За приложението на "западният модел" в българското семейство

Аз пък оставам с убеждението, че пиша на китайски...
Отговорен млад човек се възпитава основно като му даваш възможност да прави нещо сам за себе си, а не като го гледаш в саксия и те ползва за килимче.

Има начини да подпомагаш детето си, без да го отглеждаш.
Ако имаш възможност, дай му да ползва без наем твое жилище, но не му плащай сметките. Ако имаш възможност, помогни му да започне добра работа, но не прикривай грешките му. Ако имаш възможност, подари му печка, но недей да готвиш всеки ден манджи на нея и да му купуваш продуктите. Ей такива неща...

На мен също ми преотстъпиха за временно ползване жилище, но не са ми плащали сметките. Покриваха ми таксата за университета, но не ми даваха пари за заведения, а ме изпратиха да кандидатствам на работа и да трупам стаж, който щеше да ми е полезен след завършване /майка ми ме прати при нейна позната и каза "Ще имаш предимство да започнаш, защото ме познават, но съм заложила името си и ако нещо не е наред, ще имаш и предимството да си отидеш преди останалите."/.
Каниха ме често на вечеря, но нито веднъж не ми напълниха хладилника.
За което съм им много благодарна.
Малко като с къпането - ако не ти покажат как става и не те оставят на 3-4 г. да си къпеш сам косата, после и на 10 мама продължава да те къпе.

Хипотетично е, да. Но и вашите теории за трудностите на свободния пазар са хипотетични, защото пазарът на труда може да изглежда по съвсем друг начин след 10-15 г.
Тук говорим на база собствен опит и на база очаквания за децата ни. Просто децата ни са на такава възраст, че все още теоритизираме.
И аз никъде не споменах живот под наем или нещо подобно. Говоря за работа. Ако е кофти на свободния пазар, ще водя децата на вилата и ще им връчвам по една мотика - като прекопаят картофите, ще има и за дънки, и за телефон, и за учебници, и за друго. Като не - няма да има.
И да, децата се възпитават с труд, за да знаят кое как се случва - моите деца вечер слагат масата, сутрин си оправят леглата и на вилата плевят ягодите, което не значи, че ги оставям да мизерстват, нали...

А и не ми е ясно защо очаквате, че винаги ще сте по-добре обезпечени от децата си - т.е. на децата ще се отразяват пазарните условия, а при вас само цветя и рози?
Аз пък искрено се надявам някой ден да съм по-зле от децата си. И не от егоизъм, за да не им давам на тях, а, за да съм спокойна, че могат сами да си вземат...

Нормално е първата работа на човек да не е високо платена, в крайна сметка нито опит има, нито образование. Не виждам нищо мизерно в продаването на сладолед, секретарска работа или нещо подобно. Не може на 18 г. да иска да е шеф или да взима 1000 лв. от 1-вия ден. Ако човек има желание, възможности много, братовчед ми е студент и работи в една фирма за поддържане на офис техника, даже със служебна кола разполага и др. екстри, друг мой познат студент е във фирма за обработка на документи за чужбина, аз бях във фирма, в която чертаехме ето такива карти на Италия с AutoCAD, не искаха хора с опит, а точно обратното, обучиха ни на място и т.н., и т.н., не всичко се изчерпва с метене на улици.  

Andariel, човек се учи от грешките си. Аз си научих моята още на първата година, за купонясването и ученето става дума. Това колкото и да се говори, не може да се види, без личен опит. Всеки студент да живее сам ми се струва невъзможно, независимо дали ще е на квартира или общежитие. Другият вариант е да си остане у нас, да има вечерен час и да я препитвам, това за пълнолетен човек ми се струва обидно. Дори да я контролирам по време на ученето, като започне работа и се отдели, пак рано или късно ще мине през проблемът купони

А как очакваш млад човек на двайсет да е по-добре финансово от родителите си? Ей така, като в мита за американската мечта ли? Най-малкото родителите имат време да заделят нещо, да изградят дом или каквото и да е друго, стига да са прави и здрави, разбира се! не говорим за хора на средна възраст.

Много съм съгласна. Тези неща, които са писани като противопоставяне, са си дундуркане, ако говорим за деца пълнолетни вече.

Всъщност, напомням, че темата не беше за издръжка на студенти, а за хора на 30+ години, които очакват нещо от родителите си и за родители, които държат да дават на деца, които отдавна имат свои деца.
За студенти и ученици обясних какви възгледи имам - няма да се повтарям.

Не се сърди, аз пък участвах в организирането на различни събития - сега май му се казва промоутър, ако не се лъжа. Организирахме тържества, хепънинги и др. Голям купон беше. И не отнемаше много време. Е, не беше печелившо, но не беше и мизерно. Точно тогава се запознах с много и важни хора, а създадените тогава връзки ми помагат и до днес.

azaf - ние също не пишем на китайски, нито сме написали някъде, че трябва да " ...го гледаш в саксия и те ползва за килимче...".

Човече - защо ако остане вкъщи - трябва да има вечерен час?

Ами, кой както намери! Понякога си мисля, какво пък, толкова лошо има в това дундуркане до трийсет? като имаш по-високо ве нулево, много по лесно се справяш. Ако има кой да те храни и пои до трийсет, после и децата ти да гледа, можеш да си изградиш чудесен живот. Ехей, то си е като да удариш джакпота! Виждам ги постоянно покрай себе си, и си признавам, че малко им завиждам. Била съм доста глупава да си троша главата, като е можело просто да си поискам.

ОК, не сте го написали буквално, но твърде обгрижващо и обсебващо ми звучите.
И не знам дали Човечето ще отговори така, но и в моята къща биха имали вечерен час, докато живеят с нас - все пак, това е моят дом и на баща им, а ние искаме вечер спокойно да си хапнем, да си пийнем и да си легнем, вместо да се съобразяваме, че вече пълнолетните ни деца може да влязат шумно в 3 ч. през нощта да си вземат душ или нещо подобно. В моя дом важат моите правила и толкова. Който иска да живее с мен, ще се съобразява.

Ами на когото му харесва цял живот да му сменят памперсите и да му дават тон в живота няма лошо.Да си играе на примък-отмък с мама и тате!   
Аз предпочетох да гледат на мен като на възрастен,пораснал човек, с поне малко собствена мисъл в главата...   

Това беше по повод, че ако живее със съквартиранти ще се отдаде на купонясване   но и вкъщи да е, пак може да не спира купоните, единственият вариант виждам с вечерен час и строг домашен контрол   в квартирата ми денонощно идваха и си тръгваха хора, аз ходех, където си искам, без да се обаждам днес съм в този на гости, ще се прибера еди кога си, нещо, което е невъзможно при едно съвместно съжителство, не че ще ме спрат, но ще се притеснят, ако не се прибера 2 дни да кажем. Когато живееш сам не се замисляш за тези неща, нито нарушаваш спокойствието на родителите си като е 4 ч., а теб още те няма. Колкото и да си говорим, поне моите родители са по-консервативни, това всяка вечер да си на купон не би им харесало, а то, ако не тогава, сега ли? Сега вечер искам да си седя кротко, одъртях, нямам сили вече  


Това питане към кой е?

Аз точно, защото виждам подобни примери, искрено се чудя кога точно успяваш да си го изградиш този чудесен живот, като все има някой наоколо и все се съобразяваш какво казваш и правиш, че да не спре кранчето. Че дори за елементарни неща понякога нямаш възможност сам да решиш как да процедираш - примерно, родителите ти плащат кръщенето на детето /ама с всички екстри - с твои приятели, в заведение, с подаръци и т.н., малка сватба/, но... уловката е, че кръщенето е в протестантската църква на бабата, пък това, че таткото е католик, а майката е православна - много важно. Друг пример - искаш да почиваш семейно, а родителите ти много държат да ти подарят супер луксозна почивка, но...те знаят точно в кой хотел ще се чувствате най-добре, а майка ти идва да спи на съседното легло с едно от децата, защото то не обича само. Трети пример - искаш да си смениш мебелите вкъщи, но не може, защото апартаментът е на свекърва ти, а тя не дава нищо да й се пипа, защото иначе ще го продаде, "само и само да не вижда как някаква и хвърля вещите"...
Примери от живия живот, потвърждаващи тезата за плащането и музиката.

Беше към Азаф и тя отговори.

Човече, нали точно това е идеята да живееш сам - да не се замисляш дали нарушаваш нечие спокойствие и да си гледаш твоето такова! Но в един момент ти писва, дори ако тези, с които живееш, да са твои приятели. Най-сигурният начин да скараш приятели или близки е да ги накараш да живеят заедно дълго време.

Не знам какво толкова пречи синът ми да се прибере през нощта, да си вземе душ и да си легне.
А дали същият този син ще иска купони нон стоп вкъщи - пак е в ъпрос на възпитание, айде - и на уважение към родителите. Въобше да живееш на квартира с други хора или на общежитие - за мен е отвратителен старт на живота, от където и да го гледам. Виждам как младите хора днес живеят - студентски град е отворен сами да видите...Въобще не мисля, че тия хора там са мега-амбициозни, отговорни и уважаващи родителите си...Пък моят син - само защото се прибира в собствената къща /защото моя дом е и дом на детето ми/ - да остава толкова назад от тях. 
Сигурно ако бях от провинцията, от друг град, не от Сф - и моята мечта щеше да е да живея в Софето на общежитие...

Вили, никой не говори точно за общежитие, а за съобразяване.
И на теб може да не ти пречи да те будят през нощта, на мен ми пречи.
И съм по-склонна да им дам жилище, но да не трябва да ги чакам по цели нощи. Човечето го каза - въпрос липса и излизаш по всяко време на денонощието, без да се замислиш дали няма да се притеснят за теб или няма да нарушиш спокойствието им.
Това за Сф не го схванах към кого е насочено.