Разбира се, смешно би било аз да карам мерцедес последен, пък синът да си купи със заплатата от 1000лв примерно кола на старо на 10 години. Щото нали аз сама съм се оправила и доказала и имам тоя доход, а той като самостоятелен ще за почне работа от нулата...
- Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.
За приложението на "западният модел" в българското семейство
За глезенето ли питаш? Зависи от стандарта на живот. ако доходите ми са такива, че мога да карам мерцедес от висок клас, една обикнена кола за 40 бона едва ли ще ми е проблем, независимо дали ще я пиша подарък или безлихвен заем. Родителите задоволяват толкова, колкотомогат да поемат, т-е- колкото са богати.
Зависи от възпитанието и от уважението на децата към родителите - т.е. колко уважават труда на родителите си, защото и най-богатият човек не си копае парите в задния двор.
Бащата на моя кръщелник кара автомобил от висок клас и много искаше да подари на 24-годишния си син същия преди няколко години. Момчето реши, че бащата не е длъжен да го направи и иска да се справи само. Взе от баща си заем за по-обикновена кола. Купи си я. Работеше, пестеше. Има печеливша професия. На 29 г. си купи кола по-висок клас от баща си и му върна парите, а родителите му изкараха страхотна почивка на екзотичен остров с тях.
И не беше смешно или срамно, че първата кола беше по-обикновена. Напротив, бащата беше много горд...
Каква ще да е тая толкова печеливша работа за 29 годишен - в бизнеса на баща си ли работеше?
Не, но мога да ти кажа на лични.
Каква ще да е тая толкова печеливша работа за 29 годишен - в бизнеса на баща си ли работеше?
Не, но мога да ти кажа на лични.
Този е едно огромно изключение, затова ти е направил впечатление! Окото човешко е лакомо и с малко не се засища! Особено ако е свикнало на висок стандарт. А това за толкова печеливша работа на 29, хайде, да не си приказваме! Рядко е само с лични качества, а обикновено с едно много силно рамо.
А това за толкова печеливша работа на 29, хайде, да не си приказваме! Рядко е само с лични качества, а обикновено с едно много силно рамо.
А това за толкова печеливша работа на 29, хайде, да не си приказваме! Рядко е само с лични качества, а обикновено с едно много силно рамо.
Добре, де. В случая темата е за друго - за заемите и даването, и т.н. отношения между деца и родители.
Защо винаги, когато някъде се каже, че някой човек е успял в нещо, веднага се почва с коментари как, какво, защо и на кого... Дадох пример и толкова /на попиталия първи казах и човекът кой е, и професията каква е, пък и в някои професии е важно до 30 г. да си показал за какво ставаш, за да имаш възможност следващите 20-25 г. да печелиш, а после просто да се скатаеш някъде и да предаваш опит, за да не ти се смеят на старческите изяви/. И не е важно нито какво работи момчето, нито колко изкарва. Говорих за реална преценка на собствените възможности в момент, когато тати иска да носи и мама иска да меси, ама човек може сам да си пресее и брашното, и баница да си опече...
Приемете, че в примера ми не става дума за коли, а за ябълки и портокали. И толкова...
Изключенията не са подходящ пример, те са си просто изключения 
Така е. Но в случая не говорим за размера на парите или за нещо друго, а за възгледите към отношенията между деца и родители.
Дори точно за тези, които не са изключения и им е по-трудно, ми се струва по-нелогично с лека ръка да дават, вместо да заемат.
В тази връзка, връщам темата към началото й. Говорехме за млад човек, който си е взел жилище на изплащане и единственият му начин да го плати, е да го дава под наем. Говорим и за родители, които нямат собствено жилище, но живеят под наем и могат да си го позволят /наема/. Тогава какво по-логично е точно родителите да живеят под наем в жилището на сина си? Така те няма да дават пари на чужди хора, а и ако забавят малко някое плащане, синът им ще ги изчака по-лесно, отколкото чужди хазяи. Синът пък ще си изплаща апртамента с парите и надали собствените му родители ще му разрушат жилището, ще го измамят или пък ще го набутат със сметките.
И в унисон с "даването" - може темата да се погледне под съвсем друг ъгъл - синът няма възможност да си купи жилище и родителите му просто му купуват такова, изплащайки го чрез наема и го поддържат, обитавайки го.
Та това си е пак "нашенският" модел.
Всеки родител постъпва, както смята за правилно, а дали е постъпил правилно, проличава след много години. Тънка е границата колко и какво да се подсигурява на детето. Не знам доколко е здравословно на 18 г. разполага с пари, колкото си поиска или поне не за всяко дете. Не знам и аз как ще процедираме с нашето дете, има време ...
П.П. Като видя 18 годишно момиче/момиче да шофира кола висок клас, не ми изглежда нормално, но има си родители - те да му мислят
П.П. Като видя 18 годишно момиче/момиче да шофира кола висок клас, не ми изглежда нормално, но има си родители - те да му мислят
Ама, azaf - тия родители къде са живяли цял живот - и нямат жилище всъщност? Защото е ясно за мен, че не всеки може да си купи, но тук във форума се твърди - че не е така, че имаме цели и ги следваме, работим на три места, сам самички си гледаме децата, не взимаме помощ от никого и тн и успяваме да си купим дом...
ами, всичко се случва, човек прави всякакви неблагополучни избори. Снощи например, по руския канал едно гледах за най-големия финансов фараон в Русия. Ами, десет милиона души са си вложили парите преди петнайсет години, апартаментите, спестяванията в пирамидата, а много от тях и сега, след като той вече е бил осъждан заради това, казват, че биха рисскували да вложат в негово начинание. 
Върви, че ги разбери!
а това, което тук се пише наедро за стоте работи и стоте апартамента, вече го подминавам с усмивка. Направо благополучие в този форум, все едно е ориндж каунти. А всички са суперрационални и суперработоспособни.
Върви, че ги разбери!а това, което тук се пише наедро за стоте работи и стоте апартамента, вече го подминавам с усмивка. Направо благополучие в този форум, все едно е ориндж каунти. А всички са суперрационални и суперработоспособни.
Ама, azaf - тия родители къде са живяли цял живот - и нямат жилище всъщност? Защото е ясно за мен, че не всеки може да си купи, но тук във форума се твърди - че не е така, че имаме цели и ги следваме, работим на три места, сам самички си гледаме децата, не взимаме помощ от никого и тн и успяваме да си купим дом...
Може пък да са живяли винаги под наем, а може и да са си вложили в нещо неподходящо парите. Има всякакви случаи. Познавам хора, които имат пари за изплащане на собствено жилище, но предпочитат да живеят под наем. Има хора, които си ипотекират жилищата и влагат парите в бизнес, който фалира и ги губят. И т.н. Въпросът не е да се съдят родителите. Дай сега, защото нямат собствено жилище или не са съумяли да го запазят, синът им да ги натири.
А за останалите неща - само отстрани изглежда супер лесно и безоблачно.
Andariel, светът е шарен. Някой живеят в ОК, други в гетото...
Замислих се друго. Родителите нямат жилище. Синът има едно, в което живее и едно, което дава под наем. Дали първото жилище не му е купено от родителите или те не са го подпомогнали някак и затова да нямат свое? Нали твърдите, че е много трудно човек да купи 1 жилище, а този млад човек има 2...