Какво е "разглезено дете"?

Andariel, права си, че правилата в точни рамки са до време и в това време според мен трябва да се изгради здрава ценностна система за децата, като през цялото време се насърчават да мислят и да взимат решения.

Но с останалата част за успеха на "разглезените" деца не съм съгласна. Първо, че е въпрос на лична дефиниция що е то разглезен, в която през цялото време се разминаваме. И второ, че да се справяш добре в живота включва и това, което аз наричам "социално инженерство" - да умееш да използваш останалите за постигането на целите си. Но последното според мен в зряла възраст трудно става с тръшкане, мрънкане и ултиматуми.

Простете за глупавия ми пост , НО .....МНОО ЯКУ

Ами не е задължително. Единият ми пример се самозатри, понеже останалите околни не се оказаха така любящи и разбиращи като тати; другият се впиянчи /мама, изгонената, нямаше средства да му намери платена и спокойна работа, ни връзки/; едната дама сменя работа през месец-два, няма средства дреха да си купи, за да иде на интервю, а така и не успя да си намери партньор, т.к. не се найде доброволен роб, готов да пита "Колко високо?" когато тя му каже "Скачай!", не си намери пусто и колеги, готови да й свършат работата, та все нея уволняват за несвършена такава. 36- годишният, дето ни разправя колко трудно било то това, да си плащаш тока и водата, също не е особено цъфнал, не е твърде доволен от живота си, никак дори. И той, нещастният, не намери, кой да замести мама и тате. Навикът за тръшкане и мрънкане е толкова силен при някои индивиди, че отърсването от него е невъзможно, те дори не са в състояние да роумеят собствения си проблем и защо не се разбират с околния свят. Всичките ми примери са настоящи сърдити и не вече толкова млади хора.

Кой твърди, че веднъж поставени едни рамки на една възраст, те си остават същите с промените на детето, възрастта и развитието му? Аз, например, не го тъврдя, напротив, смятам, че правилата е редно да са си налице, съобразени с възрастта на детето. То следва да ги познава, те да са ясно дефинирани. И колкото са по- ясни, толкова по- лесно се спазват. Целият живот е правила. Едни те задължават нещо да направиш, други ти забраняват, а трети, най- многобройните, ти дават право на избор в определени граници. Не се и каня да лъжа децата, че съществуват само третия тип правила, тъй като би било една голяма лъжа. Не виждам и смисъл да им я натрапвам.

Ами, не, учителката не държи няколко шестици на бюрото! Просто желанието й да пише такива бонуси се изчерпва след петата шестица, да речем. И тъй като и учителите като всеки човек си имат устойчиви поведения, децата се научават каква е хватката. И на теб може сега да ти е смешно, но като нищо голямата ти ще намазва повече от малката.


Не смятам, че разглезените деца са по-нещастни или неуспели от другите. Просто ние така сме възпитани, че да смятаме за разглезване неща, които може и да не са, както и да приемаме, че разглезването непременно е лошо. И аз преди години смятах така, ама като гледам наоколо, по-скоро е точно обратното. Тези, които навремето, като бяхме деца, смятахме за разглезени, сега са с доста добър живот, надвили са си на харча, имат си самочувствие, не се хабят много и не страдат от чувство за вина.

За разлика от Джуди, вече хич не се напъвам да давам примери, защото винаги се намира някой да ми каже "ама това е само един, не е показателен". Не ми се спори. Но иначе, както в 99% от случаите, съм й благодарарна за търпението, защото винаги мога да се "закача" за нея и нейното мнение

iren5, онова си беше за мен, има ме цитирана и осмяна малко по-назад Жалко, че иначе с valerie реално сме на една позиция за това как се гледа и възпитава дете Просто изразните ни средства са различни, а може би и целите ни в рамките на форума. Няма лошо, хора сме, различни сме. И тук му е мястото да си кажа, пък кой как иска да го тълкува:
Не харесвам всички възрастни и съм наясно, че не всички възрастни харесват мен. Имаме различни възгледи, възпитание поведение, интереси и характер и съответно се харесваме с някакви хора, а с други - не. Защо с децата да е различно? Те са някакви бъдещи възрастни. Има си причинно-следствена връзка, мисля. Аз много обичам деца и страшно се разбирам с тях - повече отколкото масата ми познати считат за естествено, но това изобщо не ме ангажира да ХАРЕСВАМ ВСИЧКИ деца.

О, аз дадох примери, защото тук се поискаха. Пък и на мен ми е интересно, когато някой друг даде или изрази становище относно другото, което ме интересува и мен- кое дава резултата "разглезено дете".

Моите примери са аналогични, но аз съм убедена, че всеки ги има. Друг въпрос е как гледа на тях А ако някой гледа на такъв пример като на успех, няма аз да го убедя в обратното.
Ах, да, как се стига до там? Каза се вече стотина пъти: липса на ясни правила и липса на отговор "не" в общуването с детето. Най-кратко казано.

Според мен е някаква странна комбинация между характер на детето и родителско поведение. Моята версия (най-субективно) е, ме ако детето е с по-лабилна и незряла нервна система, а родителите много се притесняват от това или просто смятат, че детето трябва да се гледа като цар или твърде много хора се занимават с възпитанието на детето.

"твърде много хора..." е почти 100% еквивалентно на "липса на ясни правила", а "трябва да се гледа като цар" - на неупотребата на "не"

Ааа, те, правилата са ясни!  Майката казва, че не може, а бабата казва "недей да тормозиш детето; я ела, бабе, майка ти не разбира". И майката, и бабата си имат своите ясни правила, но те са коренно противоположни.

Аз пък смятам, че има голяма разлика между РАЗГЛЕЗЕНО и НЕВЪЗПИТАНО дете. Като второто е много по- страшно.
Тук по - скоро се коментира поведение на НЕВЪЗПИТАНО дете : дете което се тръшка, не може да чака и т.н.т.
А колкото до РАЗГЛЕЗЕНО дете - смятам че е дете, което е свикнало да получава цялото внимание на всички около него, по какъвто и да е начин - в случая се сещам за Каспър, която разказва за бебенцето си, което явно търси нейното внимание.
Но това не е страшно, детето в един момент разбира, че в друга среда не е така и ако има нужното възпитание няма да се наложи да го коментираме в този форум. Единствено тук тънката граница е в получаването на нещата, трябва с такт и полека, когато може и всеки път по повече да се отказва, за да не свикне, че всичко, на всяка цена се дава и е разрешено.
Но иначе НЕВЪЗПИТАНО дете за мен е това, което се тръшка, иска винаги и на всяка цена да получи нещо, това което отговаря и удря родителите си или близките си. Е, да аз също така мисля, че всяко дете може да иска нещо, да се тръшка, но след като му бъде отказано няколко пъти с аргумент би трябвало да се откаже, ако ще и да е сърдито .
А има и такива деца, които са научени , че ако викат ще им се даде каквото искат, щото само и само да спрат да викат.

Аз лично смятам да наблегна на възпитанието, моето дете може да има цялото внимание на този свят, още повече, че за сега е единствено дете, но трябва и се старая да разбере, че има правила, че има неща, които понякога не може да се дават, да се правят и да се искат. Да има добро поведение и уважение към околните ( в това число не само роднини и родители, а всички).
А в заключение искам да кажа, че и аз не знам какво човече ще е на 13 - 14, когато навлезне в пубертета, но ако го науча да си имаме уважение и да сме искрени един към друг - смятам ще ми е по - лесно.

Точно! Само че при нас този спор беше между майка ми и баща ми, Бог да го прости. Но аз ясно си спомням, че като бях дете, това се случваше между майка ми и баба и дядо. Явно по някое време и аз ще забравя, че съм се дразнила от липсата на последователност.

Тук си много права, ако има такова разминаване е равносилно на нямане на правила. И аз смятам, че правилата трябва да се определят от родителите , а бабите и дядовците да се съобразяват с тях. Това обаче важи най-вече ако родителите са поели основно отглеждането и възпитанието на детето, ако бабата е най-важният фактор - боя се, че тя има и "тежката" дума.
То май причината тук да коментирам с вас е , че аз майка още веднъж не смятам да ставам - 3 отгледани ми стигат. По-скоро по някое време баба ще стана- та се опитам да запомня, докато още имам акъл в главата, че съм отгледала 3 разумни, възпитани и умни момичета. Ако нещо е зависило от мен - опитала съм се да го направя по най-добрия начин, на който аз съм способна. От тук нататък е важно да помня, че дъщерите ми знаят какво искат и  как да го постигнат. Ако ми поискат съвет - ОК ще го дам, после тяхно право е да се възползват от него или - не. И ако става въпрос за внуци - трябва да слушам.... и изпълнявам.

И аз съм на мнение, че ако майката и бащата си отглеждат сами детето баба и дядо нямат думата. Аз такива проблеми нямам. Нашите баби  се съобразяват с правилата.

От примерите няма абсолютно никакъв смисъл и не защото "един не е показателен", а защото субективната преценка за деца и вече възрастни, за мен не е никак убедителна. Изключително трудно е да имаш цялостен поглед върху живота на едни човек за период от 20-30 години. Според мен е страшно лесно да се определи разглезването (каквото и да значи това, защото универсално определение няма) като първопричина за неприятното поведение на едно дете или за житейските неуспехи и неволи на един възрастен, просто защото тази идеята е дълбоко наслоена в нашето съзнание още от деца. Само детето сега "угаждане за всичко" по-софистицирано се нарича "липса на правила и граници".   В поста на Валери с вероятни причини за дразнещото поведение на едно дете аз виждам страшно много смисъл и напълно го споделям, но той така и мина между другото...