Помощ в търсенето на работа - 8

...без заплата....

за съжаление, всички, които преди няколко страници спореха с мен ЗАЩО е нужно да работим с реални осгуровки, договори и тн, могат да се поучат от ситуацията на Мишел.
Защото ако в момента, в който сте били гладни и сте започнали при такива наприемр условия, сто процента си гарантирате,изпадане в нейната ситуация - тоест, пак гладни, но и с вързани ръце - защото сега ни заплата, ни качествено обещетение ни дявол.
Е, аз за себе си за пореден път се убедих, че колкото и да съм гладна, или ще работя за коректен още от първият ден работодател, или просто няма да работя за него
Мишел, въпреки, че се осигуряваш на нереалната заплата и на 1/2 работен ден, имаш право да подадеш жалба

Здравейте пак,
по-напред ви бях писала, че имах намерение да звъня в една фирма, в която бяха посочили телефон за връзка. И бях посъветвана да не звъня, щото така или иначе нямам какво точно да питам. Та днес ми се обадиха от същата фирма - Creditex. Нй-лошото е, че денят и часът на интервюто съвпадат с подписването ми в БТ  , та отложих  интервюто за един час по-късно. Дано да сваря, че много ще ме е яд. Обявата е за финансов анализатор, и беше написана по много нестандартен начин - беше вложено поетично вдъхновение. Някой има ли представа какво е заплащането - чисто? Работата би трябвало да е в офис, поне така се надявам, защото вече отказах на Уникредит за Кредитен консултант, който консултира клиентите, раздавайки брошури из вголемите вериги магазини.

И искам да задам един въпрос към ЧР - когато ни попитат какво заплащане очакваме , кой е е правилният отговор? Ако сме разбрали приблизително РЗ - под или над нея да казваме. Знам , че сега ще кажете , да отговаряме с интервали между....и....., Но наистина, за да не изглеждаме глупаво какво трябва да кажем. Ако кажем по-ниска сума от реалната - изглежда, че се задоволяваме с малко. В обратния вариант - се изкарваме много знаещи и можещи. Дайте съвет 

Тединценце, за мен най-правилното е да знаеш за себе си, за колко си готова да продадеш труда си и като бъдеш попитана да назовеш тази сума+ 10-15% отгоре, за да можеш при преговаряне за заплатата да свалиш с толкова и да направиш впечатлението, на разбран и разумен кандидат.

Също е важно винаги да казваш ясно, дали посочената сума е бруто или нето, за да се избегнат недоразумения.

Успех

Да, когато имах собствена фирма в България.

Какъв ви е проблема? Още не можете да забравите дреболията, че написах, че образование като вашето води до ниско квалифицирани кадри?


Това е последният път, в който отговарям на ваш пост.

Ако знаете заплатата, кажете точна сума. Не се изхвърляйте много.


Може да се свържете с агенция за подбор на персонал и да поискате да Ви видят за интервю, на което да Ви дадат оценка на автобиографията, да Ви посъветват за пазара на труда, да Ви дадат насоки за интервю.

Относно виждането на кандидати--аз изпращам кандидати проактивно, но не всичките ми колеги (дори в компанията) го правят. Притесняват ли се, какво ли. Вярно, че повечето мениджъри не обичат това, ама все пак...

Понякога, за жалост, не можем да хванем кандидата, защото се престараваме. Отчитам го като минус, но сигурно и аз не съм допускала някой до втори кръг по ред причини. Понякога това е проблем и на кандидата--все пак той/тя не се представят добре на интервю.

Red Velvet, може ли да ми кажеш как оценяваш едно представяне на интервю като добро или не? Как преценяваш дали един човек е подходящ за дадена позиция при условие, че познаваш бегло фирмата и се ръководиш от някакъв предварително зададен профил? С какво един кандидат, отговарящ на 100% от изискванията, се издънва и не стига до второто важно интервю с прекия работодател?

Аз нямам голям опит на интервюта, но досега са ме допускали само веднъж до 2-ро интервю и тогава може да се каже, че работата беше сигурна, т.е на 2-то интервю вече ми се предложи мястото. Идеята ми беше, че  другите интервюта продължаваха 5-10 мин, с много общи въпроси и нищо конкретно към самата личност. На това, на което ме допуснаха до 2-ри разговор, интервюиращата се беше подготвила със серия от въпроси, гравитиращи около моите качества и даващи ми възможност аз да се представя като характер, навици и т.н.  В останалите случаи са ми задавали въпроси от рода - с какво съм се занимавала, и какво съм учила, представя ми се на кратко фирмата и ми се казва, че евентуално ще ми се обадят, ако съм одобрена. Ей това не ми е ясно, как от 2-3 въпроса се нацелва правилният кандидат. И макар , че се чувствах като на изпит, явно това с по -подробните въпроси е по - добрият вариант.

 Както когато те викнат на интервю, не задават никакви конкретни въпроси, касаещи кандидата, а само разясняват каква е работата и какви са условията. Пък по това ако някой ми каже как се спират на човека и по какво той се е различил от останалите кандидати...
 Аз така и не се обадих на "онова" място. Прецених за себе си, че моето място не е било там, след като не можаха едно елемнтарно обещание да спазят...а за да наемат другият човек, явно връзката е тежала повече, от колкото личностните качества. 

Ами то е много комплексен процес. Първо аз никога не познавам само бегло компанията, за която подбирам. Аз обикновено съм ходила няколко пъти там, знам какво точно правят, видяла съм обстановката, познавам мениджърите доколкото това е възможно, знам какво е важно за тях.
Никога не се водим от предварително зададен профил, работим доста разчупено, понякога предлагаме друг кандидат. Пример--искат мъж, но ние успяваме да ги накараме да назначат дама, защото определено си заслужава.

Няма кандидат, който да отговаря 100% на изискванията, но да не стигне на второ интервю. А и рядко има перфектен кандидат.

В компаниите за подбор на персонал никога не се задават общи въпроси. Аз връщам кандидатите си до момента, в който са кандидатствали в университета и ги питам как са си избрали специалността и защо. Питам ги какво смятат за важно в професията си, какво за маловажно, как се виждат след 2, след 5 и след 10 години. И винаги искам да са се подготвили предварително за компанията като им изпратя уебсайта на мейл. Не обичам аз да говоря основно.

А един кандидат може да се издъни по безброй много начини. Някой се издънват още докато влезя и седна при тях. Още тогава знам, че не са подходящи. Правила съм експерименти да ги пускат такива на втори кръг--не са ги избирали. Винаги вярвам на преценката си, колкото и глупаво да звучи. Всеки иска да му се даде шанс, но все пак ние сме там, за да намалим тази бройка, не да я увеличаваме.

Ей това ми стана много интересно. Знам , че е важно първото впечатление. Аз винаги влизам с усмивка и гледам да се поздравя и подам ръка, ако не в първия момент, то поне на тръгване. Сигурно има и намръщени кандидати, ти това ли имаше в  предвид?

Аз смятам, че роля има и субективизма при избора. Няма как да няма и субективен момент - все пак всички сме хора. Колкото и да се опитваме да бъдем професионалисти, винаги ще има нотка и на субективизъм.
Самата аз, когато се явя на интервю, много ми личи дали ми харесва онова, което чувам

Запис 

Не, не говоря за първо впечатление. Говоря за усещания, за вибрации, за излъчване. Една усмивка "само защото така е прието" винаги се хваща, ръкостискането също. Лошият външен вид, бели чорапи с обучки, неспазването на хигиена също отблъскват. Има и луди погледи...Улавят се кандидатите, които са отчаяни и си търсят работа на всяка цена.Такива, за жалост, никой не наема тези дни защото са рискови. Улавят се кандидати, които се замаскират само за интервюто (това е много трудно, за жалост сме имали по няколко кръга и не можем да ги хванем). Още през първите минути в 80% от случаите знам, че кандидата ще продължи. За 1 от 10 кандидата знам още по телефона когати си правя първоначалното интервю, че ще се впише в компанията и ще получи предложение. Но има и случаи, в които напълно се отдавам на интервюто и чак накрая решавам. Понякога решението ми отнема ден, два, седмица докато реша да допусна някой на втори кръг. По-скоро може да се нареже субективизъм, но за всички е много важно в една компания да работят еднакви хора, с които да е лесно да се работи. Понякога кандидат, който аз много харесвам, УЧР в компанията не смятат, че ще се впише в екипа...
Притеснението е друг фактор--винаги се улавя и прави лошо впечатление. Миналия ден имах кандидатка, която трепереше от притеснение.
След 4 години в подбора на персонал, все още има неща, които ме изненадват всеки ден по време на интервю.

Голяма роля играят сърцераздерателните истории--в началото може и да сърцераздират, но по принцип отблъскват от кандидатите. Интервюиращият не е кошче за душеви отпадъци, не са му нужни истории за роднини, загуби, тежко детство, планове за брак, наследство и какво ли още не. Такива неща могат да се чуят от кандидати ако се поопуснат, че...

Получих на мейла си анкета от фирма, в която съм кандидатствала за работа. Анкетата е доста обширна, около 30 въпроса, включващи както лична информация, така и предишен опит, лични качества и недостатъци, очаквано възнаграждение, приятни и неприятни задължения в работата, възможност за командировки, извънреден труд и тн. Да приема ли тази анкета като един вид първоначален подбор и ако получа покана за интервю, да считам, че съм преминала успешно първия кръг? Имам предвид, ако ме поканят на интервю, дали това ще означава, че съм се преборила с голяма част от кандидатите още с анкетата и ще се боря за мястото само с малка част одобрени кандидати?

Red Velvet, беше ми интересно какво издънва кандидатите още на първото интервю  . Сега обаче в мен изникна въпроса, с какви качества един кандидат спечелва сигурно интервюиращия? Нямам предвид опита и уменията, а поведението на интервюто. За спретнатия и нормален външен вид е ясно. Аз недоумявам как може някой да отиде на интервю мръсен и миришещ или пък другата крайност - накипрен като за сватба