаше…Изведнъж се появи санитарката и започна да повтаря :няма време майче,бягай!Господи бягах и се молих на Дамчо да не заспива,да ме гледа,а той само хриптеше.От там следва суматоха и паника от всички .Помня как блъскаше линейката и придрожителката ни ме посъветва да отидем в София,но така и неможахме.
От инфекционното писали,че детето е повърнало 20 пъти и тогава съм го завела при тях.В терапия не се случи да видим подобрение,което да подскаже,че всичко ще се оправи,но и хирург отново не дойде,просто са се консултирали с него по телефона.
Немога да ви опиша какво преживях този ден,докато гледах как главичката на детето ми посинява и как очичките му се затварят.
Ние отидохме с едно разстройство,а се върнах самичка.
Искам да се знае,апаратурата в болницата се разпадаше пред очите ми,незная как са се опитали да помогнат на Дамян,защото ме изведоха от стаята,когато се влоши дотам,че сърчицето му спря.То?ui=2&ik=e81de3f60b&view=att&th=1285ed83992d5ad5&attid=0.2&disp=emb&realattid=0.2&zwлкова се бореше това детенце,но самичко неможеше да се пребори…
Незнам какво се е случило после защото просто не помня от ужасът в мен,но ги чух как казват,че само на убийци и крадци им се случват нещастия,а след това беше важно да си поговорят за сладкарски рецепти.Що за човек трябва да си за да го направиш,след като преди минути си видял как издъхва едно малко същество.Боли ме,боли ме,че никой не се опита навреме да му помогне….
Сега дори не ни дават резултатите от аутопсията,въпреки,че се съгласихме,защото старшата сестра ни увери,че ще направи всичко въможно да ни съдейства за да разберем каква е причината за смъртта на Дамчо.А сега,като ни види бяга и ни обясни,че няма право на тази документация.За сега не ни ги дават,но знам,че по закон ни се полагат.
Толкова са объркани мислите ми,че немога да разкажа напълно всичко,но знам само,че моето дете беше оставено,защото на някой не му се работеше,защото някой искаше да си легне,защото някой си мисли,че в неделя не се работи,защотото едно дете не е от значение,а кое е?!
Моля ви да разкажем за тези "Хора ".Тази вечер съобщиха за още един трагичен случай във Варна за едно две годишно детенце,,,,,и то си отиде.До кога,кой ще поеме вината,защо "ТЕ" никога не са виновни….
Благодаря Ви!
ох миличка за пореден път чета толкова страшна история. Разбирам те 
, знам колко ти е тежко, и моето детенце почина там, с изключение на това, че никога не се прибрахме в нас 
Нямам думи.Позната картинка.Мила skai4eto нищо ,че бяхме вече в София това се случи и при нас,след като цял ден вървях и повтарях на дежурния лекар,че детето ми не е добре а той с най наглото си нахалство ми каза" аз нищо не мога да направя тя доцентката си го магери"още ми кънтят тези думи в главата.Така,че безотговорността и безчувствието цари на всякъде.Съжалява много за загубата ви сълзите ми не спират 
