Какво е "разглезено дете"?

По тази логика е безсмислено да се обсъжда каквото и да било. За мен, да речем, примерите и личният опит са нещо много по- полезно и интересно, от безкрайните сухи и непроверени лично теории.
Всеки сам си преценява коя информация тук и на други места му е ценна. Такива сме хората, едни такива- различни и ценим различни неща, извличаме ползи от различни източници. 

Всъщност ясно е, че за хората има различни виждания и критерии по зададените въпроси, но нали все пак всеки пише личното си мнение, базирано на личните си разбирания и личен опит. Авторката пита: "Какво според вас е "разглезено дете"? Има ли такива? И ако има на какво се дължи?". Е, ние отговаряме, според нас, разбира се. Ако искаше да знае дали принципно има такива деца, то щяхме да дадем повече цитати от книги и линкове, за всяка теория могат да се намерят и посочат такива, аз дори и тук го направих.

Мъчех се да си спомня поведението на повечето деца, които съм виждала и не се сещам за такова, на което всичко му е позволено. Но има деца, към които родителите не могат да намерят подход. Забраняват им се елементарни неща, след което детето започва да се опитва да постигне някаква победа в друга посока, има и такива, които редовно ядат бой и се възпитават много строго, част от тях са невъзпитани, въпреки всичко, другите са ограничавани без никаква причина. Познавам и деца, които растат без ограничения и се държат като възрастни, възпитано, не правят пакости, знаят кое е редно и кое не. Проблемът е много сложен и различен при всяко дете, грешката е различна, подходът също, затова е много трудно да се даде определение или решение ...

има,има  ,
но  стегнатият по шевовете от правила родител създава много повече предпоставки детето му да влиза в критериите посочени по-горе,а чужденците са далеч по-ларж от нас,
освен това кое ви навежда на мисълта,че разглезено дете пред родителите си  е същото и с околните,аз по-скоро се боя от обратния вариант-

Здравейте, момичета! Темата ми е много интересна и прочетох всичко доста съсредоточено и подробно!  Виждам, че се дават определения и примери. Преди аз да дам мнение или коментар, ми се иска да ви разкажа моята си история. Ето ме – дете на възрастни родители, седмо, единствено оцеляло, много, много желано и изстрадано и страшно много глезено. В смисъл – получавало винаги всичко най-добро (нямам предвид само материално), което родителите ми са можели да си ми дадат, никога не ангажирано с каквито и да е домашни задължения (нашите изпадаха в крупен възторг, ако случайно проявя някаква самоинициатива), винаги имащо право на мнение, родители, готови да се изправят срещу всеки и всичко, което ми е причинило дори и грам дискомфорт, да свършат всичко вместо мен (ама наистина всичко!). Абе с две думи – родителите ми живееха заради мен и задоволяването на всичките ми нужди! Единственото ми „задължение” бе да уча и да се „развивам интелектуално” ... Факт е обаче, че в известен смисъл това винаги ми е тежало. Умирах от срам (като малка), че татко ще хукне да се скара на детето, което не иска да ми върне колелото или на някой, който ей тъй е взел, че ме е понатупал...Осъзнах, примерно къмто 18 годишна възраст, че влизам във фризиорски салон и не зная как да се обърна към някого да ме подстриже, ‘щото винаги преди това мама ме водила, че видях гимназията си и университета едва на първия учебен ден.... Въобще, още си спомням с неприятно чувство всички моменти, в които нашите са се намесвали в „междуличностните ми отношения”! Стана много дълго и затова спирам с повече подробности и само ще споделя, че въпреки всичките предпоставки, аз не станах разглезен човек. (...) Същевременно, голямото ми момче влезе в пубертета и както до скоро си мислех, че имам прекрасно дете, че сме общо взето строги родители, налагащи и държащи да се спазват правилата и бла, бла и те наистина се спазваха, че сме говорещи, обясняващи, разбиращи и приятелски настроени родители, дет’ се вика всички изказваха възторг от поведението на сина ми... ми от известно време не мога да си позная детето и поведението му ме кара да се питам, абе как и с какво го разглезихме така, къде сбъркахме, че в момента се държи като принц, несъобразяеващ се с никого и приемащ по даденост, че всички са му длъжни (в семейството имам предвид, на вън е съвсем различна ситуация, ама пак ние сме длъжни)... Ми да, към днешна дата възприемам моето си дете като разглезено, а себе си като провалила се в това отношение майка, тъсеща отговора „къде сбъркахме”! А мъж ми казва: „ Не търси вината в себе си – характер!”  Таааа, затова ще чета с огромен интерес вашите мнения и отношения, дано помогнат да намеря отговор за себе си...

PurpleDragon - то от няколко изречения , без контакт пряк и по-чест с някой е невъзможно човек да си състави достоверно мнение. Но .....тъй като мисля, че от тук пишещите съм най-възрастна и с най-големи деца ще ти кажа моето мнение. Щом сте имали прекрасно възпитано момче - пак ще имате. Дете в пубертета е друго дете. Още когато коментирах с какво се определя глезеното дете на точка - вечно недоволно и да не съм написала , ми мина през ума - това се отнася за тинейджър. Ако успееш не слагай квалификации следващите няколко години за него, каквото и да ти се струва. В този период на моите деца винаги съм казвала какво мисля по дадена тема, давала съм съвети дори да не са ми ги искали, държала съм на принципите и разбиранията си какво може и какво - не, наказвала съм понякога. Тогава им казвах , че за мен е по-важно да ги направя качествени хора, а не това дали ме харесват. Е, периода отмина , харесват ме , близки сме. Това са моите деца, чувам от техните усти моите думи казани някога. Значи и тогава са ме чували. При някои деца е малко по-лесно, друг път - много трудно, но отминава. Само наркотици и лоши приятели , а не пубертета могат да катурнат детето. Не мисли, че си сбъркала , дай си срок , като приключи пубертета, тогава ще си направиш твоята равносметка. Успех, сили и по-леко пуберство пожелавам!

iren5, благодаря ти!  Далеч съм от мисълта да квалифицирам детето си като такова или онакова, знам, че изживяваме „особен” период и труден и дълъг път ни чака във „войната” с пуберството, но по-скоро със споделеното исках да изкажа подозренията си, че за да се „разглези” даден човек се иска и определена личностна даденост, не само „родителско старание”... Или иначе казано, и аз търся причините, но определено не ги намирам само в посочените тук до сега...

Ще разбереш дали си права или аз съм права , когато синът ти го израсте този период. Ако си остане "лигав", сигурно ще да е личностна даденост, ако всичко това премине , ще съм права аз - не става въпрос за разглезване, а за бушуващи хормони.   Ако още пишем тук - може да споделиш. А периода е труден , ама чак "война" недей да водиш. Пожелавам ти аз да съм права, но не за да изглеждам безгрешна, а защото мисля, че ти така ще си по-доволна.
Иначе ще се радвам да споделиш, ако смяташ , че има и други причини. За различните характери го разбрах. За мен - може, но само до известна степен, тоест като предпоставка.
За мен това е най- основното около твоята история, че ти е тежало. Родителите въпреки действията си - понякога постигат противодействия. Модела или се приема или се отхвърля в по-съзнателна възраст. Това зависи от създадената връзка родител/дете. Отношенията между хората са много сложна и необхватна тема и не всичко винаги може да се обясни, а може и да няма логично обяснение.

Ами точно - тежало ми е... И поне аз така го усещам, че се изисква определена „даденост”. И за мен това е степента на наличния егоизъм – поне моят опит показва (не мога да го твърдя със сигурност, не съм специалист), че това не е нещо, което се възпитава – някои го имат в огромно количество, други не. Може евентуално да се озаптиса или поощри в определени граници, но като цяло мисля, че е даденост! И чак оттук нататък дали ще „избие” въпросната „разглезеност” е въпрос на странични обстоятелства (възпитание, възможности, начин на живот или някакви други фактори)... А, ако дадох пример с мен и детето ми, то е единствено, защото това са неща, които познавам издълбоко. Аз поне избягвам да категоризирам другите единствено на база определени ситуации... Тааа ... ми се искаше да поразсъждаваме малко и в тази посока. Това, че всичко е въпрос само на възпитание и подход, на налагане или липса на правила ми се струва твърде опростено... Всъщност, прави ми впечатление от други теми, че масово се застъпва виждането, че детето е „табула раза” и всичко зависи от това как ще си го форматира родителят...

Да, така е, 98% е ролята на родителя, колкото и да не ни харесва и все друг да ни е виновен.
Виждала съм и виждам всеки ден чудесни деца направени на нищо от родителите си и обратно - трудни  деца, които съм се чудила ако не бяха точно тези родители какво ли щеше да стане.

ох тук ще си излея гнем-имам чувството, че ако се изтърва ще го смачкам от бой...............................
3 ме прави на луда с какви дрехи ще или неще да излиза......................неирвички не ми остават да бъда мила и да говоря и обяснявам.....................................ооооооооолллллллллллллллллеееееееееее и само ревееееее за всичкоооооо

Мадам тиква, на ден по няколко пъти съм в такава нервна криза и отстрани изглежда смешно,ама в душата ми е ураган.Дъщеря ми не е глезена,но е проклета и каквато и забележка да и направя и каквито и обяснения да дам,нарочно прави обратното.Нерви вече нямам за тия години.Е,вече сме в по-добър период,но аз се чувствам доста поизхабена от тези сценки.Знам,че глезена няма да стане,въпреки ,че е задоволена с всичко,но и аз се опитвам да съм строга.
PurpleDragon,детето ти е точно в тази най-трудна възраст на 12години.Когато вече си мислят,че са големи и всичко могат и всичко им е разрешено.Времето на първата цигара,странните дрехи,циничните думи.Този труден период отминава след 3-4 години.Тогава наистина можеш да си направиш истинска равносметка.

сега се прибираме, а преди да излезем му шляпнах дупето щото не се здържах  ................
а това не го спря като разбра, че не съм му взема очилата да реве близо 30минути.............................
глезен е.................... не се справям с това да наложа моето .............той знае, че моя ангел е слаб....обаче лошото е ,че вече ми писва много яко..............
една баба онзи ден ми вика-Момичеее бий дупе да не биеш дупище  -много тъпо ми стана .............
много е инат

 

Щом казваш......
Бих искала да ти дам съвети, ама от страни - от една страна е лесно, но от друга - често напълно неадекватно.
С риск да разбунтувам пак някои мами все пак ще напиша някакви мои мисли
1. Спокойните майки по-често имат спокойни деца - енергията положителна или отрицателна се предава. Напрежението също. Увереността - също. Това обаче не се постига лесно, когато нещата са ескалирали, но би могло човек да се опитва да работи върху себе си в тази насока.
2. Забраните трябва да са само такива, за които ти си убедена, че се налагат. Няма смисъл да се забранява нещо, само защото на Пенчо или Гого му го забраняват. Когато човек е убеден в правотата си - тогава може да я отстоява./отстоява - тази дума не съм убедена , че е точно това което искам да внуша, но ...не ми идва друго в момента/
3. Когато се скараш /аз бих казала порицаеш/ на едно дете, защото смяташ, че има причина - не е необходимо да викаш, достатъчно е да е със сериозен не търпящ възражения тон. И не е необходимо да те държи сърдитото още половин час , след като случката е приключила. Трябва да се порицават неприемливите действия и думи, а не самото дете.Тоест отправени думи към детето - ти си лош, невъзпитан, глезен и други няма да помогнат./ Постъпката ти беше ..../
4. Предния ти пример беше за заспиване. Опитай се като го слагаш да спи да си мислиш и сега детето ще заспи, а не пак започват цирковете.
5. Огледай се какво в режима на детето може да го преуморява, превъзбужда и изнервя. Ако откриеш такова - постепенно го коригирай.

И в заключение - не виждам нищо лошо детето да има право да избере дрешката която да облече - стига да е подходяща за сезона. И не мисли за това, че трябва да наложиш своето, а че трябва да създадеш правила, които да способстват за спокойното развитие на детето. Освен това за да желаеш някой да те уважава и зачита желанията ти, възрастен или дете, трябва и ти да се уважаваш. Може още много да се говори по темата , но преди всичко трябва човек да иска да промени нещата.