Човек има синовен и родителски дълг. Зависи кой за какъв период от време е склонен да си спомня за него.
От там на сетне идват останалите ви терзания и действия.
От там на сетне идват останалите ви терзания и действия.
- Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.
За приложението на "западният модел" в българското семейство
Всичко е ясно - правим се, че даваме заем, обаче не изискваме същата финансова дисциплина, каквато би изисквала една банка или хазяин! За мен всичко останало е дрън-дрън!
Кое не изискваме, Андариел? В денят за заплата по сметката на бащата се превежда сумата и толкова! Ама няма да ми стигнат, ама взех заеми, ама искам да празнувам НГ...-оправяй се! Парите се превеждат и точка! Да, може би разликата е, че хазяинът може да те изгони веднага, докато с баща ти първо ще се караш известно време. Пак опира до авторитета на родителя.
Когато аз станах студентка ми определиха сума, която ще ми дават за месеца и ми казаха: Много ще се разочаровам ако не успееш да си разпределиш нещата така, че да ти стигат до другия месец. Е, още в края на първия месец предпочетох да ям 2 дни една кифла, но да не звънна за пари. Много ясно, че още на другия месец нещата не бяха толкова страшни.
И нито са студени родителите ми, нито нищо. Просто има някои неща, на които държа и те явно добре ме познават. 
Човек има синовен и родителски дълг.
Точно. И като допълнение: човек има някакво равнище на самостоятелност, съвест доколко и докога да разчиташ на родителите/децата. Как са комбинирани при родители и деца, друг въпрос.
aunt Ogg - така процесирам с чуждите хора. Не бих го направила със сина си. Защо да не празнува НГ за сметка на отлагане на евентуална вноска? Какво ще ми накриви? Няма вече да е самостоятелен ли? Или просто да го оставя да не празнува, та да си знае мястото...Не виждам как човек на 25-30 може да отделя по 500лв заем плюс да живее нормално...
А за къде си пазиш тези пари всъщност? Леля ми си събираше за погребение...спомина се жената, ползваха ги децата, та и това е вариант.
Или въпросът е принципен? Сигурно.
Защото съм сигурна, че на до статъчно от нас, пишещите тук - родителите са помогнали безвъзмездно за покупка на жилище или кола или каквото и да било. Но понеже тук е гордост да се блъскаш самостоятелно, щото имаш гордост...та никой не си признава.
Или въпросът е принципен? Сигурно.
Защото съм сигурна, че на до статъчно от нас, пишещите тук - родителите са помогнали безвъзмездно за покупка на жилище или кола или каквото и да било. Но понеже тук е гордост да се блъскаш самостоятелно, щото имаш гордост...та никой не си признава.
Не е важно за какво си пазя парите - може наистина да си ги пазя за погребението, може и достатъчно да ми носят рентите на старини /дай, Боже/. Въпросът е, че не искам да давам всичко наготово и някой ден /примерно, на 40+ години/ децата ми да се окажат неподготвени за самостоятелен живот и очакващи всичко на тепсия.
И моят въпрос не е точно принципен. Аз наистина вземам пари назаем от баща ми /за неща, които мога да си позволя, но ми е трудно да го направя точно в този момент, а едва след няколко месеца или години, докато баща ми може да си го позволи на секундата/ и държа да му върна парите до стотинка. Достатъчно съм му благодарна, че не се налага да връщам сумата на някоя банка с още повече от половината отгоре под формата на лихви.
И досега винаги съм спазвала определената сума /всъщност, аз самата я определям или гледам да давам малко повече от определената, ако той я е определил/, в точно определен ден от месеца и т.н. Ако просроча или нямам сумата, няма да каже нищо, но аз ще се поболея, че съм некоректна спрямо собствените си родители /спрямо чужди хора съм по-склонна да проява недоглеждане/.
И наистина преценявам дали мога да си позволя подобен харч, защото:
Човек има синовен и родителски дълг.
Точно. И като допълнение: човек има някакво равнище на самостоятелност, съвест доколко и докога да разчиташ на родителите/децата. Как са комбинирани при родители и деца, друг въпрос.
е, на мен не са ми казвали колко ще се разочароват, ако не си разпределя парите, но пак съм предпочитала да стоя гладна, но да не им се обаждам за още! То, това е до моята съвест, и може би точно защото винаги съм знаела, че ще ми пратят, а са били финансово притеснени. Та, напълно наясно съм, че няма да ме оставяят на произвола на съдбата, ако закъсам, но поне не си играем игрички на тема очаквания, разочарования или заеми.
Не казвам, че на 40 ще му плащам тока.
Защо да не му платиш тока? Нещо ще ти накриви ли? С тези пари може да си купонясва в дискотеката. Или просто да го оставиш без дискотека, та да си знае мястото?
azaf - аз много пъти съм казвала, че да взема 10лв - ги връщам на майка си. Да поискам едно яйце от нея - утре й го нося. Но именно защото правя това - не бих го направила с детето си. Не казвам, че на 40 ще му плащам тока.
Добре, де. А как ще процедираш, ако дойде 30+-годишният ти син и ти каже: "Мамо, трябват ми 40К назаем за нова кола и след 6 месеца ще ти ги върна?"? Ще му ги подариш или ще му откажеш парите?
Не казвам, че на 40 ще му плащам тока.
Защо да не му платиш тока? Нещо ще ти накриви ли? С тези пари може да си купонясва в дискотеката. Или просто да го оставиш без дискотека, та да си знае мястото?
Ако ще е дискотека срещу ток - мисля няма спор. Говорех за друго.
azaf - не ми се иска това да ме пита. Затова казах, че говорим за възпитание от самото начало. Но ако се случи - ще му предложа кола на старо за скромна сума, която бих дала.
аз лично ще откажа. ако има доход, с който да може да си покрива вноските, за какво съм му аз, и без това си има лизингови къщи за тази работа! А ако просто му трябва кола, може да си купи и втора употреба, вместо да си чеше егото с нова, но която не може да си позволи. Каквото и да си говорим, кола за четирсет бона не е жизненоважна за един човек, не говорим за храна, дрехи или покрив над главата!
Не, Вилико, разликата е само в сумата. Дискотека срещу ток или 4 дискотеки срещу вноска, все тая. Ти ще предложиш кола на старо, защото такава можеш да си позволиш. А ако можеш да си позволиш и такава за 40К, тогава какво? Да има всичко за детето, нищо да не му липсва, независимо, че е прищявка, далеч от възможностите му? Това е погрешно, според мен. Ясно, че ако става въпрос за оцеляване, родителите ще помогнат. Но до колко е редно да помагат в капризите? И до кога?
Е, ако не мога да поискам заем от най-близките си хора, значи не са ми достатъчно близки. Ако трябва да опра само до жизненоважни неща, за да получа подкрепа от родителите си, няма да ги уважавам достатъчно. Ако пък вземам наготово от родителите ми, няма да уважавам себе си.
Говоря за ситуация, когато за тези 40К детето ще загуби 6 месеца за пестене /да речем, точно този модел кола вече няма да е в продажба след 6 месеца/, а бащата може просто да си бръкне в джоба и да ги даде. Което не оправдава бащата да подари колата на детето, нито детето да се направи на интересно и да си изяде и изпие после парите, вместо да ги върне.
Наистина разликата е само в сумата. И за сметката за ток може да става дума. Примерно, сметката на детето ти е 100 лв., а ти ги имаш, пък то ще получи заплата след 3 седмици /в момента е останало с 30 лв. джобни/ и те моли за заем. Нито върви да му платиш безвъзмездно сметката /защото това ще се повтори и потрети, докато мине на твоя издръжка/, нито върви детето да се "разсее" и да не ти върне парите /въпрос точно на възпитание/. А още по-кофти е да поиска парите назаем с лихва или да му отрежат тока, че "да не си разваляте отношенията".
За мен необходимостта от новата кола не е била глезене, а точно разумно помагане. Или е трябвало да си купя веднъж кола на старо и отделно 5-6 месеца да събирам пари за нова, че да не искам заем от баща ми?
Говоря за ситуация, когато за тези 40К детето ще загуби 6 месеца за пестене /да речем, точно този модел кола вече няма да е в продажба след 6 месеца/, а бащата може просто да си бръкне в джоба и да ги даде. Което не оправдава бащата да подари колата на детето, нито детето да се направи на интересно и да си изяде и изпие после парите, вместо да ги върне.
Наистина разликата е само в сумата. И за сметката за ток може да става дума. Примерно, сметката на детето ти е 100 лв., а ти ги имаш, пък то ще получи заплата след 3 седмици /в момента е останало с 30 лв. джобни/ и те моли за заем. Нито върви да му платиш безвъзмездно сметката /защото това ще се повтори и потрети, докато мине на твоя издръжка/, нито върви детето да се "разсее" и да не ти върне парите /въпрос точно на възпитание/. А още по-кофти е да поиска парите назаем с лихва или да му отрежат тока, че "да не си разваляте отношенията".
За мен необходимостта от новата кола не е била глезене, а точно разумно помагане. Или е трябвало да си купя веднъж кола на старо и отделно 5-6 месеца да събирам пари за нова, че да не искам заем от баща ми?
За глезенето ли питаш? Зависи от стандарта на живот. ако доходите ми са такива, че мога да карам мерцедес от висок клас, една обикнена кола за 40 бона едва ли ще ми е проблем, независимо дали ще я пиша подарък или безлихвен заем. Родителите задоволяват толкова, колкотомогат да поемат, т-е- колкото са богати.