Като ученичка живеех в съседство с турски семейства и си деляхме хляб и сол; като студентка бях на бригада в разградско и повечето незаминали на гурбет турци бяха наши приятели. Днес също имам допир до различни етноси и, трябва да ви кажа, че са много по-сърдечни, искрени и добронамерени, отколкото комшийката ми-българка по етаж.
В селото на баща ми наш комшия доведе булка. Циганка. Родителите му не искаха и да чуят за подобна връзка, ругаха я, гониха я, но тя никога не каза лоша дума срещу тях, дори и на "доброжелателни" съседи, които я подпитваха как е у тях, отговорът винаги беше: "Добре сме, майка и татко много ни помагат." Това смесено семейство отдавна не живее заедно с родителите на мъжа, двете деца са големи, но всички редовно ходят на село и се грижат за възрастните си и болни свекър и свекърва, които осъзнаха несправедливостта и сега хвалят онази същата, ругана преди години, циганка.
Не бива да се стига до обобщаване, разбира се, защото навсякъде има изключения - ние, дето се бием в гърди, че сме българи, да не би всичките да сме стока, я?!