
. Разчистих се, с Йони една игра хубава падна, после си спа човечето и т.н. и т.н. и останахме вкъщи. Вечерта ходих на тае-бо и се поосвежих. Цял ден ме боли главата (нали и аз съм мигренозна, но ме беше забравила тази напаст, откакто забременях...) и не знам на кой свят съм.
. За да ме мотивира и да не изостана случайно, учителката ни по френски всяка седмица ми възлагаше поне по 1 урок, който да преподам на съучениците ми. Бях много горда
. После френска филология и изобщо де що се учеше тоз език аз бях там
. Направо съм пример за последователност
! Бързо да преборите този ларингит
! Миличкият Макс... Целувка за него! 




ама много се разрева и се случи нещо, което много ме уплаши - както я гушках изведнъж спря да плаче за секунди, не можеше да си поеме въздух и си поклати главичката като, че губи съзнание...
Вярвайте ми, всичко стана за не повече от 2-3 секунди, но се уплаших много...
Веднага и измих лицето с вода и се успокои, че даже и не хълцаше
Изкара ми ангелите това дете!
Много ме дразни тая вечер!
Нахалство! Щото като се върна от работа и ме видя на компа и кво ли си вика, "...аз ходя да бачкам пък тя стои по цял ден на компютъра..." и ми вика ти досега нали си почива, какво искаш...

? А, вие как мислите, възможно ли е да използват яйчен прах за застройки и заливки?

и цоцкаща тихичко 
Че само по родителски срещи и в стаята на директорите ще вися!
И аз като теб съм завършила Художествено училище, ма как пък грам генче не се закачи за синковеца, накупила съм му бои, флумастри, моливи, пастели - не та не ...
Чудна работа! Дано Ина да рисува, че си е доста интересно занимание за по- дълго време
Все пак наистина всеки си има мнение и решава дали и с какво да дава на детето си !
Плюс това особено пък като е болен съвсем не мисля, че е удачно да се дават такива работи, защото може и да му подействат неблагоприятно, все пак не е хомеопатично, а са си бактерии някакви, нищо, че са убити...


Добре, че съм се метнала на техния род.
Моля се и Алекса да се метне на мен. В училище дори съм търпяла и обиди от типа на "зубрачка", но ги преживях... Чета от 4 годишна. В детската градина аз четях приказките и приспивах останалите деца. Никога не съм завършвала с по-малко от 6:00 и съм го постигала с лекота и желание. Изчитах си с удоволствие списъците с книги през летните ваканции, че и допълнително четях. Ходех по олимпиади, пишех за училищни вестници, публикуваха ми стихчетата в ученически списания. Навремето ми се присмиваха, че обичам да уча, но в последствие всички осъзнаха и признаха, че не аз съм бъркала... И сега продължавам да уча, защото изкарвам оценките по много предмети на брат ми и двамата ми братовчеди. Спокойно могат да ми дадат още 3 дипломи за основно, 3- за средно и още 1- за висше.
Аз като знам какво детство съм имала на село... Искам пак да се върна в онези години и искам детето ми да има същото, но знам, че е невъзможно... 


Ама си е вЕрно!







Моя съквартирант сменяше памперси на поразия примерно( в началото),сега не можел, тя много шавала.
А магнитчетата са си мои,носила съм ги от Америка (сигурно има от 20 града) и отделно приятели са ми носили от Европа,имам и от Япония и Аржентина. И са ми толкова скъпи,а той я учи там да ходи.
Препоръчани теми