Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.

За приложението на "западният модел" в българското семейство

21 777
371
1

# 165 19 ян. 2011, 14:26 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: viliko в ср, 19 яну 2011, 14:22

Там е разликата - не бих искала детето ми да яде хляб и сол, само за да не ме товари.

А детето ти ще има ли право на мнение и на лично достойнство?
Защото надали някой родител би искал детето му да е по-зле от него, но изборът е на детето дали да има достойнство и да се опита да се пребори само или просто да угоди на мама.

# 166 19 ян. 2011, 14:30 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: Andariel в ср, 19 яну 2011, 14:26

Ама, то не пречи да храниш своите си деца! Laughing

пък и, като гледам, доста народ добре си преживява и без да се напъва на хляб и сол, за да се доказва на родителите! Въпрос на стандарт на живот. Ако стартовата ти позиция е нула капитал, щеш-нещеш си натискаш парцалите. А ако по подразбиране имаш покрив над главата, то половината ти проблем е решен, само трябва да си търсиш ядене!

Мисля, че бъркаш нещата. Стандартът трябва да е нещо, което сам си създаваш със собствен труд. Ако пък родителите ти предоставят покрив над главата, можеш само да им целуваш ръка и да не предявяваш претенции и за автомобил, плащане на сметки или нещо друго... още.

# 167 19 ян. 2011, 14:32 ч.

София
Мнения: 62 595

Виж сега, като си на двайсет, си готов да стоиш гладен, само и само да се докажеш, че можеш да се справяш! Като те поочука животът съвсем буквално - стоиш гладен, жаден или без покрив, надалеч от родители, и като малко изплуваш, тогава започваш да се чудиш на акъла си, че си се правил на герой. И понеже аз всичко това вече съм го преживяла, ще гледам с едно око какви ще са напъните на тема достойство и хляб и сол на моите деца. Те няма какво да ми се доказват на мен, защото аз съм ги отгледала от няколко милиметра, та досега. Хубаво-лоши, мои са си, обичам си ги и ме е грижа за тях! Много е лесно от криворазбрано достойство, един млад човек да се подхлъзне и да попадне в по-страшен капан.

# 168 19 ян. 2011, 14:33 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: azaf в ср, 19 яну 2011, 14:26

Цитат на: viliko в ср, 19 яну 2011, 14:22

Там е разликата - не бих искала детето ми да яде хляб и сол, само за да не ме товари.

Ами аз правя разлика между достойнство, лично мнение, подкрепа и угодия на мама.
Също така е вярно, че когато човек не е срещал особени проблеми в живота си- може да бъде твърдо убеден, че единствения правилен начин е да се справиш сам и спокойно можеш да заклеймиш тези, които всъщност не проявяват тая гордост. Но когато си имал наистина трудности, когато си имал нужда от подадена ръка - тогава цениш помощна на родителите си...И не мисля, че това е слабост, безволие, каприз или както там го на ричате...Тънка е границата иначе, това също е вярно.

# 169 19 ян. 2011, 14:39 ч.

Мнения: 4 963

Виждам, че говорим от различни позиции. Аз говоря от гледна точка на благодарна дъщеря, която знае и вижда какво са направили родителите й за нея и не иска да им е допълнително в тежест. Искам да възпитам така и децата си, пък ще им дам, каквото могат да приемат.
Вие говорите от гледна точка на родителите, готови да дават и дават, без да се съобразяват дали им е искано или не...
И не е задължително на 20 г. от инат да се "подхлъзнеш". Може пък да си научиш уроците. Ако не ми беше инатът на 20 г., сега сигурно нямаше да искам да се гледам в огледалото...

Цитат на: viliko в ср, 19 яну 2011, 14:33

Мен ли визираш с липсата на трудност? Не помня да съм ти разказвала какъв е бил животът ми.
newsm78

# 170 19 ян. 2011, 14:42 ч.

Мнения: 7 947

Не, не говорех за теб конкретно. Просто споделих какво мисля.
Никога не бих настоявала и насилвала нещата, но не бих и казвала директно - вече мина 18 - оттук нататък - сме си чужди - пито-платено Stop

# 171 19 ян. 2011, 14:51 ч.

Мнения: 47 352

Не става дума за крайности, нормално е да има нещо дадено, подарено, azaf, доколкото я разбирам говори за цялостна издръжка. По-напред споменахте за колата - щом родителите карат кола висок клас, трябва и на детето да дадат. Ами, ак имат 2-3 деца, 4 коли ли се налага да вземат? Тогава вече и стандартът им ще падне, защото едно е да можеш да си позволиш 1 кола, друго е няколко. И намирам за нормално човек, работил 30 г. да има по-висок стандарт от детето си, което работи от 10 г.

# 172 19 ян. 2011, 14:54 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: viliko в ср, 19 яну 2011, 14:42

Е, не е казано на 18 г. да изгониш детето си от вкъщи и да прекратиш контакт с него. Това никъде по света и по никакъв модел не го правят. Въпросът е да го възпиташ така, че само да иска да е самостоятелно.
Допада ми т.нар. американски модел, при който децата започват работа, докато учат в колеж и с тези пари си покриват своите разходи /колкото и да си богат, не е срамно детето ти да сервира някъде пици през уикенда или да мие коли през ваканцията/. Или после в студентските години работят някъде като стажанти. Ако имат възможност и на квартира да излязат, са в пъти по-горди, че са самостоятелни и сами си плащат квартирата /делят я с приятели и си купонясват, без да има семейни драми, че 23-годишния син се е прибрал в 4 ч. сутринта пиян или 22-годишната дъщеря е довела гадже с преспиване/. Ей такива елементарни неща, от които се започва в една нормална ситуация /не говоря за просешка тояга/. После точно тези деца ценят повече парите и труда /и своите, и чуждите/.

Не се сърди, май само ти ме разбра. И разликата между даденото и издръжката за мен е в сумата - едно е да купиш на детето си пуловер, а съвсем друго кола, независимо дали ти караш последен модел или хеликоптер.

# 173 19 ян. 2011, 15:02 ч.

Мнения: 7 947

Не виждам как ще стане. Завършва момчето на 19 години, записва се в университета. Вноските там са в широки граници, от 200 та до 2000 на семестър. Трябват и учебници, и различни разходи около това. Квартира, колкото и евтина да бъде - под 150лв - при нагъчкани четирима в двустаен - няма как да падне. Но същото това момче може да се хване за обща работа, в кафе, в ксерокс, въобще някаква абсолютно ниско-платена работа и да взима около 400. Като даде за транспорт - остават му чисто 200лв месечно. За кое - за телефон, за ядене, за козметика, за дрехи или за излизане? Това без да си плаща сам таксата! Е??? Какъв модел ?

# 174 19 ян. 2011, 15:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Най-сигурният начин да го възпиташ да иска да е самостоятелно е да му даваш наклон на живота, да го оценяваш, или пък да си прекалено загрижен.

напротив, много добре те разбрах, но не съм съгласна, защото нещата изглеждат по един начин като имаш само наблюдения отстрани и мама и тати на един трамвай разстояние, да ти дадат една самостоятелна гарсониерка, собствена,, друго е наистина да делиш квартира с още няколко души, да ходиш на работа и на училище! Като сте четирима в една квартира, ти имаш да учиш и утре да си на работа, обаче точно сега другите трима, или двама решат да купонясват, или са си поканили гаджетата, познай как ще се затвориш в някоя стая или гардероба да учиш или да си почиваш след дългия работен ден! Хайде, моля ти се, не ми разправяй точно на мен какво е! Още сега виждам как ще си изпратиш детето да мие коли!

# 175 19 ян. 2011, 15:21 ч.

Мнения: 4 963

Амиии, никъде на учениците и студентите не им стигат парите за всичко. Но... едно е с неговите 400 лв. да си плаща дискотеките, билетчетата за градски транспорт, телефона, дънките и сандвичите, а ти да му плащаш другите разходи, а съвсем друго е ти да плащаш всичко. Иначе, можеш да го издържаш и до 30, ако реши да изкара няколко висши едно след друго...
Пък и една такса от 200 до 2000 лв. на семестър съвсем спокойно е по силите на работещия за 400 лв. и живеещ при мама студент /която не му иска пари за наем, телефон, козметика и дрехи/.
Пък и студентът може да разбере, че мама и тати не си печатат парите сами...

# 176 19 ян. 2011, 15:26 ч.

Мнения: 47 352

Живот и здраве, ако имаме възможност след години, ще поема на детето си нещата, докато учи. То и това е относително де, че имам познати с по 10 г. следване Joy

Моите родители ми поеха квартирата, таксата и храната. + символична сума джобни. Вярно 3-4 човека сме били на квартира, но аз сама не мога да живея, а и на общежитие пак са по толкова, при това в едно стайче.
Аз започнах работа и за останалото си изкарвах, бях на смени, всички колеги студенти и си ги разменяхме, за да можем да съчетаем работата с лекциите. Не мога да си представя на 23 г. да кажа, мамо, тате, дайте ми още пари, защото не ми стигат за лубрикант или нещо подобно.
За мен това беше добър вариант, защото от една страна имах осигурени основните неща, докато учех, от друга бях стимулирана да започна лека полека да навлизам в живота, а не изведнъж, както щеше да стане, ако чаках да звърша.
Но всичко е въпрос на избор ... Peace

Andariel, ако родителите разполагат с празен имот, нещо малко 30-50 квадрата, за мен е добра идея да се даде на детето като завърши и то да си намери съквартирант/и, с които да си поемат консумативите, как ще се разберат си е тяхна работа - примерно другите живеят без наем, но осигуряват храната, ток, парно и т.н. поне за студентските години Simple Smile

# 177 19 ян. 2011, 15:27 ч.

Мнения: 4 963

Andariel, директно да мият коли няма да ги пратя, но ще ги насърча да изкарват свои доходи. Даже сигурно ще ги изпратя някъде при познати, които могат да ги наемат. Няма да ги спра с довода "Ще взимаш малко пари, няма смисъл. Мама ще ти дава повече."
Бих предпочела да получават 200 лв., защото в събота и неделя ходят да помагат в офиса на еди-кой-си /защото секретарките са почивка, а работата няма как да спре и трябва някой да копира документи, да пуска кафе-машината и да полива цветята/ и после с тези 200 лв. да си купят 1 дънки и 1 тениска, ако решат, отколкото изобщо да не правят нищо на 20+ години. Пък и опит да натрупат, че наскоро се сблъсках с една 32-годишна, обгрижвана от тати щерка, която е с големи претенции за работа, а не знае как един елементарен текст да си обработи /уж съгласно изискванията на самата работа и образованието й/.

Последна редакция: ср, 19 яну 2011, 15:35 от azaf

# 178 19 ян. 2011, 15:39 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: azaf в ср, 19 яну 2011, 15:21

Оставам с убеждението, че за теб единствения начин да възпиташ отговорен млад човек е - като го оставиш под наем в мизерно жилище под наем и работещ нискоквалифицирана работа....

# 179 19 ян. 2011, 15:55 ч.

София
Мнения: 62 595

Не се сърди, това, което казваш да дадеш трийсет квадрата, твоето дете да е хазяин, пък другите да плащат наем или в натура, просто няма как да стане на практика! Ти ще си първата, която няма да се съгласи, защото ще искаш детето ти да учи, вместо да купонясва. Ще стане като с "лошите приятели", а и много рядко такива взаимоотношения между приятели оцеляват! Те винаги ще са от двете страни на чертата. На общежитие, за моя радост, не съм живяла, защото няма никакво лично пространство дори в тоалетната. Със съквартиранти не беше зле, но пак е голямо съобразяване и в един момент писва. Особено ако стане много навалица.

Пък и, да ти кажа, с наготово даден апартамент, и баба знае да се справя!

Азаф, какво да ти кажа, едно е човек да твърди нещо хипотетично, съвсем друго е като дойде моментът. То, и за зареждане на кафе-машините е навалица в днешно време, пък и това обикновено влиза в задълженията на секретарките, кой ще наеме, и то срещу прилична сума, някого, че да върши такива неща? Е, ако е познат, може да ти направи компромис, защото е точно за твоите деца, но на свободния пазар е абсурд.

Препоръчани теми

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #2: понеделник и вторник, 20:00

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 6 (09.10 - 16.10)

Разделихме се за да помисли......

СЕДМИ клас 2019/2020 - Трета изпитна седмична тема - (29.06 - 05.07)

1 905
Набори

Причина:

Причина: