Забременяване след мъртво раждане

Здравейте мили жени,
незнам как да пиша за това, което ми се случи....
Съвсем прясно е.
На 14ти юли загубихме нашето момиченце, на 6 навършени месеца, на тази дата влизах в 7мия месец. Сутринта се събудих и почувствах, че нещо не е наред, бебчо не мърдашем корема ми беше леко подут и усещах тежест. Получих и контракции, така изведнъж, от нищото на всеки 4 мин. Приеха ме в 10ч сутринта, сложиха ме на монитор... сърчицето й още биеше, което ме успокои малко . Но все така не мърдаше, а преди това я чувствах почти нон-стоп, а и пулса й беше 180-190 затова лошото усещане не си отиваше. Дадоха ми хапчета за спиране на контракциите, 3, по 1 на всеки 30 мин, нямаше голяма промяна, затова ми дадоха други под формата на свещички. Така няколко часа и после ме откачиха от мониторинга, защото контракциите намаляха. После усетих, че имам температура и станах да им кажа, измериха я и ми дадоха някакъв антибиотик, защото бяха получили кръвните резултати и ми казаха, че има някаква инфекция, но незнаеха каква ( или поне не ми казаха). В 21ч16мин дойдоха пак да ми сложат монитора и акушерката не долови пулса на бебчо, обади се на лекаря и веднага ми направиха ехограф, който установи че няма пулс...... Дори ни беше обърнала гръб.... Душичката е страдала до последно с ускорен пулс... "Ще ви дадем хапчета за започване на раждането, по нормален път до 2-3 дена трябва да родите"....... ( така се уплаших, че ще умра, защото си мислех, че в такива случаи става с цезарово) , а и като си помислих. че трябва да го нося мъртво няколко дена се ужасих.....
Много ми е тъжно, в началото просто исках да поспя и като се събудя да се окаже само един кошмар, но не би, просто ужасната реалност.
2ч след като ми дадоха хапчетата за предизвикване на раждането получих 1та контракция , и така много бързо се увеличаваха на брой и болката започна. Биха ми малко морфин, помогна за малко. В 5ч сутринта след големи мъки ми биха перидуралната, а в 7ч излезе и телцето.
Бях толкова дрогирана, че неможех и да заплача, приятелят ми беше до мен от началото до края....
После ни уведомиха за всичките формалности, изследвания, в началото отказвахме аутопсия, и сбогуване с тялото, записване в семейната книжка и т.н. , но след като се посвестих поисках да я видя, и те ми я донесоха , мъничката, облечена и завита, тежеше 1260гр. После трябваше да й дадем име, и я кръстихме Надежда.
Всичко досега мина без усложнения за мен, което ме крепи. Ще чакаме около 3 месеца за всички резултати.
Всичките ни приятели ни подържат, плачим си , аз дори не спирам... Доктора ми каза , че след 3 месеца тялото ми ще е готово за ново забременяване и аз няма да се успокоя докато нямам едно детенце, за съжаление ще живеем с това цял живот. Една безплатна болка, която ще изплащаме цял живот....

Neznam kakvo i koi da obvinqvam, a i to mnogo nqma smisul, zastoto nisto nemoje da vurne vremeto nazad. Vsi4ko stana tolkova burzo, i suvsem ne kakto pri Dr House kudeto izsledvaniqta stavat za sekundi, i horata sa spaseni.... Nemoga da obvinq doktorite, makar 4e vse ste se sumnqvam , 4e sa mojeli da napravqt nesto pove4e.... A i dokato ne izlqzat rezultatite vse ste sme v nevidenie. Vsi4ko si beshe nared.... Kazaha ni 4e 60 na 40% ne namirat pri4inite, a ina4e moje da sa Listerioza, povisheno kruvno nalqgane, imunni bolesti, infekcii, vse nesta koito na pruv pogled nqmah. Iztoshtena sum ot sulzi i misli, ve4e me4taq za sledvastoto, dori si predstavqm 4e ste sa dve ( za da kompensirat) hm... kakva ironiq, v srqda ve4erta kupih pampersi, zastoto bqha na super promociq.. Vsi4ko beshe po4ti gotovo, zastoto neiskah v poslednite mesci , kogato ste e nai- goresto da obikalqm po magazini, iskah samo da se naslajdavam na idili4noto si stastie pod nqkoi 4adur..... Otkakto se pribrah maika mi pokri vsi4ki veshti po garderobi i dolapi, postoqnno me pita dali mi se qde tova ili onova, a az osven 4e hapvam, kolkoto da ne umra, no i kato znam 4e ve4e nqma koga da hranq, nisto ne mi se uslajda...

Мила, много съжалявам за случилото се и за детенцето ти!
Не знам дали секциото е по - добрият вариант, нали казват да се изчака поне една година за възстановяване. Аз лично не издържах, понеже тези девет месеца ми се сториха цяла вечност.
Желая ти бързо физическо възстановяване, душевната болка остава за цял живот ...
Кураж!

Ох, толкова много съжалявам, мила!
Тази тема всяка седмица се пълни с нови попълнения, много тъжно, какво да ти кажа, стискай зъби и продължавай напред, вярвам, че ние  един ден ще бъдем компенсирани за нещастията, които ни се случват, важното е, че си родила нормално, така ще можете след 3 месеца да започнете пак.
Давай си кураж и се подкрепяйте с приятеля ти, най-важното сега е да поукрепнеш и да са отърсиш от мислите, излизайте навън, разхождайте се, просто за да можеш за миг поне да се отърсиш, само това е спасението, в противен случай напрежението смазва, а пустотата и празнотата в сърцето ти постепенно ще затихне. Ясно е, че никога няма да го забравиш, но поне ще те крепи факта, че ще опиташ пак.
Аз след това, което ми се случи, не вярвам в Господ, просто не мога да проумея, защо отнема на хора, които не са причинили никому зло такива нещастия,
Надявам се да съм ти била полезна и не спирай да вярваш, и нашите улици някой ден ще изгрее слънце, сигурна съм!!!!

Миличка, толкова, толкова много съжалявам, че още едно майче е преминало през този кошмар...   Ще ти е много трудно в началото - знам, постоянно ще си мислиш за случилото се, какво точно се е объркало ... тъгувай, излей си мъката  Наистина това, че си родила нормално е по-добрия вариант - аз родих секцио и чаках цяла година да забременея отново - много дълго ми се струваше.
Кураж мила, с теб сме

  Много съжалявам мила това което ти се е случило е най големия кошмар за една жена,бъди силна и гледаи напред времето ще мине неусетно и скоро пак ще видиш 
Ти каде ражда в БГ ли ,защото на мен не ми позволиха да дам име на бебо трябвало е да живее поне няколко минути .И на мен след аутопсия и много изследвания неможаха да ми дадат отговор на случилото се но аз силно вярвам че ще гушкам едно сладко и здраво бебче,вярвай и ти 

Благодаря ви......
 
Живея във Франция ........
Имахме право на много неща, в смисъл, все едно си е живичко......
Прочетох цялата тема, и така ми е болно за всичкото нещастие, което ни достига.....
Радвам се, че събрах кураж да го погледам малко, защото щях много да съжалявам иначе......
Малкото ми ангелче  ..... Дано да е добре там където е........
Дори акушерките плачеха с мен... Много ми е тъжно.....
Благодаря ви за подкрепата....... 

Здравейте,
Днес намерих темата и ми стана много мъчно, че това ужасно и несправедливо нещо се е случило на толкова жени. Случи се и на мен на 19.06.2011г. Отидох да раждам с контракции на 4 мин. и уж всичко беше наред, а бебчо не изплака. Казаха че е загинал часове преди това. При нормална бременност, всички изследвания, проследяване в болницата, в която родих и ......  Сега, месец след това, постоянно се питам- аз ли нещо сгреших, лекарите ли пропуснаха нещо, какво можеше да се направи ......? След 2 седмици ме дадоха епикриза - плацентата е страдала, спрял е притока на кислород и бебето е загинало. Никой не ми казва обаче ЗАЩО? Все още се възстановявам,  лекари ме посъветваха да опитам забременяване след 3-ти цикъл. До тогава трябва да намеря отговор на много въпроси.
Кураж на всички мами, преживяли най-несправедливото!

Пропуснах да отбележа, че раждането стана точно 2 седмици преди термина................

Мила, аз родих почти месец преди термина, ти поне имаш епикриза с причина, а примен  всичко покриха, ти къде роди? Прочети моята история да видиш за какви изроди говорим http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=586631.0, мислех си, че само в Шейново вилнеят, но явно не е така...
Кураж момичета, само това ни остава и да се надяваме, че скоро и ние ще имаме втори шанс да дарим живот.

Мили момичета,
Ужасена съм колко често се случва да загубиш детенце...

la vie est belle, такъв красив ник, а толкова мъка.
Вярно е, мисълта че дори не погледнах моето детенце не ми дава мира.
Всеки ден се питам що за човек съм, на моменти направо не мога да се понасям сама себе си...

mili.vanili за съжаление подозирам че много от въпросите ти няма да намерят своя отговор. Явно просто трябва да се примирим в един момент. Аз все още не съм успяла, не знам дали ще успея, но... нямаме избор. Продължаваме напред и това е. Алтернативата е страшна.
Да се надяваме че някой ден ще бъдем по-добре...

Момичета, не знам какво да ви посъветвам. Аз намирам моята утеха в съпруга си. Плачем си заедно, и макар да си повтаряме все едно и също. До нас те са хората които също са преживели тази печална загуба и им е също толкова тежко колкото и на нас. Излизаме на дълги разходки привечер, говоря всеки ден с родителите си и чета форума. Две седмици след раждането тръгнах на работа, колкото и ужасно да беше в началото. Все още се намират хора които ме питат няма ли вече да спирам да работя и да се готвя за среща с мъничкото човече... Колкото по-рано преживеете тези сблъсъци толкова по-добре. Не можем да избягаме от реалността.  Междувременно цикъла ми дойде миналата седмица и ме плясна като с мокър парцал. Сякаш се върнах в началото и всичко е било някакъв сън. Живота е толкова несправедлив!

Прегръщам ви

Neuteshima,
линка ми е такъв, защото досега, каквото и да ми се случваше все успявах да вдигна глава и да кажа, че живота е хубав въпреки всичките нещастия и грозотии по света........ и да продължа напред, с болката на раменете.
Що се отнася до вината, твоята, моята и всички, които я чувстват- май това ни убива най-много от всичко.....

 Момичета, случайно попаднах на темата, но още не мога да спра да плача, не мога да повярвам колко много, ужасно много малки душици си отиват от този свят. Това е толкова несправедливо, дори и едно малко същество да си отиде от този свят е прекалено много  
 Но искам да ви разкажа за моя приятелка. Когато е била  на 30 забременява за първи път, до 8 м. всичко е наред. Влиза в 9- тия и на прегледа й казват, че бебето е мъртво, следва раждане и болката, ужасна и непреодолима... След около  година стана майка на момиченце. След още 2 години забременя отново без да са го планували.  Сега имат 2 малки слънца, които топлят сърцата им.
 Пожелавам ви това да е и ваша история скоро  

Въпреки че и аз изпитвам огромна вина че не опазих детето си,че неможах да направя нищо за да го защитя и опазя,мисля че най голяма вина трябва да изпитват лекарите,зашото уж имаме много специялисти,много частни болници кадето цените са безбожни,плащаме си но пак нищо не получаваме.Аз лично ходех и на ЖК и на частно при уж най добрите лекари в София и Благоевград и всеки до последно ми казваше че бебо е много добре дори когато не усещах бебо да рита,а накрая родих мъртво бебес 4 степен разлагане   незнам друго какво да кажа освен да бъдете много силни момичета и да не се поддавате на страховете си   знаите че скоро и ние ще си гушкаме пухкави бебоци   

Момичета, ние сме тук, за да ви докажем, че мечтите се сбъдват! 
Само имайте мъничко търпение!