Трябва ли майка му да научи?

Милият той, дали случайно не е пропуснал да се осведоми, че децата не са на фотосинтеза до 18-тата си годишнина? Май припомняне на този неоспорим факт в малко по хард - туп форма не е чак толкова лоша идея. Миличка, послушай момичетата и оттърви себе си и сина си от това мекотело. Нищичко добро не можеш да очакваш от него. Даже съпругата му ти прави огромна услуга, че си го пази и иска. Един ден ще ти се иска паметник на Еверест да й въздвигнеш от благодарност, че те е оттървала. Сега с нея просто си поделяте отглеждането на един "български жиголо", много се извинявам за последните си думи, не искам да те обидя, но той явно се държи като такъв.

Тес мисля си за "Стокхоумсия синдром" Щеше да е смешно ако не беше трагично.

Никакъв Стокхолмски синдром няма тук, ти си развила друг, специфичен вид  Напиши на един лист всичко, което сега казваш на нас едно под друго. Прочети си го 2-3 пъти. Вземи хладен душ и прочети списъка пак. Може да има ефект 

Не ме обиждаш защото и аз не веднъж съм му го казвала-"прекалено евтино се продаваш".Обидно ми е по-скоро неуважението ми към самата мене си.Кажете ми аз добре ли съм?Как може толкова ясно да виждам как стоят нещата,а да не променям нищо?По-точното май е да кажа,че не искам да променям нищо...

Което пак потвърждава това, което ти казах - той никога няма да зареже жената, която го храни и му плаща забавленията за да дойде да мизерства с вас... единственият вариант е да започнеш да изкарваш повече пари от нея, но не мисля, че имаш нужда от жиголо  

Тук май нещо не съм уточнила-той работи,но има доста заеми и затова тя е решила да плаща издръжката.Иначе не го издържа.

Абе не те виждам да го изтърпиш за вечни времена, значи промяна ще има.

Ако пък ще сте си все така, имай предвид следното - мъж, който е свикнал да е обгрижван финансово, няма да се хване с жена, която не може да го дондурка. Търси хубава работа, втора, трета, защото ще имаш да гледаш и дете, и мъж, ако ви споходи щастието той да дойде при вас. А той и скъпи хобита има, няма да го лишаваш все пак.  

Не мога да те съдя за нищо. Животът си е твой. Но защо този мъж, който е баща н адетето ти, не иска да се раздели с жена си? Може би има опция да я обича,а? Вие двамата с енго ли решихте да имате дете, или ти забременя и му каза, че няма пък да го махнеш?!Щото, просто ми е интересно, де, пак казвам не се засягай.
И като си поела ролята на любовница с дете, защо очакваш някой да е във възторг?А не мислиш ли, че поставяш детето си в доста кофти ситуация, щото сега е бебнце, но да е живот и здраве ще порастне...
И какво като е първото внуче?И какво като ти си му го родила това дете? Той трябва да зареже всичко ли? А да да знам, че ще отречеш смисъла вложен във въпросите ми, но колкото и да съм широкоскроена, не мога да не си помисля ОНЕЗИ НЕЩА.
Извини ме.
Ако аз съм на мястото на бабата, ще искам да си видя внучето, защото то н ее виновно за безумната ситуация, в която е поставено и за отчаяното желание на майка си да е ДЪ ФЪРСТ.
Но теб няма никога да те приема, нито да искам да те виждам, нито да поддържаме някаквиотношения. За мен ти си лицемер, не конкретно ти де, а хората като теб. Но това е мое мнение, не го зачитай.
Решението ще си го вземеш сама, защото всеки си носи отговорност за действията и ако това нещо дойде в повече на някого от засегнатите лица, ще си си виновна само ти. Аз не мога съзнателно да се поставя на твоето място. Ако ми се случи, случайно да забременея от някой, който не е мъжа ми, ще си отгледам детето, но ще напусна мъжа си. И ако другият има жена, едва ли бих го ангажирала с каквото и да е, освен да го информирам, че има дете. Това е, коет бих направила аз. Казвам го с цялата сигурност, че мога да нося отговорност за действията си, каквито и да са те, без да има някакъв скрит замисъл и тайни подбуди да използвам неща, за да постигна нещо.

Аа сега излиза, че мъжът е мухльо и че всъщност не обича жена си и даже не правят сигурно секс, а е с нея, заради пари  Хайде, момичета, вярвате ли го?!

Детето го искаше той.Правили сме секс 2 години без да се пазим защото искаше дете.Не съм го направила с цел да го вържа,защото едно дете не събира двама души.За мен то е плод на любов между тези двама.Не искам да съм нито да съм дъ фърст,нито дъ секънд.И защо да съм лицемер?Защото съм обичала синът й,защото съм повярвала,че и той ме обича?Кое е лицемерното?Не съм го молила да припознава сина ми.Той сам пожела и го направи.Колкото до това,че на някого може да му дойде в повече-точно затова не съм казала на майка му,все пак съм човек и не искам да съм причината на някого да се случи нещо лошо .

Изцяло съм съгласна с това мнение.
Деси, отчасти мога да те разбера, и аз съм била страна от любовен триъгълник с женен мъж, та ми е ясно какви емоции са, и колко е трудно... И на мен са ми са се клели в любов и т.н., подхвърляли са ми даже идеята за общо дете, но имах здравия разум да не се хвана в такъв капан...
Не те обвинявам за нищо. Животът е шарен, станалото-станало.  Важното е какво ще направиш оттук-нататък.
Заради детето, а и заради теб не се впускай в някакви безсмислени битки. Няма смисъл. След като досега бащата на детето ти не е осъзнал за какво става дума и не е взел ясно и категорично решение (да бъде с вас пълноценно, като едно семейство), то няма как да го накараш. Гледай детенце и себе си. Потърси другаде щастието си и така ще може да осигуриш по-спокойна и хубава среда за израстване на сина ти.
Колкото до бабата.... Аз лично не бих ѝ казала. Представи си, че бащата на детето ти не лъже, и че наистина ѝ е казал, че има внуче. Може би тя не иска да има контакт с вас. Не бих отишла (а и не бих завела детето си) някъде, където не ни искат или са настроени негативно към нас.
Няма смисъл и да хабиш енергия в разни планове за отмъщение и т.н. Съхрани се, опитай да се отскубнеш от този мъж и просто гледай напред.

Нещо не ми се връзва ....
Съпругата му щом е съгласна да плаща тя издръжката,явно версията с детето пред нея е съвсем друга или и тя знае че е планувано детето и от двамата и въпреки всичко....?
Всъщност много ли е обаятелен този тип?

Вагабонд,

Сори, ама на авторката би й било доста трудно да се самозабремени .
По-напред в темата е написала, че този мъж (биологичният баща) е искал това дете. Припознал го е. А е могъл да каже: "виж, аз съм женен, обичам жена си, ще остана с нея, станала е грешка, не искам това дете, ако го задържиш поемаш изцяло отговорността...." Пак е гадно, но някак си - честно.
Не съм адвокат на авторката. Сгрешила е. И си гледа детето, нали така, не й го гледаме ние тук. Съпругата му напълно си го заслужава, щом го подкрепя.
А той, много я обича, да знаеш  , обича и майка си, уважава ги....
Ако някой ден, аз се сдобия с внуче - ще си го искам и обичам и гледам независимо от брачния статус на партньора на моето дете, родител на внучето. И го казвам с абсолютната си убеденост. И ще ми е много болно, ако ми бъде отнета възможността да познавам и общувам с внучето си.

Копнеж,на никого и за нищо нямам намерение да отмъщавам.Искам просто да се опитам да превъзмогна болката и да продължа да живея.
Що се отнася до издръжката-предполагам,че тя иска да я плаща защото знае,че той е затруднен материално.Съпругата му знаеше предварително,че той иска дете от мен.

Честно казано, ако теб те разбирам до някаква степен, то не мога грам да разбера жена му.
Очевидно, че е материално обезпечена и не виждам какво би могло да я задържа при този мъж, след като нямат и дете...
А той няма да промени това положение. Да не е луд?! Две жени се борят за него, едната му помога доста финансово, другата му гледа детето... За него проблем няма. Горчилката е за вас двете...