Привързан е към дворното куче на майка ми, неразделен е с котарака й, зайчета, кучетата на познати.. Уличните определено го плашат, отмина времето като се хвърляше в морската градина смело срещу всякакви добитъци за да им се радва.
Никой не го е учил да наранява животно, но откакто една мила леля му заобяснява, че ако не и станем от пейката щото е на детската площадка пред нейния вход ще каже на кучето да го "ухапИ". Кучето беше пекинез, който старателно показваше цялата си захапка. Лелята беше силно афектирана, че и направих забележка, че кучето пикае в пясъчника, там където децата сядат да ровят с кофа и лопатка.
Е ако може тук събралите се да ми кажете събирате ли си кучешките лайна от тротоара

Аз съм написала: Да възпиташ уважение към всеки живот е нещо хубаво. Не само към човешкия. Да възпиташ човече, което не би причинило болка и ще помогне на всяка животинка също е хубаво. Искам детето ми да обича животни, така както аз ги обичам. Искам да не позволява да им причиняват болка за кеф. Това е здравият индивид, той пази.
Никъде нищо не съм казала за страх. Редно е да има страх у всеки. Инстинкт е. Не позволявам да се пипат чужди животни. Уча го да се пази от тях. Но първо го научих да се пази от хора, защото те са най - жестоките животни.
Защо ми изкривявате думите? Да обичаш и уважаваш нечии живот е необходимо винаги. Казано в контекста на темата значи, че ако детето ми обича и уважава живота на бездомната котка, няма да отиде да я думка с камъни или да я подритва.