Юли 2006 - 95

Хм,а аз като с най-много опит тук и едно голямо почти 20-годишно дете-студентка( сравнително добре възпитана,но изключително безотговорна,чака мама и тате да тичат за всичко) и 15 годишен много отговорен младеж(сам се справя с всичко),който също учи в елитно училище мога да кажа,че да,безотговорно е да родиш три деца ако не им осигуриш поне прилични жилищни условия и добра храна и облекло,това си е моето мнение.Но познавам хора с четири деца живеещи в гарсониера и всичките им деца са изключително добре възпитани,надарени,учещи в елитни училища и университети,а родителите им са невероятно щастливи хора.Мисля също така,че е добре да имаш възможност да плащаш за всичките детски прищевки и капризи,примерно танци,пиано и солфеж,английски,вокална група,концерти в чужбина и т.н(това от собствен опит),да ама не,защото в един даден момент се оказва,че задоволяваш собствените си болни родителски амбиции,детето ти като вижда,че му угаждаш, иска да е number one в класа или квартала и се опитва да отиде на всичко,ама наистина на всичко на което ходят всички останали,да но те ходят на по едно две неща.И така мислейки,че по този начин правиш на детето си добро и едва ли не си най-прекрасният родител защото задоволяваш всичките му искания, се оказва че в действителност по този начин си го подложил на страхотен стрес и вместо да скача на въже,на ластик,да играе с децата и ако щете да полива градината то се стресира и престава да бъде дете,просто не му остава време за това. За скъпите и "маркови"дрехи и обувки няма да коментирам,слабост са ми,но определено започнах да се контролирам по-добре или аз поне така мисля Някак гадно се получава да се опитваш да докараш детето си до позиция "по-по-най" във всички отношения и определено не мисля,че това го прави по-добър човек.

Появява се обаче второто дете и нали се сещате,че не може да водиш и него на всичките тези неща,които примерно ще поиска,просто защото няма достатъчно свободно време,защото си видял,че и смисъл няма.Тогава го оставяш да живее единствено и само детския си живот,да ходи само примерно на английска забавачка,а това не изисква много средства и да тича и играе с децата(под строг родителски контрол) ,после на училище,но само на училище, и какво се получава в един даден момент-детето е много по-спокойно ,по-самостоятелно,амбицирано,има желание да постигне само нещо,учи с желание и има много добри успехи.

Та започнах аз да разбирам чак след като се роди второто дете,че всичките тези средства са отишли на вятъра и не само това,причинили са и доста вреди,затова смених тактиката и съответно си признавам грешките.

Добре,че купихме къщата,да поливат децата градината,да плевят и да помагат у дома(така де,да видят откъде идва храната и как) и да тичат и играят навън,че иначе дълбоко се съмнявам,че от Валерия щеше да излезе дори това което е в момента,щеше да е много,много по- зле,а всичките ми усилия и време хвърлени на вятъра.

С третото смятам да открия златната среда,на градина още не ходи,не смятам ,че е необходимо докато не прояви желание.Общува си с достатъчно деца,играе и не мисли за нищо друго освен за собствените си детски работи.Тръгне ли на училище,също като Георги мисля да не ходи на нищо допълнително.В училище ще е достатъчно натоварено и за да може да научи както трябва ,това което преподават там,а не само да си мисли,че знае всичко,ще трябват време и сили.Ако чак пък толкова иска да ходи на танци или пиано ,току виж съм се навила,за да не и троша хатъра  ,но с твърдото убеждение,че след година две ще ѝ омръзне,освен ако не е родена с талант,който да се нуждае само от доусъвършенстване.

И когато стане време да учат в университета тогава,мисля аз трябва да се хвърлят основно сили и средства,а не сега,защото няма никакъв смисъл,уморяваме се ние,уморяваме си децата и към 9-10 клас им омръзва всичко,дори и живота

И в контекста на по-горе казаното,мога да твърдя,че Ели, съм напълно съгласна с теб в много отношения

И аз обичам децата ми да са задоволени,да спят (и спят) на красиви чаршафи,но чак пък с да имат претенции какви точно да бъдат и играчки и чанти и реклами на какво ли не,ми няма къде да слагам всичките тези боклуци които са интересни само докато не са наши

точно!!!

Цвети може да брои до 10,разпознава числата,знае доста букви,говори абсолютно граматически правилно,като слага правилно ударенията и не казва четемЕ,пишемЕ ,всяка грешка в правоговора се поправя своевременно,това,поне аз така смятам е много важно за бъдещите часове по български в училище.Може да смята до 5,в смисъл два+три бонбона=5 и не само да брои,като числата са наизустени,а действително да преброи нещо,примерно тук има 1,2,3,4,5 или 6 ябълки.Знае доста песнички и приказки,рисува с моливи,пастели и водни бои,оцветява без да излиза от контура,разпознава фигури,квадрати,триъгълници,кръгове,това на този етап мисля е напълно достатъчно според мен.

Рени и ние имаме лаптоп на английски,обаче Цвети се научи да си пуска образователните игри и тамън гледах ,че брои с него на английски,после казва българската цифра и съответно и английската азбука.Мисълта ми беше че се бях замислила дали да не инвестирам средства в един на български език и затова ще погледна в Джъмбо.

Жоржи,къде изчезна,я гледай колко много съм изписала,искам да ми се извинят всички предходни отсъствия

Редактирам се да постна нещо което много и хареса от една друга тема, много добре съвпада с моето мнение,а аз не бих могла да го формулирам толоква добре.



Ужас,и аз се ужасих като видях колко е дълго,не си е работа да се чете това чудо

Леле, влязох аз да покажа малко снимки и тъкмо гледах колко имам да чета,а тя Пиги постнала още един дълъг постинг 

Ще наваксвам тия дни, засега само Малки, големи и още по-големи тикви

Хехе, Деси, ще ти извинят отсъствията, няма как  , описала си в един пост много от опита ти с три деца, и то доста подробно.

Хубаво е, че се заформи дискусия, всеки казва нещо и в един момент се замисляш за неща, за които не си мислил или пък ги виждаш от друг ъгъл.
Ето и аз съм си мислела, че съм доволна от немската градина на Яна, как се грижат за тях, как ги учат, но точно това се чудех - ами второто, няма как и за него такава такса да поемем. И ми се е искало Яна и в немското училище да продължи, и после университет в чужбина, ама как ще стане за две? Ами ако имахме и трето?! (не че не искам, но няма да имам време за трето, но ето - доста от момичетата казаха, че искат по три). И колкото и да ме тресат амбициите, ще трябва да си ревизирам идеите и да видим кое е приоритет и кое ще можем да си позволим. Както се казва, баба знае две и двеста  .

И не мисля, че е лошо, когато можеш да го поглезиш хлапето с някоя нова играчка, да му я купиш, но трябва да има ред, да не го оставиш да се налага и да купуваш независимо от това дали си доволен от държанието му или не.

Колкото до уменията на Яна, аз съм ви разказвала и преди, да не излезе, че я прехвалявам. Тя и учителката е доволна от нея - днес ми разказваше как винаги има желание да учи нови неща.
Ето например, вижда етикет от дреха и започва да пита "а това какво означава?" и аз обяснявам, какво да правя - "значи, че се глади със слаба ютия, че не се носи на химическо чистене, че не се пуска в центрофуга...". После следва въпрос "а какво е химическо чистене?" и така .
Сега последното беше, че се научи да реди фигурите на шаха и само ме кара после да се правим, че играем   (засега не схваща правилата, пък и аз не съм особено добра, но си бутаме пешките за забавление  ). И една тетрадка с квадратчета онзи ден докопа и писа числа, докато не я заболя ръчичката - един ред единици, един ред двойки, един ред тройки и т.н. Сама си ги пишеше, стигна до 13 и й омръзна. Само седмиците ги беше написала огледални (бърка доста от буквите и цифрите по този начин). Ако не й омръзваше, сигурно щеше и до сто да брои. Досега май до 40 е броила сама, но схваща идеята и ако й подскажеш на десетиците, продължава нататък. Като види число, го прочита, онзи ден карахме след един автобус и тя ми вика "това е трийсет и едно" - вярно си беше, чак аз й се учудих.

Та така, колкото пожелае да научи, толкова й помагаме, никога не става насила.

А, сетих се и нещо смешно. Онзи ден ги бях пратила с моя мъж да пазаруват в Кауфланд, приготвила съм им списък и го връчих на Яна, че на мъжа ми, каквато е мъгла, няма смисъл да го давам, или ще го забрави, или ще пропусне половината неща. Та той й дал задачата да задрасква, като купят нещо и се прибраха само с един пропуск, нещо непостигано от него досега  .

Бетта,Яна е уникална,страхотно дете е,не съм виждала друго такова на тази възраст 

Майра,много хубави снимки,моделите са много сладки,но и фотографа е важен,много обичам да гледам твои фотографии.Някак успяваш да доловиш същината на нещата и да я покажеш по-най добрия начин.

Леле, Пиги разсъни ме    Много правилно си го написала. Аз също мисля като теб, в ролята на майка на 14 годишен пубертет. Първия път бях много амбицирана и много се шашках, в следствие на което виждам грешка в отглеждането на големият ми син и сега се старая да не товаря така Венци и подходът ми е коренно различен.Моите деца не са презадоволени, макар че с времето получават това, което са поискали, но след положени усилия. Не, че не мога да им го дам на момента, но не искам да останат с впечатлението, че всичко се поднася на тепсия. А и казвам на теб взехме "това", сега ще купим на другия и после пак на теб. Аз така съм възпитавана и с течение на времето виждам голяма разлика от мен и примерно съпругът ми, който е бил единствено дете. Той, като реши да си купи нещо го взема на момента, а аз предпочитам да изчакам, да огледам, да видя дали тази покупка ще натовари семейния бюджет и тогава вземам решение дали ми е необходима. Това целя да постигна и с моите деца, но всеки сам си решава как и по какъв начин да възпита своите...
Аз съм на мнение, че всяко дете си е уникално само по себе си и си има талант в дадена област. Дали ще се научи да брои или да чете това ще стане рано или късно. Важното е да имат щастливо и безгрижно детство и да се отгледат с много, много обич!

Уауу,и аз се разсъних направо.Ама много хубаво стана всеки сподели нещо и всеки ще си има едно наум ,хубаво е да свериш часовника с другите.

  Това е абсолютно вярно!

Днес Юлия ме изманипулира да отиде с рокля и корона. навлякох под роклята блуза че все пак е презрамки и тюл,ще умре от студ.Ама като ревна с роклята пищи,реве...ужас..

Та се надявам като си отидем в къщата да я поправяме от към държание,защото е манипулаторче.Вчера ме питаха какво ще правим там сами, има ли деца.Да ви кажа хич никой не ми трябва.Не е ли достатъчно че е на 3 минути с кола от тук,където са и градината,приятелите, училището и тнт.Защо и там трябва да има някой наоколо?Искам като се прибера в къщи да ми е спокойно,да заключа,да я оставя в двора  ,да съм спокойна ,че е там и да си върша работа. Цял свят живее по на 50 км от месторабота и училище,ние сега ама къщата ,ама сами,ама далече, то пък угодия няма.Но и аз като Пиги се надявам да постигна мааалко превъзпитание с това генерално решение.Пък вече второто да му мисли.
 Пиги много хубав пост!

Бета таз Яна много ученолюбива,браво на вас.

Вчера Юл научила песничка в ДГ,после ми разказва какво са говорили с госпожата-за микробите.Почнаха да ги занимават вече,не е като миналата година.никой не реве всички отиват с желание!Ох само да са здрави!

Мама Дани 

Отивам по задачи:) бааай

Aa,като прочетох Пиги се сетих че Гали и той оцветява правилно,спазва цветовете и очертанията и разпознава фигурите.Снощи правихме буквите с конструктор 
Ети   подкрепям написаното!

С нашето дренче нищо не стана,още си е там.Чакахме докторът 2 часа,той имаше няколко операции и накрая ни каза че няма да стане днес,да ходим в четвъртък   Ох,пак напрежение в четвъртък,много ми е страшно тва.Дано не опищим болницата  

Аз и днес заведох Ема на училище и сега съм гузна. Пуснах я със сополи. Днес последно за тази седмица и после чак понеделник по цял ден. Че с това до обяд не си е работа. Училището не ми е най-близо и само се разкарвам. На нея много й харесва там. Ходи с желание и веднага започва да се занимава с нещо. Уж си има приятелка, но колко е вярно само тя си знае.

Вчера взех един огромен плик направен от плътна хартия и вътре сложен всички неща които е правила миналата година. Да отбележа, че всичко се прави от рециклирана хартия. Пликчетата сами ги правят децата, отпред залепено меченце, което е собственоръчно изрязано и оцветено пак от децата.
Та миналата година са правили доста интересни неща.

Я да ви попитам какво мислите по един въпрос, който е на дневен ред от няколко дни при нас.
Ще има неделно училище за учене на Български език. Въпросът ми е, рано ли е да пускам Ема? Да изчакам ли още година-две?
В момента във френското училище учат числата, буквите и т.н. Миля си, че е добре да ги учи успоредно? От друга страна се притеснявам да не й дойде в повече. Но пък съм твърдо решена, че искам децата ми да владеят майчиния си език перфектно-писмено и говоримо!

300% За  нито е рано,нито се чуди.Тук като някои деца учат английски,плуване,танци дъра бъра,да не им е много ,та там в неделя по за час два да учи майчиния си език,не мисля че ще и дотегне!

Пиги-много хубав пост наистина!Винаги ми е било удивително как три деца в едно и също семейство могат да бъдат толкова различни!Голямо постижение е ,че сте ги възпитали така добре.
Ети-и ти си много права!И за мен е важно детенцето да има безгрижно детство и да се гледат с много обич.

Бетта-много,много е умна Яна!Дай някое клипче да и се порадваме!

Ронка-много хубаво обучават във Франция,много се дивя,че тук на учителките не им се занимава толкова като че ли.Похвално е,че искаш дечицата да могат да говорят и пишат на български.Винаги ме е изумявало като гледам предавания за емигранти как българските баби и дядовци не разбират нищо на внучетата си,защото майката е решила да не говори повече майчиния си език дори вкъщи.За мен е непонятно наистина.

Ели-толкова хубава ви става къщата!Направо ти завидях!Толкова ми се иска и на мен,ама с мъжа ми сме на различни мнения по въпроса.Засега постигнахме консенсус да си вземем нещо за събота и неделя да ходим на въздух и природа.И аз като теб искам тишина и спокойствие,тук ми е адски шумно,вече имам мигрена.

Иначе гледам да не сравнявам Влади с другите деца,че само се депресирам-не може да оцветява добре,не обича да го уча на числа и букви.С триста зора го научихме на АБВ.Песни не пее,стихчета казва само ако казвам първата дума от всеки ред.Абе не ми е ученик,ще го правим спортист то се е видяло.Много му харесва занималнята,но не иска да ми казва какво правят там.Интересно ми стана от копирания пост на Пиги на другата жена,че си има причина за това.Не бях се замислила,но има резон.Вчера купих дървена дъска с изваждащи се цифри,реших като учителка да му казват това е 1,това 2...а той ме спря:Мамо,не искам да ме учиш!Искам да си играем!Та взехме по една цифра и започнахме да си водим диалози-Здравей,аз се казвам цифричката ЕДНО,ти как се казваш?Влади тогава се поинтересува коя е цифрата,която той държи и така...то си ме учи детето.

Аз съм взела буквар от леля ми, която е учителка и мислех да я уча Ясмин сама. Тук също има бг-училище, ама мисля, че не взимат толкова малки деца.

Иначе Ясмин знае да брои до 20 и на двата езика, знае много песни пак на двата езика (направо всяка седмица идва от градината с нова песен научена, не знам как успява ...). Оцветява добре, за рисуването никога не съм я карала да рисува нещо специално (къща, човек или тн ..) - оставила съм я да си драска както иска Познава буквите на мен, баща й, Ноеми, бабите ...на немски не знам - не съм я питала.

Измисля си сама някакви песнички - явно има някакви заложби там, макар че ние и двамата пеем ужасно фалшиво. Иначе и аз исках да ставам едно време пианистка, ама нашите не ми купиха пиано   Затова сега цъкам по други клавиши

Бях я записала на английски (един час в градината) обаче учителката се махна преди да почне и още няма заместник  

Има обаче странна памет - вечер преди лягане им чета винаги книжки и тя успява да ги наизусти а повечето са доста големи.

Ронка, мозъчетата на децата са необременени откъм информация, жадни да поберат цяла вселена от знания, стига те да пробудят интереса им.
Затова не му мисли много, запиши я, пък ако видиш проблем, отбой.

В нашата градинка всеки ден идват едни дечица /3-4/ с две учителки от частна дет. градина и Дани много хубаво си играе с тях и да ви кажа, струва ми се по-общителен и приказлив от тях. Може би защото не ги познава добре и иска всичко да им разкаже, по възможност на един дъх.
Тези дни нещо се запали по билярда и вечер гледа по една ТВ как се играе. Голям мерак му беше да си купим истински билярд и да го сложим в хола. Затова реших да му взема един детски, но с негови парички. Има си събрани 20-30лв. от баби и дядовци и съм му казала, че ако иска нещо, може да си го купи с тях, но трябва първо хубаво да помисли дали си струва, защото в един момент паричките ще свършат.
Дани също брои до 10 без грешка, на този етап не мисля и да го уча на повече, нека първо тези цифрички научи добре, да брои през две, в обратен ред, събиране и изваждане. И без друго в първи клас се учи събиране и изваждане на числата до 20, така че има време.. Но милият, толкова е прецизен в писането, че сбърка ли, се почва едно вайкане, че не било хубаво, че няма да му пиша 6-ца. Обича да оцветява, повече отколкото да рисува. Сега любимо му е да оцветява квадратчета от дните на един стар календар. И така хубаво ги е нашарил. Докато ги оцветява ме разпитва кой цвят как е на англ. ез., та знае вече повечето цветове, както и куче, котка, лъв, слон, маймуна, паяк, жаба, ябълка, портокал. Сега сме на етап изграждане на връзка между думичките като например :"red apple", "green frog".

По въпроса за децата само ще кажа, че ИМАНЕТО е предпоставка за много пороци. Много дечица в пубертета, учещи в частни у-ща, имащи всичко и с една дума скучаещи, подлитат към наркотиците.
Разбрах какво имат предвид и Ели и Рони и съм съгласна и с двете до някъде...просто трябва да уцелим както казва Пиги "златната среда".
Аз ако мислех отсега дали ще имам финансоватa  възможност да изуча не едно, а две деца...може би Кико сега нямаше да го има. Но наистина, най-важното е здравето, доброто възпитание и семейна среда, в която детето да се чувства сигурно и обичано.

Докато си пиша аз, Кико слезнал сам от спалнята, пристига до мен и ми вика:"Мамо" а уж да полегна и аз, че с мен спи по 2-3 часа.. Айдеее и Дани буден.

Да допиша....нещо не ми дава да редактирам...

Рени, стискам палци за четвъртък!
Майра, разкошни снимки и какви тиквени красотиии.
Жоржи наистина е време да се разпише.
Дани, как е Дриси...

Забравих днес да споделя, че имахме час при зъбар. Оправи на Ема 3 кариеса за 10 минутки. Много съм доволна, тя не гъкна. Беше малко спечена в началото, но като видя, че не боли се отпусна.

Ема също оцветява много правилно, не излиза.

Майра, много хубави снимки! Децата са разкошни. Малката Ноеми ми се струва голяма хитруша?!

Майра-снимките са разкошни!Това някакъв празник на тиквата ли е ?А в сеното децата бяха разкошни!Ти с професионален апарат ли снимаш?

Ронка-страшно интересно ми стана за зъболекаря!Влади има две кариесчета на горни зъбки и се чудя къде точно да го заведа.Трябва ли да е детски стоматолог задължително?И какво точно правят?Хич не го виждам моичкия да стои спокойно с отворена уста..

Жоржи-къде си,бре душа?Отиде да си изкарваш паспорт и пропадна...да не чакаш още на опашката ?