Има ли жени,които първо отгледаха децата и после помислиха за учене???

Има, не малко.Тази последователност, която си описала инак,  в живота не е панацея.И не е никак сложно.Аз самата съм с две деца и уча, разликата е в това, че не съм спирала и да работя, а децата, докато са малки е в пъти по-лесно, сега, като по-големи имат и извънкласни занимания.Например през седмицата се учи само след 10 часа вечерта.Денем си бил на работа, ранната вечер си водила децата по тренировки и уроци,та остава вечер, да не кажа нощем за учене.Сега да те успокоя относно изпитите.Последните години са доста слаби.Учениците може и да учат някои, но по-голямата част-ц, няма ги никакви.Навремето се отнемаха точки за правописна грешка, днес не е така.Масово минаха на тестова система, където и без подготовка изкарваш 4-ка и по-често в последните години такава оценка, ако си с висока диплома, е достатъчна за вход във ВУЗ.Разбира се, това не означава да се примиряваш с посредственото 4, а е добре да играеш на сигурно, като се подковеш.Аз смятам за достатъчно времето за самоподготовка.Избери специалност, проучи, изтегли си тестовете и напред.Отделно задочниците си слагат изпитите събота и неделя/защото са работещи главно/, та е добре да имаш кой да гледа децата събота или неделя.Аз съм ходила и с децата, както на лекции, така и на изпит, но децата ми са свикнали със средата и са кротки, голямата даже проявява открит интерес и обича да идва с мен, просто знае, че трябва да спазва определени правила там,за да не смущава процеса.Имам няколко колеги, които също се случва да са с децата, а като цяло възрастовата граница на нашата група е в диапазона-25-45г, има жени с деца студенти.
Успех-ще се справиш!

Не мисля, че е късно за учене. Аз имам две висши образования, но все повече се замислям, че ще ми е от полза да имам още едно ( точно определено, не по принцип). За тази година няма да успея да се организирам да се подготвя за изпити и т.н., но догодина живот и здраве, най-вероятно отново ще съм първокурсничка.

А за работата-толкова хора познавам, на които се наложи да се преквалифицират на зряла възраст и всички се справиха. Сигурна съм, че и ти ще си намериш работа и ще се чувстваш добре.

Има жени, при които нещата стават по обратен ред, ако мога така да го нарека... Аз се омъжих 2008 (на 21 години), забременях февруари 2009 и после реших, че искам и да съм студентка и септември 2009 вече бях на лекции, бременна в осмия месец....  Сега имам син на година и 2 месеца (да ми е жив и здрав) и съм студентка втора година. Търся си и нова работа и макар, че е трудно като видят майка и студентка, пак си мисля, че имам повече шансове, отколкото преди... Поне се обаждат за интервюта от време на време. Да е живот и здраве само, все ще изскочи нещичко.....

mama nely - Аз мисля, че ти си взела решението за себе си... Желая ти успех!   

Според мен много добре си уредила живота си, имаш си хубаво семейство, поотраснали дечица, сега си в пълното си право да учиш- щом имаш желание.
Аз сега уча второ висше, вече съм на 26, искаме деца, но не и докато не завърша, че иначе ще е доста трудно..Правя си планове да забременея и родя до 2 г, живот и здраве... После ще гледкам дечкото няколко години, та ще градя кариера на 30 +. Ти просто малко си обърнала реда.
Избирай си специалност и действай ! В моя курс сега има хора на по 40, с деца абитуриенти и бих казала, че ученето им се отразява доста подмладяващо,така като ги гледам.

Аз, дори докато бех бременна с второто си дете се подготвях за изпити. Обаче бабите като разбраха, че намеренията ми са сериозни:
 1. Свекърва ми не одобри варианта да съм по-образована от съпруга си.Нямало да помага за бебето.
 2. Майка ми се уплаши, че остава единствената гледачка.
 3.Съпругът ми ме подкрепи на думи, но не обеща нищо повече.
 Отказах се за момента, сега съм на 36, може би след няколко години-заради себе си ще го направя, ако щете и заради хорското мнение. Все още има хора, които подценяват човека, ако той няма образование.
 Иначе два пъти започвах -в Търновския, и в Русенския, стигах до втората година и ми доскучаваше .Приемаха ме без особени усилия, имам отлична подготовка в училище, но тогава не беше толкова важно за мен. Сега като че ли повече ме вълнува, а и децата ме мотивират допълнително.

Всички изпити ли си взе? Или направо си изтегли документите? Ако е първият вариант все още можеш да си възстановиш правата на студент.

По принцип никога не е късно човек да учи и да се развива, стига да ума желание. Да бъдем реалисти - на 35 години, без трудов стаж и без образование много трудно (да не кажа невъзможно) ще се намери прилична работа. Образованието и квалификационните курсове струват пари и изискват много време. Ако имаш подкрепата на семейството си, добре, ако не - не виждам как ще стане. Освен това авторката дори няма идея какво да учи и в каква насока да се развива, май идеята е само да има някакво образование, колкото да не е без хич. Познавам хора, които са започнали да учат на тази възраст (че и повече), но всички са били наясно какво точно искат и как да го постигнат.

Беше преди 16-17 години, на 36 съм сега.Завърших средното на 17г-тогава гимназията беше 3г, а първи клас започнах на 6г. Така че беше доста отдавна.
Да , така е, ако тогава просто трябваше да се закача някъде за удоволетворение на родителското тяло, сега знам със сигурност какво ми трябва.

Моето лично мнение, с което не ангажирам никого, е че трябва да си прецениш добре дали и защо ще го правиш.
Дали има смисъл да влагаш средства? Т.е. за какво ще ти послужи после.
Един вид дали целта оправдава средствата.

Винаги е добре да имаш образование, освен когато не го правиш щот всички го имат.
Ако не знаеш какво точно и защо точно го искаш, според мен няма никакъв сми. Иначе, да, купон е. Срещаш хора разни и т.н. Но става въпрос и за пари.

Какво ще ти даде тази диплома? - Самочувствие, работа...Щото ако си на 45/без да обиждам никого/ и пет дипломи да имаш все тая. За съжаление това е тенденциозно тук.

Иначе, каквото и да решиш успех!! 

Това се вика да ти спънат намеренията....Аз бих им го натяквала. Не казвам, че някой друг трябва да ти гледа децата, но виж, всички са се отдръпнали назад.

В момента карам 33 и уча. Ще ти трябва много хъс и амбиция, за да го направиш. На мен ми коства огромно усилие, още повече, че не бях пипвала учебник от 7 години. На тази възраст по-трудно се помни, лесно се разконцентрираш. Ако си силно мотивирана, ще успееш.
Моят съвет е да се ориентираш към дисциплина, в която все още има шансове да се реализираш. Някой по-напред беше споменал за медицинска сестра, акушерство, допълвам с медицинска козметика.

Примен не вървяха съвсем така. Завърших средно, реших, че ми се почива година,ама станаха две. Тогава се усетих обаче и кандидатствах, приеха ме. Първо редовно, но нямах издръжка и се преместих задочно. Работих, запознах се с половинката. Забременях непланирано, без дори да имаме официално връзка или някакви планове. Прекъснах като родих и така две години. После отново поднових и най-сетне завърших, магистратура сега ме чака. На 30 години съм. Кариера не съм целяла на всяка цена, така станаха нещата, че се задържах на едно място и успях по някакъв начин да постигна що годе задоволително ниво. Но пък и вкъщи не бих стояла, не е за мен. 

Аз съм определено ЗА образованието. Склонна съм дори да съм ЗА такова на всяка цена, дори да не е точно мечтаното. Работят достатъчно хора не по специалността си, но едно е да кажеш имам средно, друго - висше. Дори само психологически действа.

Тиха вода, аз си помислих, че тези две години са били по-скоро.

 Освен това авторката дори няма идея какво да учи и в каква насока да се развива, май идеята е само да има някакво образование, колкото да не е без хич. Познавам хора, които са започнали да учат на тази възраст (че и повече), но всички са били наясно какво точно искат и как да го постигнат.
[/quote]


Имам позната,която дълги години работи като козметичка.Започна собствен бизнес и след още време реши да следва за мед.сестра.Мисълта ми е че ето тя е работила нещо в някаква област и затова знае какво да учи ,знае какво иска от живота.Нали ме разбираш ..?А аз  съм завършила 1993год ТХСП работила съм после като сладкар и това е!Затова не зная на къде да се насоча.Образованието ми е нужно ,защото просто е необходимост в днешно време,освен ако не искам да съм продавач в хр.стоки примерно цял живот.За мен всичко почва от нулата сега.Все едно сега съм завършила гимназия и се чудя на къде да се насоча.По горе момичета писаха-баща ми работи в една сфера и на 41 г се преквалифицира ...ами разбрал е примерно човекът ,че там хляб няма,че по добре ще е вместо това онова.. Такива познати имам и аз и те знаят какво искат от живота защото имат опит,имат стаж и тн.

Добре де, сладкарството или хранително-вкусовата принципно допада ли ти? Там има хляб...
В офис ли искаш да работиш? Допада ли ти това да стоиш пред компа или с купчини документи целодневно? Или предпочиташ друго нещо...как си представяш идеалната работа за себе си?