Забременяване след мъртво раждане

Искам да разкажа за ужаса и трагедията, които преживях, когато в края на май 2024 постъпих за задържане в 34 г.с в Майчин дом в София.

Имах предишно спешно секцио на живо и здраво момче отново в 34 г.с. пак в Майчин дом през януари 2022. Бебето имаше изоставане в растежа. Тогава на корема ми направиха вертикален разрез, за да го извадят. Но д-р Хранов, който беше израждащият, така и не си направи труда да запише в епикризата ми какъв е бил точно разрезът на матката ми и какви са прогнозите или рисковете при следваща бременност. Това е нещо, което се прави в други страни, а тук се пренебрегва масово. Разрезът на матката ми е бил вертикален.. което имаше фатални последствия за следващата бременност.

Мина година и девет месеца и забременях отново. Бебето, за разлика от първата бременност, се развиваше перфектно, растеше както си трябва, дори вървеше по-голямо. Бях не на три, но на четири фетални морфологии и всичките му показатели бяха съвършени. Съветвах се както с проследяващия ме лекар Иван Цанов, така и с д-р Диков и двамата ме увериха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален. Диков ми насрочи секцио за 38 г.с. с голямо спокойствие.

Така в 34 г.с. започнах да имам контракции, които не бяха силни, но бяха продължителни. Постъпих в болницата в понеделник 27.05.2024 и измериха тоновете на бебето в 17:30 и бяха добре. Сложиха ми банка магнезий и ме настаниха на 8 етаж на болницата, която е за Паталогична бременност. От 17:30 никоя сестра или лекар не дойде при мен да провери как съм или да поиска да прослуша отново тоновете на бебето. В ранните часове на 28.05 в 1:40 през нощта усетих неописуемо пронизваща болка в корема ми, която отива към влагалището. С помощта на момичето, с което бях настанена в стая, издирихме акушерката, която пък извика дежурния на етажа лекар Цветомир Златев. Въпросният господин после разбрах, че е специализант там. Макар че многократно обяснявах за пронизващата болка в корема ми, д-р Златев ме погледна единствено дали имам разкритие, държа се грубо с мен и отказа да помага при качването и слизането от магарето. Той попита дежурната сестра кога последно са мерени тоновете на бебето и тя му съобщи, че е било към 17:30 ч предния ден. В този момент беше около 2 през нощта и ме отпратиха в стаята, като само ми биха болкоуспокояващо, без дори да погледнат бебето. Имаме информация, че той звъннал на лекарката, която е над него - Наталия Петракиева и тя по никакъв начин не е реагирала.

Към 5 през нощта болката стана толкова неописуема, че вече бях сигурна, че ако остана още малко в леглото, ще припадна и може и да не се събудя повече. Вече съвсем не можех да се движа, бяха ми заглъхнали ушите, виеше ми се свят, виждах размазано, а болката в корема беше огромна. С последни сили, благодарение на момичето, с което бях в стая, едвам намерихме дежурната сестра на етажа, която отново извика д-р Златев. И той отново грубо ми нареди да се кача на магарето. Вече цялата треперех от неописуема болка и световъртеж. Тогава бях на косъм да колабирам, казах им, че всеки момент ще се свлека на земята. Единствено тогава ме взеха насериозно, преляха ми глюкоза и започнаха да гледат на ехограф бебето. Дойде и д-р Петракиева. Тогава ми обясниха, че не виждат сърдечна дейност и че то е умряло. Аз изпаднах в такъв шок, не можех да повярвам на чутото.

Продължих да им казвам колко много ме боли корема, наложи се втора банка глюкоза да сложат, защото пак щях да припадна. Появи се и д-р Валентин Иванов, който по това време беше шеф екип за лекарите на смяна в Майчин дом. Пристъпиха към операция някъде в 6:15 часа сутринта. До този момент съм била с вътрешен кръвоизлив от около 5 часа. Когато се събудих, бях още на операционната маса. Лекарите казаха, че
матката ми се била пръснала и бебето ни е нямало никакъв шанс да оцелее. По думите им едвам са спасили моя живот, целият ми корем бил пълен с кръв. Но благодарение на Бога, матката ми е възстановена, както
са запазени и яйчниците ми. Д-р Иванов, който ме оперира, каза, че през живота си не е виждал такава
руптура на матката, от корема ми също така е бил изваден и голям хематом.

Ако Бог не ми беше дал сили да остана в съзнание до самата операция и да извикам втори път за помощ, нямаше да съм жива сега. Лекарите ме бяха оставили на произвола. Това костваше скъпоценния живот на нашата дъщеричка.

Подадохме вътрешна жалба към Майчин дом и цял месец нямаме отговор, твърдят, че още разследват случая. Болката ни е огромна и скърбим много за нашата дъщеричка, но като отговорни български граждани, сме длъжни да дадем гласност на случая, за да бъдат опазени други жени от това тотално престъпно неглижиране, което аз преживях.

Страшно съжалявам за това, което сте преживели! Пълна изродщина!
Свържете се с адвокат Мария Шаркова и ги спукайте от съдебни дела.
Много сили и кураж!!!

Не мога да повярвам на това, което чета! Това наистина са изроди! Много съжалявам за това, което сте преживяла, разбирам болката Ви!
Аз също пострадах точно в Майчин дом. Заради два кюретажа през 5 дни след раждане в 24 г.с. претърпях 6 операции на матката заради образували се сраствания. Некадърници! Тази болница трябва да я затворят!
Толкова се ядосах и ме е яд, че съсипват човешки животи! Съдете ги до дупка! Това няма да намали болката от преживяното, но у вас ще има поне малка утеха, че съществува справедливост.
Желая Ви много сили и кураж в тази битка!

Sirarpi, не ми стигат думите, за да кажа колко съжалявам за преживяното от Вас! Наистина е кошмарно...

Подкрепям препоръката за адв. Мария Шаркова. Надявам да се получите някаква справедливост, въпреки че нито загубеното Ви момиченце ще се върне, нито някога ще забравите травмата от всичко преживяно. Прегръщам Ви!

Кошмарът който вие сте преживяла е наистина неописуем... Много съжалявам за загубата ви. Моето преживяване в Майчин Дом също не беше никак приятно миналото лято когато трябваше да родя мъртвия си син там в почти 27 г.с. Квичах като прасе от болка, защото решиха да ми правят изкуствено разкритие с балон катетър без упойка... Не получих капка съчувствие от никого нито пък човешко отношение освен от една анестезиоложка, на която й пукаше за моята болка- и физическа и душевна. Ако имам избор никога не бих стъпила отново там. Съдете ги до дупка!!!

Съжалявам за загубата и преживяното! Аз също пострадах от лекарска немарливост във Втора Градска в Пловдив и отвратително то им отношение там. Тогава мъката беше огромна по загубата на детето ни и нямах сили за справедливост. Ако имате такива, съдете ги, имате и свидетел за всичко преживяно. И бъдете сигурна, че детенцето Ви се гордее със силата, която притежавате!

Много съжалявам за преживяното и болката , която сте изпитала. Нямам думи за тези лекари, точно за това предпочетох да родя в Германия. Всички близки и познати ме питаха , къде ще раждам, всички ме агитираха да го направя в България. Въпреки загубата и нещастието си се радвам , че избрах Германия, защото отношението беше различно, почти всички се държаха много мило. Надявам се след време да забременея отново и бих искала пак да родя там, защото поне за лекарите от неонатология съм сигурна на 100 % , че дават всичко от себе си.
Още усещам загубата много силно , но искам да вдъхна кураж на себе си и на други жени в подобна ситуация. Животът е избрал да ни направи силно , а след загуба радостта е още по-силна. Гледайте позитивно на живота и бъдете силни , защото някой ден ще си имаме бебчета , които ще имат нужда от нас.

Моето секцио на мъртъв плод също беше в Майчин дом, прави го Валентин Иванов - вертикален външен разрез.... Направо настръхвам като чета, съжалявам за това което Ви се е случило и започвам да се страхувам за мен, защото също правя опити за нова бременност....

Бих искала и аз да споделя своята история, малко по-различна от вашите, но също толкова болезнена.
Следих се в Майчин Дом Варна ( най-известната частна болница в Варна) Имах идеална бременност без никакви проблеми до момента, когато в 30 седмица се видя отклонение в крайниците на бебето и деформиране на черепа. ( няма да изпадам в подробности, че това е лекарско недоглеждане и е трябвало да бъде видяно доста по рано и бременоста да бъде прекратена) Веднага заминахме за София и ми беше подтвърдено че бебето е с много рядка генетична повреда и най вероятно при раждането ще почине или ако оживее ще е за много кратко или ще е инвалид. Три седмици обикаляне из София, ходене по мъките, молих докторите да направят евтаназия на плода, имах всички документи и никой не искаше да ни помогне. Всички просто ме подмятаха от болница в болница! Следящият ми доктор отказа да поема каквато и да е отговорност. В майчин дом София ме отпратиха като ми казаха защо да предизвикваме раждане като бебето само ще умре като се роди… и така в 33 седмица родих мъртво бебе в Тина Киркова. Благодарна съм на екипа, който ме пое и предизвика контракции, благодаря на акушерките и всички мед. Сестри за милото отношение. Родих мъртвото си момиченце в 33 седмица и не посмях да я погледна. За мен тя си остана ангелче каквато я помня от ехографите. Всичко това се случи през май и исках единственно да се върна на работа и да се върна към живота, прибрах всички бебешки неща, заключих стаята и започнах да живея. Няма да казвам през какво преминах, всяка една от нас знае за каква болка става на въпрос. Разбира се не се разминаха и съжалителните погледи на хората, нелепите коментари, всичко това преглъщах и продължавам да го правя. Благодарна съм на моят мъж, който е най-голямата ми сила!
Сега чакаме резултатите от ген. Тестове и ще пробваме отново! Исренно вярвам, че ще станем родители и нашето ангелче ще се върне при нас със здраво тяло!
Прегръщам всички и ви пращам светлина и любов! Прочетох цялата тема още в болницата и няколко пъти през изминалите месеци и  вие ми давахте сили всеки път когато болката беше непоносима…. 🩷

Много съжалявам ;-(
Дайте си достатъчно време. Не се отчайвайте. Прегръдки!

Nvninamommy, искрено съжалявам за загубата Ви! Както и за отношението, което сте получили от повечето болници...

Подкрепям казаното от viola. Дайте си време, изследвайте каквото е нужно и пожелавам с подновяването на опитите нещата да се случат бързо и всичко да е наред до финал! А момиченцето ви винаги ще Ви пази и ще бъде с/във Вас!

Здравейте, събрах сили да разкажа и нашата история тук и се надявам да намеря подкрепа при Вас. На 22 септември тази година спрях да усещам движенията на синът ми, през деня нямаше движения и аз се успокоявах, че не е нещо сериозно и вечерта когато написах на докторката ми дори тя не смяташе, че може нещо да не е наред, но все пак ни препоръча да отидем до болницата. Там не откриха сърдечна дейност, тези думи тогава срутиха целият ми свят. Последва предизвикано раждане и на 23.09 в 6 сутринта се роди синът ни Момчил, но за съжаление не чух плача му. Не знам кое беше по-травмиращо, факта че в 38 седмица загубихме напълно здраво дете или това че трябваше да го родя сама, дори без упойка. Не посмяхме да го видим, само майката на мъжа ми го направи. Пожелахме да го вземем и да го кремиране, за което съм благодарна на свекърва ми, че настоя да го направим и се погрижи за цялата процедура. Аз тогава бях в шок, дори не плачех. Версията на доктора е че детето е притиснало пъпната връв и е спрял притока на кислород, три дни преди случая бях на преглед и тонове и всичко беше идеално, дори имах 3 см разкритие и чакахме просто раждането...Тази версия на доктора е защото при раждането пъпната връв е била под главичката му, тя е излязла преди главата. Аутопсия показа просто хипоксия, все още чакаме резултатите от плацентата. Аз чувствам вина за случилото се, бях с гестационен диабет и през цялата бременност стриктно спазвах диета и държах кръвната захар в норма, но последните 10 дни малко се отпускат и си позволявах някои забранени неща, не съм прекалявала естествено. Всички доктори с които говорих не мислят, че това е причината. Според тях много жени имат диабет и не го контролират, но раждат здрави деца. Аз просто търся отговори и все още не мога да приема факта, че така просто се случва. Наистина много искаме детенце и веднага щом докторите позволят ще започнем опити, някои може да ме осъди че след толкова скорошна загуба мисля за друго дете, не искам то да бъде лек за загубата ни или да замени починалото ни момче. Работя с психолог точно заради това. Тези от вас които са забременели след загуба моля да кажат колко време изчакайте, беше ли ви страх, чувствахте ли вина че искате още едно дете? Ще съм благодарна за всякакви мнения по темата..

Много съжалявам и ви прегръщам. Историята ви е почти като моята много много сходна. Ако желаете ми пишете, ще ви разкажа подробно всичко и ще ви дам насоки за някои неща ❤️

Здравейте! Моите съболезнования за това, което Ви се е случило ;-(
Почти същата е моята история с второто ми дете, само дето аз го родих със секцио и поради това се наложи да изчакам малко повече. Започнахме опити точно 9 месеца след секциото и родих третото дете две години и девет месеца след мъртвото раждане.
Вие може да започнете доста по-скоро, просто се консултирайте с АГ и когато сте готова, действайте. Бих си позволила да Ви посъветвам да си дадете колкото време Ви е нужно, защото тялото може да е готово, но душата не, а тя също трябва да се лекува.
Сигурна съм, че ще имате живо и здраво детенце. Не се отчайвайте!

Много съжалявам. Преди 3 години и аз родих мъртвото си дете, в 38 седмица, предизвикано, без упойка. Причината беше увита пъпна връв стегнато около крачето и врата. На предният ден и аз бях на тонове и нищо такова не се видя.Напълно те разбирам през какво си минала.

Аз забременях отново след 2 менструации. Родих момиченце. 12 месеца по-късно пак бях бременна. Пак момиченце, живо и здраво и сега съм с две породени.
За три години три бременности. Само аз си знам какво ми беше. Но живота продължава. Приех случилото се, приех дори че в живота ... да, случват се такива гадни неща.

Дай си време. Върни се на работа, сподели с приятели, подкрепяйте се с мъжа. Всичко ще се нареди.