Ще пусна тема "Думите, които паучихте от форума".
- Публикувана: 22 юни 2010, 04:01 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2010, 14:51 ч.
Отношението към породените деца
Oт форума научих думата ''породени''.
И аз за пръв път я чувам тази дума. Явно в Ст. Загора не се употребява такава дума. Така и не можах да разбера какво значи - нещо срамно е явно, нещо за деца става дума, ама за какви деца точно не можах да разбера - извънбрачни ли, някакви осиновени ли...
http://liternet.bg/publish14/n_nenov/tabachka/03_01.htm
Моите деца са с 20 месеца разлика и се считат породени, т.е родени едно след /подир/ друго. Налагало ми се е да обяснявам, че ние искахме децата ни да са с разлика до 2 години и второто е планувано дете, защото съм чувала цъкания и лелекания след мен докато бях бременна и бутах количката с голямата.
За мен разликата е много добра. Да трудно е първата година и половина, но сега децата ми са неразделни. Имат еднакви интереси, в близка възрастова група са, играят на едни и същи игри, никога не им е скучно защото другарчето им е винаги до тях. Да не говоря какво улеснение ми е, че ги водя сутрин на едно и също детско заведрние, а от есента тръгват на училище, 1ви клас голямата, Предучилищна- малката, и отново ще са в едно училище. Освен това с бебешкия период свърших за 3 години и сега спокойно мога да се развивам в работата си. А ако ми се прииска, след няколко години мога и трето дете да си позволя.
Тук наистина е масова практика децата да са едно след друго и никой нито цъка след майките, нито им се чуди.
За мен разликата е много добра. Да трудно е първата година и половина, но сега децата ми са неразделни. Имат еднакви интереси, в близка възрастова група са, играят на едни и същи игри, никога не им е скучно защото другарчето им е винаги до тях. Да не говоря какво улеснение ми е, че ги водя сутрин на едно и също детско заведрние, а от есента тръгват на училище, 1ви клас голямата, Предучилищна- малката, и отново ще са в едно училище. Освен това с бебешкия период свърших за 3 години и сега спокойно мога да се развивам в работата си. А ако ми се прииска, след няколко години мога и трето дете да си позволя.
Тук наистина е масова практика децата да са едно след друго и никой нито цъка след майките, нито им се чуди.
Със сестра ми сме родени в една година. За мен това е най-добрата разлика между двете ни, не мога да си я представя иначе. Раснахме заедно, винаги сме били много близки. Не знам родителите ми как са се справяли в най-ранните ни месеци и години, но е факт, че сигурно добре, след като израснахме що годе хармонични хора, без конфликти помежду ни и със съвсем по сестрински топли взаимоотношения.
Моето дете е от децата, които от раждането предпочитат да са близко до родителите, по всякакъв начин -дори и чисто физически. Много привързан, много гушкан, любвеовилен. Ние не сме оказвали съпротива на това, не сме и искали, стараем се да отговаряме на нуждите му, за да расте сигурен и да ни има доверие. С времето става все по-самостоятелен, уверен, въпреки че не се отказва от близостта. Ако имаш такова бебе, трудно се навиваш веднага на второ, но пък си сигурен, че по принцип искаш , дори и трето.
Всеки си планира живота така както сметне за добре. Според мен всяка разлика за децата може да бъде добра и лоша.
Моето дете е от децата, които от раждането предпочитат да са близко до родителите, по всякакъв начин -дори и чисто физически. Много привързан, много гушкан, любвеовилен. Ние не сме оказвали съпротива на това, не сме и искали, стараем се да отговаряме на нуждите му, за да расте сигурен и да ни има доверие. С времето става все по-самостоятелен, уверен, въпреки че не се отказва от близостта. Ако имаш такова бебе, трудно се навиваш веднага на второ, но пък си сигурен, че по принцип искаш , дори и трето.
Всеки си планира живота така както сметне за добре. Според мен всяка разлика за децата може да бъде добра и лоша.
Разликата между моите вече пораснали момичета е година и 10 месеца. Когато бях бременна със втората една приятелка ме жегна с думите " Защо ще го раждаш това дете, не стига, че цял живот ще е второ, ами и все ще носи старите дрехи на сестра си". Много ме заболя, може и да смешно но, винаги съм им купувала еднакви дрехи, докато те не си изградиха стил. Не мисля, че породените деца се гледат по-трудно. Те са заедно, заиграват се. Когато някое кривне от пътя, другото докладва - така съм била винаги в час. При породените дечица ревността, не е толкова силно изразена, както при тези с по-голяма разлика.
Мисля, че не е важно колко е разликата между децата, а да имаш деца. Всяко едно семейство стига да може, не трябва да остава с едно детенце. Не споделям мнението, че гледането на дете е скъпо и трябва да се осигури със всички екстри, но това е за друга тема.
Мисля, че не е важно колко е разликата между децата, а да имаш деца. Всяко едно семейство стига да може, не трябва да остава с едно детенце. Не споделям мнението, че гледането на дете е скъпо и трябва да се осигури със всички екстри, но това е за друга тема.
И моите деца са с разлика 1 година и 10 месеца, но редовно ги мислят за близначки. Никога не съм съжалявала за малката разлика. Имаше един кратък период в който ми се видя нанагорно, но сега виждам само предимства - irka и rozibozi са ги описали да не се повтарям.
От тази тема разбрах, че имало негативно отношение. Досега не съм се сблъсквала с такова въпреки, че живеем в Бг(а не в чужбина).
От тази тема разбрах, че имало негативно отношение. Досега не съм се сблъсквала с такова въпреки, че живеем в Бг(а не в чужбина).
При породените дечица ревността, не е толкова силно изразена, както при тези с по-голяма разлика.
Моля, не прави такива генерални заключения
Не може да се сложи някаква стойност на ревност, зависеща от разликата в годините. За различните хора това е различно. Чудесно е, че при вас е така!
Надявам се това да не се превърне в спор. Казвам го добронамерено
Не може да се сложи някаква стойност на ревност, зависеща от разликата в годините
Разбира се, че може, Анджелина. И аз го казвам добронамерено. Ревността всъщност е отбранителна позиция и отстояване на нещо, което считаш за свое. Колко свои неща има дете на годинка и колко са те при три, пет или десетгодишно? Вероятността от ревниви изблици и конкурентни кавги при деца с малка разлика е минимална, защото при тях няма никакъв спомен за време, в което са били пълновластни собственици на стая, играчки, дрехи, приятели, внимание, подаръци и най-вече, на любовта на мама и тати. Няма тежък сблъсък с някакво ново същество, което изведнъж идва и предявява пълни претенции върху тях. Седемгодишното дете например, сдобило се с компания, може да бъде кооперативно, любвеобилно и т.н. към нея, но абсолютно задължително ще има своите вътрешни брожения, които могат дори да останат скрити от всички.
Забележи - не казвам, че нещо е гарантирано и 100% сигурно, а говоря за снижени вероятности.
Предимства има всяка разлика, стига родителят да си направи труда да ги отработи.
Не е съвсем така, че децата с малка разлика нямали спомен да са пълновластни собственици! Първото дете цяла година, практически през целия си живот е било пълновластен господар на всичко вкъщи! Естествено, че ще започне да усеща образно казано детронирането си с появата на още едно бебе! А децата с малка разлика изглеждат като по-малко биещи се, защото майката е неотлъчно до тях и не позволява да се стига до сериозни конфликти. Породените деца просто нямат съзнателен спомен и идея от това, че са били пълновластни господари, както например има едно 3-годишно дете. Казват, че децата на около 2 години се самоосъзнават като отделни личности, може би затова изглежда, че конфликтите са повече.
Колкото до конкуренцията и изблиците, тя си е такава, каквато при всички братя и сестри. Щом веднъж човек се осъзнае като отделен индивид, няма начин да не води битки за пространство, власт и прочие! Просто породените са сравнително на един и същ акъл и на сходен етап в развитието си и използват сходни похвати. Те се смятат за равноправни, а не са с очевидното разделение от родата на кака и бебе, примерно, и да трябва каката да носи отговорност за по-малкото дете.
Колкото до конкуренцията и изблиците, тя си е такава, каквато при всички братя и сестри. Щом веднъж човек се осъзнае като отделен индивид, няма начин да не води битки за пространство, власт и прочие! Просто породените са сравнително на един и същ акъл и на сходен етап в развитието си и използват сходни похвати. Те се смятат за равноправни, а не са с очевидното разделение от родата на кака и бебе, примерно, и да трябва каката да носи отговорност за по-малкото дете.
Andariel, децата на година и половина не помнят какво се е случило предния ден, камо ли 300 дни назад Плюс това, дори и да усети някакъв трус към момента на появата на второто дете, първото няма да има съзнателен спомен за самостоятелен живот. Въпросните спомени се явяват нейде към третата година, ако се не лъжа. Аз например помня времето, когато живеех без сестра вкъщи, но моят син не помни. И не само че не помни, ами и не вярва, че въобще е имало такова 
Съгласна съм, че за разбирателството между децата най-важно е отношението на родителите и начина, по който те поставят нещата, но за мен лично разликата в годините е един допълнителен и доста съществен фактор.
Плюс това, дори и да усети някакъв трус към момента на появата на второто дете, първото няма да има съзнателен спомен за самостоятелен живот. Въпросните спомени се явяват нейде към третата година, ако се не лъжа. Аз например помня времето, когато живеех без сестра вкъщи, но моят син не помни. И не само че не помни, ами и не вярва, че въобще е имало такова Съгласна съм, че за разбирателството между децата най-важно е отношението на родителите и начина, по който те поставят нещата, но за мен лично разликата в годините е един допълнителен и доста съществен фактор.