Публикувана: 22 юни 2010, 04:01 ч.
Последно мнение: 26 юни 2010, 14:51 ч.

Отношението към породените деца

9 650
221
1

1
...
10
11
12
...
15
Всички

# 150 24 юни 2010, 10:43 ч.

София
Мнения: 7 672

Франческа, безспорно и нещата, за които пишеш, имат голямо значение.
Обаче въпреки тях, имам чувството, че при две и повече деца се проявяват някакви архетипно заложени инстинкти за съперничество. Които не казвам, че са лоши, просто са естествени и закономерни.
Crazy chick, и да помнят и да не помнят, пак ще си бранят територията.

# 151 24 юни 2010, 10:45 ч.

София
Мнения: 62 595

Това, че нямат съзнателен спомен не означава, че не изпитват цялата палитра от емоции, свързани с появата на другото бебе! Всяко дете го изразява по различен начин, може дори родителите да не разтълкуват своевременно поведението му, но след години да напаснат нещата. И трусът не е еднократен, а е цял период. Мисля, че не трябва да се подценява.

# 152 24 юни 2010, 10:51 ч.

София
Мнения: 7 672

Съгласна съм с Андариел.
Общо взето ако децата наистина нямаха спомени от първата година от живота си (говоря не само за реални спомени, а и за емоционални възприятия и усещания за околния свят), изобщо нямаше да има смисъл в това да ги гушкаме и да им показваме любов.
Така че липсата на съзнателни спомени е по-скоро формална и не вярвам че може да бъде съществен фактор в бъдещото общуване с породеното дете.

# 153 24 юни 2010, 10:53 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Red в чт, 24 юни 2010, 10:43

Crazy chick, и да помнят и да не помнят, пак ще си бранят територията

Браниш нещо, което считаш за свое. И го браниш, ако го чувстваш собствеността си застрашена. При условие, че от ден първи възприемаш дома като обща, а не лична територи, и ако от ден първи си имаш свое неприкосновено местенце в нея, проблеми няма и няма да има. Колкото до поставянето на съзнателните и подсъзнателните спомени под общ знаменател, аз съм пас - звучи ми толкова несериозно, че даже не бих го обсъждала. Simple Smile

Andariel, за да не повтаряме още много пъти едно и също, ще кажа за последно - палитра от емоции аз у нас не съм видяла, може би защото синът ми е неемоционален. Mr. Green

И по-сериозно: да, големите деца неминуемо усещат трус, но налага ли се да сравняваме интензитета на подобен трус при двугодишно и при шестгодишно? Нали няма да тръгнем сега да правим паралел между емоционалната зрелост на едва проходило дете и на дете в градинска или предучилищна възраст?

# 154 24 юни 2010, 10:54 ч.

Мнения: 9 806

Ясен спомен едва ли имат, но усещане, че е имало време, когато цялото внимание е било насочено към тях- да.
Защо тогава деца на по година и половина-две всячески се опитват да напакостят на новороденото си братче/сестриче?

# 155 24 юни 2010, 10:57 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Франческа Салиери в чт, 24 юни 2010, 10:54

Защо тогава деца на по година и половина-две всячески се опитват да напакостят на новороденото си братче/сестриче?

От моя гледна точка такова нещо не съществува - сигурно се среща, но аз не съм го виждала или преживявала.

# 156 24 юни 2010, 11:03 ч.

Пловдив
Мнения: 27 174

Цитат на: Франческа Салиери в чт, 24 юни 2010, 10:54

Въобще не е имало такова нещо. Обаче заради глупави подмятания на роднини как щял да си играе с бебето.... Детето искаше да си играе, бях побесняла.....

# 157 24 юни 2010, 11:41 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: crazy chick в чт, 24 юни 2010, 10:53

Цитат на: Red в чт, 24 юни 2010, 10:43

Crazy chick, и да помнят и да не помнят, пак ще си бранят територията

Не разбирам вече какво имаш предвид.
Оставам с впечатлението, че подценяваш усещанията и реакциите на първото дете. Вече писах, моите са с година и няколко дни разлика. Много ясно си спомням как като дойдоха да ме вземат от родилното с "малкия", "каката" беше на годинка, дори не ходеше кой знае колко стабилно още, и как като ме видя само протягаше ръце, плачеше и викаше "мама", а аз не можех да я взема, защото като прясна-прясна родилка, не трябваше да вдигам тежко, а и в ръцете ми беше новото бебе. И колко трудно ми беше да балансирам между това, че всеки път като вземех новороденото, тя идваше и искаше да я взема нея, а да оставя малкото. И говорим за бебе на годинка! Не става въпрос, че е имало драми, но поведението на детето ясно показваше, че за него това е голяма промяна и че не съм само негова. И много деца си показват, като например започват да се "вбебешават", за да спечелят повече внимание за себе си, защото усещат, че по-малкото дете им взема полагащото се.

# 158 24 юни 2010, 12:05 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Andariel в чт, 24 юни 2010, 11:41

Оставам с впечатлението, че подценяваш усещанията и реакциите на първото дете

В никакъв случай. Просто подчертавам значителната разлика в усещанията и реакциите на едногодишно, двугодишно и петгодишно дете, поставени в една и съща ситуация, това правя. Grinning

Абсолютно не целя изтъкване на малката разлика като чудо и предимство невиждано, защото при нея пък има разни други специфични проблеми. Единствено смятам, че тя поначало снижава основанията за ревност и драма между децата до минимум. Снижава ги, не ги елиминира. Макар че в моя личен случай спокойно мога да говоря за елиминиране, но това се дължи и на допълнителни целенасочени усилия от наша, родителска страна. И ако тези усилия биха били полезни за някого, ще ги добавя: по-голямото ни дете не е припарвало до родилен дом, не е присъствало на изписване, нито на кърмене. Не е било подтиквано да отстъпва вещите или територията си, и не е било карано да прави каквото и да било, само защото е по-голямо. Също така не е спало само в стая, а с баща си, за да не се чувства по някакъв начин изолирано, плюс да не става свидетел на неизбежната физическа нощна близост между майка си и сестра си. Радвало се е на индивидуално внимание и на индивидуални разходки, не е давано на ясли и градини. Всичко това при нас даде чудесен резултат и бих го препоръчала /не натрапвала/ от все сърце на тези, които споделят моята перспектива.

# 159 24 юни 2010, 12:12 ч.

Мнения: 28 805

Не знам за вас, но от тази тема аз отново се убедих, че отношение към породените деца имат само майките им, което си е напълно в реда на нещата. Laughing

Е, и Дидитка също, но тя така и не си призна защо и какво точно е то. Thinking

# 160 24 юни 2010, 12:25 ч.

Мнения: 2 906

Цитат на: crazy chick в чт, 24 юни 2010, 10:57

Цитат на: Франческа Салиери в чт, 24 юни 2010, 10:54

От моя гледна точка такова нещо не съществува - сигурно се среща, но аз не съм го виждала или преживявала.

Съществува! Като донесохме бебето вкъщи, каката / на година и седем месеца / дълго го изучава скрита зад пердето. Едва излязох от стаята и бебето писна - беше му задигнала биберона. Наложи се да купим и за нея, а го беще отказала. Така до 3г. бяхме с биберони. започна да яде от храната на бебето. Истински ужас обаче преживяхме, когато една вечер, каката изчезна в заключен апартамент на 8 етаж, с 5 възрастни вкъщи. Полудяхме. Открихме я след около10 мин., през които сякаш животът ми свършваше. Сега се смеем, но тогава... Беше се скрила в бебешката количка, с биберона в уста, покрита презглава небрежно с одеалцето. Недоумявах как е влязла. Извадих я, и и казах да ми покаже как е влязла - краче върху колелото и кълбо напред. И до ден днешен се ревнуват.

# 161 24 юни 2010, 12:32 ч.

Мнения: 668

Това е още едно доказателство, че децата са различни и поставени в една и съща ситуация реагират по различен начин.
Моят син от първия момент проявяваше интерес към братчето си, дори в родилния дом на мен не ми обърна никакво внимание, беше вторачен в бебето.
Сега се карат, спорят, понякога си посягат, но са неразделни.
Разликата им е 1г. 10м.

# 162 24 юни 2010, 12:33 ч.

Мнения: 9 990

Колкото ревнуващи, толкова и не ревнуващи, аз па да ви кажа....То е ясно, че ще има и от двете породи.
Моите деца не се ревнуват, задигат, заместват, имитират. Thinking

Още повече, че Не са породени Laughing

а си имат разлика, сиреч по описаното до тук "каката" трябваше да е срината психически, а тя бе най-щастлива. Thinking