Публикувана: 17 юли 2010, 00:07 ч.
Последно мнение: 7 фев. 2011, 15:03 ч.

Днес ми е мъчно, защото... 13

35 249
755
1

Отговори

# 90 30 авг. 2010, 21:57 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: elisalou в пт, 27 авг 2010, 23:43

QueenBee,толкова съжалявам! Hug

vesi_k77 ,дано да е светло на душичката на твоето ангелче! Praynig

Прегръдки за всички вас,мили момичета!
catnadeen ,Карма,Рени,Светле ,прекланям се пред силата ви!Аз все по-трудно намирам такива у себе си!Опитвам се да се помиря с Бог и със самата себе си,но усещам че съм друга,различна и времето не помага!След два дни ще станат 3 тъжни и мъчителни месеца без моята Марта!Сънувам я напоследък и е толкова реална,че сякаш мога да я докосна...Дали заслужавам да бъда майка?!Страховете ми стават все по-големи и повече...
За нашите ангелчета Flowers Rose

всеки заслужава своя шанс!
това което изпитваш е нормално...скръбта е тежко изпитание...
Всеки преболедува различно - някои започват веднага да говопрят за ново дете и да се стараят да го получат, други им трябват дълги години - лутат се в страх и болка!
ако някой сега звучи примирен и умиротворен - повярвай и той е бил като теб изгубен и почти полудял от болка и тъга...
някои все още скитат...и дори не говорят за скитанията си вече....
bouquet

пиши, изливай мъката...не помага, но малко съпричастност понякога те задържа на ръба bouquet

дай си време да потъгуваш и да пострадаш! бъди търпелива със себе си дори когато другите изгубят своето търпение!

# 91 30 авг. 2010, 22:29 ч.

Варна
Мнения: 741

Днес ми е мъчно, защото трябваше да чета превода на аутопсията на моето бебче.. Никоя майка не трябва да преживява това cry

# 92 31 авг. 2010, 00:35 ч.

Мнения: 3 166

Q-T , права си - никоя майка не бива да преживява това. Но то се случва... Знам колко е страшно. Когато отидох да взема протокола от аутопсията на момиченцето си пред болницата ми прилоша и ми трябваше време да се свестя и да се кача в отделението. и досега помня този момент. Мога само да ти изпратя виртуална прегръдка и да кажа, че наистина те разбирам. Hug

elisalou , катнадийн го е казала съвсем вярно - всички сме били изгубени - в страховете си, в гнева си, в болката и скръбта. Миличка, тук сме коментирали много пъти следното - факт е, че времето не лекува. Никак даже. Но ти носи именно онова помирение със себе си, с Бога, с живота ако щеш, което ни позволява да продължим. То ни учи как да приемем загубата и да продължим да живеем с мисълта за случилото се. Не, не сме силни, поне не повече отколкото ти самата си. Повярвай ми! Но след отричането, гнева към съдбата, Бога и целия свят дори, след самообвиненията, след кошмарното лутане в търсене на отговор на въпроса ЗАЩО, просто сме приели, че се е случило и че ние вина нямаме. Че това не е било наказание изпратено конкретно на нас. И че трябва да продължим. Не само това. Че трябва да се опитаме да бъдем щастливи отново. Заради тези, които са до нас. Но също и заради тези, които вече не са. Sad

Прегръщам те силно! И не забравяй - ние сме насреща!

vesi_k77, Cry

слаби са думите, майче, твърде слаби.. Cry

# 93 1 септ. 2010, 19:16 ч.

Мнения: 714

catnadeen ,благодаря ти,имам чувството,че единствено тук думите са неподправени и истински! Hug

Лицемерието,което ни заобикаля ме смазва понякога!Вашата подкрепа и разбиране ме спасяват и държат на ръба на пропастта...
Q-T ,прегъдка и от мен. Hug

Аз изживях това преди месец,точно,когато бебека трябваше да навърши два месеца и най-страшното за мен е ,че винаги ще остане съмнението за човешка грешка...никога няма да разбера...И аз го помня толкова ясно,трябваше да минем с мъжа ми през неонатологичното отделение,пълно с щастливи и усмихнати родители,а сълците ,стичащи се по лицето ми пареха ...Жестоко е...

Цитат на: svetlana_78 в вт, 31 авг 2010, 00:35

...И че трябва да продължим. Не само това. Че трябва да се опитаме да бъдем щастливи отново. Заради тези, които са до нас. Но също и заради тези, които вече не са. Sad

Прегръщам те силно! И не забравяй - ние сме насреща!

Прегръдка и от мен,Светле!Благодаря от сърце! Hug

Исками се да ви познавах,но да ни събира не тъгата и мъката,а нещо прекрасно и красиво,но съдбата е решила друго...

# 94 4 септ. 2010, 21:12 ч.

Варна
Мнения: 741

svetlana_78, Hug

!
elisalou , Hug

!

Светлана и Елисалоу, благодаря ви милички! Знам, че и вие, и почти всяка майка в този подфорум е преживяла това да види и да прочете протокол от аутопсията на рожбата си.. Толкова е жестоко и ненормално, че може би затова се чустваме толкова зле и физически. Аз го преживях 2 пъти - първо като отидох в болницата в Прага. Обикалях безкрайния двор осеян с множество сгради като едвам виждах пред себе си, защото не можех да спра сълзите си. Когато взех листовете хартия за малко да повърна, после седнах и понеже не разбирам чешки само прехвърлях страниците опитвайки се да разбера горе-долу какво пише.. И втория път беше когато си взех превода на български.. Ужасно е да четеш и да си представяш какво се е случило с малкото телце Cry

Не съм религиозна, но мисля, че разбрах защо има толкова майки, които не искат да се прави аутопсия на децата им..
Flowers Rose

за всички ангелчета, напуснали този свят прекалено скоро и оставили огромна празнота в майчините сърца

# 95 5 септ. 2010, 00:07 ч.

Мнения: 1 056

Q-T за съжаление си права.Това са най зловещите писания ,които една майка трябва да прочете ,хиляди пъти си задавах въпроса дали си заслужава да ги взема и прочета и след 5 месеца терзания се престраших и не толкова за да разбера какво се е случило,а защото бях длъжна като майка да бъда с детето си и в този кошмар .Изпитах милион пъти вина ,че съм го родила в седмия месец,бунтувах се срещу съдбата ,срещу Господ и всичко около мен ,но това е нашия кръст ще носим болката в сърцата си до сетния си дъх .За себе си знам ,че вече не ме е страх от смъртта ще я приема като радост ,защото ще мога да гушна най скъпото нещо в този живот -малкото си синче !Знам ,че трябва да бъдем силни ,но понякога е твърде трудно .За нашите незабравими дечица .Ние ви обичаме! Flowers Rose

# 96 5 септ. 2010, 10:07 ч.

Варна
Мнения: 741

diana_val4eva, Hug

!

За мен не стоеше въпросът дали да взема резултатите от аутопсията или не.. Исках да отида до болницата в Прага, защото живеех с болката, че съм изоставила детенцето си само там.. А и мислех, че намирането на причината или на каквито и да е отговори ще ми даде знак какво да правя за напред. Или ще е стъпка към приемането на това, което се случи.. Е не ме успокои това, че бебето е било без малформации и абсолютно нормално развито за възрастта си.. Никак даже.. Не съм занесла още резултатите на лекаря ми тук, но само знам, че някаква тъпа, банална инфекция е причинила спукването на околоплодните води.. Дано да намеря сили да си простя.. Cry

# 97 5 септ. 2010, 10:30 ч.

Мнения: 1 056

Q-T

ох това с прошката... не знам дали ще успеем.Само се моля да са на по добро място нашите дечица Praynig

# 98 6 септ. 2010, 03:34 ч.

Бургас
Мнения: 181

Цитат на: diana_val4eva в нд, 05 сеп 2010, 00:07

.За себе си знам ,че вече не ме е страх от смъртта ще я приема като радост ,защото ще мога да гушна най скъпото нещо в този живот -малкото си синче !Знам ,че трябва да бъдем силни ,но понякога е твърде трудно .За нашите незабравими дечица .Ние ви обичаме! Flowers Rose

Ех, Диана мн силни думи, но и много познати мисли , мисли които е изричал и съпруга ми , а и самата аз Hug

За това до колко сме виновни и за прошката.... , мисля че никой няма вина и аз мн пъти съм се чудила , къде съм сгрешила и защо точно моето дете се е родило със сърдечна малформация , къде е моята грешка , но уви знам , че никога няма да намеря отговора. Това е нашата съдба , това е нашето бреме , с което трябва да се научим да живеем, това са жестоките уроци на живота, уви... Hug

Само знам едно , че сега се научих да оценям малките радости в живота и да не се главоболя за безсмислени неща, въобще направих една тотална преоценка на приоритетите си, въобще това "грозно " събитие в живота ми много ме промени.

# 99 6 септ. 2010, 08:54 ч.

Мнения: 1 056

nani-banani Hug

# 100 6 септ. 2010, 16:42 ч.

Мнения: 7 348

Пет години в "ако". Пет години в "защо". Cry

Сега, когато виждам какво съм изпуснала, ми е още по-тягосно и сълзливо. Онзи ден питах Мария с кого си играе, защото ме беше оставила да скучая (страхотно изключение), а тя ми отговори: "С бати". Можеше наистина да си играе с нейния бати. Confused