незнам как да пиша за това, което ми се случи....
Съвсем прясно е.
На 14ти юли загубихме нашето момиченце, на 6 навършени месеца, на тази дата влизах в 7мия месец. Сутринта се събудих и почувствах, че нещо не е наред, бебчо не мърдашем корема ми беше леко подут и усещах тежест. Получих и контракции, така изведнъж, от нищото на всеки 4 мин. Приеха ме в 10ч сутринта, сложиха ме на монитор... сърчицето й още биеше, което ме успокои малко . Но все така не мърдаше, а преди това я чувствах почти нон-стоп, а и пулса й беше 180-190 затова лошото усещане не си отиваше. Дадоха ми хапчета за спиране на контракциите, 3, по 1 на всеки 30 мин, нямаше голяма промяна, затова ми дадоха други под формата на свещички. Така няколко часа и после ме откачиха от мониторинга, защото контракциите намаляха. После усетих, че имам температура и станах да им кажа, измериха я и ми дадоха някакъв антибиотик, защото бяха получили кръвните резултати и ми казаха, че има някаква инфекция, но незнаеха каква ( или поне не ми казаха). В 21ч16мин дойдоха пак да ми сложат монитора и акушерката не долови пулса на бебчо, обади се на лекаря и веднага ми направиха ехограф, който установи че няма пулс...... Дори ни беше обърнала гръб.... Душичката е страдала до последно с ускорен пулс... "Ще ви дадем хапчета за започване на раждането, по нормален път до 2-3 дена трябва да родите"....... ( така се уплаших, че ще умра, защото си мислех, че в такива случаи става с цезарово) , а и като си помислих. че трябва да го нося мъртво няколко дена се ужасих.....
Много ми е тъжно, в началото просто исках да поспя и като се събудя да се окаже само един кошмар, но не би, просто ужасната реалност.
2ч след като ми дадоха хапчетата за предизвикване на раждането получих 1та контракция , и така много бързо се увеличаваха на брой и болката започна. Биха ми малко морфин, помогна за малко. В 5ч сутринта след големи мъки ми биха перидуралната, а в 7ч излезе и телцето.
Бях толкова дрогирана, че неможех и да заплача, приятелят ми беше до мен от началото до края....
После ни уведомиха за всичките формалности, изследвания, в началото отказвахме аутопсия, и сбогуване с тялото, записване в семейната книжка и т.н. , но след като се посвестих поисках да я видя, и те ми я донесоха , мъничката, облечена и завита, тежеше 1260гр. После трябваше да й дадем име, и я кръстихме Надежда.
Всичко досега мина без усложнения за мен, което ме крепи. Ще чакаме около 3 месеца за всички резултати.
Всичките ни приятели ни подържат, плачим си , аз дори не спирам... Доктора ми каза , че след 3 месеца тялото ми ще е готово за ново забременяване и аз няма да се успокоя докато нямам едно детенце, за съжаление ще живеем с това цял живот. Една безплатна болка, която ще изплащаме цял живот....