Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Съжалявам че и на теб се наложи да го преживееш това, но важното е че приключи и можеш да продължиш напред. Следва труден период за душата, грижи се за себе си, дай си време и внимание

Пожелавам ти бързо възстановяване! Грижи се за себе си, ти сега си най-важната и имаш нужда! Надявам се да получаваш и достатъчна подкрепа от близките. Ще мине!

При мен протече по същият начин. Само че с 2 таблетки. Задремвах, когато ме извикаха да ме погледнат и малко след като станат усетих въпросното свличане. После почистване под упойка и на следващия ден ме изписаха!
Тогава и аз много повръщах и ми се гадеше. Обяснявам си го с нивото на хормоните, които понякога са извън норма, когато бременноста е с аномания.

Прегръдки и успех! Много от тук вече имаме здрави деца и се моля всички останали да имате скоро!

Единствено се радвам,  че е минало леко чисто физически. Желая ти бързо възстановяване, почивай си, храни се добре и си дай време!  Дано скоро всички от групата гушнат здрави бебенца и тази тема да се изпълни с положителни истории!

Момичета, такова нещо забравя ли се изобщо? Изминаха пет години от моя аборт в 21 г.с.
Имам дете на почти 7 години и бебе на 10 месеца. И ден не е минал без да се сетя за случилото се

Естествено, че не се забравя, естествено, че остава травма, естествено, че не сме същите хора след преживяното. Не съм си поставяла за цел да го забравям, а по-скоро да го приема като част от моя живот, път и спомени. Пост-травматичната психотерапия помага доста между другото, препоръчвам.

Не се забравя. Аз също имам по-голямо дете и дете след “случилото се”… Но съм го приела, като нещо, което съм преживяла като жена, определено не мисля за това всеки ден, а се наслаждавам и съм благодарна за това, което имам. Гледам на нещата философски - всяка бременност крие риск от неуспешно развитие и аз съм една от жените, които е трябвало да премине през това. Но определено не живея в самосъжаление, може би защото имам деца.. не знам как би било, ако нямах. Животът не винаги е справедлив, но от нас зависи как ще приемем несгодите.. Аз ги приех като урок, нещо което ми напомня, че понякога нещата са извън нас и имаме два варианта - да се отдадем на отчаянието или да продължим напред, пък ако ни е писано, ще имаме много щастливи поводи в бъдеще. Колкото и да е наивно,  в трудни моменти си повтарям “всичко ще бъде наред” и така до последния път, в който ще имам тази възможност.

Благодаря на всички ви за подкрепата.
Искам да ви попитам още нещо. Може ли дами, които са били с хиперемезис (тежка форма на повръщане, свързана със сериозна загуба на тегло, хоспитализации на системи, залежаване за месеци и т.н.) да споделят дали са имали повече от една бременост с хиперемезис и дали тази, при която е имало аномалия и се е наложило прекъсване на бременността е била по-тежка в това отношение.
Истината е, че тези месеца бяха наистина кошмар, до преди няколко дни бях убедена, че друга бременност няма да имам занапред, поради тази причина, за съжаление завърши и с аборт и се оказа напразно. Имам син на 16 от първия ми съпруг (бременността с него беше отново с хиперемезис, който ме държа 3 месеца на легло, но сравнено със сега беше по-поносимо). Съпругът ми сега също много се изплаши от всичко, което се случи последните 2 месеца, 25 дни от тях прекарах по болници, споменаванла съм, че съм с 15 кг надолу и се е налагало да ме носи на ръце по прегледи, защото не можех 100 метра да мина на краката си. Почти негласно и двамата знаехме, че това ще е последната ми бременност. А много искахме детенце (даже две поредени, ако нямаме късмет с близнаци), той няма други деца.
Не съм и първа младост, на почти 39 съм, сега от няколко дни се чувствам по човешки и започвам да си задавам въпроса дали мога да се подложа още веднъж на това...
Страх ме е и, че пак може да се объркат нещата, вероятно има някакви генетични изследвания, които да трябва да направим, заради синдрома на Даун този път, и пак напразно да се боря да оцелея. Не вярвам, че втори път ще можем да го преживеем и като двойка

Нямам опит в това отношение,но искам да ти вдъхна кураж да намериш правилните лекари,които да са с теб и да те подкрепят по време на следваща бременност.Дори да се наложи прием в болница,нека е някъде,където хората имат опит с това и са адекватни.Консултирала ли си се лекари от типа на Сигридов,Ковачев?

Вариант да избегнете анеуплоидии е да направите инвитро и предимплантационна диагностика (ПИД) на ембрионите.

Моята баба на времето е била толкова зле с първата си бременност, че са я прекъснали. Но тогава медицината не е била толкова "развита". После е имала 2 нормално протекли бременности.
Бях писала по-нагоре че с патологичната ми бременност повръщах повече от колкото с нормалната. (Според мен заради хормоните)

Дами, идвам за малко утеха
Аз съм с два аборта досега - кухо яйце и извънматочна с премахната тръба. Всичко това в рамките на последните 14 месеца.
Направихме си абсолютно всички изследвания - тромбофилия, всички хормони, спермограма с ДНК фрагментация (даже три), цветна снимка, пълно имунологични, вируси, бактерии, забравям вече нищо. Откриха ни уреоплазма, която излекувахме и най-накрая - причината за абортите - нарушен баланс на имунната система на матката. Назначиха ми имуносупресор (Програф), а аз си самопредписах от четенето CoQ10, виатамин E, D и DHA. И така имах много хубава овулация, която бе леко стимулирана - и забременях за трети път от раз по естествен начин.
Сега съм в 7+1 от цикъла и в 6+4 действителна, защото ми мериха овулацията и беше късна.
На 5+6 чухме сърчице и ембриончето се развиваше прекрасно. Няма такова щастие Плакахме от радост, чак д-р. Чапанова се зарадва от сърце.
За съжаление в момента съм на легло в Надежда.
Днес прокървях много сериозно, с ярка кръв и съсиреци. Бях 1000% сигурна, че правя спонтанен аборт, защото вече съм преживявала два. Не знам как се довлякохме до Надежда двамата с мъжа ми - 3-ти аборт за 14 месеца, след толкова много мъка, опорация, изследвания, стотици часове пред и в кабинетите и много, много желание за дете - аз съм на 34 г., а той на 33 - и времето вече ни притиска, когато започнахме опити бях на 31...

Оказа се обаче, че бебо е добре, сърчицето му тупти и отговаря точно на 6+4. Причината е хематом на матката, каквито са често срещани при проблеми с имунната система там. От седмица имам кафяво зацапване и съм на конски дози прогестерон, нош па и от няколко дни на инжекции Зарзио, но това не помогна, засега. В момента съм на системи, още повече прогестерон и по-висока доза Зарзио. Лекарите казват, че хематона е толкова малък, че едва са успели да го видят, но въпреки това съм толкова неспокойна, уплашена и тъжна...

Дръж се. Сега е важно да си спокойна.
Сестра ми имаше такова силно прокървяване в 9г.с, вече има госпожица на 2г и малко.
Не всяко прокървяване завършва с аборт, лежи, намери начин да се разсейваш от негативните емоции и да се надяваме на най-добрия възможен сценарий. В Надежда са професионалисти, със сигурност ще направят всичко възможно ти и бебчето да сте добре.

Здравейте на всички и съжалявам за всичко през което се е наложило да преминете. Аз съм с едно прекъсване в 22 седмица, поради хромозомни аномалии на бебето и имам един ранен спонтанен аборт след това. Направихме си всички необходими изследвания с мъжа ми и не се видяха никакви проблеми и при двама ни.  Сега се подготвяме за опити и евентуална бременност, но почват да нахлуват онези мисли в главата ми. Предполагам знаете какво имам предвид - дали пак ще се повтори, какъв е шанса и тн и тн. Опитвам да не им давам поле за изява на тези мисли, но наистина се прокрадват в съзнанието ми и ме карат да изпитвам доза страх и дори параноя. Бих се радвала да споделите вие как се справихте с това. Ако имате съвети от генетици и репродуктивни специалисти - какви бяха те? Разбира се, всяка ситуация е строго индивидуална, но може би имам нужда да чуя вас, като хора минали през това вече. Ще съм ви благодарна.

Дами при мен всичко приключи и този път. Трети пореден спонтанен аборт. Хематомът е станал твърде голям и е отлепил ембриончето.
Мислех, че съм в най-добрите ръце, зорко следена в Надежда, бях на Програф, Зарзио, два прогестерона. Правиха ми следящи имунулогични. Но пак най-вероятно имунната система на матката е отхвърлила бебето.
Просто не знам какъв е пътят от тук насетне.