за детето от другата жена

Може би сте прави момичета.Но ако тя е искала жена му досега щеше да е научила.Начини винаги има,а и услужливи приятелки.Още повече ако човека е малко по-известна личност-има и врагове.Може би жена му знае и се е справила вече с този проблем за себе си.За мен просто е необясним страха съпругата да не научи за детето и същевременно готовността му да го припознае.

Ами, мъжете като не обичат, да си трайкат! Ама не би! такава каша е забъркана тук, че няма оправяне! Каквото и да се предприеме, все ще има жертви. Какво се оказва накрая, Елиема е също така заложник, както е била и в брака си - ако онзи льольо си трайка и не прави нищо за припознаването, тя губи отвсякъде. Един път, ако не заведе дело за бащинство се оставя на милостта му и някой подхвърлен лев и то ако на него му скефне и докогато му скефне, а ако заведе дело, тогава той  ще се ошашка и понеже е страхливец, ще се озлоби срещу нея.
На мен и да ми е жал за децата в тази история, и да не ми е жал, то точно на възрастните, дето са я забъркали са егоистите.

Ето това трябва да осъзнае Елиема  И да помисли за бъдещето на себе си и на детето си ако трябва и въпреки този мъж!

Абе, Деси, Елиема е на 40 години, сама, с дете. Страхува се, макар да не го показва. Не може да е чак толкова тъпа, че да не схваща, че щом досега тоя човек е спазвал този модел, няма да си наруши хатъра и при новите обстоятелства. Някъде в сърцето си тя очаква тоя човек да избере нея и детето й, да бъде с тях, да изпита непреодолима нужда целият свят да знае, че има дете и любима жена до себе си. Но дали е така? Дали това е истината? Вероятно тя има своите съмнения, които са и доста резонни.
Какво й остава, освен да мисли кой вариант я доближава най-много до това да запази този мъж и той да бъде адекватен баща на детето й.

Той, доколкото разбирам, изобщо не мисли за развод. Ако припознае детето, вероятно ще му отделя безкрайно малко време. Това малко или много ще я кара да си задава въпроси, които досега не си е задавала. Защото ако досега е била любовница, имайки дете, вече е друго, вече е въпрос на избор.
КАк човек прави избор между две свои деца? Как един баща да избере кое дете да бъде повече с него? Кое дете да го нарича ОФИЦИАЛНО татко?
Ами, ще ме прощавате, ама тоя, като е създал детето съвсем съзнателно, няма право да го крие. От Н-И-К-О-Г-О!!!
Могат да се крият любовниците. Децата - НЕ!!!
Това е моето мнение. И майката трябва да го проумее. Това дете е извънбрачно, но не е плод на някоя пиянска нощ и тоя смотльо не просто трябва да го припознае, а да го обяви като свое пред света. С всички произтичащи от това НЕУДОБСТВА за него. И да му отделя нужното внимание, а не да минава да го навести тайничко като някой добър чичко.
Жалко, но факт. Съпругата ще е наранена, особено след историята с изискания от него аборт. Синът му ще е наранен. Кофти! Но хората трябва да носят отговорност за действията си.

Продължавам да се чудя защо някои хора сами си причиняват подобни неща и защо ги причиняват на невинни същества. Но станалото е факт и по-добре всичко да е поне почтено заявено, отколкото подличко някои хора да се скатават.

Когато една любовница не се афишира пред съпругата, това е характер. Когато една майка крие съществуването на детето си, това е предателство. Към детето. Егоизъм и опит някак си нещо да се случи, че то да се разбере, пък после тя да е бяла и добра и така може би смотльото няма да е ядосан и няма да я накаже, като я изостави.
Егати идиотщината.
Седнала да се тръшка к'во щяло да стане, ако...
То вече е станало...

Дали или ако нещо се разбере е без значение.Ако той реши да поеме отговорност-ще си я поеме.Ако не иска-дори и да се разбере,ще отрича до последно,ще намери извинения хиляди и пак ще стане на неговата.Просто не иска да си нарушава установения начин на живот.За съжаление тук става въпрос за живота на собственото му дете.Питам се как такива бащи спят спокойно?

Ти пък, намери какво да питаш! Спали са точно толкова споокойно, колкото и като са пренебрегвали децата си, прекарвайки време с любовницата. И също както, вместо да си запишат децата на някой хубав спорт или да им подарят мечтаната играчка, са харчили пари по любовницата. ЗабележИ, че тук дори не отварям дума за съпругата! нали си говорим за децата? Значи, нормално е да спи спокойно на твоето рамо като знае, чедетето му е заспало без да му каже лека нощ, а се питаш как спи спокойно този баща, когао твоето дете се окаже пренебрегнатото! Интересна работа, разбииш ли!

Андариел,винаги съм отделяла чувствата към децата от тези към жена,брат,сестра и т.н...За мен няма нищо по-важно от децата.И не разбирам такива мъже,които изоставят децата си,не се интересуват от тях,не помагата на майките в отглеждането им.Нямам нищо против подаръците стига да си осигурил достатъчно добре детето си.

Деси,
Никога не можеш да осигуриш достатъчно добре детето си и предполагам, че ти го разбираш покрай твоето! Винаги има накъде да го осигуряваш - дали ще е по-добро училище, дали ще е еззиков курс в чужбина, дали ще е ново колело или водене на кино или нещо друго. И това осигуряване не е само финансово, а и откъм отделяне на време и внимание.
Ето, виждам ги моите деца, хем са с нас постоянно, и пак не им стига времето с баща им! Като паленца се ослушват да хлопне вратата и да светтне лампата в коридора, и се започва "тати, тати..., тате това, тате онова", а той още не си е събул обувките! А е е като да кажеш, да са бебета, ученници са. На едно дете никога не му стига времето и вниманието от родителя. Затова като се замисля, ако се окажа в ролята на измамената съпруга, няма да ме е яд толкова, че ме е лъгал мен, а че е крал от децата си пари, време и внимание, за да дава навън!

Напълно те разбирам.И мен много би ме заболяло ако се окажа в тази роля.И наистина болката ще е свързана по-скоро с детето ми.Честно казано-много пъти съм се питала как бих постъпила в такава ситуация-не знам.Сигурно ще се разведа заради самата мен,но ще гледам да запазя добро отношение към съпруга си именно заради децата.

Ти какво очакваш?С перце ли да те галя?Живей си както искаш и си сърбай надробената попара!Приятна вечер!
[/quote]
Не мога да разбера, защо влизаш в темипросто да кажеш на някой да си сърба попарата ли. Всеки си сърба попарата. Просто иска от теб съвет как да я преглъща. Сега аз да ти кажа нещо в твоя стил" Духай супата".

То всичко се изписало вече, но се замислих (не вярвах, че ще го кажа някога), ама то многоженството на исляма много по-мъдро от наш'те простотии и криворазбрани права и свободи... Накрая и до там ще стигнем сигурно, особено ако турските сериали и циганските нрави продължат.

Обаче в исляма поне има правила и отговорност. Можеш да имаш до 4 жени, но броя на жените зависи от финансите ти. Ако си беден, ще си караш с една. А у нас какво стана напоследък? Всеки сульо лесно може по няколко жени и деца да завъди щото жените са патки, издръжките смехотворни, законите никакви ги няма, а "обществото", в смисъл на приятели, колеги и роднини не се меси защото не е наша работа... И накрая сульото може да си плаща мизерната издръжка и да се чувства изпълнил своя дълг. Пфууу.

А сигурно и на жените им в харем им е по-добре отколкото на Деси и Елиема. Като им мине това с ревността, по-лесно им е с домакинството и децата. Могат да си ги наглеждат докато се къпят...

То щеше да е много смешно ако не бяха всички тези деца, плод на водевили, и във форума, и в реалния свят около мен. Права е Вагабонд да представи гледната точка на детето. То не е там за да запълва някаква наша празнина или да ни помогне да спечелим/задържим някой мъж, а е най-голямата ни отговорност. Би трябвало да го създаваме след като сме си запълнили празнините и намерили себе си, ако искаме да сме му полезни. Та съвета ми към Деси и Елиема е да забравят малко за себе си и илюзиите си за щастливи семейства и да решат какви ( и дали изобщо) отношения с бащите ще са най-малко травмиращи за децата.

Не зная дали Бърди е обяснила, но аз ще обясня. Първо от никой не съм зависима / най-малко психически/. Какво имаме толкова пари, първо детето ми. Купувам каквото ми хареса, та ако ще след това да гладувам. Мой са парите ще си ги употребявам както намеря за добре8 винаги купувам на детето си подарък като се връщам от работа-това ми прави удоволствие а той ми "проверява чантата".
Ходими се някаде , грабвам си детето и -в къщи може да има 100 неща за вършене и какво, никой няма да ги свърши вместо мен и няма и кой да ми намира " маана". Има да се взема решение, аз, но няма кой друг, но няма и кого да убеждавам и на кого да се сърдя след това, нито кой да ми вика " аз нали ти казах". Мога да правя каквото си искам без някой да ми "държи сметка", мога да ям когато си искам и от крак, да не спя до когато си искам /но само заради детето/, да лежа когато си искам, да пуша когато си искам и не на последно, да изхвърля когото си "искам през вратата".
Детето ми на първо място, аз на второ и до тук свършва.
Детето, то знае, че само майка си има и е всичко на света за мен.
Самочуствието се изгражда от ранна възраст. никой не може да те нарани, ако си сгордо дигната глава. Нараняват се само тези, които са с наведени глави и лесно им се забиват носовете в земята.
Не, че е лесно да се държиш, но иначе ще загинеш и не само ти, но и детето ти.
Една майка беше казала нещо подобно "децата са щастливи, когато майките са щастливи" и е много вярно. Ако аз пея и танцувам, да не мислите, че детето ми ще реве.
 Празници и какво, ние не можем ли да празнуваме?
Детето винаги възприема инсктивно за семейство хората около него.  Разликата, че някой има баща, а то само майка, се появява след време и то само като бройно. Повечето деца никога не питат за татко си, то просто усеща, че такъв няма и най-важното, че не му е необходим или, че се е случило нещо за което не си заслужава да пита. Бебе плаче, когато не му е конфортно, дете иска нещо, когато му липсва. "Родители" могат до липсват и в цяло семейство.

Много хора много са прекалили с използваните епитети.

Заключвам по молба на авторката.