И аз мисля като Biby.Щом са деца,бих опитала с добро.Друг е въпросът,че в днешно време децата са ужасни,колкото и грубо да звучи.Но какъвто и да е резултатът,поне съвестта ми да е чиста-че поне съм опитала и не съм била безучастна.Въпреки мнението ми обаче,признавам си,че има и случаи,в които предпочитам да замълча,защото се чувствам безсилна спрямо "опонентите".
- Публикувана: 12 ноем. 2010, 21:09 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2010, 12:02 ч.
Не реагирах, а май трябваше
Но по въпроса ти. Много хора вече не правят забележки. Лично аз също спрях. Много са малко децата, които реагират на забележка адекватно. В повечето случаи стават агресивни и груби, но не прекъсват заниманието си.
Така е,но и тези деца които ще реагират адекватно, впоследствие също ще започнат да да не чуват когато им се направи забележка,защото на другите им се разминава и защото другите им се подиграват...''Защо пък трябва да се различавам от другите?''И възпитанието,което някои деца са получили вкъщи отива по дяволите.
Аз, да не кажа винаги, но много често реагирам в подобни ситуации. Може някога да си изпрося и тупаника, защото "децата", които се опитвам да усмиря, са с около 20-30 см. по-високи от мен и доста по-широки, ама - на, не трая да гледам вандалщини. Такъв бяс ме обзема, че ставам неразумно смела. А и съм забелязала, че ако наоколо има и други хора, то като почне някой да раздава морал, и те се включват. Някак сякаш чакат катализатор, който да възбуди гражданското им чувство. Или стадното такова?
И аз съм от тези които вече не реагират в подобни ситуации.
Скоро бях на родителска среща на малката/7 клас/ и се ядосвах на повечето родители.Класната им се оплаква от дисциплината и успеха на класа,децата се смеят зад нас и родителите си мълчат.
Ами не се стърпях и ги скастрих.Те погледнаха родителите си и като не видяха укор и в техните очи не се впечатлиха много.
Гледам да съветвам моите деца.
Скоро бях на родителска среща на малката/7 клас/ и се ядосвах на повечето родители.Класната им се оплаква от дисциплината и успеха на класа,децата се смеят зад нас и родителите си мълчат.
Ами не се стърпях и ги скастрих.Те погледнаха родителите си и като не видяха укор и в техните очи не се впечатлиха много.
Гледам да съветвам моите деца.
Аз съм от правещите забележки. До сега не съм изяла боя, но никога не е късно 
Най-често ми се случва на детската площадка, когато по-големи деца застрашават по-малките. С по-големите тийнейджъри гледам да направя нещо средно между забележка и разговор- засега, както казах нямам инциденти. Е, случвало се е и да крещя по разни двуметрови създания с ученически раници на гърба, но явно тона ми е доста страховит( наследство ми е от мама, един такъв леден, направо да ти настръхнат косите), и като цяло изглеждам много безстрашна, та действа.
Най-често ми се случва на детската площадка, когато по-големи деца застрашават по-малките. С по-големите тийнейджъри гледам да направя нещо средно между забележка и разговор- засега, както казах нямам инциденти. Е, случвало се е и да крещя по разни двуметрови създания с ученически раници на гърба, но явно тона ми е доста страховит( наследство ми е от мама, един такъв леден, направо да ти настръхнат косите), и като цяло изглеждам много безстрашна, та действа.
Като прочетох темата и моментално в главата ми изниква Германия (източна, уточнявам) - там всеки прави забележка на всеки, стига да види нещо нередно (според него), ама чак ме влудяват 
Откъснах листо от едно дърво на сина си и отнесох скандал от две лелки. Пресекохме на червено една уличка - пак същото (а деца не сме ). Върхът беше на една сергия с маскировъчни перуки, когато една тьотка пред мен събори някаква алена перука, обърна се и ми се разкрещя как не ме е срам като събарям неща, да не ги вдигам после 
Но стига отклонения, общо взето също съм от правещите забележки, да. Ако децата са малки (да не са пубери вече) и са сами.
А за лампичките - децата често правят така, за съжаление, иде им отвътре
Онзи ден видях три момчета да мятат по една изоставена сграда камъни, за да дочупят стъклата.
Откъснах листо от едно дърво на сина си и отнесох скандал от две лелки. Пресекохме на червено една уличка - пак същото (а деца не сме ). Върхът беше на една сергия с маскировъчни перуки, когато една тьотка пред мен събори някаква алена перука, обърна се и ми се разкрещя как не ме е срам като събарям неща, да не ги вдигам после Но стига отклонения, общо взето също съм от правещите забележки, да. Ако децата са малки (да не са пубери вече) и са сами. А за лампичките - децата често правят така, за съжаление, иде им отвътре
Онзи ден видях три момчета да мятат по една изоставена сграда камъни, за да дочупят стъклата.