Как се справяте с гнева си?

Ооо Соте, знаем теб кое те успокоява. Рибите и сливите.

Още ги сънувам...особено сливите!!!!!

Като изпадна в див бяс, правя точно това - чупя и руша. Не много... Случвало се и да се сбия. Такъв си ми е "чешита". И заради моето оцеляване като "обществено здрав индивид" ( ) се научих да се контролирам много добре и да не изпадам в такава дива ярост. Което ще рече, че се ядосвам за мноооого малко неща. Да се изнервя се случва често. Но да се ядосам - почти никак. Много си ми е добре така. Както и на тези около мен.
Моя съвет: просто не се ядосвай.

Гняв изпитвам само когато не мога да се справя с детето - с бебешкият пубертет . Никога до преди това не бях изпитвала гняв, но сега понякога се чувствам толкова безсилна, че това ме влудява... Аз съм страшно позитивен, слънчев и благ характер. Гняв не ми е присъщ, но...

Знам, че не съм човек, който може да надвие в спор и затова се опитвам да мълча, иначе се вбесявам още повече и единственото, което си причинявам е възбуждане на зверската ми мигрена и плач. Веднъж толкова се вбесих, че сякаш нещо ми се скъса в главата, два дни не можех да мръдна от леглото. А около мен са все устати, нямат наддумване, научила съм се, че по-лесно ги ``побеждавам`` с мълчание, макар все още трудно да се владея. Сигурно е от годините, на възрастта на майка ми вече ще съм факир

Леко с дозата да не стане като във вица:
 " ...сега целия съм в ла..на ама не ми пука!"
 
Добри идеи за справяне с гнева има в "Пътеводител на галактическия стопаджия" вижте за вогоните и вулгхурги ли бяха...

Същото.
Ако яко побеснея на мига започва нечовешко главоболие. Главата ми започва да пулсира, после с дни я лекувам с обезболяващи.

Момиченцето на аватара ти е прелестно! Това твоята дъщеря ли е?

Изкарвам си гнева като повечето хора - с крясъци

Аз не се справям с гнева си.
Когато видях репортажа по телевизията с малкото детенце, болно от рак, чиято операция е отказана да бъде финансирана от фонда за лечение на деца (от същият този фонд, който „спестява” пари и ги връща неусвоени в бюджета) просто ми се обърнаха червата от гнус.

Веднъж взети, моите пари под формата на данъци не стигат до своето предназначение. Налага се втори път да платя. От парите, предназначени за моите деца. Нейсе, те нямат такава нужда в момента. Платих.

В същото време мазни гадове си правят политически пиар, бидейки „патрони” на кампании, чиято основна функция е да официализира захаросани, пошли чалга курви и педерасти чрез измислена есемес благотворителност, събирайки някакви милион и нещо лева за да бъдат купувани и финансирани дейности, които по дефиниция са задължителни за системата на здравеопазването. Това да се купува някакъв си кувьоз от пари, дарени с есемеси ми звучи като да правя кампания за да се съберат пари за бензин за линейка за баба ми, за да пристигне бърза помощ.

Песни, танци, фокуси, благотворителни томболи, игри на щастието, силиконови цици и „хайде ръцете горе...да ви видя всички....заедно...едно-двеееее...за дечицата...”

Хората, които по дълг, занятие и политически пост са призвани да докарат нещата до там, че да няма нужда от подобни „благотворителни” кампании и кокаколедни клипове и спотове (бъркащи в гузната съвест на пазаруващите граждани, та да пратят някой есемес за лев и двайсе между два шопинга) всъщност дават лице на тези събития....или по-скоро тези събития им дават лице.

Хората, които с един подпис на другите хора стават богати за една нощ „по някой проект” не просто им свиди да си бръкнат в джоба, но и ги мързи да си мръднат гъза и да направят така, че поне предназначените и налични фондове да стигнат до своята цел.

Всичко ми изглежда толкова скотско, всяка човечност толкова закърняла, всяка доброта стъпкана, всичката шумна простотия и посредственост толкова истерично погълнала всичко....че просто губя надежда и ме изпълва злост.

Опитвам се да гледам от към хубавата страна на нещата. Днес например имах много неприятно преживяване във ВМА, но след като излязох попаднах на един страхотен магазин, който не бях забелязвала до сега и си купих много хубави неща. По-надолу срещнах позната, която не бях виждала от сто години, нямах и координатите-нищо. Това толкова много ме зарадва. Така че, ако трябва да си направя равносметка за деня, лошото ми донесе приятни изненади, нямам основание да се гневя. Както се казва- всяко зло за добро. Важното е дали виждаш чашата наполовина пълна или наполовина празна.

Все по-трудно. Импулсивна съм - избухвам, а после съжалявам за реакцията си, защото в повечето случаи е непремерена. Понякога казвам неща, които не мисля, за да нараня. Абе, тежък случай...

Е, виж сега, ако не можеш да не се гневиш, най-добре е да го излееш наистина. Важното е в теб да не остава нищо, това е най-опасното, насъбралия се, неизказан гняв.

Как? Как се излива и изразходва гняв? Примери? Аз знам няколко начина, казах ги по-напред. Други предложения?

Бегло прегледах, но мисля, че в общи лини всичко е изброено. Викаш, крещиш, чупиш, раздаваш шамари, ако се наложи застрелваш по някой( без майтап, случва се)... За предпочитание е все пак да си го изкараш на този, който те е вбесил, не на някой друг...

Значи твърдо отсичаш - кървава вендета. Но.... Мързи ме.