Аничка, не трябва да допускаш в главата си подобни мисли 
. Много често предизвикваме съдбата с тях. Мисли позитивно 
.
. Много често предизвикваме съдбата с тях. Мисли позитивно . - Публикувана: 17 юли 2010, 00:07 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2011, 15:03 ч.
Днес ми е мъчно, защото... 13
Ани и аз като теб постоянно се страхувам ,ами как да се отпусне човек като е преживял толкова много мъка ,аз например със моите деца ще се побъркам ,едното постоянно болно ,другото постоя но пътува с колата ,сега заминава и за Варна за един месец ,не знам мисля ,че никога няма да съм като другите ,усмихната и уверена ,че всичко е наред .
не знам мисля ,че никога няма да съм като другите ,усмихната и уверена ,че всичко е наред .
просто живота е низ от мъниста, една част ни носят щастие, а друга - тъга...
няма начин - Лилибон бе написала прекрасно нещо за Живота - от Раждането си сме обречени да имаме контакти със Смърта, защото реално тя идва заедно с Живота - това са двете лица на една и съща монета
всяко нещо, което е дошло на този свят ще си иде рано или късно
всичко материално подлежи както на раждане, така и на смърт!
винаги боли от загубата, винаги ни е тъжно независимо с колко философия и разбиране по въпроса сме подплътени!
обаче човек може да живее в страх, а може и да живее с простата истина, че някои неща не зависят от него и реално полза от страха няма! не можем да влияем на живота, но можем да повлияем на мислите и отчасти на чувствата си - в смисъл тази ни способсност да се контролираме ни прави по-висши и ни извисява!
реално живота ни носи по течението си, но контрола който си налагаме ни позволява да твърдим, че ние направляваме живота си - поне тази негова част, която зависи от нас!
винаги ме е страх от бъдещето - не съм глупава или сляпа, но просто отказвам да се поддавам на тези емоции.... поне докато реално не дойде време да трябва да съм в тяхна власт!
Аничка, 
.
Никой няма как да изживее нашите страхове и нашите животи. Сами ще трябва да го направим и да се справим.
Много майки, които не са преживели загуба, живеят с чувството за страх и обреченост. Явно на това сме обречени ние, жените.
Моята загуба ме раздели завинаги с доверието.
Страховете ми живеят в мен, но се опитвам да не ги пускам да излязат и да тровят живота на Мария. Засега хващам, че успехът е променлив и че не успявам съвсем, но се опитвам. И без друго милите ни дечица живеят с товара да бъдат обичани за двама, да бъдат щастието, с което веднъж вече сме се разминали. Вчера точни тези чувства се материализираха у мен и ги усетих много реално, докато четях написаното от Лилибон в темата "как преживявате след загубата".
И като споменах Лилибон, си спомних как при първата ни среща й разказвах за чувствата, които ми образува един репортаж за децата в училище. Тогава си представих как един ден мое дете ще седи на някоя ученическа скамейка. Питах се дали ще му харесва в училище, дали ще срещне там добри другарчета. А все още не бях направила тест за бременност. Сега, когато започна да натрисам върху Мария част от страховете си (винаги усещам по поведението й и по очичките й дали съм прехвърлила от чувствата си върху нея), започвам да мисля за малко по-далечното ни бъдеще.
. Никой няма как да изживее нашите страхове и нашите животи. Сами ще трябва да го направим и да се справим.
Много майки, които не са преживели загуба, живеят с чувството за страх и обреченост. Явно на това сме обречени ние, жените.
Моята загуба ме раздели завинаги с доверието.
Страховете ми живеят в мен, но се опитвам да не ги пускам да излязат и да тровят живота на Мария. Засега хващам, че успехът е променлив и че не успявам съвсем, но се опитвам. И без друго милите ни дечица живеят с товара да бъдат обичани за двама, да бъдат щастието, с което веднъж вече сме се разминали. Вчера точни тези чувства се материализираха у мен и ги усетих много реално, докато четях написаното от Лилибон в темата "как преживявате след загубата".
И като споменах Лилибон, си спомних как при първата ни среща й разказвах за чувствата, които ми образува един репортаж за децата в училище. Тогава си представих как един ден мое дете ще седи на някоя ученическа скамейка. Питах се дали ще му харесва в училище, дали ще срещне там добри другарчета. А все още не бях направила тест за бременност. Сега, когато започна да натрисам върху Мария част от страховете си (винаги усещам по поведението й и по очичките й дали съм прехвърлила от чувствата си върху нея), започвам да мисля за малко по-далечното ни бъдеще.
-за детенцето ти........... 
..защото днес моето момченце трябваше да празнува осмия си рожден ден. Купих торта, но моето момченце го няма, няма я усмивката му, нито пък веселите пламъчета в очичките му, когато виждаше картинката на тортата. Занесох тортата в дом за дечица и в техните очи видях онези същите весели пламъчета. Честит рожден ден, слънчице мое! Мама винаги ще те обича!
толкова съжалявам.......
-за твоето момченце..........
..защото днес моето момченце трябваше да празнува осмия си рожден ден. Купих торта, но моето момченце го няма, няма я усмивката му, нито пък веселите пламъчета в очичките му, когато виждаше картинката на тортата. Занесох тортата в дом за дечица и в техните очи видях онези същите весели пламъчета. Честит рожден ден, слънчице мое! Мама винаги ще те обича!
знам тези пламъчета и само мисълта "какво би било" ми носи безкрайна мъка...
желая ти сили да продължиш
QueenBee,толкова съжалявам!
vesi_k77 ,дано да е светло на душичката на твоето ангелче!
Прегръдки за всички вас,мили момичета!
catnadeen ,Карма,Рени,Светле ,прекланям се пред силата ви!Аз все по-трудно намирам такива у себе си!Опитвам се да се помиря с Бог и със самата себе си,но усещам че съм друга,различна и времето не помага!След два дни ще станат 3 тъжни и мъчителни месеца без моята Марта!Сънувам я напоследък и е толкова реална,че сякаш мога да я докосна...Дали заслужавам да бъда майка?!Страховете ми стават все по-големи и повече...
За нашите ангелчета
vesi_k77 ,дано да е светло на душичката на твоето ангелче!
Прегръдки за всички вас,мили момичета!
catnadeen ,Карма,Рени,Светле ,прекланям се пред силата ви!Аз все по-трудно намирам такива у себе си!Опитвам се да се помиря с Бог и със самата себе си,но усещам че съм друга,различна и времето не помага!След два дни ще станат 3 тъжни и мъчителни месеца без моята Марта!Сънувам я напоследък и е толкова реална,че сякаш мога да я докосна...Дали заслужавам да бъда майка?!Страховете ми стават все по-големи и повече...
За нашите ангелчета