Забременяване след мъртво раждане

Искам да изкажа съболезнования на всички, които сте споделили историите си тук. Моята история я има доста назад, други ден стават 6 години! Изглежда толкова далеч, а сякаш беше вчера! Болката не свършва. Но от разстоянието на времето си давам сметка, че в момента най-голямата ми болка е, че не си взех телцето на дъщеря ни. Голям грях за мен, никога няма да си го простя. Самата идея, че не съм я изпратила в последния й път, че дори в това се провалих с нея като майка, ме убива всеки ден. Сега имаме дете, почти на 4г, в нея още пт раждането, сякаш живее още една душичка, дива, любознателна и умна като за две деца! Пожелавам го на всяка една от вас! Само не знам един ден как ще й разкажа за сестричката й и какво ще й кажа, като попита къде е.
Аз също съм на 36г, но няма да спра да мечтая за поне още едно дете. В днешно време много жени раждат и след 40г, възрастта е състояние на духа. Стига чисто физически тялото да ни го позволи.
Сега тъгувайте, тъгата е най-естественото нещо. Но и не спирайте да мечтаете!
Имайте предвид че нищо в живота не е случайно. Само един пример - преди моя мъж, свекърва ми губи едно бебе. Аз също. Но ако не бяха тези трагедии, сега дъщеря ни нямаше как да я има. Явно точно тази душа е трябвало да бъде тук.
Пътят не спира, колкото и да нямате желание, трябва да продължите. Правете нещата, както ги усещате. Живейте така, че детето Ви да се гордее с Вас от небето ❤️

Това е бил истински ужас, нямам думи. На мен след малко ще ми сложат упойка, за да обезболят максимално физическата болка. Не знам от къде ще намеря сили просто... Дано мине бързо и леко..

@Madness88, пожелавам ти всичко да мине бързо и леко, дръж се, мила. При мен болката от самите контракции беше ужасна, но пък раждането мина много бързо-буквално 10мин., надявам се всичко да мине по възможно най-бързия начин и при теб, болка има някаква физическа разбира се, но емоционалната е много много по-голяма. Аз бях без никаква упойка или обезболяващи и на кюртажа също и всичко ми е толкова мътно, дори не помня как съм стигнала от стаята до мястото, където правеха кюртажи.. Още веднъж - надявам се всичко да мине много бързо и възможно без никакви болки, дръж се и те прегръщам ❤

Съболезнования момичета и сили и кураж. 🤍
Искам само да ви кажа, като жена загубила общо 5 бременностти една след друга - намерете си свестен лекар. Случва се, няма проблем и от този род неща, ако ви говорят... за смяна е лекаря. Сигурно има и такива случаи, в които е било просто маш шанс, но в 90% от случаите причина има и чето тази причина е недоглеждане от лекаря и подценяване на иначе важни неща.
Пример - желязото ми беше супер добри стойности, но мозъка на бебето леко забави развитието и веднага ми провериха феритина, оказа се критично нисък. Взеха се моментални мерки и всичко се оправи. Сега имам една много умна дъщеря, която няма 2 години, а рецитира Ботев!
И като се сетя 5 бременностти преди тази как никой не ги е следил тези неща (а и много други)...

Madness, стискам палци всичко да мине възможно най-леко. Както са ти казали момичетата, от общината издават акт за раждане на мъртвородено, на база на него се прави погребение. Ние избрахме да го кремираме, няма гроб, не раздавам и правя обичаите при починал. Просто го обичам
Мира, аз съм с отлепена плацента. Състоянието понякога се случва внезапно и не може да се предвиди. Зависи къде и колко се отлепи, може да е фатално или не. И при мен беше фатално. Но индикации за него са високото кръвно,  проблеми с наддаването също. Изследвай се в някакъв момент за тромбофилия. Отлепяне на плацента е доста рядко и лекарите не го очакват за съжаление. Ако искаш ми пиши.
Съжалявам момичета, с вас съм.

Честно казано и аз съм на това мнение.. толкова много проблеми и все да казваш, че всичко е наред.. ако беше наред защо прокървях в 8-ми месец, защо това високо кръвно, защо на последния път на тонове, те падаха 2 пъти на по 60.. няма как без причина всичко това да се случва, не трябва ли след толкова проблеми да се предприеме нещо, знам ли и аз вече.

При успешната ми бременност се е случвало да кажа на сестрата по време на тонове, че бебето много хълца и въпреки, че тоновете са добре са ме викали да го видят и на ехографа за да са сигурни, че това не е интикация за проблем. Идеята ми е, че трябва лекар, който да не подценява дори банални неща като хълцане например. Да, вярно, че това е и допълнително стрес, цялото това вторачване във всичко, но от опит - по-добре така, отколкото да се пропусне нещо, което подлежи на терапия и корекция ❤️

Момичета, вчера всичко мина.... Поизмъчиха ме накрая, защото нямах продуктивни контракции и на 7 см разкритие го извадиха с някакви щипки. Забелязах, че водите ми бяха кървави. Докторите се спогледаха. Това индикация за какво може да е?
Бях с епидурална упойка, поне ми спестиха част от физическата болка. Показаха ни бебенцето, целунахме си го... Неописуема мъка...
Видимо не се виждало причина, освен, че в единия край пъпната връв била многа тънка.
Няма да описвам мъката от преживяното, вие най-добре знаете. Решихме да си го погребем, но преди това имам колебания дали да направим аутопсия. Лекарката каза, че в повечето случаи не се открива причината. Моля за мнения относно аутопсията. Благодаря Ви за подкрепата!

Мила Madness88, относо аутопсията може би е права до някъде. Аз чаках 3 месеца за резултат, накрая получих един хвърчащ лист, на който беше писано на ръка. Нямаше печат на болница, нито име. Само Г.Георгиев, ако не се лъжа в момента за името. Това е докторът, извършил аутопсията. Тогава много се ядосах, спомням си, че питах защо няма име на болницата, няма печат. А докторката, която ме оперира, защото бях спешно секцио ми даде номера на този доктор и каза, че работи в онкологията в Благоевград. Търсих в интернет телефон, име, намерих тогава на самата болница номер. Когато се обадих все едно в някое тайно разузнаване звъня. Не искаха дори да кажат има ли там такъв лекар. След което получих обаждане и от самия лекар, при което ми каза едва ли не защо звъня в болницата, а не на неговя номер, даден ми от другата докторка. Казах му, че за мен е несериозно да получа такъв лист. А той отговори, че е така, защото работел от вкъщи и незнам си още какво. Говорихме много тогава. Опитваше се да ме успокои как всичко ще е наред при следваща бременност, а това било мал шас..
Заключението беше, че причина за смърта е асфикция, т.е задушаване, липса на кислород, но защо и как се е стигнало до там не знае.. Та при мен беше опит да ми хвърлят прах в очите, да не ги съдя. А можех, защото допуснаха лекарска грешка като не извадиха детето на време. Аз отидох 24 часа преди самото раждане там, а те ме отпратиха зящото нямам разкритие. А още тогава не хващаха тонове на бебето, но казваха бебето спи.. И когато на другата сутрин събраха екип за спешно секцио, защото вече докторката се усети, беше късно. Няма да забравя погледа на едно младо момиче, лаборантка май, което не можеше да ми сложи абокат на ръцете от притеснение. И думите на анестезиоложката, защо са ме приели в последния момент, като съм тежък случай..
 А аз отидох навреме уж..
Та тогава всички се изредиха да ми казват как те вина нямат, действали бързо, но аз явно не знам кога съм забременяла, може би съм преносила бебето един месец...
 И куп глупости, от страх да не ги съдим. Тогова дори извикаха семейството ми да видят колко зле е било бебето. А думите на свекърва ми бяха - ако знаеш каква кукличка само.. Сестра ми и баща ми също казаха, че е съвсем нормално бебенце. Питах на кой прилича, защото исках да знам прилича ли на мен.. Но от къде сили или мисъл тогава да искам да я видя, да я гушна. И толкова съжалявам.
Сега като пиша пак се ядосвам колко беше нелепо всичко и как в този ден всичко беше срещу мен. Още с влизането в отделението всякаш нещо беше надвиснало над мен и ме душеше. Това чувство никога преди не бях изпитвала.
Когато казаха, че ще дадат тялото за аутопсия питах след това дали ще го вэрнат. Отговора беше, че ако държа ще ми го върнат да си го погреба, но те правели служебни погребения. Това знам, че изобщо не е вярно, но тогава реших да повярвам. Сестра ми и баща ми бяха сложили една малка кукла барби в гроба при мама, която почина когато бях бременна в 4 месец. Това и за тях и за мен беше нещо като сбогуване.
Много време сънувах сънища с бебета, които не знаех живи ли са или не.. Дават ми бебе, а то не мърда, не яде, не плаче, не знам да кажа ли, че вече имам дете живо..
Или как акушерката от родилното вади от малко сандъче бебе, дава ми го и казва, ето живо е.. Това е в следствие от травмата. Но някакси не съжалявам, че не исках тялото, а само за това, че не казах да ми я дадат да се сбогувам с нея.
Направи това, което чувстваш. Ако ти донесе утеха искаи аутопсия, то не пречи.
Но е трудно и винаги ще бъде, защото то е част от нас.

При мен аутопсията не беше пожелателна, а задължителна, предполагам защото беше по време на раждането и трябваше да се разбере дали има лекарска грешка. Няма да лъжа, понякога много ме разтърсва представата за аутопсията, макар да знам разбира се, че детето ми не е усещало нищо, но от друга страна на мен лично ми даде ценна информация. Да, асфиксия беше, но беше очаквано и реално като причина, като се добавят находката по време на самото раждане - зелени води и истински възел на пъпната връв. Докато излезе постоянно се питах "ами ако някое изследване по време на бременността е можело да го спаси, ако пропуснах нещо, ако го предадох." Донякъде заключението ми даде мъничко успокоение, че не е нищо пропуснато, а наистина малшанс.
Само едно уточнение - тъй като аутопсията отнема време, след нея бебето вероятно ще изглежда различно от това както е изглеждало след раждането. И може би е по-добре човек да си запази спомена за бебето като новородено, и да избере затворен ковчег или кремация.

madness, предполагам, че щипките са били форцепс. За кървавите води идея си нямам, ако още в началото са били такива. Пита ли лекарите?

Madness, мислех за теб. Радвам се че всичщо е минало без неочаквани усложнения. Според мен е хубаво че.сте го видяли, тъжно и трагично е, но сте се сбогували. За мен този спомен е много ценен. Относно аутопсията -  На нашето направиха. Нищо конкретно не излезе, но и това е нещо - знаеш че не е имало други видими проблеми. Но тук няма един отговор - както решите и както го чувствате. Опитай да почиваш - аз много спах.
Нека някой близък съобщи на колеги и приятели за загубата, да не трябва ти да обясняваш. Това беше най тежката част за мен.
И за голямото ви дете ще е шок, то също ще изживее тази загуба. Моето беше на 4г и още не разбираше какво е смърт, но ми беше голяма умора. Аз й обясних че.съм тъжна и плача за бебето. Говорете, споделете болката си, вие сте семейство и всички заедно минавате през това. Ден за ден ...

И от нашата аутопсия нищо конкретно не излезе. Асфикция. Няма да забравя цял живот на регистратурата, където изписваха бебета и всичко бяха щастливи и усмихнати, аз се бях наредила да си взема протокола от аутопсията... Ужасно беше ужасно

И при мен така, на мен лекарката ми казваше да не се надявам много, но аз настоявах за аутопсия, може би за мое спокойствие, знам ли, но исках да знам причината. Аз реших да замина за чужбина след всичко случило се, още не съм я взела, но лекарката ми звънна когато беше готова аутопсията и ми каза напълно здраво бебенце, причината е отлепяне на плацентата. Сега остава ужаса като се прибера в България да ходя да си взема аутопсията и епикризата, не знам как ще отида, мразя тази болница, мразя и самия град, много е тежко. Дори не знам в нас как ще се прибера, родителите ми прибраха нещата, но все пак още помня как бяхме наредили всичко и само я чакахме..

Много мъчно ми стана като прочетох твоята история... Напомня ми толкова много как миналата година родих мъртвия си син в 27 г.с. и въпреки че оттогава измина време не минава ден, в който не се сещам за него и не ми липсва. Дано поне твоите лекари и екип са били човечни тъй като в моя случай това не беше точно така. Предизвикаха ми разкритие чрез балон катетър, което мога да кажа, че е едно от най-болезнените изживявания в целия ми живот поне физически. Дано поне ти не си преминала през тази болка и ти е била спестена. При мен единствено гледаха да извадят бебето и имах чувството, че не ги интересуваше дали и аз ще оцелея... Между другото аз също имах кървави околоплодни води, за които никой нищо не каза. По-късно го споменах на друг лекар и той каза че уж било нормално, което тогава ми се стори странно. Ти получи ли някакво обяснение за това? Колкото до аутопсията... бебето ни беше здраво, но е получил асфиксия, заради истински възел около крачето...
 Физическата болка ще я забравиш сигурно, но тази от загубата на бебчето ти остава с теб цял живот... Аз също се присъединявам към момичетата, които те съветват да потърсиш помощта на психотерапевт. Травмата е жестока и човек много трудно би могъл да се справи сам. На мен също ми помогна и EMDR терапия, която също можеш да пробваш. Дръжте се със съпруга ти един за друг, и също така бъди подготвена, че повечето хора (най-вече жени) НЕпреминали през същото като теб най-вероятно няма да могат да те разберат и думите им често ще те нараняват, дори те самите да имат добри намерения. Дай воля на мъката и сълзите си, колкото и когато искаш. Опитай да общуваш с хора, които не говорят с клишета от сорта "Случва се, ще си имате друго" и т.н. Да, и да си имате друго дете то няма да замени изгубеното, но това хора без загуба трудно го разбират, поне от моя опит. Прегръдки!

Тези коментари от близки направо ме побъркват...."всяко зло за добро", "така е трябвало да стане", "само мъжът ми да го погребе, аз да си стоя вкъщи" итн.
 Днес идва психоложка при мен в стаята и едвам я изтраях. Да не се вкопчваме в бебенцето и да го пуснем, да не го погребваме, а да оставим болницата да се погрижи! Като ги чух тези неща ми кипна... Само въпроси ми задаваше без по никакъв начин да ме успокои.
Относно раждането съм благодарна на лекарката ми, че максимално ми спестиха физическата болка с епидурална упойка, успокоителни, приспаха ме за кюртежа. Просто в тази трагедия това щеше да е истинския ад! Балон катетъра по-скоро го усетих като неприятна процедура. Но аз някакси бях обезверена. Не знам от къде събрах сили...просто не знам. Тези физически болки бяха нищо в сравнение с раздраната ми душа. За кървавите води не попитах. Сметнах, че каквато и да е причината лекарката ми ще се погрижи.
След този ден ще бъда жигосана цял 1 живот. Цял живот тази мъка ще стои в сърцето ми. Не знам как ще свикна с мисълта, че вече бебенцето ми го няма... БОЛИИИИИ