Забременяване след мъртво раждане

Здравейте, мили жени,
реших да пиша тук винаги, когато имам нужда да излея болката си в думи, дори не е нужно да отговаряте, само факта, че го четат хора, които разбират болката е много успокоително.
Не спирам да мисля как,  какво, защо.....
Но сякаш вече започвам да се успокоявам, да се смирявам......
Майка ми се обади на нейния гинеколог в БГ и му разказа как е минало всичко, и той спрямо симптомите, каза че е нямало много какво да се направи, дори и да бяха намерили проблема и да реагират бебето е било вече увредено с пулса от 180-190.
Аз още в болницата бях почти сигурна в това, но майка ми никога не е имала вяра в хората и в докторите и затова за нея беше важно да чуе и друго мнение.
Исках и да споделя с вас, че тук на последната страница от изследванията на ехографа пише така: " "Структура с нормален аспект" означава, че доктора е я е видял на мястото си и му е изглеждала нормална. В голяма част от случаите има съвпадение между резултата на ехографа и здравето на фетуса. Понякога, както при всички изследвания са възможни грешни резултати: една структура приета като видяна и нормална, може да се окаже несъществуваща и анормална. Както и структура приета като невидяна или анормална на ехографа, може да се окаже существуваща и нормална."
Пиша ви това, защото понякога смятаме докторите за богове, които нямат право на грешка, с което не искам нито да ги оправдая нито искам да ги обвинявам. Така или иначе нашите случаи са различни, дори и чувстваме нещата всяка по своя начин. Просто не искам да обвинявам никой докато не стане ясно от резултатите. Макар че може и аз да съм виновна, но такъв е живота, изпълнен с грешки и уроци, които трябва да научим и да продължаваме напред.

Някой може ли да ми каже до колко се вдига пулса не бебето в процес на нормално раждане????

Започвам да се побърквам....
изчетох темата с деца родени преждевременно и макар всеки случай да е различен, моето бебче се роди по-тежко от повечето бебета за които четох 1260гр, според доктора бях в 26г.с., според ехографа 28г.с
сега се питам дали ако не бяха взели мерки да ме погледнат на ехографа при приемането в 10ч сутринта, когато още имаше пулс, макар и 190 и не чак в 21ч за да установят че не мърда и ако го бяха извадили дали нямаше да оцелее, само този пулс.......
ох, незнам как ще издържа да дочакам резултатите.....
еб.... тормоза дето си създавам....
искам да върна времето назад

Миличка, недей да се тормозиш! Като задълбаваш в проблема, няма да се реши. Не е задължително ти да си виновна, просто за съжаление, такива неща се случват всеки ден и не само на другите хора.
Ако, ако, ако ... Въпросите са хиляди и без отговори. Намери отговорите за себе си и потърси душевен мир, въпреки болката.
Аз си дадох сметка, колкото и да ми беше тежко, че ако беше оцеляло детенцето, най - вероятно щеше да е с доста проблеми, понеже беше страдало от липса на кислород цял ден, което щеше да се окаже пагубно за мозъчето му.
Бъди силна! 

Здравейте, мили момичета! Отдавна не съм писала, но днес четох форума и реших да споделя как съм с мамчета, които ме разбират. Минаха вече 4 месеца откакто загубих детенцето си. Страдам. Депресията ми се влошава. Дори ходих на психиатър и пия успокоителни, но и те не ми помагат особено. Толкова се изплаших от преживяното, че постоянно очаквам да ме сполети някаква страшна болест или беда. Треперя от мисълта за лекари, болници ...Притеснена съм, че първото ми раждане мина със секцио и все си мисля: " Ами следващия път??!" Искам да съм силна, но понякога се чувствам неразбрана и объркана. Моля се отново да намеря сили и да продължа напред с голям късмет. Дано всички да намерим щастие и да дойдат по-спокойни дни! Благодаря на всички, които ми писаха досега!   

Абсолютно съм съгласна с Queen bee, просто понякога живота е несправедлив към нас, аз също мисля, че ако моето детенце беше оцеляло щеше да е увредено, а това е мъка за цял живот. Най-важното сега е да сте си опора с мъжа ти и това е, защото както неведнъж съм казвала напрежението смазва в такъв момент и се стига дори до караници, затова трябва да сте единни и да гледате напред. Аз макар да са минали само 2 месеца живея с мисълта един ден да имам детенце, но това да не бъде спонтанно взето решение, а добре премислено и с разрешение от лекар. В крайна сметка тъжно е, празно е, пусто е, но живота продължава и колкото повече се вглъбяваме толкоз по-лошо става. Приеми че има и по-лоши неща, ето при нас вчера почина дядото на мъжа ми, какво да ти кажа преди 2 месеца детенцето, но трябва да вярваме и да продължим напред, защото ще има и слънчеви дни, аз съм сигурна в това, просто понякога човек преминава през препяствия, които го правят по-силен.
Това е от мен дано да съм вдъхнала поне малко надежда и оптимизъм!!!!
А и вижте профила на Queen Bee аз като гледам сега малкото бебче, което си има и това ми вдъхва надежда!!!

знам че сте прави и ви благодаря, просто още немога да го повярвам и не искам да го вярвам....
и искам да знам истината, чак тогава може да се успокоя малко, или не...
чак снощи моя приятел се отвори да говори повече и ми каза колко много гняв таи и само чака резултатите, за да предприеме нещо, но едвам се сдържа....
Но и на него много от това, което се случи му изглежда странно, че доктора не е направил достатъчно, нужното, че бебето имаше пулс сутринта.... офффф, знам че отивам да търся на дълбоко, но немога да се примиря...
Довечера имам среща с личната си докторка и ще видим тя какво ще ми каже... После и приятеля ми ще види неговия, и така ще съберем мнения и след като имаме резултатите ще видим какво ще правим.
Казахме си, че не искаме да съдим, освен ако наистина нямаме нужните доказателства, но искаме доктора да разбере , че е можел да направи повече, макар и да е нямало смисъл, в края на краищата той нямаше как да знае причината в този момент, или е знаел, че така ще свърши , но не ни е казал и просто си е стоял и чакал.....
Като чета какво съм писала ми се струва, че пиша сценарий за филм.... Толкова е смахнато всичко....

сега си видях резултата от последната ехография от 23и юни, сърцето и е пулсирало на 134 в минута, как така може да ми каже че е нормално пулса да варира при всеки човек 60 в повече са много и могат да доведат до смърт, камо ли едно бебе.....
или е тъп или е знаел, че ще умре... но дори не ми каза и дори не му даде шанс...

Видях се с личната си докторка и тя много ме успокои, говорихме 1ч
сега ще чакаме резултатите, но май ще се окаже някаква инфекция 
реших че трябва да видя и психолог, защото искам да се успокоя и да продължа да живея, да бъда щастлива и да мисля за друго бебче.....
винаги ще помня личицето и малките й рачички 
Благодаря ви, след време като се почувствам по-добре ще влизам да вливам утеха,
силно се надявам да няма нужда......

Най - искрено ти желая успех и винаги, когато имаш нужда от приятел, може да разчиташ на нас! 

Blagodarq, 
zabravih da dobavq, 4e nasheto 16 godishno ku4e po4ina Snosti, to4no edna sedmica sled beb4eto i to4no v 4asa v koito otkriha 4e nqma puls. Sega ste si igraqt gore i  toi i ste q pazi, dve malki dushi4ki ste se razhojdat zaedno.....

Ето, виждаш ли? Може да ти е много болно, но имаш някаква утеха. Двете ти любими същества са заедно.
След като загубихме Станимирчо, седмица след това почина дядото на мъжа ми. Знаех че, той ще го пази там горе. Той беше много болен, но може би е знаел, че детенцето го няма. Два или три месеца след това почина и другият дядо, може би не можа да преживее загубата на първото си правнуче.
Когато забременях, обаче сънувах първият дядо, беше болен, хвана ме за ръката и каза: Всичко ще бъде наред!
След това вече бях сигурна, че ще е така!

Колкото е тъжно, толкова е и хубаво ......
Ето как хубавото и лошото вървят ръка за ръка.....
Това ще ние за утеха, и колкото повече от нашите любими се качват на небето, толкова повече ще се успокояваме, че се грижат един за друг, докато дойде нашето време.......

Мили момичета,

не бях влизала отдавна тук, защото много неща имах на главата... и днес когато видях колко нови момичета са се присъединили в темата настрахнах, разплаках се когато четях какво сте преживяли и се сещам за ужаса, който преживях и аз като вас преди почти 4 месеца. Искам да Ви вдъхна кураж да гледате напред, да се радвате на живота и колкото по-бързо се оттърсите от ужаса толкова по-бързо ще се възстановите физически и емоционално и ще започнете да мислите за нови бебета.
Аз и съпругът ми започнахме вече с опитите, тъй като имам разрешение от моята лекарка. Надявам се скоро да видя две прекрасни чертички за да придобие животът ми отново смисъл и да се усмихна отново на живота и да се чувствам щастлива.
Прегръщам Ви и Ви целувам всички и знайте вярвайте в мечтите си, зашото рано или късно те ще се сбъднат!!! )) Ние също ще имаме дечица просто може би това се отлага малко във времето, но никога не е късно за нищо щом го желаем истински!

elisalou, честита рожба, мила! Да ти е жив и здрав малкия юнак, много да Ви радва, много щастие да Ви носи и се надявам сега ти да си истински щастлива!!! Прегръщам те, целувам теб и малкия сладур и Ви желая всичко най-хубаво!!!