Малеее, такива идеалистични сте ги написали и описали тези деца, все едно гледам у светлото капиталистическо бъдеще! Много сте смели! Аз такива сметки и очаквания нямам. Живот е това, знаеш ли го какво ще ти сервира!
- Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.
За приложението на "западният модел" в българското семейство
И аз не разбрах кое е идеалистичното хора 30+, които вече имат и свои деца да могат да се издържат сами.
И е относително разбира се, и децата, и родителите могат да изпаднат в тежка ситуация, подаването на ръка е повече от нормално, но тук говорим за временни неща ...
Представям си какво свекър ми и свекърва ми имат 3 деца, да се натресем всички в техния апартамент, 6 възрастни с 3 деца, то купон, то чудо
Питах дъщеря ми като завърши училище, иска ли да живее още с нас или предпочита да е отделно, с някоя нейна приятелка, отговорът беше "Предпочитам да си живея с гаджето"
И е относително разбира се, и децата, и родителите могат да изпаднат в тежка ситуация, подаването на ръка е повече от нормално, но тук говорим за временни неща ...
Еее, Човече, ти може и да не си го представяш, но за много хора си е съвсем в реда на нещата. 
Много ясно, че ще се тропнете с половинката и детето, хем ще ви помагат за гледането, хем няма да давате пари за наем... Я отиди в свекървенската тема, да видиш какво става! Не само, че е нормално, ми се и сърдят, що свекито се разпореждало в собствения си апартамент.
Много ясно, че ще се тропнете с половинката и детето, хем ще ви помагат за гледането, хем няма да давате пари за наем... Я отиди в свекървенската тема, да видиш какво става! Не само, че е нормално, ми се и сърдят, що свекито се разпореждало в собствения си апартамент. Представям си какво свекър ми и свекърва ми имат 3 деца, да се натресем всички в техния апартамент, 6 възрастни с 3 деца, то купон, то чудо
Питах дъщеря ми като завърши училище, иска ли да живее още с нас или предпочита да е отделно, с някоя нейна приятелка, отговорът беше "Предпочитам да си живея с гаджето"
Хайде да си ги кажем, право куме в очи, нещата, вместо да ги извъртаме! 
Ей този израз хич не го понасям. Оправдание за всяка простащина. И кво - който не мисли като теб, значи извърта нещата.
Аз когато пуснах темата нямах предвид родители да си оказват помощ за лускозни придобивки, като коли и т.н., няма значение, че темата тръгна в друга посока, стана въпреки това много интересна.
Примера който дадох с това близко момче е, че когато той се нуждаеше от родителско рамо,
одителите му се правеха на ударени, имаха доста големи финансови възможности,
но не му помогнаха с нищо, все натякваха да се оправял сам за да стане човек от него.
И веднага разяснявам. Той искаше да учи медицина, приеха го, но родителите му се запънаха,
как всички работят и учат и той да работел и да се издържал сам, не му помогнаха и със стотинка,
а подчертавам разполагаха с доста пари и не им беше проблем. Той се опита да учи и да работи,
издържа около година и прекъсна, живееше в обежитие, но въпреки това трябваше само през ноща да работи, защото по цял ден имаше лекции, има специалности които не позволяват работене и учене. Такаааа, провалиха му мечтаната професия от инат.
Дълги години не говореха един с друг, когато родителите бяха добре.
Сега обаче те са закъсали, но квартира могат да си позволят, не са стари, но въпреки това
сега се правят на дръж ми шапката, как може син да иска пари от родители за наем.
Но този син все някак си трябва да плаща вноските за заема нали? А родителите трябваше да плащат квартира, ако сина им нямаше апартамент. Или трябва той сега да започне втора работа,
защото иначе няма да може да плаща вноските? Родителите имат нормални доходи в момента и могат да си позволят наем, но защо да го правят, ако могат да намерят някой балама.
А и сина не иска висок наем, а само частта от вноската за погасяване на заема, т.е. около половин наем. Сина не може сам със заплатата си да погаси цялата вноска за заема, а само част от него, другото не може да си го позволи. Докато апартамента се е давал под наем с наема се е погасявала вноската, че и отгоре е оставало, и въпреки това той прави този компромис за родителите си, но те и на това не са съгласни, все едно всеки им е длъжен.
Да не отварям темата за моя баща, че ще се разпеня, а съм изморена сега.
Примера който дадох с това близко момче е, че когато той се нуждаеше от родителско рамо,
одителите му се правеха на ударени, имаха доста големи финансови възможности,
но не му помогнаха с нищо, все натякваха да се оправял сам за да стане човек от него.
И веднага разяснявам. Той искаше да учи медицина, приеха го, но родителите му се запънаха,
как всички работят и учат и той да работел и да се издържал сам, не му помогнаха и със стотинка,
а подчертавам разполагаха с доста пари и не им беше проблем. Той се опита да учи и да работи,
издържа около година и прекъсна, живееше в обежитие, но въпреки това трябваше само през ноща да работи, защото по цял ден имаше лекции, има специалности които не позволяват работене и учене. Такаааа, провалиха му мечтаната професия от инат.
Дълги години не говореха един с друг, когато родителите бяха добре.
Сега обаче те са закъсали, но квартира могат да си позволят, не са стари, но въпреки това
сега се правят на дръж ми шапката, как може син да иска пари от родители за наем.
Но този син все някак си трябва да плаща вноските за заема нали? А родителите трябваше да плащат квартира, ако сина им нямаше апартамент. Или трябва той сега да започне втора работа,
защото иначе няма да може да плаща вноските? Родителите имат нормални доходи в момента и могат да си позволят наем, но защо да го правят, ако могат да намерят някой балама.
А и сина не иска висок наем, а само частта от вноската за погасяване на заема, т.е. около половин наем. Сина не може сам със заплатата си да погаси цялата вноска за заема, а само част от него, другото не може да си го позволи. Докато апартамента се е давал под наем с наема се е погасявала вноската, че и отгоре е оставало, и въпреки това той прави този компромис за родителите си, но те и на това не са съгласни, все едно всеки им е длъжен.
Да не отварям темата за моя баща, че ще се разпеня, а съм изморена сега.
Каква простащина, Трещерице? Няма никакво извъртане, щото си вярват! да не би сефте да си на този свят, че да не знаеш, че за децата си хората рисуват, всякакви розови картинки. Направо като ги слушаш, ти пада шапката, то успех след успеха, мила моя майно льо - пък децата умни, пък находчиви, пък на докато завършат висше ще са навъртяли стаж, че и не само това, ами и началници сигурно ще са вече, пък за имоти, ехей, не един, а два апартамента ще са си купили, обаче ние няма да сме им помогнали грам! и всякакви от сорта! Пък много често става като в приказката "напънала се планината, та родила мишка". Колкото по-големи очаквания има един родител за децата си, толкова по-голямо е разочарованието, ако нещата не се подредят точно така!
За конкретната случка - кофти семейство, ама човек не си избира родителите. Не бих искала да съм на неговото място.
За конкретната случка - кофти семейство, ама човек не си избира родителите. Не бих искала да съм на неговото място.
Кате, ти четеш ли или си правиш свободни съчинения, та ги видя тези розови картини.
Пиша бавно, че да схванеш по-лесно: след гимназия - работа; ако имат акъл и желание за учене - ще помогна, ако имам възможност; ако помагам - ще искам и сами да си помагат; ако са некадърни - всеки да се спасява.
Всъщност, точно твоите очаквания /и на Вили/ са големи - как ще тънете в такъв разкош, че да можете да издържате цял живот децата си, до степен да им купувате коли, каквито карате самите вие...
Та, по-добре реално да очакваме децата ни да работят и да си търсят "колая", вместо да си мислим, че ще живеем с орлите или пък да ги подценяваме, преди да сме видели изобщо какво могат /то, ако на едно дете цял живот му втълпяваш, че няма да е кадърно да си плаща наема, а трябва да чака мама да му купи жилище, напълно естествено е да стане некадърно/.
Пиша бавно, че да схванеш по-лесно: след гимназия - работа; ако имат акъл и желание за учене - ще помогна, ако имам възможност; ако помагам - ще искам и сами да си помагат; ако са некадърни - всеки да се спасява.
Всъщност, точно твоите очаквания /и на Вили/ са големи - как ще тънете в такъв разкош, че да можете да издържате цял живот децата си, до степен да им купувате коли, каквито карате самите вие...
Та, по-добре реално да очакваме децата ни да работят и да си търсят "колая", вместо да си мислим, че ще живеем с орлите или пък да ги подценяваме, преди да сме видели изобщо какво могат /то, ако на едно дете цял живот му втълпяваш, че няма да е кадърно да си плаща наема, а трябва да чака мама да му купи жилище, напълно естествено е да стане некадърно/.
Andariel, а какво да си представям, как магарица на 35 г., с 2 деца живее с нас и мъжа си ли, защото не може да имосигурят покрив ли? Нищо лошо, просто не ми се ще, няма да съм доволна, а какво ще стане, никой не знае ...
То добре поне, че едно имам, вие с две и повече му мислете
То добре поне, че едно имам, вие с две и повече му мислете
...
То добре поне, че едно имам, вие с две и повече му мислете
То добре поне, че едно имам, вие с две и повече му мислете
Аз пък, както планирам още 1 или 2, направо виждам как си живеем патриархално с всичката челяд, зетьове, снахи и внуци. Мъжът ми ще работи, аз ще готвя, а цялото домочадие ще си живее райски /и няма да работя, че нали няма да са на шефски места/...
Пък и внуците ще гледам и ще ги извеждам с часове в парка, че децата да могат да остават насаме.
Представих си вечерята у чорбаджи Марко в "Под игото" - не ми хареса картинката.
Или как при навършнате на пълнолетие на децата вадя всичко, което съм спестила дотогава и им го връчвам /респ. преписвам/, а после всяка стотинка и всяка глътка въздух е само в тяхна и на децата им полза.
Абе, мислете си каквото искате! Не аз говорех за стабилен стаж в края на студетството и прочие!
Очаквания нямам кой знае какви, защото съм напълно наясно, че палачинката се обръща. Какъвто им е късметът - такъв! Ако имам ще дам, ако нямам, каквото дойде!
Човече, то никой не си го представя, ама това с магарицата на 35 при родителите ходи все по хората, не по дърветата! Та, не се заричай!
Очаквания нямам кой знае какви, защото съм напълно наясно, че палачинката се обръща. Какъвто им е късметът - такъв! Ако имам ще дам, ако нямам, каквото дойде!
Човече, то никой не си го представя, ама това с магарицата на 35 при родителите ходи все по хората, не по дърветата! Та, не се заричай!
Какво да чета, писала съм мнението си. И след него "Аууу, колко идеалистично, аууу, колко егоистично". Разбирам да бях писала "Като се върне от бала - куфарчето пред вратата" ...
Ок, кажи ти какви очаквания имаш, интересно ми е да чета чуждата позиция, защото малко или много така бих могла да намеря грашка в моята. Та до колко години, на прав и здрав човек ти би осигурявала всичко?
Ок, кажи ти какви очаквания имаш, интересно ми е да чета чуждата позиция, защото малко или много така бих могла да намеря грашка в моята. Та до колко години, на прав и здрав човек ти би осигурявала всичко?
Абе, мислете си каквото искате! Не аз говорех за стабилен стаж в края на студетството и прочие!
Очаквания нямам кой знае какви, защото съм напълно наясно, че палачинката се обръща. Какъвто им е късметът - такъв! Ако имам ще дам, ако нямам, каквото дойде!
...
Очаквания нямам кой знае какви, защото съм напълно наясно, че палачинката се обръща. Какъвто им е късметът - такъв! Ако имам ще дам, ако нямам, каквото дойде!
...
И да чета, и да не чета, знам какво съм писала.
Не става дума за стабилен стаж, а за стаж и по възможност, по специалността.
И това зависи какво иска да работи по-натам младия човек.
Познавам няколко млади адвокати, които работеха като технически сътрудници през студентските години в адвокатските кантори, в които сега са съдружници. Познавам доктори, които работеха като санитари, докато учеха. И т.н. И да, 5 г. стаж е стабилен стаж, но не те прави шеф, а ти дава начален опит и умения как изобщо да работиш /и си в пъти по-конкурентоспособен и предпочитан, отколкото някой 26-годишен с кетап в джоба и с нито ден трудов стаж/. Аз дори говорех за помагане през уикендите в офис /варене на кафета, копиране на материали, поливане на цветя/, ама сигурно не на китайски пиша, а на санскрит...
И ако на 30 още не са се научили да се оправят сами, аз ще съм на 60 и просто няма да имам сили да бъда вече кърмачка...
Говоря за моите деца и моето семейство. Не искам нечие одобрение на възгледите си, нито държа да е удобно другиму, освен на мен.
Какво да чета, писала съм мнението си. И след него "Аууу, колко идеалистично, аууу, колко егоистично". Разбирам да бях писала "Като се върне от бала - куфарчето пред вратата" ...
Ок, кажи ти какви очаквания имаш, интересно ми е да чета чуждата позиция, защото малко или много така бих могла да намеря грашка в моята. Та до колко години, на прав и здрав човек ти би осигурявала всичко?
Ок, кажи ти какви очаквания имаш, интересно ми е да чета чуждата позиция, защото малко или много така бих могла да намеря грашка в моята. Та до колко години, на прав и здрав човек ти би осигурявала всичко?
И на мен ми е интересно наистина - до каква възраст и до каква степен е нормално, според вас, да обгрижваме децата си, щом не е удачно да очакваме, че с навършване на пълнолетие е добре да си заработват някакви джобни, а след завършване на висше образование да могат да си плащат издръжката на собствените семейства?