Мили дами,
Тук има един проблем. Абстрахирайте се от заглавието на темата - то е просто опростена и неточна формулировка. Вълнува ме всъщност следното нещо - къде усещате границата между безобидното и небезобидното заглеждане на мъжете до вас? Искам да говорим откровено, без заучени фрази и дипломатично мнение, че не ни пука и ние сме над тези неща. Как наистина се чувствате? Както и да се държите външно, какво усещате вътрешно, когато те практикуват неоспоримото си право "да плакнат очи"? Нека помислим не само през призмата на няколкогодишни отношения, но и през перспективата на новоформираща се връзка и в живота й през първите няколко месеца, до около една година, когато нещата са различни. Какво е истинското ви чувство, истинският ви импулс, когатато това се случва или се е случвало? Наистина ли не ви мигва около или не ви е съвсем приятно, но сте го приели като част от нещата на една връзка?
И друго, за да допълним темата, нека обърнем колелото: Да предположим, че вие сте бившата, която е била оставена заради затрудняващи връзката обективни житейски обстоятелства, а не нещо друго в отношенята, и години по-късно виждате любимия човек, с когото сте имали красива любов, а после сте имали прекрасно приятелство, да има връзка с доста по-млада жена. Всеки казва, че е цивилизован и безобиден в тази ситуация, иска най-доброто за другия, но нека бъдем откровени - наистина ли е така? Наистина ли не е възможно да има дори и загатнат, дълбоко спотаен и наслоен с пластове любезност гняв към по-младата жена? Абсолютно обективни ли са съветите ви в тази ситуация, та дори и когато никой не ви ги е искал? Наистина ли искате най-доброто за този мъж, а не се опитвате да го шлифовате с мненията си според вътрешните си женски пориви, така че той да е извор на комфорт за вашата женска същност - било то и платоничен извор на комфорт за това, че той не избрал нещо, което вие определено не сте и по този начин виждате, че може би не сте били най-правилното нещо за него. Колко обективни са съветите ни през призмата на миналата красива любов?
Къде са според вас границите и какво изпитваме жените всъщност тогава, когато стоически се правим, че сме имунизирани от усещането, че не всеки миг сме първа цигулка за някой, който е или е бил особено значим за нас? Крием ли нещо дори и пред себе си или не? Женската хитрост само в старите романи ли е останала?
Много ще се радвам да чуя вашите позиции.
Поздрави,
Ch.
Тук има един проблем. Абстрахирайте се от заглавието на темата - то е просто опростена и неточна формулировка. Вълнува ме всъщност следното нещо - къде усещате границата между безобидното и небезобидното заглеждане на мъжете до вас? Искам да говорим откровено, без заучени фрази и дипломатично мнение, че не ни пука и ние сме над тези неща. Как наистина се чувствате? Както и да се държите външно, какво усещате вътрешно, когато те практикуват неоспоримото си право "да плакнат очи"? Нека помислим не само през призмата на няколкогодишни отношения, но и през перспективата на новоформираща се връзка и в живота й през първите няколко месеца, до около една година, когато нещата са различни. Какво е истинското ви чувство, истинският ви импулс, когатато това се случва или се е случвало? Наистина ли не ви мигва около или не ви е съвсем приятно, но сте го приели като част от нещата на една връзка?
И друго, за да допълним темата, нека обърнем колелото: Да предположим, че вие сте бившата, която е била оставена заради затрудняващи връзката обективни житейски обстоятелства, а не нещо друго в отношенята, и години по-късно виждате любимия човек, с когото сте имали красива любов, а после сте имали прекрасно приятелство, да има връзка с доста по-млада жена. Всеки казва, че е цивилизован и безобиден в тази ситуация, иска най-доброто за другия, но нека бъдем откровени - наистина ли е така? Наистина ли не е възможно да има дори и загатнат, дълбоко спотаен и наслоен с пластове любезност гняв към по-младата жена? Абсолютно обективни ли са съветите ви в тази ситуация, та дори и когато никой не ви ги е искал? Наистина ли искате най-доброто за този мъж, а не се опитвате да го шлифовате с мненията си според вътрешните си женски пориви, така че той да е извор на комфорт за вашата женска същност - било то и платоничен извор на комфорт за това, че той не избрал нещо, което вие определено не сте и по този начин виждате, че може би не сте били най-правилното нещо за него. Колко обективни са съветите ни през призмата на миналата красива любов?
Къде са според вас границите и какво изпитваме жените всъщност тогава, когато стоически се правим, че сме имунизирани от усещането, че не всеки миг сме първа цигулка за някой, който е или е бил особено значим за нас? Крием ли нещо дори и пред себе си или не? Женската хитрост само в старите романи ли е останала?
Много ще се радвам да чуя вашите позиции.
Поздрави,
Ch.
Е как да не ти стане тъпо като го направи?? Аз понеже също много се заглеждам по готини мацки ми се е случвало сама да покажа някоя на човека до мен..тогава просто си я коментираме на шега и няма никакви лоши чувства. Накратко- много зависи от начина по който се заглежда. 
е добре,ако новата ме превъзхожда бих изпитала мъничко яд 
Е, разбира си, ако обекта си заслужава, мога да вкарам в ход и премрежения поглед, ама тряя се мисли да не стане сакатлък. 
Коментираме си заедно, или аз го избъзиквам..
. Не виждам нищо лошо да признеш, че някой с нещо те превъзхожда. При положение, че и на мен хубаво дупе ми прави впечатление мисля, че е нормално и приятелят ми да се загледа. Втория въпрос нямам нерви да го чета и тълкувам... 
Е тогава не може без ревност.