....Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.Ще ти олекне и ще се харесаш повече....
Само с ей това не съм съгласна.
Иначе, за поста -
- Публикувана: 8 авг. 2010, 22:52 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2010, 08:35 ч.
Трябва ли майка му да научи?
Само с ей това не съм съгласна.
Иначе, за поста -
Деси, стига толкова!Остави го!Пусни го!Не се ли умори вече, не ти ли писна?Обърни се към себе си и си признай грешките.Прости си.Всички грешим.Спри да се изживяваш за жертва и да се оправдаваш с действията на другите.Поеми отговорност за собствените си такива.Спри да го мислиш защо ти бил казал това, защо ти бил обещал онова.Прости му!Спри да мислиш какво би било ако...колко хубаво ще е да...Смири се.Освободи се.Край!
След това поговори с него.Кажи му всичко, без обвинения, без скандали, искрено и от сърце.Изискай от него да поеме отговорността си към детето.Да бъде негов баща.И толкова.Той е женен!
Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.Ще ти олекне и ще се харесаш повече.Поговори и с двамата, и им кажи колко много искаш детето да познава своите роднини.Поговри човешки, без задни мисли, без надежди.
Радвай се на всеки миг с детето си.Обичай го и не спирай да му казаваш и показваш колко е специално за теб.А когато порасне достатъчно, за да разбере, му обясни колко си обичала баща му и колко много сте го искали.Кажи му, че и двамата сте допуснали много грешки, но винаги ще го обичате и сте щастливи, че го има.Помоли го за прошка.
Не тръгвай с рогата напред, Деси!Стига!
След това поговори с него.Кажи му всичко, без обвинения, без скандали, искрено и от сърце.Изискай от него да поеме отговорността си към детето.Да бъде негов баща.И толкова.Той е женен!
Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.Ще ти олекне и ще се харесаш повече.Поговори и с двамата, и им кажи колко много искаш детето да познава своите роднини.Поговри човешки, без задни мисли, без надежди.
Радвай се на всеки миг с детето си.Обичай го и не спирай да му казаваш и показваш колко е специално за теб.А когато порасне достатъчно, за да разбере, му обясни колко си обичала баща му и колко много сте го искали.Кажи му, че и двамата сте допуснали много грешки, но винаги ще го обичате и сте щастливи, че го има.Помоли го за прошка.
Не тръгвай с рогата напред, Деси!Стига!
Хареса ми!
Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.
Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.
точно това писах и аз пред няколко поста с огромни букви- не е виновно момичето а съпруга.
Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.
точно това писах и аз пред няколко поста с огромни букви- не е виновно момичето а съпруга.
Чакайте малко! Май не беше така?
Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.
точно това писах и аз пред няколко поста с огромни букви- не е виновно момичето а съпруга.
да, бе! чак никак не е виновна
той я е изнасилвал години наред, барем забременее
че и продължава, а Деската - самата невинност
как ги измисляте тия неща
че пък и да се трупне на жена му да се извинява - чиста наглост!
Дали Деси е виновна - зависи от нейната съвест и чувство за вина.
Дали мъжът обаче е виновен ? - според мен категорично ДА.
И аз не бих се сърдила на свободното момиче,с което мъжът ми спи.Тя в моите очи няма да е виновната. Друг е виновният в семейството и това е мъжът.
Деси,да не би пък да го е изнасилвала толкоз време ........айде бе.
Дали мъжът обаче е виновен ? - според мен категорично ДА.
И аз не бих се сърдила на свободното момиче,с което мъжът ми спи.Тя в моите очи няма да е виновната. Друг е виновният в семейството и това е мъжът.
Деси,да не би пък да го е изнасилвала толкоз време ........айде бе.
Всяка жена има право да си търси щастието (и мъж де) и тя го е търсила. На нейно място и аз щях да се боря със зъби и нокти ... пък, каквото излезе. Обаче да му раждам деца - това вече не, първо той да дойде, пък после и децата.
Но и човек трябва да знае кога да спре. Едно семейство не става само с желание от едната страна, та ако ще и с комшиите на майка му да се познава.
Но и човек трябва да знае кога да спре. Едно семейство не става само с желание от едната страна, та ако ще и с комшиите на майка му да се познава.
Не знам аз къде съм си разкрачвала краката-то си е моя работа...
ако ти не знаеш, кой знае
пп пак си прочела само последния пост
Срещни се със съпругата му и й се извини.Признай й грешките си, кажи й колко съжаляваш и я помоли за прошка.
Моля? За какво да се извинява? 
Вие в ред ли сте? 
Деси в случая няма никаква вина за да се разкайва пред който и да било.
