Отговори
# 15
  • Мнения: 2 885
Цитат
Но въпреки всичко мъжът ми все пак му се иска и професионално да се развивам, за него не е достатъчно да съм само добра майка и домакиня. Би могло според него да върша нещо и от вкъщи чрез Интернет.

nana77, там където ще сме училище се почва на 4 г.
Ако не стигат парите и сама може да се сетиш и да потърсиш подходяща /надомна/ работа, с нещо да подпомогнеш на семейният бюджет. За мен най-голяма обида е мъжО ми да ми дава зор.....Щом до там сме я докарали...мани! Mr. Green

# 16
  • София
  • Мнения: 5 079
Справям се с помощта на баба - майка ми. Без нея не бих намерила начин да се "изявявам професионално". Mr. Green
И двете си деца оставих сравнително рано и започнах/върнах-се-на/работа, не казвам, че ми е лесно, но освен финансовата страна на нещата, смятам, че е полезно и на двете страни (и майки и дечко) да бъде давана възможността да се развиват. Wink

# 17
  • Мнения: 1 434
То вярно е кофти мъжО да дава зор... ама има си хора дето са си пълни търтеи, после се бие в гърдите че е родила дете / деца и не работи цял живот и е все с оправдания. Познавам такива хора, спира работа още щом се омъжи, че трябва спокоен сън за зачеване и после си кретат някакси на заплатката на таткото, жалват се че им е тежко, ама не си мърдат гъза да поработят, че то си е най-Убу да се дреме по цял ден.
По време на майчинстовото го разбирам, детето докато тръгне на градина да си е с мама, но после е добре и жената да поработва, най-малкото заради себе си, заради социалните контакти и за собствено удоволствие - пък и на половин ден да е е добре.

# 18
  • София
  • Мнения: 12 579
Цитат
Но въпреки всичко мъжът ми все пак му се иска и професионално да се развивам, за него не е достатъчно да съм само добра майка и домакиня. Би могло според него да върша нещо и от вкъщи чрез Интернет.

nana77, там където ще сме училище се почва на 4 г.
Ако не стигат парите и сама може да се сетиш и да потърсиш подходяща /надомна/ работа, с нещо да подпомогнеш на семейният бюджет. За мен най-голяма обида е мъжО ми да ми дава зор.....Щом до там сме я докарали...мани! Mr. Green


Ами явно авторката не се сеща сама да предприеме нещо и затова се налага мъжът й да я подсеща.

# 19
  • Мнения: 1 434
То наистина на някои им трябва подсещане, ама пък щом детето им е на 1,8г малко рано ми се струва.... Все пак след като градините са скъпи, нейната професионална квалификация не предполага особено големи доходи.... а и детето като тръгне на градина ще почне и да боледува... така че това за повечето работодатели е ясно и ще й е трудно намирането на работа... абе не ми се струва редно да я натиска, защото работата от вкъщи не става много лесно, реално не всяко дете позволява... някои дечица са си по-нервни и ... си е трудно. А и каква работа от вкъщи? Имаше нещо с някакви измами дето уж цъкаш на някакви линкове и събираш разни точки ... и накрая не ти и плащат Simple Smile))))

# 20
  • Мнения: 2 960
Не приемам една жена с дете на годинка и половина да бъде притиската от мъжа до себе си да започва  работа.Коренно различна е ситуацията ,ако самата жена иска да работи ,да се развива ,да подпомага семейния бюджет.
От една страна авторката има малко дете ,самата тя явно няма желание и възможност да работи...на този етап.Трябва да говори открито с мъжО си - кой какво иска и как да стане реално.
Аз например започнах и след двете раждания работа много рано-първият път бебка беше на 7 м. вторият път синът ми беше на 4м.При мен обаче майка ми имаше пълната възможност да се грижи за децата ми/не работи ,свободна е и обича да се грижи за малки и не толкова малки деца/.И двата пъти решението да се върна на работа беше само мое .В началото бях на 4 часа...после ако свърша по-бързо си тръгвах...и така.
Та много е важно каква е позицията ,която заемаш ,можеш ли да разчиташ на сигурна гледачка....Вътрешната нагласа на "работещото момиче" и на домакинята по душа са коренно различни....едните са щастливи и 10г да не работят-това им стига.За другите обаче......реализацията в света ,който обичат е също много важна.....

# 21
  • Мнения: 2 556
При мен изглежда се е получило. Имам и деца, и професионална изява. Просто ползвам помощ за домакинството и имам детегледачка. В България всичко това не е толкова скъпо, както в чужбина все пак. Не си и помислям да огрея сама навсякъде, защото е невъзможно. Децата винаги са на първо място, но работата ми също е от голямо значение за мен, вложила съм много в нея и дума не може да става да я зарежа, за да седя у дома с години. Това просто не е за мен. Peace

# 22
  • Мнения: 48
С поста си не съм искала да кажа че мъжът ми на всяка цена иска от мен да започна работа.А просто ме съветва че човек е добре да се развива професионално, да учи нови неща,защото живеем в много жестоки времена и човек трябва да е подготвен за това.Слава богу той получава добра заплата и парите ни стигат,но на човек му се иска винаги да има малко повече.Не съм лишена от нищо и съм гледана жена.Писах че професията ми е неприложима тук в Англия,защото по професия съм технолог по вината,а тук страната не е винарски район и затова във изба ме мога да работя,както съм го правила в БГ.Но определено където и да живея английският език ще ми е необходим, то и това е най голямото желание на мъжа ми да го науча.А не съм кариеристка и не гоня тук кариера, не е толкова лесно в чужбина ако си мисли някой.Малцина са тези които успяват да работят престижна работа тук на острова,това не е страната на неограничените възможности,все пак сме българи и си има значение.Засега ще се наслаждавам на отглеждането на детето ми,съчетавайки го с учене на езика и при първа жъзможност когато порастне малко ще се опитам да си намеря работа макар и на половин работен ден.Благодаря на тези които споделят как се справят със ситуацията.И е много лесно да изказваш позиция когато си в Бг,справяте се ама все имате наоколо кой да помага.Аз не се оплаквам ,детенце е кротко просто си иска вниманието.

# 23
  • софия
  • Мнения: 2 140
Домакинството ми е,колкото и не скромно да звучи, перфектно.Но за професионалната изява,изцяло липсва. Mr. Green
Първо работата ми ,не може да се върши от вкъщи и второ детето ми е на една година,то е изцяло с приоритет.
Цитат
Просто ползвам помощ за домакинството и имам детегледачка. В България всичко това не е толкова скъпо, както в чужбина все пак.
Със сигурност не е,като в чужбина,но и при нас си е скъпо удоволствие.При положение,че работя за 450лв.,не виждам,как ще използвам услугите на детегледачки и
чистачки.

# 24
  • Мнения: 6 365
Уау, интересна професия и наистина неприложима за Обединеното кралство, откакто същото това кралство вече не може да има претенции над Бургундия и Нормандия.

Обаче пък Франция е на един хвърлей, туристи от цял свят се стичат в Лондон, за да опитат удоволствията на живота, а освен бира се лее и вино...

Както са казали древните- in vino veritas. За щастие не си програмист, а се занимаваш с едно от най-смислените и истински неща на земята. Лозите ще си растат заедно с детето ти, ще идват сезони, години и лета, ще има реколти- вино ще има, ако глобалното затопляне не затрие лозята.

Адресът bulgariawine.com изглежда свободен. Курсовете за дегустатори на вина са на мода- това можеш ли го? С един английски цялата ти квалификация ще разцъфти като декантирано вино.

В твоята ситуация не бих се притеснявала за липсата на "професионална изява", доколкото изявата, която виждам около себе си е да си разходиш новите дрешки и обувки в офиса, да пиеш кафе за 5.50 от Старбъкс и да си мислиш, че се развиваш, когато всъщност зомбясваш.

# 25
  • София, център
  • Мнения: 3 455
За да можеш да се изявяваш професионално за мен са важни няколко условия, без две от които обаче не може да се говори за професионална реализация, във вида, в който е търсена.

За да се изявяваш професионално, първо трябва да го можеш, както и да го желаеш.
За да се изяваваш професионално трябва да имаш както финансова, така и физическа възможност.

защото е лесно да се изяяваш професионално, ако го можеш  естествено, но да можеш да платиш на детегледачка и домашна помощница, така че да не страдат детето и домът. Другия вариант е физическа помощ от роднина, обаче тогава ставаш зависим от 3-ти лица, нещо, което винаги дава отражение в един или в друг аспект.

Та, по мои сметки, нещата с професианланата реализация не стоят в чист план.

# 26
  • Мнения: 1 420
И ние живеем в Англия от близо 5 години. Двете ни деца се родиха и растат тук. Аз съм студентка, работя на пълно работно време ( в момента съм по майчинство ) и си гледам семейството. Не е невъзможно, стига да си амбициозен, а и колкото повече неща имаш на главата си - толкова по-организиран ставаш  Peace Установила съм, че специално за Англия хората, получили образование на Острова имат възможност да се реализират много успешно. Затова и аз сега имам доста неща на главата си, но се надявам след някоя друга година да се нормализират нещата  Peace

А специално за детските градини - поинтересувай се и подайте документи за Tax Credits. Ако ти и съпругът ти работите минимум 30 часа на седмица ( общо за двамата ) правителството плаща част от таксата за детска градина. Ние двамата с мъжът ми работехме на пълен работен ден и ни плащаха около 80% от таксата за детегледачка за голямата ми дъщеря  Peace

# 27
  • София
  • Мнения: 17 652
Имам помощничка, готви се 1 - 2, най- много - по изключение - 3 пъти в седмицата. Не винаги от мен. Синът ми, когато си беше в къщи и не ядеше нашата храна, беше на детска кухня.

# 28
  • София
  • Мнения: 3 517
интересен въпрос наистина.
мен никой не ме е карал да започвам работа, детенце го приеха в ясла на ОДЗ и тъй като влизането беше трудно и местата кът, то започна да ходи на ясла на година и 4 месеца. понесе му добрем за разлика от моята адаптация на работа.
трудно вмествам двете неща, налага се да стоя до по-късно на работа, много неща за четене голяма интензивност, но когато се прибера вкъщи се наслаждавам напълно на времето със семейството.
не е лесно, но се справяме. детегледачки и помощници нямаме - рядкост е когато някоя баба го гледа, едната е с операция другата много заета и за добро или лошо, разчитаме само на себе си, но така сякаш сме по-мобилизирани а и винаги сме си заедно с малкия.
с домакинството нормално се справям- делим си задълженията, за готвенето - поне 3 пъти седмично, излизаме с малкия насам натам често, мисля че към момента това е оптимума.
живот и здраве ако имаме второ, ще направя усилие да си остана повече вкъщи, липсва ми времето с малкия просто....

успех в намирането на златната среда, но чак перфектни неща според мен не съществуват Peace

# 29
  • Bristol
  • Мнения: 9 456
Затова и аз сега имам доста неща на главата си, но се надявам след някоя друга година да се нормализират нещата  Peace
Надеждата умира последна.
За човек със сериозна 6 цифрена заплата наистина не е проблем да компенсира по един или друг начин липсата си в къщи, но какъв процент от жителите в Обединеното кралство имат този доход. Нека бъдем реалисти  Crossing Arms
На такс кредита не разчитай много и аз лежах на тази кълка, като родих второто. Около 600 годишно взимаме от този кредит, един вид градината ми за месец не покриваше. На границата сме да го загубим, а ако новото правителство гласува промените за тези кредити, нищо няма да получаваме със сигурност.
Няма да ти казвам какво става като тръгнат на училище, да не те отчайвам. Изглежда че разходите ти намаляват, а в същност се получава обратното. Разбира се, освен ако не решиш да ограничиш детето си само между училище и къщи или таткото не жертва професионалните си изяви.

Общи условия

Активация на акаунт