Supernatural - After the Apocalypse

Добро утро!

Те на всички ни мъжете такива ги говорят за момчетата - ревнивци! 

Мириел,    за видеото!

Мила ми Минке, а защо не пишеш?!    А за Хосе ще точим ли зъби, нокти и лиги?  Чуваш ли, че май Нова телевизия щели да го излъчват новия сезон сега като почне  . Чак такава експедитивност от българска телевизия не съм очаквала.

Да не ми е съвсем спамест поста да пусна английският превод на още едно японско интервю на Дженсън и Джаред. Големи фенове ще дойдат това японците! Ето го оригиналното интервю - http://www.hollywood-ch.com/special/10061601.html?sep_page=4. А ето го и превода направен от някой знаещ японски фен и след това щедро споделен с нас - незнаещите - http://tiptoe39.livejournal.com/1158261.html.

Привет!
Отдавна не съм влизала, спомням си, че последно ви бях обещала почерпка с торта, но тя свърши преди да успея да снимам . Много съжалявам, ще се поправя в най-скоро време 
Успях да ви изчета, много готини снимки, промо-та и т.н. Супер сте!
А Джаред още по-готин станал, ако е възможно изобщо това...

Злате, поздравления за добрия вкус (споделяш моя откъм мъже  )! Джеймс МакАвой ми е друга голяма слабост, поредния "Дж" в списък ми с любимци
Друго ново впечатляващо "Дж" лице е James Murray - поредния островен красавец със сини очи и тъмна коса Последно го гледах в "Primeval"  по AXN - http://www.imdb.com/title/tt0808096/
Извинявам се за спама 

Здравейте, извинявам се предварително за спама и аз, ама покрай този Макавой и мен ме зарибихте да го видя кой ли е и колко "чини". Ами, дръпнах "Becoming Jane" (Щото разбрах, че и двете покрай тоз филм сте го захаресвали), и мога да кажа, че момчето е много добър актьор (определено). Откъм визия още не ме е грабнал тъй умопомрачително както батко ви Дженсън, ама откъм актьорски талант определено е голям (да не кажа и по-голям от нашия хубавец). (Туй последното все едно не съм го казала.) Сега дърпам филмография да видя в нещо друго английско снимал ли се е.

P.S. Злата, Мерси за японското интервю. Брей, много японски фенове имал любимият ни сериал, брей!!!

Ето още едно фенско промо, но е супер професионално направено! http://www.youtube.com/watch?v=NPU7aHNiQwg
Направо се чудя CW защо не си намерят направо фенове, които да им правят промотата - със сигурност ще вършат в пъти по-добра работа от това, което ни се представя официално до момента.

Айде и от мен едно интересно клипче
http://www.youtube.com/watch?v=_3H6u_8WRJQ&feature=player_embedded

А от мен


Епизод 4 – последен

Част 1

Набързо бяха обсъдили плана. Уточниха подробностите и се заловиха с изпълнението. Сам трябваше да се върне в хотелската стая и да чака Руби.
Всичко трябваше да приключи с минимални промени на историята от преди.
Кастиел ги бе предупредил, че с изкривяването на събитията шега не бива.
Дийн не помнеше Анна нито предателството й. Не помнеше ноща в Импалата, но вътрешно чувстваше облекчение, че Кастиел ги прекъсна.
Кастиел докосна Сам и го върна в стаята, а Дийн набра Боби:
- Дийн, трябваше да дойдете къде сте?
- Спокойно Боби, пази си сърцето няма да дойдем!
- Дийн не разбираш. Лилит не трябва да умира.
- Каквото трябва ще го направим. Сериозно Боби не се притеснявай.
Затвори телефона. Знаеше, че Боби нищо не разбра, но плана трябваше да е тайна дори и от приятелите им. Никога не можеше да е сигурен къде може да има любопитни уши. Не беше честно да постъпва така с Боби, но имаха само един шанс. Нямаше нужда да намесва и други. Винаги бяха само двамата със Сами. И сега щеше да е така.
- Дийн – проговори Анна. Само тя бе останала.
- Кажи ми само едно – обърна се с усмивка към нея. – Толкова ли бях добър първия път, че реши да се подложиш на подобно унижение за да имаш това отново.
Казвайки „това” придвижи ръка по тялото си. Сарказма му както винаги удряше точно като куршум и го виждаше в очите й.
- Подигравай се, но между нас имаше нещо Дийн.
- Да, имало е. Опита ти да унищожиш семейството ми.
- И ти би го направил. Та ти дори щеше да позволиш Сам да изгние в дупката на Луцифер за да спасиш света.
- Избора е мой. Там е разликата. Мой избор за моето семейство и моя живот. Вие крилатите имате голям проблем с контрола знаеш ли. Всеки си мисли, че живота на другите му принадлежи. Е скъпа ако не си разбрала аз не се поддава на дресиране.
После и обърна гръб и се качи в колата, но преди да запали тя отвори пасажерската врата и му каза.
- Целия ти живот е свързан с нас, Дийн. Повече отколкото можеш да си представиш. Брат ти разбра, че никой около него не е бил реален всеки е бил демон. Ти ще се учудиш колко ангели познаваш в живота си без да си предполагал даже. Даже беше готов да се обвържеш с един.
- О , скъпа не знам какво съм ти обещавал, но аз не съм мъж за една жена. – ухили й се той.
-  О не става дума за мен, скъпи. Върна му тя иронията. Когато всичко приключи мога и да ти кажа, макар че ще бъда сериозно наказана за това. Щяхте да бъдете прекрасно ангелско семейство. – после се обърна и със смях се отдалечи от колата.
Дийн се зачуди само за миг какво е искала да каже, но сега имаше по важни неща за вършене. Сами щеше скоро да се изправи пред онази кучка, а той трябваше да е там преди това.
Запали колата и се насочи към първата спирка по плана. Ах как го сърбяха ръцете да приключи с онази кучка Руби още там, но за съжаление трябваше да изчака. Е поне не се налагаше да играе омраза. Засмя се на идеята какво му е на брат му. За разлика от него той знаеше какво готви Руби и трябваше да го играе влюбен. Е поне разните пиеси в които участваше в безбройните училища намираха приложение.

  пиесите на Сам, много добро
  за продължението

Хихи радвам се, че ви разсмивам. Само да хапна, че днес много ми дойде и после ... 

Уоми, супер е! Лиса ли ще излезне ангелка според твоя разказ? Харесва ми на къде си завъртяла историята.

А сега на това кадро веднага си признавайте коя коя е. За лявото девойче, което е "награбило" Сам, подозирам, че е Фейчето или Галчето или Стич. За ролята на дясното може да претендира цяла Маракана

То е ясно, че това е Фейчето Като гледам аватара на Галя, тя е тъмнокоса, същото се отнася и за Стич, а и тука привилегиите да се прегръща Градинаря са по старшинство

А никога не бързай когато става дума за фик Особено за мой

Аа, това е от русия ми период.   Както се вижда, затиснала съм Сам, но едното ми оче гледа към Дийн

Част 2

Сам стоеше и обикаляше из стаята опитвайки да се успокой. Наученото му идваше в повече. Цял живот бе учен да се доверява само на семейството и инстинктите си. Можеше ли Кастиел да лъже. Да участва в поредната игра на ангелите ? Руби им бе помагала. Беше ги спасявала няколко пъти. Бяха спали заедно. Можеше да го убие когато бе най – уязвим. Той даже я бе умолявал след смъртта на Дийн. Тя бе тази, която го съхрани и го дигна на крака. Поведе го по пътя на отмъщението. Даде му цел в живота. Не Кастиел трябваше да греши.
Телефона в ръката му звънна. Беше Руби.
- Готов ли си ?
- За какво ?
- Първо работата хубавецо – засмя се тя – намерих я Сам. Намерих мръсницата.
Сам застина с телефона в ръка. Кастиел му бе казал, че ще се случи даже съвпадаше и във времето. Подяволите .
- Сам там ли си ?
- Къде е тя, Руби?
- В един манастир не далеч от тук. Готов ли си да дойда да те взема.
Сам се поколеба. Мамка му не знаеше дали ще успее да се справи. Никога не успяваше да подържа заблуда дълго време. Не знаеше как ще реагира като я види.
- Сам какво ти става ? – гласа й се бе сменил. Звучеше подозрително.
- Не знам дали съм готов Руби. – натика съмненията си далече с мозъка и се зае с театъра.
- Сам аз ще съм до теб знаеш. Като дойда може да те подкрепим малко.
- НЕ! – гласа му излезе малко по силен от необходимото – казах ти че повече няма да го правя.
Мълчание.
- Руби, не исках да съм груб извинявай.Но обещах.
- Да, да както искаш. Мисля за теб тя е по силна от всичко което си убивал до момента, а трябва да умре иначе ...
- Знам това – Сам не можеше да издържа повече. – Кога ще си тук?
- Пет минути.
- Ок – Сам прекъсна разговора и веднага набра отново – Дийн побързай тя ще е тук след 5 мин.
-Пред сградата съм.
Сам затвори пъхна телефона в дънките си и се приготви за следващата сцена. Точно след минута на вратата се почука.
- Дийн ..
Дийн сложи пръст пред устата си и му посочи ухото си. Сам знаеше какво значи това можеше да си имат компания по рано от предвиденото.
- Как ме намери?
- Не си се постарал достатъчно малкия. Забрави ли познавам те по добре от всеки друг.
- Дийн няма да се върна с теб в онова мазе.
- И какво ще правиш? Ще продължаваш да се друсаш с демонска кръв ли?
- Не ще убия Лилит и ще приключа с това.
- Сам не осъзнаваш ли че малката деонска кучка те върти на малкия си пръст. Толкова ли я бива в леглото, че си заслепен и не виждаш какво става.
- Руби те спаси няколко пъти лицемер такъв. Руби спаси мен когато теб те нямаше. А сега се махни от пътя ми.
В този момент вратата се отвори и на прага се появи лицето за което бе предназначен театъра.
Дийн се изстреля на мига измъкна ножа който знаеше, че държи в ботуша си и се опита да я прободе. Но неочаквано силна ръка отблъсна удара.
- Няма да ти позволя да я нараниш -  застана между двамата Сам.
- Избираш нея пред собствената си плът и кръв ?!
- Искаше ми се да не се налага да избирам. Избирам да приключа с това.
После се обърна към Руби и вратата.
- Сам ако излезеш през тази врата повече не иска да те знам. Все едно си мъртъв за мен.
Въпреки че знаеше, че това е фалшиво Сам се стегна. Тези думи бе използвал и баща му преди да отиде в колежа.
Обърна се към брат си и без да осъзнава добре какво прави заби юмрук в лицето му. После се обърна и излезе с демонката.

Част 3

Руби вървеше до него тихо и го гледаше. Беше по добра актриса от него признаваше й го. Даже виждаше съжаление в очите й. Постара се да вложи повече твърдост в собственото си изражение и да не я поглежда повече.
- Добре ли си? – попита го тя.
Не й отговори.
- Сам, съжалявам за това което стана. Брат ти просто се грижи за теб, но той не разбира.
- Руби млъкни. – Тихо но твърдо каза той. – Искам да приключа с това.
После се качиха в поредната открадната кола и запрашиха към манастира. Края наближаваше само още малко да издържа – мислеше Сам.
В стаята Дийн вече не бе сам. Кастиел дойде след като Сам и Руби тръгнаха докосна го да излекува лицето му.
- Тя хвана ли се ?
- Не знам би трябвало – намести челюстта си Дийн – Бива си го. Почти ми строши ченето.
- Хубаво – Кастиел го хвана за рамото и преди да го телепортира каза – сега трябва да приключваме с това.
Озоваха се в двора на леко позанемарен манастир. Тук вътре беше портала към затвора на Луцифер както и последната окова, която стоеше и чакаше да бъде строшена. Дийн потръпна леко.
- Мислели са, че е идеално измислено – говореше сякаш на себе си Кастиел.- Демоните не обичат саможертвата. Така, че са разчитали на природата им и на нежеланието на Лилит да умре за да спаси създателя си. Но всичко се е объркало. Няколко ангела както знаеш не мислят, че Бог е трябвало да ви създава. И е имало как го наричате тук, а да изтичане на информация.
- Не ми говори за баща си Кас. Ако беше човек да са му взели правата и да са дали децата му за отглеждане. На него не му пука какво става. Не мога да уважавам някой който оставя друг да му върши черната работа. Мислех, че моето семейство е прецакано, но заклевам се Кас твоето е по зле и от моето.
- Дийн не съди за да не бъдеш съден. И честно казано баща е доста мм свободно използвано дори и от мен. Всъщност ангелите на земята имат приемни тела, но те не винаги са от един и съши пол. Съвсем спокойно аз можех да съм в тялото на дъщерята на приемника си сега спомняш си това нали?
Дийн го погледна и избухна в смях.
- Кас базикаш се нали?
Кастиел поклати глава в отговор.
- Ти може и да бъдеш жена ?
- Да бих могъл.
- Това бих искал да го видя. – Сълзи от смях избиха на очите му само при опита да си представи ангела до него в женско тяло.
Кастиел сложи пръст на устните му и тихо каза:
- Идват.  Взели кръста и броеницата както те помолих?
- Да в мен са.
Понечи да му ги даде, но Кастиел го спря.
- Трябва да са в теб. Колкото и да не ти се вярва ти имаш божията благословия Дийн. Целувката му ти е дала сила да направиш това за което говорихме. Аз не мога само ти можеш.
- Целувката му ?
- После ще ти обясня. Сега трябва да тръгваме. Помни не бързай. Сам ще се справи. Руби трябва да мисли, че е спечелила иначе може сама да убие Лилит.
Дийн спря порива си да се прекръсти и двамата с Кастиел бързо се запромъкваха към входа на манастирския параклис. Молеше се само да не закъснеят и плана да проработи.

Уоми, давай продължението ..... в момента се чувствам така сякаш гледам отново сериала ...... и съм спряла на пауза ....
Момиче разказите ти са като дрога ..... Искам ощеееееее 

На работа съм мила А и това ще е последната част от сценария. То си стана цял фен фик вече  Надявам се да не ви доскуча накрая

това никога няма да стане,като ти чета епизодите все едно самия сериал гледам