Споделете 149

Пипинс наистина не яде хора,потвърждавам

Специално за Василиса:
   Кирил ще става на една годинка и се организират всенародни тържества – двудневни, но с ограничени финансови средства.
За празненството с бабите решавам, че ще направя торта. Не  е толкоз сложно уж, но украсите никак не ги умея  и резултатът беше доста неугледен по моите критерии. Как да я накипря най-лесно  - с глазура, ще залея резила, той става гладък и готово! Плюнча пръста, прелиствам книгата и намирам съвършената рецепта – само какао, захар и вода ми трябва. Забърквам я точно по указанията, как да капне капката, колко да се разлива, колко сантиметра да има между две капещи капки и прочие. Идеална стана – залях тортата, една гладкост, лъскавина, естетика, ум да ти зайде. Пиша  аз отгоре „ЧРД КИРЧО 1 ГОДИНКА” и се надувам като въшка в очакване на гостите.
Тържествения обяд върви по план – подаръци, цунки, мунки, ау, мяу „кога беше бебе??”, „ой на баба” и така нататък. Помните рекламата „Колко са 30 секунди?” …
Идва ред на тортата, изнасям   я гордо от кухнята  и се наслаждавам на реакциите на публиката. „Ох на мама, ма ти сръчна си била…”, „Аууу ма ти иторти правиш…!!!” Но…се явява проблем с поставянето на свещичката. Много трудно влезе, натисках, натисках, направихме разрез с нож, еле, закрепи се. Духна я детето, бурни ръкопляскания, целувки, ау, мяу „кога беше бебе??”, „ой на баба” и така нататък…
Да, обаче тортата не подлежи на разчленяване. Ножът се пързаля по съвършената глазура или пък отскача от нея. Непробиваема е. Изпробвахме всички налични ножове у доме. Рискуваме кулинарният ми шедьовър да оцелее до пълнолетието на наследника. Пробихме няколко дупки с остър предмет, май беше шиш,  и някак си я разрязахме.
Дойде ред на дъвченето. Добре, че бабите са млади и нямат зъби, от които да спят отделно, и които са бая скъпи…Хванахме и цаката –  изидаш долното, глазурата  я смучеш няколко минути, тя се размеква и след още няколко минути дъвкане може да се преглътне. Иначе вкусна беше.
Гостите не бяха тактични, особено моите роднини. Посмяха се върху моите сладкарски таланти. Някои даже още се смеят по повод, че и без повод даже.
Не повторих, естествено.
После проверих в книгата  и се оказа, че съм направила глазура за маслени бисквити. Но както знаете аз съм разсеяна.
Та така.

Сънувах, моля ви се, че ще се омъжвам   и правя списък какво искам да ни подарят.
На първо място беше машина за хляб.
После не помня какво, но най-накрая в П.С. бях написала: "Ако не можете да изберете от горните, то този, този и този обектив и този статив ще ми вършат работа. Също така, ако не ви достига бюджета, може да ми подарите книга "  
Айде обективите и книгите иди-дойди, ама машина за хляб? Никога не ми е хрумвало да имам машина за хляб.
Това ще да е от разговорите за хляба с Умбра тия дни  

Имелда , развесели ме 

Дива жена, викам на Ането Мюмла от има-няма 7 години, мило ми стана, като видях, че и ти го използваш.

Не ща сега в Италия, искам да си седя вкъщи и в хладилника да има прясно мляко.
Да не трябва да излизам за нищо.

Ама на, и скромните желания не се сбъдват.

потвърждавам

Им,  но пък ще се помни цял живот 

В Италия? Може!

Им,
Добре , че ви има!

Ео, за какво ти е хлебопекарна? Ти си цар на пиците  
Слънцето ми усмихва , но на мен не ми се получава

ПП Имате ли проблем с ФБ?

Дойде сезона на райските ябълки. Тук ги отглеждат като .... ябълки!

Обожавам райски ябълки. Никой друг от домашните не ги уважава, така че ги ям сама с преголямо удоволствие.

А някой да има идея от къде да дръпна филмче по Туве Янсон с дублаж на български? Моля

Добрютро!
Имелда всеки път се смея на този разказ .
Хубав ден на всички  !

п.с.Рòса, нямам проблеми

Пипинс,мерси за инфото.Ще мина днес през Графа,пък дано има  подходящи тънкокорести:)

Анда,аз още неродена,я "заподозрях",че ще е Мюмла

Споделям горски топъл чай,препечени филийки с конфитюр и  Осмиянско приказкочетене  

Близо до прозореца ми, на работа, има райска ябълка- дива.
Ео, машината за хляб е хубаво нещо. Това сме го коментирали неведнъж тук.

Къде зачезна Julie?

"Приказките на Осмиянко" ги издирвах из майкини половин година (бях ги прибрала за по-сигурно да не се загубят) и накрая щастливо си ги купих за 2 лева от сергия в Търново.
Сега Ането ги харесва колкото мен, много съм доволна.

А, пак от сергия, намерих и друга прекрасна книжка от това време, "Приключенията на Саламури", грузинска. Действието се развива в страната Колкотонокътче и се върти около изчезването на Байя, пастирката на светулките; Саламури пък е пастир на калинките и двамата тъкмо са се запознали, когато нея я отвличат, за да играе с царския син.

От почти три седмици съм шунтирал млекопреработвателите за прясно и кисело мляко. Човекът ми го носи три пъти седмично, и на една съседка с малко момченце, на литър лев, и истинско.
Мирише чудесно, и прави истински каймак. Ще запомнят млекопреработвателите кога са продали на Раоулу Цоне от Дряновец Милка фреш 0.1% за 1.60.

"Приключенията на Саламури" я имам, скоро ще я вадя за вечерно четене.

Аз търся "Чук и Пук". Хем майка ми е зъболекар и у нас имаше поне 5-6 броя, сега няма ни един. Анда ако ми я намериш - черпя буркан домашно сладко.