колко често правите секс с мъжа си?

Знаеш ли колко грешиш?На близо 40 съм и още ми е кеф когато ме прегръща и целува.И бебе си направихме в тази по-напреднала възраст.И ме обича, и секс правим, и големи глупости понякога.Че имаме проблеми, имаме.Че не е съвършен, не е.И аз не съм.Но ни е добре заедно.Защо се отказваш от това?Защо отказваш да си дадеш шанс?Какво като нямаш нищо на твое име?Имотите и парите не гарантират щастие.Тези жени, които са направили твоя избор, за които споменах, знаеш ли как изглеждат?Тази, която е на моята възраст, и твърди, че въпреки, че не прави секс с мъжа си, си няма любовник.Може и така да е, защото изглежда ужасно-никакъв живец, никаква усмивка, очите й гледат тъжно.Твърди, че той е такъв, и тя няма нужда от секс.Била свикнала.Кого убеждава, като от 1 километър си личи, че е нещастна?А другата ми приятелка трепери, когато говори за мъжа си.И се укорява защо го е търпяла толкова години.Не ти го пожелавам, разбираш ли?Не си пропилявай живота с такива глупави оправдания!Твърде си млада, за да говориш и мислиш така!

Миa
рaзбирaм те.Блaгодaря зa споделеното!И зa твоите приятелки.Мен нa скоро ме питaхa нa колко нaд 40 съм и при положение,4е съм н 23.....нaли рaзбирaш.Изкaрaхa ме колкото мaйкa ми.Ще се вземa в ръце и въпреки вси4ко ще си живея нормaлно.Сексa не ни прaви лъ4езaрни!!!!

Напротив. Точно това те прави млад, жизнен, сияещ и тн..

Мира,погубваш си живота без щастие.
Криеш се зад детето и внушенията че ще ти го вземат.
Когато малката принцеса порасне и съдаде свий дом,няма ли да се сетиш че твоя живот е отлетял безвъзвратно?
И най-щастливите деца са децата на щастливите майки!

Не наливайте масло в огъня.
Много е млада, малка бих казала, даже.
След някоя и друга година, като поотрасне детето, сама ще се осъзнае.

Защо да налива масло?
Това е най-естественото нещо-омъжваш се за човек,който ти е интимен партньор,на когото имаш доверие,който те кара да се чувстваш щастлива и спокойна и т.н.
Как може да живее в страх?
И друго ми направи впечатление-колко пъти Мира намеква-"след 10 години-я,камилата,я камиларя","след 10 години не се знае дали ще сме живи"и т.н
Това какво значи?!
Не бива така да си погубваш живота,в такива мисли..........

айде пак да се включа като авторка. Имам и аз разлика с мъжа ми голяма- 14 год. , но това не е причина за честотата на секса.Винаги гаджетата са ми били по- големи поне с 5год.
 Правим го , не се оплаквам , но понякога ми се е искало повечко. Той работи тежка работа и се уморява, сега когато започнах и аз работа просто понякога и на мен мечтата ми е да заспя. Все- пак се радвам , че влизам в средата на статистиката. Имах приятелка , която казваше, че го правят един път в месеца, но качествено-и си вярваше, че няма нужда от повече и без да се усети ми казваше как я кефил гениколога, който я преглеждал......е те това е страшно вече.....аз не бих се измъчвала така , а бих си потърсила това което искам, за щастие знам винаги какво искам , какво ми липсва и как да го постигна. Ако направя компромис със секса- хм , не виждам и за какво ми е брака, не бих могла да поддържам любовник само и само за да съм "щастливо женена" и "заради детето". Но аз винаги съм си била бойна единица и не ми пука за мнението на околните- важното е аз да съм ок и детето, а в един заблужаващ брак, това далеч не е така....

истината е, че все още имаш време да ти дойде акъла в главата - все пак си само на 23 г. 
някой ще те пипне със страст и желание, каквито не си усещала до сега и тогава ще разбереш разликата 


никога! но те не са заменими 
все едно да се опитваш да замениш водата с храна или сън - става, ама за кратко - за няколко часа, за ден 

*Мира* не се самозаблуждавай.
Говорили ли сте на тази тема с мъжа ти, може да се промени пък той 

Между другото, не му прави чест, че те манипулира с детето. Един достоен мъж би те оставил да си тръгнеш с детето и дори не би си помислил да ви разделя. Но и на него не му е лесно - явно е привързан, обича детето си и не иска да се раздели с него, баща му е все пак. А и детето сигурно много го обича. Но мисля, че Лили-Лу изчерпа темата - никоя нормална жена не би се отказала от детето си, за да търси собственото си щастие, не и докато детето е толкова малко, безпомощно и има нужда на всяка цена от майка си. А положението на Мира е такова, че практически тя няма избор - мъжът и най-вероятно е богат, с положение, спечелил доверието на влиятелни хора. А тя няма нищо. Единствено ако започнеш работа, Мира, и то със сравнително добър доход, имаш евентуално някакви шансове. И ако родителите те подкрепят и предложат подслон на теб и детето. Мисля, че при последната ситуация, ако си наемеш добър адвокат (който да приеме присърце въпроса ти), може и да успееш да обърнеш нещата в своя полза. Все пак по принцип съдът е на страната на майката. Най-добре да се консултираш с адвокат без знанието на мъжа си и адвокатът да няма общо с него - потърси неутрален специалист, тук във форума също има добри консултанти, доколкото си спомням.
Но дали ти искаш всичко това? Искаш ли да рискуваш спокойствието на детето си заради пеперудите в стомаха? Искаш ли да рискуваш собственото си спокойствие, ако го имаш при съпруга си? А какви всъщност са ви взаимоотношенията? Щом сте стигнали до адвокати, явно е имало сериозни проблеми. Има ли намесена друга жена? А защо той няма физически интерес към теб? Говорите ли? Чувстваш ли се потискана, контролирана? Имало ли е физическо посегателство? [/i] И при двата вида тормоз, можеш да го докажеш в съда.
Но много ми се иска да не е така и проблемът ви да е само сексът. Да, казвам само, защото това не е причина да се провали едно семейство и да се обърне животът на едно дете. Нека не се лъжем - шансът да срещне мъж, с който всичко да е цветя и рози, е минимален. И не се знае докога ще трае. Не е казано, че като напусне съпруга си, ще постигне щастието си. А такова на висока цена понякога излиза доста солено. А може би все още има шанс да го постигне и с мъжа си. Колкото и обречено да звучиш, нещата могат много да се променят. Можеш ти да ги промениш. А може след време обстоятелствата сами да се наредят.

Преди да прочета този пост,точно си мислех, че мъжа ти преждевременно те е състарил, душевно!Просто те е взел от училище и направо те е прехвърлил в пенсионна възраст.
Изпуснала си тийнейджърските години,срещите със съученици,ходенето по дискотеки с приятелки и приятели,изпуснала си младежките си години,когато дали на работа с колежки или в университета със състудентки пак си прекарвате страхотно,изпуснала си срещите и връзките с млади мъже, да не говорим ,че явно не си и попадала на добър мъж,и като отношение, и като секс,за да направиш поне веднъж сравнение .И да разбереш какво точно значи една жена да се чувства единствена,желана,красива /макар и да не е Мис/, обичана,ценена,искана,търсена и завладявана.Усещането е страхотно,кара те да се чувстваш жива,щастлива,дава ти такива криле,че си готова за всякакви битки в живота.
Казваш,че се примиряваш заради детето.Но щастливите деца са щастливи заради щастливите си родители.Нещастни ,огорчени,обиждани и тъжни родители не могат да отгледат щастливо дете.
Мислиш ,че детето ти не вижда сълзите ти,не усеща тъгата и огорчението  ти...заблуждаваш се.
И колкото по-голямо става,толкова повече ще разбира,че не си щастлива.И ако между вас със мъжа ти няма скандали,разправии,то ще започне да живее с мисълта ,че е виновно за твоето нещастие.Особено ако чуе думите :"Останах с баща ти заради теб,да имаш баща!"
Повярвай ,това изобщо няма да го направи щастливо или благодарно на теб за жертвата ти.

И на мен ми се струва, че в това семейство сексът не е най-големия проблем. Манипулации, заплахи, смачкана жена... сексът няма как да върви.

Миличка Мира, аз няма да те убеждавам колко са важни секса, прегръдките, целувките и т.н., нито ще се опитвам да те убедя какво изпускаш. Вярвам, че ти сама го знаеш. Важното в случая е, че си още много, много млада. Защо не започнеш да учиш нещо задочно за да можеш да си гледаш детенцето, пък по-натам и да си намериш добра работа? Когато имаш свой стабилен доход нещата ще изглеждат по съвсем друг начин. Никой съд не би отредил детето на бащата само защото той има повече имоти от теб, при положение, че ти самата също работиш и можеш да се грижиш за него... пък и след един евентуален развод ти се полага някаква част от това имущество + издръжка за детето. Много малко са случаите на дете отредено на баща си, а не на майка си при раздяла. За да се случи това майката трябва да е доказано негодна да се грижи за него, а ти едва ли си такава - нито си болна, нито алкохоличка, нито наркоманка...

Рейн Рейн ... що я караш да гони дивото и да изпуска питомното  тя ако беше искала - да го е направила .. жена и вода тръгнат ли - спиране нЕма 

Ааа, нищо никого не карам. Всеки си има глава на раменете  
Аз пречупвам нещата през моята призма защото откакто навърших 18 винаги съм се стремяла към финансова независимост - било то към родители, гаджета или съпруг...
Все пак обаче съм на мнение, че наличието на личен доход и служебните контакти със сигурност ще променят малко мирогледа и светоусещането й. За самочувствието да не говорим