Какво е "разглезено дете"?

Тогава бих попитала какви са нашенксите стандарти за глезено дете?
Защото в това изречение аз и за миг не съзрях глезено дете. Съзрях спокоен родител, който говори с детето си така както би трябвало всички да говорим -тихо и спокойно, гледайки събеседника в очите и любезно /не зависимо дали е дете или не/. Аз пък глезено дете чужденче, което да се тръшка и вика досега не съм виждала.

Трудно ми е да дам точни параметри на нашенския стандарт, но като цяло нашенските деца се държат и възпитават по0изкъсо, с повече забрани и ограничения без родителите да си правят труда да дадат някакво разумно обяснение на забраната. и подозирам, че точно заради това много често се тръшкат в магазините, не ще да е от бебешки пубертети и прочие.

Аз тук и сега се опитвам да разбера , как се гледат BG децата от BG мамите, че толкова често се тръшкат по магазините. С риск да прозвуча "ние едно време.....", но според мен тази тенденция с годините се увеличава. В същото време тук от форума ми се струва, че изисквания към тях на практика - няма. Тъй че не ми се връзва. Ще се съглася обаче, че тукашните деца често се гледат по-страхливо - не тичай, не в пясъка, недей да се катериш, ще се изпотиш и дори - облечи се , че ми е студено. Това за мен не е възпитание изобщо - нито изкъсо, нито свободно, а някакви страхове и комплекси.

Не е вярно, че чужденчетата не се тръшкат, тръшкат се и още как.
Такива панаири правят 
Не ми се търси сега клипчето където една дебела американка си мъкне детето през целия магазин и я помислили, че го отвлича...
Това не е разглезване, а си е до дете. Има някои, които по-трудно приемат отказите - като моите.
Над 3 години вече не е нормално тръшкането.

Аз мога да приема, че всичко е много субективно. Че моите деца са били изключително разбрани и послушни и причината за това е моят късмет. Че деца край мен гледани с подобни разбирания и които са изключително забавни и разбрани - просто са такива и техните родители са късметлии, че "невъзможни" деца не са продукт на неприемливото за мен възпитание, а са "трудни". Но наистина ли само аз съм виждала деца над 3 години които се тръшкат и мрънкат за всичко? И "малките сърдите човечета" не стават ли после големи вечно сърдити на всичко и всички хора?

Не е задължително.
Иска се много хитрост, обяснения и нерви...
Щото със заплахи и бой не става.

Не си само ти. Както казах по-горе, в момента край мен едно петгодишно се държи по този начин, че и по-зле. Но в тоя случай смятам, че родителите са виновни. Не може да омаловажаваш подобни изстъпления и да очакваш, че като порасне, ще започне да се държи нормално. Тогава вече ще е късно.

О, да разбира се, аз не казвам, че мрънкащо 5 годишно дете става задължително "сърдит на живота човек". По-скоро задавам въпроса дали няма да стане такъв ако родителите смятат ,че то това си е просто от детето и някак си ще мине, без да направят някакви усилия по въпроса и да се замислят не грешат ли  в нещо.
В темата не съм забелязала някой да смята, че детето се възпитава или превъзпитава със заплахи и бой.

Бих казала, че и аз виждам деца на доста над 3г., които постигат с рев и тръшкане практически всичко, даже лично познавам няколко такива и знам със сигурност, че НЯМАТ аутизъм или нещо подобно, но рискувам да ме посочат с пръст като оная, за която ВСИЧКИ чужди деца са кофти
Впрочем, изобщо не ми пука са ли някакви си деца разглезени, невъзпитани или трудни, много ли са те или малко като брой, нито как са станали такива, защо, кога и дали ще бъдат такива цял живот, докато някой не си позволи изиска от МОЕТО дете да се съобразява с подобен индивид и да изпълнява прищевките му, щото така бил свикнал. Моя грижа е аз пък да осигуря удобство и спокойствие на моето си дете и е много възможно, отказвайки да я накарам да се подчини на диктатора, да предизвиквам определението "разглезена" да бъде лепнато на нея Въпрос на гледна точка. Нямам против.

Това, че не говоря само за своето дете като обобщение на всички деца по земята (или поне в България), явно трудно се рабира от тези, които само това правят. Както и че "има деца, които..." е доста по-различно от "всички децата...". Това, че не са болшинство, променя ли по някакъв начин факта, че ги има? И прави ли по-приятно ежедневното общуване с тях в рамките на една група в ДГ или в един клас в училище? Аз мисля, че едно такова дете в класа е напълно достатъчно, за да скапе атмосферата. Нищо, че е едно от 20 или 30. Може и да греша. Не се изживявам като единствено права.

Между другото, като оставим настрана грозната гледка, която честичко представляват разглезените деца, неудобствата, които причиняват на хора, неангажирани с грижата да им доставят всичко тук и сега, но пресекли пътя им в някакъв момент, тези деца са заплаха за собствената си сигурност, здраве и живот в моменти, когато искат нещо опасно, но свикнали да получават всичко на всяка цена, не приемат ограничението. Тогава нещата се налага да се случат насила и разиграващите се сцени се развиват тук в темите "видях майка да малтретира детето си, дали трябваше да се намеся? "

  Не знам , коя е ОНАЗИ, ама няма да се учудя , ако това се отнася  и за мен според ССФ.
Уилма , преди години и аз си мислех, че това не ме засяга, тези години бяха много отдавна. После , когато това е част от средата на децата  ми - няма как да не ме интересува. С времето пък стигнах и до друг извод , че голяма част от българите свикнали да имат желание "някой" да оправи живота и съдбата им.  Това се изразява дори във вота им на избори - да дойде месията и да ни "оправи".
За моят мироглед не е необходимо да пиша фермани, всичко е събрано в подписа ми - едно изречение, но което смятам за изключително вярно.

О, моето дете е безгрешно! Нима не личи?
Вашето неразглезено дете, за мен може да е разтичащо се от лига, ужасително създание. И обратното.
Границата е много размита.

Точно и мен започна да ме вълнува най- вече откак детето ми, голямото, започна да излиза да играе само навън и да ходи на училище. Докато се напаснат първата година на какви лигочи съм се нагледала. Едно момченце викаше по всяко веме баща си. Синът просто спря да играе с него, останалите деца също се отдръпнаха. Вероятно и въпросният баща посхвана идеята и е предприел някакви мерки. След две годишно прекъсване синът му започна отново да излиза, но бе променен и нито веднъж не е телефонирал, нито пък въпросният баща е скачал до площадката да се меси в детските игри и да защитава отрока. Спря да тормози останалите родители по домовете им да се оплаква от останалите деца. Има и такива хора, слава Богу, които се осъзнават навреме. Това е изцяло в полза на децата им.
Докато бе винаги с родител и учител по- малко се замислях върху въпроса, определено.

За дефиницията за разглезен вече си дадох становището. То започваше с "чуждото дете" не случайно.    

А чужденчета си има доволно разглезени, както и родители, реагиращи по всякакъв начин, точно като тук. Нагледала съм се лично. Терминът "Spoiled child" далеч не е нашенско изобрегтение, все пак.
http://en.wikipedia.org/wiki/Spoiled_child
"There is no accepted scientific definition of what "spoiled" means..."- точно като по нашенски.

"Prevention
Physicians can counsel parents in the proper ways to deal with their children to prevent spoiling as follows: Up to the age of six months, a parent need not worry that comforting a crying child will result in spoiling, but after that time they should encourage children to comfort themselves, lest they begin to associate crying with a ritual. Parents should prepare themselves for children being obstructive and attempting to test limits between the ages of 18 months and 3 years, should set firm and clear limits, should provide choices for children during stand-offs, and should not become aggravated or feel guilty about doing these. They should also be aware that verbal pleading does not work at those ages, since children do not develop the concept of (adult) morality until they are around 6 or 7 years old.[5]"    

За питащите що е туй чудо:
http://www.google.bg/search?q=spoiled+child&hl=bg&source … p;ved=0CDEQqwQwCQ

Съвети за желаещи:
http://www.ehow.com/how_2085416_spoil-a-child.html
Този ми е любим: "Ask "how high" when she says "jump."   

Valerie, като казвам "правила", в никакъв случай не говоря за фанатизъм и война до дупка - не знам това откъде дойде.

Смятам, че децата приемат правилата изключително позитивно и спокойно, стига да не са твърде много и да са смислени. Например, ето едно правило за дъщеря ми: когато се разхождаме, може да влиза в локви, да минава през кал и да прави каквото намери за добре, НО трябва да стои само на тротоара ако се движим по улицата и когато пресичаме трябва да хване за ръка мен или баща си. Не дискутираме това правило, просто го има и се спазва. Не намирам това за фанатизъм.

Естествено, когато стане на 16, няма да се налага да ни държи за ръка, когато пресича - просто правилото ще се видоизмени във "пресича се само на зелено и/или на пешеходна пътека", надявам се.

Виждам, че дотук се включват предимно майки на по-малки деца. Разбирам, до този момент в развитието сте стигнали. Но след време ще установите, че с порастването на децата колкото по-строги и черно-бели са правилата, толкова по-трудно им е да ги спазват, защото в живота извън дома нещата са сиви. Дори се налага понякога да се нарушават правила, за да "оцелее" детето в една ситуация. Например, в училище учителката казва "ще ви проверя тетрадките, не се блъскайте пред катедрата". Обаче някои, ако не и повечето деца се светват, че учителката ще пише шестици само на първите няколко деца, които успеят да се докопат. Та, ако детето спази казаното от учителката и си стои мирно и кротко на опашка ще изгуби бонуса, а тези, които прекрачат правилото ще получат повече.
Ако под разглезено дете се разбира такова, което в училище не се примирява с ниската оценка, а е готово да "натиска" и накрая получи каквото иска, пък дори с правенето на циркове (примерно), нека е разглезено! За мен в живота най-много получават смятаните за разглезени, защото имат достатъчно голямо самочувствие и търпение, за да играят без да се чувстват виновни. Просто който свикне да получава каквото иска, намира начини да го получава до края на живота си. Разглезеният като се зажени си намира партньор, който е готов да гърби вместо него, на работа си намира колеги, които да му вършат половината задължения и така.

Представих си как госпожата държи на бюрото по няколко шестици, петици и т.н. и ги лепи в тетрадките по реда на пристигане. Това е несериозно. Не мога да си представя, че от това ще зависи оценката. В такъв случай голямата винаги ще е отличничка, просто е бърза като вихър. Докато малката надали ще се вреди и за двойка